Кюретаж и забременяване след това - тема 82

Честита дъщеричка, Сузи, много се радвам!
Да расте здрава и щастлива

Сузана, честита дъщеричка, пожелавам й много усмивки и безгрижно детство!!! След всеки мрак идва лъч светлина и ти ни го доказваш! Бъдете здрави!

Здравейте, мили момичета!
Присъединявам се да ви чета на първо време, а след като получим зелена светлина да действаме отново за бебе, ще бъда по-активна в дискусиите, които заформяте тук.
На 14.11.2019г преживях най-големия си кошмар, който никога не вярвах, че ще ми се случи и ми е звучало винаги като някакъв мит, нещо далечно, нещо, което само може да слушаш отстрани и да цъкаш със зъби, молейки се да не те застигне. Загубихме второто си детенце в 15 г.с и вече си имаме една звездичка на небето, която да ни пази.
Всяка нощ от случката насам и аз и мъжът ми сънуваме сънища свързани със събитието и всяка нощ аз се събуждам цялата ми тениска е мокра и сякаш ме е облял хлад. Сигурно в идин момент започва да боли по-малко, но още не мога да спра да мисля не можеше ли нещо да се направи, за да се предотврати това нещастие.
Нека ви споделя как стигнахме до тук.
На 16.10 бях мисля, че в 10 г.с, трябва да погледна пак, но сякаш по спомени беше нещо такова, та тогава бях ходила да взема сутринта до болницата ни болничен на мъжа ми и цял ден нищо ми нямаше, вечерта обаче ме почна едно зверско повръщане. На сутринта пак и рещих да отида при личния си лекар и да потърся лек за състоянието си. Споделих й, че нито при предната бременност, нито при тази не съм имала гадене с повръщане и това е нетипично за мен, но тя си държеше, че е от бременността и ми предписа Антиметил само. Това в четвъртък става. Пия го аз по нейна схема, но и на другия ден продължавам да повръщам. Взеха ми от аптеката Хидратин Алфа да не се обезводня и в петък вечерта ми се добавя нова екстра- диария. Личната от петък вечерта не можеш я намериш. А за събота и неделя да не говорим. Тя и на други пациенти е отговаряла, които я търсят уикенда - да не е телефонна централа. Как да е, събота сутринта мъжа ми го изпратих да ми вземе нещо подходящо за бременни и кърмачки за разстройство от аптеката и му дали Ре-Комфорт и от него бързо ми мина. Впоследствие майка ми, която беше дошла да ми помага с каката,  защото нямах сили да стана, се връща на работа следващия понеделник и по телефона се чуваме и ми казва, че много нейни колежки са се оплакали, че са карали същия вирус. При което аз останах вцепенена. За всичко вече беше късно. Личната не ми беше пуснала никакви изследвания още като отидох, а знаеше и го имаше предвид, че съм бременна. Надявах се всичко с бебето да е наред.
На следващата седмица бяхме на първа фетална морфология в София при проф.Марков. Прегледа мина добре, с изключение на една черна сянка, която го притесни в корема на бебето. Каза ни, че му прилича на течност, която се събира и не й е мястото там и ни извика след един месец пак, за да види какво развитие ще претърпи и да ни каже тогава какво ще правим. Аз обаче не можех да спра да мисля за този проблем и след доста ровене по темата реших да потърся д-р Чачева от болница "Надежда" за второ мнение. Жената  се отзова светкавично и след два дни имахме час при нея.
Изслуша ни внимателно, разгледа документите на Марков и после ме повика да ме види и тя. Супер внимателно го огледа от всяка страна и каза, че тя такава течност не вижда. Накаква артерия не виждала, но някои бебета я нямали. Все пак искаше да ни види пак в 20 г.с Изпрати ни по живо по здраво и ние обнадеждени, свалили товар на тежки диагнози от плещите си се прибираме вкъщи....
До 09.11.2019г., когато бяхме на рожден ден на малкия ни племенник в Русе и по време на тържеството при посещение в тоалетната ми зацапа розово.
На следващия ден трябваше да се прибираме към вкъщи и това зацапване почти го нямаше. Чак вечерта пак се появи и бях решила в понеделник веднага да посетя гинеколога си. Да, ама то се засили през деня, и цветът му се промени към по-червен. Мъжът ми на работа - командирован в едно близко населено място - не може да си тръгне по-рано, защото е със служебен автомобил и чак след работа тръгнахме за Плевен, където в една частна болница се следя и родих и първото си дете. На смяна беше точно моят АГ, който ме и изроди първия път. Прие ни, прегледа ме. Каза, че няма отлепване на плацентата, няма други фактори, с които може да ми обясни кървенето. Попита ми дали около тази дата съм имала менструация, понякога се случвало да прокърви жената в дните, около които трябва да има МЦ по време на бременност. Биха ми инжекция Папаверин. Вляха ми система но-шпа, бусколизин и не запомних третото и ми каза, ако продължи или се засили пак да дойда. На следващия ден продължаваше, но по-слабо, в същото време АГ ми изписа и магнезий и но-шпа през деня да си ги пия и аз очаквах до вечерта да спре, а то мъжът ми като се прибра и като приспах детето и като отидох до тоалетна да пишкам - то тръгна такава алена кръв и то доста си изтече и един съсирек падна. Много се уплаших. Извикахме майка ми да гледа дъщеря ни и ние с татко й тръгнахме отново за Плевен. Там дежурна беше друга лекарка. Но много внимателно ме изслуша, прегледа ме и на ехограф и на магарето. Също озадачена и не можеща да ми даде обяснение на какво се дължи това кървене. Направиха ми същата процедура с инжекцията и системите и ми изписа допълнително Дуфастон и Утрогестан.
