Паническо разстройство - 39

  • 31 164
  • 746
# 375
.......Конкретно свалянето на килограми е лесен процес - спират се въглехидратите, увеличава се енергийния разход, и се приемат по-малко енергийни източници, отколкото се разходва. ......
Да, но как да борим зверски апетит вечерно време? Дали този апетит не е от АД? Знае ли човек. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 376
Според мен не се дебелее от антидепресанти. Апетитът се нормализира в следствие на равновесието в главата. Ако не ви се яде от ПА и АД ги спре, логично апетитът да се нормализира. Или обратното.

Почти убедена съм в тоес, което казвам. И по себе си съдя, аз даже май отслабнах, а бях слаба и преди тях. привтелят ми пие години и не е качил, мама не е качила, майката на приятеля ми не е качила. Луда комбина сме си заформили, но според мен се дебелее от ядене И проблеми с хормоните, не от хапчетата. Апетита... с вода, чай. Яжте краставици и моркови, примерно, ако е толкова силен през нощта. Ама и воля трябва.
Виж целия пост
# 377
Не съм съвсем съгласна с вас. Аз съм с ИР в следствие на ПР и ГТР и не мога да мръдна от килата, който съм в момента, а ям адски малко, реално съм на режим от 6 месеца, бях свалила адски трудно 1 кг и сега пак го върнах... организира съм ВГХ, бях вкарала спорт, сега го спрях, ама пак ще го вкарам ... и заради високия инсулин не помръдвам. Т.е ако заради ПР си отключил проблеми с захарта - тогава свалянето си става невъзможно почти дори на режим, без да пия съответните лекарства... Просто човек трябва за мен да се изследва за да си знае, и от там да се следи. Има хора ( Георги, ти си от тях) при които ПА влияе на отслабване - аз най също така, първите 6 месеца свалих няколко кг, слабееш направо от въздуха ( свит стомах, постоянни атаки, то аз едва ядях), после обаче в един момент започнах АД и започнах да дебелея... изследвах се след 3-4 месеца безуспешно опити да сваля кг ... и излезе ИР. ( да уточня - от ПА се е провокирала, защото бях правила обременяване с глюкоза в началото, когато отключих ПА - и нямше проблем нито с инсулина, нито с КЗ - 7-8 месеца по късно .... инсулина се беше вдигна 7-8 пъти по - високо от първото изследване ...) Ама това е моя случай, аз го давам за пример, айо някой има проблеми с кг след старта на ПА, ме може и да е развил ИР
Виж целия пост
# 378
Аз нямам ПА и ПР. Имала съм няколко паник атаки преди, но не съм развила ПР, моето е по скоро ГТР, като бих казала че със пиенето на АД нямам вече проблеми. По принцип не съм наясно с ИР, ако я имаш и не я контролираш, води до диабет ли? Георги, донякъде съм съгласна с теб. Ако се вглеждаме твърде много в нещата, иронично, това те стресира още...
Виж целия пост
# 379
Само да кажа, че високия инсулин смъква кр.захар и правиш мн често хипогликимии. Казвам го от собствен опит. Отделно синтезирането му намалява с времето, ако не се контролира, и качва захарта/диабет 2 ри тип/. Стига толкова, че темата ни е за друго има си отделна за инсулиновата резистентност.
Виж целия пост
# 380
На мен до толкова ми е дошло до гуша от всичките симптоми (а още не съм умрял), че вече хич не ги отразявам! Е деперсонализация, виене на свят, задух, стягане в гърди, болки в сърдечната област и т.н. хич не ми пука. Ако много ме напъне, имам си ЕКГ в нас (води се непрофесионално едно от Германия) и си правя сканиране и го пращам на един приятел доктор. Казва вече няколко пъти нищо ти няма и то ми няма. Ако всички тия симптоми, дето усещаме на умиране бяха реални болести, нямаше да се точим по 2-3-5-10 години, ами щяхме в рамките на 30-40 дена жито и бонбони да ядем. Просто интензитета на симптоматиката не отговаря на реалността. И отделно, че тежките болести с тези симптоми не те оставят толкова дълго да се мъчиш, ми те събарят доста по-бързо.
Виж целия пост
# 381
Днес накарах приятеля ми да отиде при личния и да го пита за резултата ми + едни кръвни където правих. Каза, че били нормални и нямало накъде по-добре.
Виж целия пост
# 382
Мили момичета и момчета, когато сте тревожни по-дълго време, чувствате ли отпадналост в мускулите, постоянно чувство, че сте отмаляли, леко и дразнещо главоболие, дразнене от светлина... През последния месец ми е супер тревожно (нямам паники), но супер силна тревожност покрай лични притеснения. Никога не съм имала толкова дълъг период на ГТ и ми е супер дискомфортно така... Едва работя, погледът ми е нефокусиран пред монитор, искам да съм на тъмно и да спя с часове...
Мислите ли, че тревожността уморява очите? Понякога при панически атаки ми се премрежва погледът определено, но сега е едно странно напрежение в очите и едва стоя в офиса пред 2 големи монитора..
Поне успявам да събера 5-6 часа сън през нощта, но като се ококоря към 5 и няма заспиване. И естествено, само глупости се въртят в главата.
Както казва Георги, след толкова години "опит" вече не би трябвало да обръщаме внимание на всички тези симптоми, които ни карат всеки път да си мислим, че ей на, туй е! Обаче се оказва, че понякога години наред едни и същи тъпотии ни изкарват акъла...
Пожелавам на всички ви спокойна нощ и само градивни мисли! Simple Smile
Виж целия пост
# 383
Аз имах такъв период на замъгляване на погледа. Най-често ми се случваше когато времето навън беше мрачно. Сериозно мислех, че имам проблем с очите. После премина. Абе, тревожността прави ”чудеса” с тялото ти.
Виж целия пост
# 384
Да! Направо ще се побъркам от тези очи, аsya... Ходих на трима лекари и казват - очите ви са изморени, но са напълно здрави.. Ама мой ум не мирва Simple Smile)
Благодаря ти за отговора!
Виж целия пост
# 385
A прескача ли ви сърцето? Или сякаш аритмия. Изкуфявам от това прескачане вече.
Виж целия пост
# 386
A прескача ли ви сърцето? Или сякаш аритмия. Изкуфявам от това прескачане вече.

