Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Съгласна съм за това, че Мюжгян най-добре ще бъде в Америка, но никога не се знае, къде е верния път, а тя обича...и е готова на всичко. Въпреки това, не разбирам съгласието й за целия театър в края на серията.
Според мен, Бехидже говореше за Истанбул именно по повод на напрежението в Чукурова - враждата, оръжието, стрелбите. Искаше всички да се преместят там, където и Мюжгян ще може да работи или в голяма болница или на частно. Аз май това разбрах.
Аз това за германската фирма не го разбрах добре, та тъкмо щях да питам. Ясно ми е сега. Но, мисля, че СЦ не са го измислили добре, защото това в реала няма как да стане точно така . Няма как Йълмаз еднолично да преговаря за повишаване на инвестицията без другия партньор - т.е. Демир. Йълмаз може да продаде дела си, но не би трябвало да има право да договаря каквото и да било, още по-малко промяна на заложения план, цели или финансови аспекти и измерения. Но филм да става.
Съгласна съм за раздвижването у Демир. Сега той трябва или да се промени и да преследва своята мечта или да остане в миналото с тази на баща си. Харесва ми, че той взема решение към мечтата си и Зюлейха също е съгласна.
Фекели е прав и аз ако бях на негово място нямаше да ударя масата, а Йълмаз .
За мен беше отдавна ясно, че Фекели няма намерение да следва никакво отмъщение, това бяха просто думи, за да предпази Йълмаз до момента, когато самият той се успокои. А Йълмаз чак сега осъзна, че Фекели никога не е мислил за отмъщение. Тук ги разбирам и двамата. Но чичо Фекели има право - гневът заслепява човека и той става несправедлив.
Преместването и още повече прозорецът в стената са ми непонятни. Да видим, какво ще излезе от всичко това. Разбирам преместването донякъде, но тази дупка......но съм съгласна със символиката. С действията си Йълмаз принуждава Демир да се променя. Агресивното действие на Йълмаз в стопанската сфера дава ограничена възможност на Демир: да се откаже и да продължи по старо му или да се промени, рискувайки.

Лека нощ от мен!

Няма гаранция. Ние от днешния ден знаем, че това е бъдещето на земята, която има Демир, но от позицията на неговото време, това е голям риск. Между другото, това е времето, когато започват държавните договори за гастарбайтерите в Германия и комбината и идеята за експорт на продукцията са в този поток. Демир поема риска сам, Хюнкяр само ще гледа отстрани, а може и да противодейства. Риск губи, риск печели. Особено в такова време, когато всичко се променя.
От мен лека нощ!

                        Хубава събота! 

                             



Лучия, благодаря за фрагмана. Надявам се скоро да имаме и еп. със субтитри.

Някои разсъждания върху 45 еп., който позволява доста добре да се ориентираме докъде сме стигнали.
Първо за Фекели и Хюнкяр чрез заявените от самите тях ценности в живота на всеки. Разбира се, доколкото може да се вярва на думите на герой от „Имало едно време в Чукурова“, където всяко нещо има поне два плана. Прави впечатление, че за Хюнкяр двамата важни в живота и са по вертикала, самата тя е среда, свързващо звено между предишното и бъдещото, което отговаря и на нейните действия в сериала. Докато за Фекели ценните за него са веднъж по вертикала на времето, но само от него напред, а, освен това, хоризонталната връзка с Хюнкяр. Различните ценности обясняват не само действията им, но и местата, където те влагат своите усилия.
За Хюнкяр: Азизе и Демир;
за Фекели: Хюнкяр и Йълмаз.

