Ново от Амине и Месут
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/a9c231cdea494029334f4 … t&_nc_cat=108
Виж целия пост
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/a9c231cdea494029334f4 … t&_nc_cat=108
🥊Şampiyon🥊 Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 23
- Публикувана: 13 окт. 2019, 15:26 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2019, 21:52 ч.
# 423
12 ноем. 2019, 07:07 ч.
- " Когато хеликоптерът падаше изпаднах в безтегловност и преживях страх,
който не съм изпитвал, страх че повече няма да те видя .. но вече не се страхувам..
не се страхувам от това да те разбирам Нур..
.. Ти ще си стоиш на краката, ще бъдеш самостоятелна и силна..
а аз винаги ще държа ръката ти и ще те подкрепям.. ще правиш каквото искаш..
било то да позираш.. да учиш,
по който и път да поемеш аз ще бъда там и ще те подкрепям..
винаги ще те подкрепям.. вече ще бъда до теб..
Винаги* до теб, обещавам ти..!!" *
Гледайки този кадър от епизода ми идва да се запиша
в някои курсове за актьорско майсторство, за да разбера как влизат в образ
и се получават
тези страхотни погледи,докосвания,целувки и пр.ч. романтика и еротика
без да се реални в действителност..
Виж целия пост
- " Когато хеликоптерът падаше изпаднах в безтегловност и преживях страх,който не съм изпитвал, страх че повече няма да те видя .. но вече не се страхувам..
не се страхувам от това да те разбирам Нур..
.. Ти ще си стоиш на краката, ще бъдеш самостоятелна и силна..
а аз винаги ще държа ръката ти и ще те подкрепям.. ще правиш каквото искаш..
било то да позираш.. да учиш,
по който и път да поемеш аз ще бъда там и ще те подкрепям..
винаги ще те подкрепям.. вече ще бъда до теб..
Винаги* до теб, обещавам ти..!!" *
Скрит текст:
Гледайки този кадър от епизода ми идва да се запишав някои курсове за актьорско майсторство, за да разбера как влизат в образ
и се получават
тези страхотни погледи,докосвания,целувки и пр.ч. романтика и еротика
без да се реални в действителност..
# 424
12 ноем. 2019, 09:04 ч.
Виж целия пост
Здравейте! Усмихнат ден!
Днес имам нужда от това и то от сутринта
Най-важното – имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.
Те някак си вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно.
Стив Джобс
Днес имам нужда от това и то от сутринта
Най-важното – имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.
Те някак си вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно.
Стив Джобс
# 425
12 ноем. 2019, 09:09 ч.
Виж целия пост
Здравейте, момичета! 
Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.
Джеймс Бари
Добро утро!
Щастлив да е денят ви!
Джеймс Бари
Добро утро!
Щастлив да е денят ви!
# 426
12 ноем. 2019, 10:10 ч.
Виж целия пост
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
Нито от звуци на хладен метал.
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
...
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Ariadna
не са придружени от бойни викове.
Нито от звуци на хладен метал.
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
...
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Ariadna
# 427
12 ноем. 2019, 12:07 ч.
"Тихите битки на силните хора" - обичам силните мъже, но се прекланям и пред силните жени - сграбчили живота, воюващи за мечтите си, отстояващи своята независимост, пренебрегнали материалното, понесени от крилете на любовта. Тази жена видях в образа на Нур Козан - да, измислен образ, но образец, от който може да се черпи вдъхновение. Самата Амине в интервютата си непрекъснато повтаряше, че има доста прилики с незабравимата си героиня, но за съжаление в личния си живот ни показа точно обратното - колко бързо материалното може да убие духовното.
Извинявайте, но фалшивата усмивка на Грозника ме вади от равновесие, албанската пиявица засилва това усещане.
Фемиии, пусни една снимка на шаманката, за да се получи 3 в 1.
Да го преглътна на един дъх и да докажа нагледно, че: "Тихите битки на силните хора не са придружени от бойни викове."
Настроение:
И подсказка от сценаристите - от тези тримата ще излезе чудесно семейство, може и да пламне любов, прехвърчат искри.
Виж целия пост
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
не са придружени от бойни викове.
Скрит текст:
Нито от звуци на хладен метал.
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
...
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Ariadna
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
...
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Ariadna
Извинявайте, но фалшивата усмивка на Грозника ме вади от равновесие, албанската пиявица засилва това усещане.
Фемиии, пусни една снимка на шаманката, за да се получи 3 в 1.
Да го преглътна на един дъх и да докажа нагледно, че: "Тихите битки на силните хора не са придружени от бойни викове."Настроение:
И подсказка от сценаристите - от тези тримата ще излезе чудесно семейство, може и да пламне любов, прехвърчат искри.
# 428
12 ноем. 2019, 12:35 ч.
Виж целия пост
Не ми е нужно вече да летя.
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
Защото искам твоите ръце.
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.
Caribiana
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
Защото искам твоите ръце.
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.
Caribiana
# 429
12 ноем. 2019, 13:26 ч.
Обичлив и обичан! 
Гледайки този кадър от епизода ми идва да се запиша
в някои курсове за актьорско майсторство, за да разбера как влизат в образ
и се получават
тези страхотни погледи, докосвания, целувки и пр.ч. романтика и еротика
без да се реални в действителност.. Софи,
мисля си, че няма такива курсове. Гледам снимките на Толга с другите му партньорки (сериалите също съм гледала) и не мога да усетя нищо - просто добре изиграни любовни сцени.
Но наблюдавайки Нур и Ийт Козан аз съм като хипнотизирана. Смятам, че всичките им "страхотни погледи, докосвания, целувки и пр.ч. романтика и еротика" не са просто изиграни, а това си е истинско преживяване, изпитани чувства и усетена емоция ... любов, пламнала на снимачната площадка и угаснала също там. (за мое огромно съжаление и разочарование)
Виж целия пост
Скрит текст:
Не ми е нужно вече да летя.
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
И седемте небета ги познавам.
Сега изпитвам нужда от Земя.
Земя за дом. За обич. За оставане.
Земя, обрасла с дъхави треви,
с една пътечка, по която тичат
разрошени, усмихнати мечти.
(И двечките на тебе да приличат.)
Сега крилете ми тежат. И са ненужни.
Защото искам твоите ръце.
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.
Caribiana
Гласът. Гневът. Смехът ти. Думите.
Сънят ти. Времето ти.
Искам ТЕБ.
Caribiana
Гледайки този кадър от епизода ми идва да се запишав някои курсове за актьорско майсторство, за да разбера как влизат в образ
и се получават
тези страхотни погледи, докосвания, целувки и пр.ч. романтика и еротика
без да се реални в действителност..
мисля си, че няма такива курсове. Гледам снимките на Толга с другите му партньорки (сериалите също съм гледала) и не мога да усетя нищо - просто добре изиграни любовни сцени. Но наблюдавайки Нур и Ийт Козан аз съм като хипнотизирана. Смятам, че всичките им "страхотни погледи, докосвания, целувки и пр.ч. романтика и еротика" не са просто изиграни, а това си е истинско преживяване, изпитани чувства и усетена емоция ... любов, пламнала на снимачната площадка и угаснала също там. (за мое огромно съжаление и разочарование)
# 430
12 ноем. 2019, 13:47 ч.
Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.
Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.
Добромир Банев
Виж целия пост
Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.
Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.
Добромир Банев
# 431
12 ноем. 2019, 14:47 ч.
Цеце, как успя само с няколко цитата да ни предадеш отново цялата гама от чувства, мисли и преживявания на невероятните Нур и Ийт Козан! Докоснахме се отново до тяхната омайваща и незабравима любов. Благодаря ти!
Виж целия пост
Цеце, как успя само с няколко цитата да ни предадеш отново цялата гама от чувства, мисли и преживявания на невероятните Нур и Ийт Козан! Докоснахме се отново до тяхната омайваща и незабравима любов. Благодаря ти!
# 432
12 ноем. 2019, 14:49 ч.
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите.
Виж целия пост
“Голямото ти сърце някой ден ще те погуби…”
Валентина Йоргова
Валентина Йоргова
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите.
Скрит текст:
Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.
И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души.
Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки.
Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Любовта към теб те пази от счупване.
И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.Обичам те.
– Знаеш. Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.
И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души.
Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки.
Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Любовта към теб те пази от счупване.
И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.Обичам те.
– Знаеш. Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.