Ами не, досега не съм усещала прескачания.. Честно казано, рядко имам и сърцебиене, дори по време на паника и мнооого силна тревожност. Никога не съм имала високо кръвно. Мерила съм по време на силна паническа атака и си ми е 110/70, че и по-ниско. Винаги ми е било странно. Но други симптоми и кофти усещания колкото щеш Simple Smile
Виж целия пост
# 387
О, на мен ми прескача постоянно от една година, много е неприятно, но не е опасно. А за другото - и на мен ми се е случвало това с очите и постоянното леко, но много натрапчиво главоболие, нарича се “тензионно” главоболие и минава от спазмалгон - пробвайте, ще го пресече. При мен от един спазмалгон минава и го няма със седмици.
Аз пък днес реших малко да си пийна, че много ми се събра и ударих две малко уискита, дано не ми е зле утре... че толкова много не съм пила от една година... а утре имам бая работа - а и изпуших и три цигари ( и цигари не съм пушила от месеци...) да видим как ще бъде утрешния ден Wink
Спокойна нощ на всички!
Виж целия пост
# 388
Искам да ви кажа, че един път попаднали в порочния кръг на ПР, ПА, ГТР и т.н, хипохондрията върви почти винаги ръка за ръка с тях и трудно се измъкваш. Не го казвам това с някакво отчаяние, напротив. Случило се е, защото така е трябвало. Живота ми се промени коренно, но не гледам само негативите. Ако не беше това, нямаше да ми пука толкова много какво ям, дали се движа достатъчно, дали не прекалявам с алкохола. Преди например, не ми хрумваше да чета етикети по храните. Въпроса е да не става фикс идея.
Според приятеля ми, съм прекалявала с изследванията. Аз пък съм на мнение, че ако имаш симптоми налице е по-добре да се прегледаш, ако ще и да си куку в нечии представи. Grinning Но пък и не намирам за нормално да изследваш всяка една част от тялото си.
Виж целия пост
# 389
Здравейте, съжалявам, че така нахално влизам в темата ви, но имам нужда от помощ. Накратко търся препоръка за психиатър в София (може да пишете и на лично съобщение). Ще се радвам, ако не е много зает или търсен, защото искам да си запиша час възможно по-скоро (утре, по възможност). Чувствам на дъното и вече нямам сили да се опитвам да се справя сама. Младо момиче съм, но това състояние ще ме докара до лудост, ако не направя нещо. Тревожността ми се развива със страшна скорост и не искам да знам докъде мога да стигна, ако продължвам да пренебрегвам проблема си. Ако питате за симптоми , те са - обща тревожност, депресивни мисли, психическа нестабилност, мога да се разплача от най-малкото, а най-лошото е, че това ми се отразява и физически - треперене, тикове, неадекватност ... Не се чувствам нормален човек. Искам спешно да вззема мерки, иначе няма да издържа..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия