Паническо разстройство - 39

Публикувана: 13 окт. 2019, 17:54 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2019, 14:38 ч.

30 561
746

Jerry F - Потребител

L

# 210 8 ноем. 2019, 18:06 ч.

Да, и аз шапка му свалям на Георги, особено като знам аз как летя с съм свито сърце... сега ми пред пари пак полет, ама кратък... но след малко повече от месец ще трябва да летя 11-12 часа без прекъсване ... и от сега ми е кофти...
Как сте тези дни ? На мен днес ми стана зле - някква тревожност ми се появи, докато бях на педикюр ... и сега вече 2 часа по - късно не мога още да се успокоя... с един дискомфорт в слънчевия сплит... и червата... дали е възможно да е от намаляването на лекарствта ? Вие как сте се чувствали от намаляване на лекарства ? Някой намалявал деанксид ?

Виж целия пост

J

Потребител

# 211 8 ноем. 2019, 18:31 ч.

Аз напуснах. Не беше някакъв каприз. Осмислях го отдавна. Най-големият доставчик на тв и нет в района. Да ама половината персонал без договори. Ако има с договори са осигурени на 1/2 работно време.
Аз си работя спокойно и уверено и изведнъж двамата шефа скачат и почват да крещят - що направи така. Не е грешно, но малко бъркотия в хауса исках да създам. Все пак съм много по-добър програмист от тях.
Нито съм депресирана, нито някакво облекчение почуствах. Седя и си пия бира.

Виж целия пост

Потребител

# 212 8 ноем. 2019, 18:35 ч.

Спирала съм деанксита, плавно. Добре се чувствах. И аз съм с тревожност тези дни, стягане в гърдите, бодежи. Уж петък а ми е едно смотано. Бира си взех и аз.

Виж целия пост

K

krisdimi@abv.bg

# 213 8 ноем. 2019, 18:37 ч.

И на мен от вторник ми е доста зле, детето се разболя и бях сама с него, 2 нощи не мигнах, и айде веднага гадене, свит стомах, не мога да стоя на едно място, много ми е лошо... Важното е че детето е по добре

Виж целия пост

# 214 8 ноем. 2019, 19:02 ч.

И аз да не остана по-назад, да помрънкам малко.
Излезнахме семейно на разходка в хубавото време, до тук добре, но като се започна един световъртеж, сърцебиене и разходката приключи. Не издържам вече, дори децата си не мога да разходя на 500 метра от вкъщи.
Няколко дни вече е така, а от другата седмица ще ми се налага повече да излизам, как ще се справя не знам. Няма ли край...чувствам се безполезна за всичко и всички.

Виж целия пост

L

# 215 8 ноем. 2019, 19:03 ч.

Би ли споделила точно схемата за спиране, защото според мен аз не правя нещатата като хората и за това ми се завърна тревожността .... май тръгнах да го спирам много рязко ... от 4 на 2 за по - малко от 2 седмици... цепила ли си хапчето на две ...?

Цитат на: miamim в пт, 08 ное 2019, 18:35

Спирала съм деанксита, плавно. Добре се чувствах. И аз съм с тревожност тези дни, стягане в гърдите, бодежи. Уж петък а ми е едно смотано. Бира си взех и аз.

Виж целия пост

P

# 216 8 ноем. 2019, 19:04 ч.

Здравейте отново! Трети ден на Дуксет и положението не е розово. Днес ми прималя и щях да припадна. Звънях на лекаря, който ми каза,че нямало такива странични ефекти, адаптирал се организма. Според вас това нормално ли е или да ги сменям?

Виж целия пост

# 217 8 ноем. 2019, 19:07 ч.

Нали приемате нови попълнения...
Моят най-ужасен симптом е замайването. Задухът, треперенето мога да издържа, но замайването, особено в големи и светли помещения, както и такива с много изкуствена светлина ме влудява.
Аз не пия нищо. Започнах Дуксет, но страничните ефекти бяха толкова ужасни, че не можах да издържа повече от 10 дена, а повярвайте, не съм лигла, и рядко съм усещала страничен ефект от който и да е медикамент. Помня, че едва не припаднах в хола и всичко ми се въртеше. Повръщане и само леглото крепях-мислех, че ще умра.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 218 8 ноем. 2019, 19:15 ч.