# 433
12 ноем. 2019, 15:28 ч.
А сега - притча.
***********
Виж целия пост
А сега - притча.
***********
Скрит текст:
Малко тежък и тромав се получи превода, но нямам време повече да редактирам.
В покрайнините на Вселената има едно магазинче. Табела магазинът отдавна няма, нея някога си я беше отнесъл космически ураган, а нова собственика не закачваше, защото всеки местен жител и така знаеше, че магазинът продава желания. Асортиментът му беше огромен: тук можеше да се купи почти всичко.
Огромни яхти, апартаменти, брак, пост на вице- президент на корпорация, пари, деца, любима работа, големи гърди, победа в конкурс, луксозни коли, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти и много- много друго. Не се продаваха само живот и смърт (с това се занимаваше главният офис, който беше в друга Галактика).
Всички, които идваха в магазина (а има в края на краищата и такива желаещи, които никога не влязоха в магазина, а останаха да седят навън и да си желаят) преди всичко знаеха цената на желанието си. Цените бяха различни.
Например, любима работа струваше отказване от стабилност и предсказуемост, от готовност за самостоятелно планиране и структуриране на своя живот, от вяра в собствените сили и позволяването си да работите там, където ви харесва, а не там, където трябва.
Властта струваше малко повече: трябваше да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш за всичко да намериш рационално обяснение, да можеш да отказваш на другите, да си знаеш цената (и тя трябва да е достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „аз“, да декларираш себе си, въпреки одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени изглеждаха странни. Брак можеше да се получи практически безплатно, но щастливия живот струваше скъпо - лична отговорност за собственото щастие, умение да се наслаждаваш на живота, познаване на собствените желания, отказване от стремежа да си като другите, малко чувство за вина, способност да оценяваш това, което имаш, да си позволяваш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената стойност и значимост, отказване от бонусите на „жертва“, риск от загуба на приятели и познати.
Не всички, които идваха в магазина, бяха готови веднага да купят желание. Някои, виждайки цената, веднага се обръщаха и си тръгваха. Други дълго стояха в размисъл, броейки наличните си пари, и се чудеха от къде да намерят още средства. Някой започваше да се оплаква от твърде високите цени и молеше собственика за отстъпка или питаше кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха съкровеното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите купувачи гледаха завистливо към късметлиите, шепнейки помежду си, че вероятно собственикът на магазина е техен познат и те получават желанието просто така, без никакъв труд.
На собственика на магазина често се предлагаше да понижи цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказваше, казвайки, че качеството на желанията ще пострада от това.
Когато питаха собственика не се ли страхува от разоряване, той клатеше глава и отговаряше, че винаги ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят живота си, да изоставят обичайния си и предсказуем живот, които биха могли да повярват в себе си и в желанията си, които имат сили и средства да платят за изпълнението на своите желания.
Послепис: На вратата на магазина виси съобщение: "Ако желанието ти не се изпълнява, значи, че то още не е платено."
В покрайнините на Вселената има едно магазинче. Табела магазинът отдавна няма, нея някога си я беше отнесъл космически ураган, а нова собственика не закачваше, защото всеки местен жител и така знаеше, че магазинът продава желания. Асортиментът му беше огромен: тук можеше да се купи почти всичко.
Огромни яхти, апартаменти, брак, пост на вице- президент на корпорация, пари, деца, любима работа, големи гърди, победа в конкурс, луксозни коли, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти и много- много друго. Не се продаваха само живот и смърт (с това се занимаваше главният офис, който беше в друга Галактика).
Всички, които идваха в магазина (а има в края на краищата и такива желаещи, които никога не влязоха в магазина, а останаха да седят навън и да си желаят) преди всичко знаеха цената на желанието си. Цените бяха различни.
Например, любима работа струваше отказване от стабилност и предсказуемост, от готовност за самостоятелно планиране и структуриране на своя живот, от вяра в собствените сили и позволяването си да работите там, където ви харесва, а не там, където трябва.