Хаштагът на еп. #kalbimsenin #моёсердцетвоё  ясно ни показа връзката между Зюлейха и Йълмаз. Докато слуша сърдечния ритъм на детето си, а Мюжгян целува ръцете му, Йълмаз си спомня...Зюлейха. Същото е и при Зюлейха.

https://twitter.com/bzcdizi/status/1197589155884273666

Връзката между двамата е на ниво чувства, които живеят в сърцата и поддържат тази връзка независимо от събитията. Водени от тези чувства двамата правят едно и също, подобно на героите от филма прототип: искат да съсипят Демир (Яман) и да наследят притежаваното от тях. Йълмаз прави това чрез т.нар. отмъщение, той е ударната, техническата част на новото, което ще съсипе/или ще даде възможност на старото в Чукурова. Зюлейха е нежната част, душата, духът, любовта...на/към новото, което Демир засега притежава номинално и физически, той се стреми към него, но, за да оцелее, трябва да се слее с него, един от очакваните образи на това е и Зюлейха да се влюби в него. Като пази чувствата и сърцето си за Йълмаз, Зюлейха остава на страната на Йълмаз. Всичко, което прави Зюлейха от съгласието си за брак с Демир до последния еп. засега е съдействие за Йълмаз: за неговия живот, за тяхното дете, за възпиране на Демир и за въздействие върху него да прави неща, които тя знае, че иска и са в интерес на Йълмаз. Демир за нея е в официалната, външната част, която се различава от това, което Зюлейха чувства вътре в себе си. Навън – красива усмивка, вътре: „Нещастна Зюлейха“. Йълмаз и Зюлейха нямат никаква уговорка помежду си; достатъчна за техните обща посока на мислене и действие е любовта им; това, че е жива, предполага двамата някога да се срещнат. Това, което Зюлейха притиска и очаква да бъде направено от Демир, е, от една страна, в посока на Йълмаз, но то е също полезно за оцеляването на Демир, който не спира да очаква нейната любов. Зюлейха, майка на деца от двамата, стои между тях и развоят на събитията ще покаже на чия страна ще бъде на финала. За мен като очакване, освен постъпателното развитие и натрупванията, важна роля ще изиграят изненадващи събития и реакциите на героите в последния момент.

В този еп. имаше две важни неща: клетвата на Демир за отказ от оръжие и началото на процеса за земята. Първата сделка, първият милион за земя, беше сключена от Хюнкяр и Фекели, след което върната на нула. Важна е целта: животът и свободата на Демир, важни са участниците в нея, както и „осветяването“ на сделката от Зюлейха. По-нататък тази сделка, която сега остана само като първи таен модел за нарушаване на много стари правила и норми, е в ръцете на двамата синове – Демир и Йълмаз, и ще видим докъде ще стигне този въпрос. Именно той изправи двете поколения едно срещу друго. Да видим какво ще направят младите.
Войната за Зюлейха е между Йълмаз и Демир. Йълмаз поддържа връзка с нея чрез любовта им, а воюва чрез „отмъщение“, което не изключва и прякото отмъщение към Демир и Хюнкяр. Докато Демир воюва за нея чрез любовта си, адаптиране към новите условия в Чукурова и оттук нататък – чрез преосмисляне на това какво е съдържанието на „Яман“.
Хюнкяр наблюдава отстрани, поощрява хубавите отношения между Зюлейха и Демир, на него вдъхва оптимизъм, но на Зюлейха изговаря другата страна на истината, а именно, че Хюнкяр е наясно за нейните намерения. Зюлейха и отвръща с: “Боже мой, вие играете със съдбите на хората, а после...“, но нека си помисли самата Зюлейха не играе ли тя една още по-лоша игра със съдбата на Демир? В тази игра, разбира се, той е доброволен участник и от нея той може както да загуби, вкл. и живота си, така и да спечели.


