Здравейте,
Когато баща ми е бил на 21 години от силен стрес при нападение отключва шизофрения. Успяват да го вкарат в психиатрична болница и след около 5 години той се жени за майка ми, като майка ми е знаела за заболяването му. Малко по-късно съм се родила и аз. Години наред си живяхме нормално, докато рязко той взе да се променя, да става агресивен, нещата, които никога не бях виждала у него. Тогава той самия ми каза, че е лежал в психиатрия с параноидна шизофрения. Тогава (2011г.) пак се наложи с прокурорска заповед да го вкараме в болница, тъй като той мислеше, че е добре. Излезна от болницата и докато си пиеше лекарствата беше добре, но година по-късно реши да ги спре и пак се върна в същото състояние- агресия, гласове, халюцинации, заплахи за убийство. Само човек, който има такъв близък знае за какъв кошмар става въпрос. Третата му криза продължи от 2012-2014. Над 2 години с майка ми живеехме в някакъв кошмар. Той обикаляше по улиците, пиеше алкохол, заплашваше ни с убийство, мислеше си, че го тровим. И тогава чрез съд успяхме да го вкараме в психиатрия и вече е по-добре. Но още от 2011( тогава бях на 16 години) аз трябваше да бъда плътно до него, защото майка ми реши да се раздели с него и всички отговорности паднаха върху мен. От тогава вече 8 години аз из цяло живея за него-купувам му лекарства, проверявам го дали ги пие, готвя му. Той постоянно се нуждае от мен, иска да се чуваме на ден по няколко пъти, всеки ден съм с него, не мога да замина никъде за по-дълго време, ходя всеки месец с него по прегледи. Тежко ми е, срам ме е да го кажа, но ми тежи, защото малко хора могат да ме разберат какво ми е и затова ми се искаше да споделя. Отделно имам и семейство вече, работя, баща ми постоянно се нуждае от мен и нямам и малко лично време. Всеки ден му следя поведението да не се влоши и изпитвам панически страх от това да не му се случи нещо, треперя над него.
Виж целия пост
Когато баща ми е бил на 21 години от силен стрес при нападение отключва шизофрения. Успяват да го вкарат в психиатрична болница и след около 5 години той се жени за майка ми, като майка ми е знаела за заболяването му. Малко по-късно съм се родила и аз. Години наред си живяхме нормално, докато рязко той взе да се променя, да става агресивен, нещата, които никога не бях виждала у него. Тогава той самия ми каза, че е лежал в психиатрия с параноидна шизофрения. Тогава (2011г.) пак се наложи с прокурорска заповед да го вкараме в болница, тъй като той мислеше, че е добре. Излезна от болницата и докато си пиеше лекарствата беше добре, но година по-късно реши да ги спре и пак се върна в същото състояние- агресия, гласове, халюцинации, заплахи за убийство. Само човек, който има такъв близък знае за какъв кошмар става въпрос. Третата му криза продължи от 2012-2014. Над 2 години с майка ми живеехме в някакъв кошмар. Той обикаляше по улиците, пиеше алкохол, заплашваше ни с убийство, мислеше си, че го тровим. И тогава чрез съд успяхме да го вкараме в психиатрия и вече е по-добре. Но още от 2011( тогава бях на 16 години) аз трябваше да бъда плътно до него, защото майка ми реши да се раздели с него и всички отговорности паднаха върху мен. От тогава вече 8 години аз из цяло живея за него-купувам му лекарства, проверявам го дали ги пие, готвя му. Той постоянно се нуждае от мен, иска да се чуваме на ден по няколко пъти, всеки ден съм с него, не мога да замина никъде за по-дълго време, ходя всеки месец с него по прегледи. Тежко ми е, срам ме е да го кажа, но ми тежи, защото малко хора могат да ме разберат какво ми е и затова ми се искаше да споделя. Отделно имам и семейство вече, работя, баща ми постоянно се нуждае от мен и нямам и малко лично време. Всеки ден му следя поведението да не се влоши и изпитвам панически страх от това да не му се случи нещо, треперя над него.