Властта струваше малко повече: трябваше да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш за всичко да намериш рационално обяснение, да можеш да отказваш на другите, да си знаеш цената (и тя трябва да е достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „аз“, да декларираш себе си, въпреки одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени изглеждаха странни. Брак можеше да се получи практически безплатно, но щастливия живот струваше скъпо - лична отговорност за собственото щастие, умение да се наслаждаваш на живота, познаване на собствените желания, отказване от стремежа да си като другите, малко чувство за вина, способност да оценяваш това, което имаш, да си позволяваш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената стойност и значимост, отказване от бонусите на „жертва“, риск от загуба на приятели и познати.
Не всички, които идваха в магазина, бяха готови веднага да купят желание. Някои, виждайки цената, веднага се обръщаха и си тръгваха. Други дълго стояха в размисъл, броейки наличните си пари, и се чудеха от къде да намерят още средства. Някой започваше да се оплаква от твърде високите цени и молеше собственика за отстъпка или питаше кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха съкровеното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите купувачи гледаха завистливо към късметлиите, шепнейки помежду си, че вероятно собственикът на магазина е техен познат и те получават желанието просто така, без никакъв труд.
На собственика на магазина често се предлагаше да понижи цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказваше, казвайки, че качеството на желанията ще пострада от това.
Когато питаха собственика не се ли страхува от разоряване, той клатеше глава и отговаряше, че винаги ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят живота си, да изоставят обичайния си и предсказуем живот, които биха могли да повярват в себе си и в желанията си, които имат сили и средства да платят за изпълнението на своите желания.
Послепис: На вратата на магазина виси съобщение: "Ако желанието ти не се изпълнява, значи, че то още не е платено."
# 434
12 ноем. 2019, 16:26 ч.
Цвети,
интересна притча. Благодаря ти! Не бях я чела и затова много задълбочено и с интерес я прочетох. И понеже търся поуката във всеки текст, тук я открих в послеписа. Но я тълкувам многозначно и това ме измъчва. Моля те, помогни ми, ти си чела притчата в оригинал и за нас си я превела, за което още веднъж благодаря.
Съобщението на вратата ме измъчва - желанието ми не се изпълнява, заради това, че е неоснователно, маловажно и нищожно и не съм го "платила" или желанието ми е толкова съкровено, истинско и прекрасно, че е безценно и не може да бъде "платено" (не може да бъде обявено за продан).
Предполагам, че в оригинала се усеща по-ясно основната идея. Помогни ми да стигна до същността й.
Виж целия пост
А сега - притча.
***********
***********
Скрит текст:
Малко тежък и тромав се получи превода, но нямам време повече да редактирам.
В покрайнините на Вселената има едно магазинче. Табела магазинът отдавна няма, нея някога си я беше отнесъл космически ураган, а нова собственика не закачваше, защото всеки местен жител и така знаеше, че магазинът продава желания. Асортиментът му беше огромен: тук можеше да се купи почти всичко.
Огромни яхти, апартаменти, брак, пост на вице- президент на корпорация, пари, деца, любима работа, големи гърди, победа в конкурс, луксозни коли, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти и много- много друго. Не се продаваха само живот и смърт (с това се занимаваше главният офис, който беше в друга Галактика).
Всички, които идваха в магазина (а има в края на краищата и такива желаещи, които никога не влязоха в магазина, а останаха да седят навън и да си желаят) преди всичко знаеха цената на желанието си. Цените бяха различни.
Например, любима работа струваше отказване от стабилност и предсказуемост, от готовност за самостоятелно планиране и структуриране на своя живот, от вяра в собствените сили и позволяването си да работите там, където ви харесва, а не там, където трябва.
Властта струваше малко повече: трябваше да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш за всичко да намериш рационално обяснение, да можеш да отказваш на другите, да си знаеш цената (и тя трябва да е достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „аз“, да декларираш себе си, въпреки одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени изглеждаха странни. Брак можеше да се получи практически безплатно, но щастливия живот струваше скъпо - лична отговорност за собственото щастие, умение да се наслаждаваш на живота, познаване на собствените желания, отказване от стремежа да си като другите, малко чувство за вина, способност да оценяваш това, което имаш, да си позволяваш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената стойност и значимост, отказване от бонусите на „жертва“, риск от загуба на приятели и познати.
