“Голямото ти сърце някой ден ще те погуби…”
Валентина Йоргова
Валентина Йоргова
Най-открит си, когато носиш щит от любов. Не си неуязвим. Просто си безразсъдно смел. И необятно прощаващ. Една непоколебима вяра в доброто у другите те тласка да вървиш, да тичаш, да се носиш напред. И така открил се, ставаш дом. На надежди. Ставаш болница. За чужди рани. Ставаш искра, за да разпалиш пламък. Не в себе си, защото той гори като Олимпийския – без да гасне. А в другите.
Скрит текст:
Които са останали на тъмно заради ледените ветрове на случванията. Усмихваш се. И на най-осакатените, и на онези, чакащи с нож зад гърба да те уцелят. И забравяш вината и обвиненията й. Ръката е винаги протегната. Към онези, които имат нужда да я хванат. Защото носиш за дар прошката в очите си.
И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души.
Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки.
Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Любовта към теб те пази от счупване.
И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.Обичам те.
– Знаеш. Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.
И нямаш сила само за едно: да подминеш молитва, без да я сбъднеш. И си готов да носиш на гръб чужди кръстове. Да не тежат на слаби души.
Жертваш се без да си жертва. И не се боиш, не се криеш, не дебнеш зад ъглите какво те чака. Стъпваш твърдо и не изменяш на пътя си. Той ти е на дланта и в душата. Не познаваш други пътеки.
Но не си неуязвим. Любовта към другите те огъва. Любовта към теб те пази от счупване.
И когато пророниш сълза, на Любовта е дланта, която я бърше. И на Любовта са ръцете, в които се прислоняваш. На Любовта е усмивката, която задържа на лицето ти твоята. Любовта ти е отдиха и припомнянето. Че не познаваш друг начин да живееш. Че не признаваш по-малко от най-щедрото. Че не ти трябва друго лице да се скриеш, защото твоето ти стига и е достатъчно. Че няма друга истина, освен обичането. И че докато ти не мислиш дори за пазене, тя те брани.
– Голямото сърце някой ден ще ме погуби.
– Аз ще намеря начин да те върна.
– Вярвам ти. Че ще ме върнеш.
– Да. Защото знам къде да те намеря.Обичам те.
– Знаеш. Обичам те.
– Това стига за живот.
– Това е причината за живот.
радвам се, че гифчето ти харесва. Доста се поиграх с него, но благодаря на арабските фенове, които пускат клипове с добро качество. (пък и аз заради Толга се усъвършенствам непрекъснато,
виж как сама си се хваля)
с тази статия ти ме върна обратно в сериала "Сега и завинаги" - ще направим нов прочит на взаимоотношенията между Нур и Ийт Козан, разпознавайки хората-знаци.