Паническо разстройство - 39

dilara1319, мисля, че е по-добре да работиш в посока обичане и приемане на себе си. Не мисля, че мотивите ти да се решиш на нещо такова са истински и си заслужават промяната. Какво ще правиш, ако и така не се харесаш? Положението може да се влоши още повече.

Али, за града е много добре. Уф, ама моите шефове като полудеят и почнат да крещят следобед. Ужас. Аз съм по 12 часа, два дена работя, два почивам. Едвам издържам по 12 часа. Свърших двата дни, сега съм си седнала на биричка. И се заричам 2 дни само да спя ама няма да се задържа.
Уф, почивка, а и имам пари да харча!

Егати и тревожността от оправяне на гърди. Хем го искаш, хем проблем. Ми не ги оправяй тогава, като ти е толкова тегаво. С всичките ми тревожности баш ме интересува какви са ми гърдите или нещо друго. И да, имам неща, които не си харесвам, ама пък как не ми е тревожно, депресирано или ужасяващо от тях точно. Нямате си работа май и се чудите за какво да се депресирате.

Е недей така, всеки си има някакъв повод да се депресира или да се чувства потиснат от нещо. Въпрос на житейски опит и виждания. И на мен ми тежи, че Пешо Картофа има повече пари от мен, и изпадам в паника

Аз пък всичко си харесвам. 😀 Не се шегувам. Но пък хора различни. Нали всеки трябва да намери причината за разтройствата на психиката, за да я отстрани. Както казват психотерапевтите - трябва да се премахне дразнителя. Ако момичето смята че това ще му помогне, нека си направи операцията. Само че в тази наша тема едва ли с някого ще може да коментира постоперативния период и други неща свързани с тази мамопластика.
И наистина момичета и момчета животът ни поднася всякакъв стрес, за да губим време да се стресираме и от физическите ни дадености. Затова са дрехите. Правилно подбрани и ставаме първи красавици. Да живеят сутиените с подплънки.
Отклонихме се от темата , но и шеги трябва да има. 😁😁

Оценявам всяко едно мнение, всеки човек е различен и уникален. Но знаете ли какво си мисля аз?!...Не съм се решила окончателно, може и никога да не се оперирам, защото това не е най-важното нещо в живота и едни гърди няма да ти решат нито личните нито останалите проблеми.  Но ме учудва повърхностния начин, по който разсъждават някои хора. За всеки има причина, която е отключила тези състояния и проблеми...
Един психотерапевт беше казал: "Ти не си болна, ти си недоволна! И товето АЗ иска промяна в начина ти на живот!" А хапчетата, те са патерицата, която ни помагат да живеем пълноценно, но едва ли ще ни излекуват само те завинаги. Не визирам себе си, но мисля, че комплексите, липсата на самочувстиве, самоувероност, притеснителност и т.н.  могат да причинят много големи психически травми в едно младо момче или момиче. Давам пример с едно момиче на 17 год, което е изпаднало в тежка депресия и е направило опит да се самоубие, защото е нямало абсолютно никакви гърди, била е буквално само ребра и зърна върху тях и е ставала повод за ежедневни подигравки от страна на момчета. Тогава, за да не посегне пак на живота си, родителите се решават да направят на дъщеря си пластична операция и тръгват по психолози, след което се променя животът й към много по-добро. Така, че зависи, всеки има причина, която го е накарала да пише в тази тема. Просто си разсъждавах за причините, които са ми отключили паническото растройство и депресия на 22 години и не спирам да си задавам въпроса, защо?

Като по-млада и аз имах комплекси но с възрастта не остана ни един. Не знам на каква възраст си, но мисля, че се израстват.

Аз пък познавам две дами, които доста млади развиха рак на гърдата след подобна операция. за мен суетата е нещо много глупаво и елементарно. Аз никога не съм се срамувала от бюста си, макар, че  не мога да се похваля с размери. даже когато бях слаба си бях нудистка. Комплексарщината си е болестно състояние. тука ревем и се тръшкаме как да си оправим душевното равновесие и изведнъж някой се появява и се тръшка , че има малки цици и изпада в депресия......леле-мале и това ми  видяха очите...

Алина, не съм съгласна. Различни могат да бъдат причините, които да доведат до тревожност и паник атаки. В случаят жената се е концентрирала върху гърдите си и смята, че това е нещото, което ще й реши проблема.
На същото място може да стои и наднормено тегло, нисък ръст, крив нос и т.н.
Проблемът обаче идва от едно и също място - страх от мнението на околните, ниско самочувствие, дори омраза към самата себе си.

miamim, e права като казва, че с годините тези „проблеми” спират да ти правят впечатление. Ми и аз съм с малки гърди, и аз съм се комплексирала. Мислела съм за операция, ако имам възможност бих, но не ми е фикс идея. Особено пък ако си имаш партньор и се обичате и разбирате, кво ми пука какви гърди имам? Това е нещо, което може да се прикрие, има хора с недъзи и деформации, които си се виждат и не могат да се скрият. Това вече би било повод да изпаднат в депресия. Аз не подценявам ничии проблеми, защото психиката на всеки е различна. То затова има самоубийства на тийнейджъри поради абсурдни причини.

Напълно съм съгласна. На първо място трябва да се научим да се обичаме сами себе си. Това имах предвид като написах че всичко си харесвам. Естествено че не съм съвършена, но се харесвам. И съм забелязала че колкото повече се харесвам, толкова повече и околните ме харесват и ценят. Когато човек се чувства добре в кожата си, независимо как изглежда, го излъчва.

Здравейте, има ли някой който да е пил тритико АС от 150 по цяла таблетка вечер и как му е повлияло.Изписано ми е за ПР и вегетативна дистония заедно с ксанакс от 0.25 три пъти на ден.

Аз започнах с това и ме изстреля в космоса. Пулса рязко скочи до постоянен 100 в покой (при под 60 иначе), постоянна паника, не атака, а постоянна паника и цял ден тресене. Издържах 4 дена и хвърлих в тоалетната това хапче. После разбрах, че е доста оплювано масово като АД.  Ксанакса тая доза е малка, незнам дали ще даде нужния ефект. Силни пристъпи ли имаш?

Не са силни, замайване, трперене, топка в стомаха, буца в гърлото.

Охх, да се оплача и аз малко. Това обучение в работата, вместо да ме наставляват, получавам повече упреци и изказвания от сорта на „не, не, не се казва това, не се прави така”. К'во е това обучение, в което ме оставят сам човек в офиса почти цял ден, после да ме питат защо съм го направила така... Ама ти си тук от 5 години, а аз съм тук от 5 дена.. аман от космически изисквания.