Джери, хубаво си направила. То беше ясно, че никой няма толкова нерви да издържи на подобно място. Просто да ходиш на работа със свито сърце - не е окей...
И аз ще започвам нова работа, нищо друго няма да казвам. Ще видим к'во ще стане, нямам очаквания, ще дам всичко нот себе си, но ще си имам едно на ум.
Кофти, че работата ми е далеч... мразя да се прекачвам по автобуси. Чакам и аз удобен момент да отида при личния ми за направление при пси, да видим ще ги спирам ли тези АД, или не.
Аз оплаквания нямам, нервна съм понякога доста, но то май е от характера ми просто. Laughing

Laughing

Виж целия пост

P

# 219 8 ноем. 2019, 19:31 ч.

Цитат на: pamela_bo в пт, 08 ное 2019, 19:07

Нали приемате нови попълнения...
Моят най-ужасен симптом е замайването. Задухът, треперенето мога да издържа, но замайването, особено в големи и светли помещения, както и такива с много изкуствена светлина ме влудява.
Аз не пия нищо. Започнах Дуксет, но страничните ефекти бяха толкова ужасни, че не можах да издържа повече от 10 дена, а повярвайте, не съм лигла, и рядко съм усещала страничен ефект от който и да е медикамент. Помня, че едва не припаднах в хола и всичко ми се въртеше. Повръщане и само леглото крепях-мислех, че ще умра.

Аз съм по същия начин. Агорафобия му се вика на това. За първи път ли сте приемали антидепресант с Дуксет?

Виж целия пост

# 220 8 ноем. 2019, 19:47 ч.

Не, приемала съм и преди по повод безсъние-ремирта и след това 3 месеца тритико. Нямах проблеми.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 221 8 ноем. 2019, 19:56 ч.

Джери, ти в БАН си свикнала с интелигентни хора и не си се сблъсквала с ежедневната простотия. Почти на всякъде е така. Аз бях една седмица в болнични заради настинка и в понеделник пак се връщам при мангалите. Направо ми се плаче. Не, че сме толкова зле и ми се налага да работя, но ми е мъчно, че половинчо се трепе на две работи, а аз само охкам и пъшкам. Пък и не е длъжен да ми издържа и детето. Просто се чувствам неудобно..

Виж целия пост

J

Потребител

# 222 8 ноем. 2019, 21:17 ч.

Благодаря Ви,

Все още ми все едно.

Али, е аз на пенсията на баща ми ли. Голяма е. Но аз самата искам да работя. Ти да не си мислиш, че в БАН пак не бяха такива завистници и подмолни. И не крещяха. Все една и съща история. Аз не мога да преподавам. На студенти мога, но за ученици ми трябва маааалко педагогика. Само около една година и малко обучение и около 1500 лв.

И пак ми е все едно. Бе поне да почуствам нещо, депресия, тревожност, страх от бъдещето. Нищо.

Виж целия пост

Потребител

# 223 8 ноем. 2019, 21:44 ч.

Цитат на: livrena в пт, 08 ное 2019, 19:03

Би ли споделила точно схемата за спиране, защото според мен аз не правя нещатата като хората и за това ми се завърна тревожността .... май тръгнах да го спирам много рязко ... от 4 на 2 за по - малко от 2 седмици... цепила ли си хапчето на две ...?

Цитат на: miamim в пт, 08 ное 2019, 18:35

Спирала съм деанксита, плавно. Добре се чувствах. И аз съм с тревожност тези дни, стягане в гърдите, бодежи. Уж петък а ми е едно смотано. Бира си взех и аз.

Аз първоначално бях на едно сутрин. Като започнах да ги спирам първо през ден, 2 седмици. После през 2 дни пак 2 седмици. После през 3 дни и малко хаотично се получи, че не можах да спазя точно, после веднъж на седмица - 3 седмици или 4 бяха и приключих. Не съм деляла хапчето на половина. Но помня, че ги пих месеци преди това, да не кажа повече от година. Добре ми се отразяваха. Сега се пробвам без тях, но ми е трудно Weary

Weary

Джери, радвам се за теб. Тази работа изначално не тръгна добре. Без договор, без да ти плащат, не знам. Винаги ще намериш нещо по-добро.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 224 8 ноем. 2019, 22:07 ч.

Цитат на: Jerry F в пт, 08 ное 2019, 21:17

Благодаря Ви,

Все още ми все едно.

Али, е аз на пенсията на баща ми ли. Голяма е. Но аз самата искам да работя. Ти да не си мислиш, че в БАН пак не бяха такива завистници и подмолни. И не крещяха. Все една и съща история. Аз не мога да преподавам. На студенти мога, но за ученици ми трябва маааалко педагогика. Само около една година и малко обучение и около 1500 лв.

И пак ми е все едно. Бе поне да почуствам нещо, депресия, тревожност, страх от бъдещето. Нищо.

Може би защото човек претръпва след време за някои неща, та за това да ти е все едно. Първия път го преживяваш тежко, втория път по-леко, третия - не ти дреме. Няма значение за какво става въпрос. Това не значи, че се отказваш или предаваш. Аз например, искам да бъда по-голям непукист, но в същото това време да не губя мотивация. А с депресията, всеки знае как е... Губенето на мотивация и чувството за безпомощност са най-ужасните усещания за мен.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Паническо разстройство - 55

25 282
770

Психично здраве

Паническо разстройство - 57

21 878
741

Психично здраве

Паническо разстройство 53

32 116
792

Психично здраве

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.