Клетвата на Демир за отказ от използване на оръжие за мен е най-впечатляващата сцена. Инициативата е на Зюлейха веднага след като Демир извади оръжие срещу Йълмаз. Целта на Зюлейха е повече от ясна; тя е следваща степен на същото, постигнато преди чрез лъжовен брак, лъжовни думи и излагане на риск на собственото тяло. Сега Демир трябва да „свали“ оръжието вътре в себе си чрез най-важното за него: „ти и децата“. Уж в тяхна зашита: „Ако обичаш нашето семейство, нашите деца“ му казва Зюлейха, "за да не останат сираци". Но понеже съвсем наскоро същата тя искаше да отвлече себе си и тези деца далече, далече от Демир, без да мисли за тях като за сираци, за всеки е ясно, че Зюлейха отново използва чувствата на Демир, за да предпази Йълмаз. Сега двете жени са съгласни и действат в единомислие. Но Хюнкяр ще каже истината за нещата на Зюлейха още на следващия ден. Още по-наясно с истината е самият Демир. Но той няма изход. Да не използва оръжие, това е едно от нещата, за да го хареса Зюлейха. Той знае, че това може да му коства живота, защото знае истината за цялата история и очаква реакцията на Йълмаз. Но той много пъти е казвал, че е готов да даде живота си за нея и Аднан. Ако сега откаже, неговите думи олекват. Демир знае, че в тази клетва е заложен живота му, но и в нея е възможността да получи Зюлейха с „последния си дъх“. Това личи в цялото изпълнение на актьора и в трагичността на думите, че: "щом така искате и двете..." В неговите думи прозира пък това, което очаква двете жени. Хюнкяр със сигурност не е забравила клетвата на Зюлейха в нощта на бягството от затвора: да чака цял живот и да не може да види сина си.
 


https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.2886-16/78100643_2 … 9f66de8a4400aa55e

След клетвата Зюлейха не се страхува да пуска Демир от другата страна на стената - вече пропусклива граница между Демир и Йълмаз, между старо и ново в ожесточената война в поколението на двамата, защото спирачката е вътре в самия Демир, а гаранция за сигурността - неговата любов към Зюлейха. Зюлейха добре знае на какво може да разчита.
 


Мюжгян и Йълмаз: тя срещу Зюлейха, а той срещу Демир; детето и отмъщението сплотяват двойката. Йълмаз също обещава: без оръжие и без кръв.
В същото време Фекели очаква, че детето ще промени Йълмаз и той сам ще се откаже от оръжието. Фекели не знае, че има и друго дете, а истината за него  може да върне отново оръжието в ръцете му.

Здравейте! 
Честито на имениците в деня на Света Великомъченица Екатерина!
Честит имен ден на Катя! 
Ако още не са направили, майките да направят сладки питки на децата си за Баба Шарка!
Лучия, за оръжието аз вярвам на Демир.
Но сега разбрах, че той обещава само да не е пръв.
Но да е втори си е запазил правото.     
Обаче не е за вярване това на карикатурата:
да падне батерията „любов“ на Демир.
Не, не и не, и в наши дни - не. 
Даже Зюлейха призна голямата му любов!
Ако Демир се откаже от Зюлейха и я пусне, с нея си тръгвам и аз. 
 

Такива бяха съветите на леля ѝ. Да се "бори" за любовта си. Взаимно ще се перчат.

Лучия, при първа възможност ще си поговоря с Мурат, с Демир съм се разбрала.
Германците, ако знаят какво чудо за партньор са получили, ще се върнат с първия самолет в Германия.
Да, германците не вдъхват много доверие, нито сценарият с поправката за милионите без участието на Демир, но това ни показват и не знаем какво се крие зад него. 
Хюнкяр и Демир имаха един разговор на терасата някъде на финала на първи сезон. Тогава тя го пита дали ще продължи като предците си и ще пази земята или ще продава земя заради своята любов. Демир каза, че не знае какво ще прави, а Хюнкяр му отговори, че тя знае какво да прави. Сега вече е дошло това време и ще видим какво ще прави всеки от тях.
Хюнкяр и Демир са наследници на земята, а Фекели и Йълмаз имат вероятно обща сметка. Но в момента и на двете места има конфликт между стари и млади, затова ще видим какво точно ще стане.
Земята ще купува Йълмаз, но предполагам с подставена фирма, както му каза Дженго. Това трябва да е вече организирано, защото срокът е много малък.
Не знам какво точно си мисли Зюлейха. Тя чу и от Демир, и от Хюнкяр, че Аднан е първи наследник на Яман. А ако един ден е с Йълмаз, то Аднан ще е негов наследник. Зюлейха кара Демир да продава земя, защото разбира, че това иска Йълмаз. Но, от друга страна, може да се мисли, че тя вярва в Демир и иска той да следва мечтата си. Важното е, че тя подпомага движението, развитието, а не стоенето на едно място. Зюлейха стои между Йълмаз и Демир, има деца от двамата и помага на двамата като поддържа във всеки от тях надеждата за любов: при Йълмаз с реални чувства, а при Демир като очакване. На финала тя може да бъде на всяка една от воюващите страни. Няма нещо, което да ме кара да мисля, че тя е активна на страната на единия от двамата.
Това е разликата между Зюлейха и Мюжгян, че Мюжгян е само на страната на Йълмаз, докато Зюлейха е по средата между двамата воюващи всъщност за нея. И още една разлика по-общо между жените: в последните еп. ни показват Мюжгян усвоила вече много от Чукурова; Зюлейха обаче е приела Чукурова като своя съдба, свой гроб, свързана е със земята; докато Хюнкяр, по думите на Фекели, самата тя е Чукурова.     