На следващия ден се чух с моя лекар и той ми каза, че в тази седмица, в коато съм нямало смисъл от Дуфастон и Утрогестан, а да вляза за хоспитализиране както ми е казала колежката му след прегледа предишната нощ. Трябваше да избера дали да лежа в Плевен, или в града, в който живея - Козлодуй и аз избрах да остана вкъщи, за да мога да виждам между системите дъщеричката си. В Плевен нямаше да може баща й да ми я води всеки ден, защото пък и тя ми беше болничка - лепна нещо от онзи рожден ден и я мислех и нея.
В сряда по обяд постъпих в болницата и ми вляха една система. Помолих вечерта да се прибера у дома при детето с уговорката, че ако нещо се почувствам недобре веднага се качвам в отделението. Бях си добре, не съм се претоварвала, даже напротив лежах си. Майка ми беше дошла да ми помага с детето. Нощта си спах спокойно. Само като ходех до тоалетната и като си изпразвах пикочния мехур, ми оставаше усещане за недоизпразване, все едно не съм изпишкала всичко, но никакви други болки не съм имала. Имах уговорка сутринта към 8, 8:30 да съм там за да ми вливат пак система и докато правех закуската на детето започнах да усещам едни стягания и отпускания, които зачестяваха. Междувременно кървенето си вървеше. В нашата болница като ме приеха дежурния лекар ми каза, че според него кървенето било от контракциите и да скъсам рецептата с утрогестана и дуфастона. И нищо повече.
Та връщам се на фаталния четвъртък. Докато стигнем до болницата тези стягания започваха да стават все по-болезнени. Дежурните акушерки ме видяха, че пристигнах, обадих им се, че съм с болки, мъжът ми трябваше да тръгва за работа и ме остави сама да ги чакам. Аз се превивам вече на пейката и те уж идвали. Сигурно 15-20 минути чаках и се превивах. Накрая дойде една акушерка и ми включи система. Каза, че ми я пуска по-силно. Изтече половината и аз не усещах кой знае какво облекчение, даже почна да ми се гади. В един момент ми се доповръща и викнах на момичетата в стаята да извикат някой, че ще повърна и едвам се удържах.
В следващата минута една санитарка влетя с една тавичка, в която повърнах. По време на двата ми позива да повърна усетих нещо на двъ пъти опита да излезе и им казах. Те ме пльоснаха на един стол на колелца и ме вкараха в кабинета да ме види докторът на УЗ. Гледа ме и каза - живо е и е в матката. Аз се успокоих малко, но чувствах, че нещо не е наред. Върнаха ме на леглото и ми включиха системата пак. Аз обаче усещам сякаш нещо ми е заседнало долу. И събрах смелост да пипна "отдолу".Усетих нещо като балон и веднага звъннах на звънеца над главата си. Влетя акушерката и треперейки й обясних какво съм напипала. Тя ми събу дънките и каза: Другия път, мила! Можеш ли да напънеш още веднъж? То половината е навън.
Аз продължавах да недоумявам и отричах да приема какво се случва. Попитах я: Изгубихме ли го? И тя ми каза: Съжалявам мила, да. В тоя момент тялото ми почна да трепери и докато ме пренасяха детенцето ми само изпадна в една подлога, която бяха донесли за целта. В следващия миг ме носеха в кабинета и ме качиха на магарето, а тоя доктор почна зверски да ме дере с нещо отвътре. Чух по едно време пойка, но не усетих да ме боцват никъде, продължих да чувствам само остъргване като от нож. Скараха ми се, че мърдам и така не могат да си вършат работата, а аз през сълзи извиках, че съжалявам, но много ме боли. Почувствах се ограбена и изкормена. Всеки ден си го спомням в целия ужас. Единствено акушерката като ми каза да напъвам,  ме попита дали не съм карала някаква вирусна инфекция, защото плацентата била много увредена, вследствие на такава.
После като се осъзнах след кюртажа или както се нарича там това почистване, попитах същата акушерка дали на плода ще се прави изследване, което да установи точно защо се е случило, но тя каза, че при тях такова нещо не се прави и като решим да опитаме пак за бебе, трябва да си направим с мъжа ми изследвания.
Утре съм на преглед при моя АГ в Плевен да види този екип тук дали добре са ме почистили и от тук натам какви стъпки трябва да предприемем преди да пробваме пак, трябва ли да правим и какви точно изследвания и кога можем да опитаме отново за бебче.
Съжалявам за дългия пост. Имах нужда да изплача мъката си. Не мога да спра да мисля за това ангелче, което нямаше шанс да продължи живота си.