Не всички, които идваха в магазина, бяха готови веднага да купят желание. Някои, виждайки цената, веднага се обръщаха и си тръгваха. Други дълго стояха в размисъл, броейки наличните си пари, и се чудеха от къде да намерят още средства. Някой започваше да се оплаква от твърде високите цени и молеше собственика за отстъпка или питаше кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха съкровеното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите купувачи гледаха завистливо към късметлиите, шепнейки помежду си, че вероятно собственикът на магазина е техен познат и те получават желанието просто така, без никакъв труд.
На собственика на магазина често се предлагаше да понижи цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказваше, казвайки, че качеството на желанията ще пострада от това.
Когато питаха собственика не се ли страхува от разоряване, той клатеше глава и отговаряше, че винаги ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят живота си, да изоставят обичайния си и предсказуем живот, които биха могли да повярват в себе си и в желанията си, които имат сили и средства да платят за изпълнението на своите желания.
В покрайнините на Вселената има едно магазинче. Табела магазинът отдавна няма, нея някога си я беше отнесъл космически ураган, а нова собственика не закачваше, защото всеки местен жител и така знаеше, че магазинът продава желания. Асортиментът му беше огромен: тук можеше да се купи почти всичко.
Огромни яхти, апартаменти, брак, пост на вице- президент на корпорация, пари, деца, любима работа, големи гърди, победа в конкурс, луксозни коли, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти и много- много друго. Не се продаваха само живот и смърт (с това се занимаваше главният офис, който беше в друга Галактика).
Всички, които идваха в магазина (а има в края на краищата и такива желаещи, които никога не влязоха в магазина, а останаха да седят навън и да си желаят) преди всичко знаеха цената на желанието си. Цените бяха различни.
Например, любима работа струваше отказване от стабилност и предсказуемост, от готовност за самостоятелно планиране и структуриране на своя живот, от вяра в собствените сили и позволяването си да работите там, където ви харесва, а не там, където трябва.
Властта струваше малко повече: трябваше да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш за всичко да намериш рационално обяснение, да можеш да отказваш на другите, да си знаеш цената (и тя трябва да е достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „аз“, да декларираш себе си, въпреки одобрението или неодобрението на околните.
Някои цени изглеждаха странни. Брак можеше да се получи практически безплатно, но щастливия живот струваше скъпо - лична отговорност за собственото щастие, умение да се наслаждаваш на живота, познаване на собствените желания, отказване от стремежа да си като другите, малко чувство за вина, способност да оценяваш това, което имаш, да си позволяваш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената стойност и значимост, отказване от бонусите на „жертва“, риск от загуба на приятели и познати.
Не всички, които идваха в магазина, бяха готови веднага да купят желание. Някои, виждайки цената, веднага се обръщаха и си тръгваха. Други дълго стояха в размисъл, броейки наличните си пари, и се чудеха от къде да намерят още средства. Някой започваше да се оплаква от твърде високите цени и молеше собственика за отстъпка или питаше кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха съкровеното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите купувачи гледаха завистливо към късметлиите, шепнейки помежду си, че вероятно собственикът на магазина е техен познат и те получават желанието просто така, без никакъв труд.
На собственика на магазина често се предлагаше да понижи цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказваше, казвайки, че качеството на желанията ще пострада от това.
Когато питаха собственика не се ли страхува от разоряване, той клатеше глава и отговаряше, че винаги ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят живота си, да изоставят обичайния си и предсказуем живот, които биха могли да повярват в себе си и в желанията си, които имат сили и средства да платят за изпълнението на своите желания.
Послепис: На вратата на магазина виси съобщение: "Ако желанието ти не се изпълнява, значи, че то още не е платено."
интересна притча. Благодаря ти! Не бях я чела и затова много задълбочено и с интерес я прочетох. И понеже търся поуката във всеки текст, тук я открих в послеписа. Но я тълкувам многозначно и това ме измъчва. Моля те, помогни ми, ти си чела притчата в оригинал и за нас си я превела, за което още веднъж благодаря.Съобщението на вратата ме измъчва - желанието ми не се изпълнява, заради това, че е неоснователно, маловажно и нищожно и не съм го "платила" или желанието ми е толкова съкровено, истинско и прекрасно, че е безценно и не може да бъде "платено" (не може да бъде обявено за продан).
Предполагам, че в оригинала се усеща по-ясно основната идея. Помогни ми да стигна до същността й.
Препоръчани теми