CherryCherry_Passion, съжалявам за кошмара, който преживяваш.
Ужасно е физически, психически, всякак.
Колкото и да имах едно на ум, че тези неща са възможни, все си мислех, че на мен не би ми се случило. Уви.

CherryCherry_Passion,  искрено съжалявам за това, което си преживяла. С времето наистина олеква, но със сигурност не се забравя. Аз също имам една успешна бременност и след нея имам два кюретажа, заради задържан аборт. Първия път не можех да повярвам какво ми се случва,сънувах месеци наред как се будя в болницата, кръвта, която изтече, ужасно беше, с втория просто го усещах още преди да ида на преглед. При първия път също бях прекарала вирус и от дадох на това загубата, но след като се повтори си направих имунолог очни изследвания в Плевен при Д-р Гечева, тъй като за Конова трябваше да чакам месеци. Незнам дали това е необходимо в твоя случай, но няма да навреди. Исках да те попитам при кой гинеколог се преглеждаш в Плевен, тъй като искам да сменя предишната лекарка и при евентуална нова бременност да се ориентирам към друг. На нас ни казаха 3 месеца преди нов опит, вече минаха 4,но нямам смелост да мисля дори за това сега. Дала съм си почивка и емоционална и физическа до нова година.

Здравейте момичета имате ли отзиви за доктор Румен Велев шейново,при Сигридов до нова година няма часове а искам още едно мнение от гинеколог

4y4u20, ами следя се при Любомир Янкулов, ти не знам при кой ходиш, но аз още при първата си бременност като почнах да правя проучвания за лекари в Плевен(тъй като бях си решила там да се следя и раждам) намирах за всеки и добро и лошо написано и в един момент просто реших да се доверя на този, за когото намерих най-малко кофти коментари и честно казано останах много доволна. Имах най-прекрасното и леко раждане, което дори не си представях, че може да ми се случи. Лекаря винаги е бил много грижовен, внимателен и показващ човечност. Даде ми свобода както се чувствам добре, така да напъвам, не ме пришпорваше за секцио, въпреки, че имах доста предпоставки. Помогна ми без да ме цепи като получих възпаление на бартолиновата жлеза. Само добро съм видяла от него и съм му много благодарна за всичко, но съм срещала и недоволни от него във фейсбук страницата "Майките на Плевен". Не знам, аз нямам такива впечатления.

От позната знам, че е много добър. Тя имаше проблем с кръвотока и се следяха много на често дори вдигнаха дозата хепарин на 0,8  и нещата се оправиха. Роди живо и здраво бебе при него, но 1000 жени да питаш толкова мнения ще чуеш. Аз лично не стигнах до среща с него, защото нямаше часове, а след това направих аборт Но мисля, че работи само в частния си кабинет, защото е шеф на Шеиново.

Благодаря ти за отговора. Чувала съм и аз добри отзиви за него. Първото раждане ми беше при Любенов в Св. МАРИНА, Доктора беше прекрасен, но клиниката и отношението, след родината грижа въобще пълен потрес. По каса се следя при Д-р Вася Георгиева, а кюретажите ми ги правиха други 2 докторски, тъй като първия беше по спешност. Въобще голяма каша затова се чудя към кой да се насоча, някой опитен да е.

Забравих да кажа в предния пост, честита радост на suzana_b. Бъдете здрави и щастливи. Благодаря, че даваш надежда 🌸

Честито, suzana_b! Много хубаво развитие. Да сте здрави и много щастливи!

Имам въпрос - при спонтанен аборт колко дни приблизително е кървенето /предполагам, че е индивидуално, но все пак/?  

(+ Edit:  7 г.с., самоизчистване да кажем)

Зависи от седмицата (колко е била дебела лигавицата, има ли плацента и т.н)
Зависи и от това колко са изчистили и колко са оставили "да се самоизчисти".
При мен в 12гс беше около 2 седмици с прекъсвания.

Допълвам. В 7гс би трябвало да е малко повече от нормален цикъл.

Здравейте момичета може ли някоя да ми каже дали са ми добре изследванията на хормоните за първи път правя такива изследвания, днес стават 2 месеца от както загубих моето бебче много ми е тежко не минава и ден без да се разплача онзи ден случайно попаднах на останала ми снимка от ехографа беше в портмонето ми сега трябваше да съм в 7 месец,вместо това нищо само празнина и доктори и изследвания вече ми омръзна както и да е ще съм благодарна ако ми кажете за изследванията дали са ок,благодаря ви

На кой ден са правени?
На мен ми изглеждат добре.
Следи ТСХ да не надвишава 2.

трети ден от цикъла,а през колко време се следи това тсх това е за щитовидната жлеза нали

При теб е в норма (трябва да е под 2 за забременяване), през 3м според мен е напълно достатъчно, при +тест също.