Здравейте ,
Катя , честит имен ден, с малко закъснение! Здраве, късмет и много поводи за усмивки и радост!
Благодаря за коментарите!
Още не съм изгледала епизода, но съм съгласна съм със споделеното по впечатления.
Наистина, обаче, сценарият не е много коректен и изглежда скалъпено това с германската фирма, защото както и вие сте споменали...няма как Йълмаз самосиндикално да предоговаря както финансови параметри, така и промяна в капацитета и големината на проекта без знанието и съгласието другия собственик на акциите. Демир беше просто уведомен и докаран до избор, което няма как да стане при такова съдружие. Това за мен е почти невъзможно, но както писах - филм да става и за нуждите на сценария, просто малко ми е неприятно, че не са го измислили по-добре. Отделно: самият Демир каза преди вечерята, че сам е проучил тази фирма...т.е. тя не му е натрапена от Йълмаз, като Демир дори не знаеше за него, докато не го видя да идва към масата и да поздравява всички, без да сяда. Вероятността е: Йълмаз да е съставил целия план - не само подставени лица, но и информация за фирма и постиженията й, така че да заблуди обигран бизнесмен като Демир и после обримчването му в капана на два избора: или да продава земя или да се откаже от сделката. Ако фирмата е фиктивна, то вярното решение за Демир би било да се откаже, а ако е легитимна - то включването с този капитал може да е успешен ход за Демир. Мисля, обаче, че е напълно възможно, Йълмаз да е разработил всичко това познавайки именно тази черти в характера на Демир - упоритостта, силата и желанието да постигне мечтата си. И оттам да го вкара в капана на продажбата на земя, като после вложението да бъде неуспешно. Така, Демир ще е принуден да продаде земя и да се раздели с мечтата си. Възможно е, но ще ми е изкуствено, защото Демир е в икономическия сектор от много години, а Йълмаз да се "изпече" до там, че да заблуждава все пак един опитен и обигран бизнесмен....

Хубав ден на всички !

Здравейте! 

Прави впечатление, че Дженго вече не е жив, но той присъства непрекъснато от началото и в основни моменти на историята до настоящия момент. Като тръгнах по линията на Дженго и аз стигам до това, че е възможно Йълмаз да е в основата на целия замисъл, в който са вложени всички идеи, които Йълмаз получи от Дженго по повод на Демир. Ако това се окаже така, ще бъде интересно и това ще е „другият триъгълник“ (освен Йълмаз – Зюлейха – Демир), в който сега в центъра ще бъде Дженго, а от двете му страни двамата приятели и негови братя: Йълмаз и Демир. Така, освен любовта, още и приятелството ще застане между двамата врагове; ще дава идеи, но ще бъде и съдник на делата им.

Историята:
Дженго стана съдружник на Демир, без това да е било наложително за самия Демир: старо приятелство, което въпреки перипетиите, живее и днес в сърцето на Демир, видяхме го на гроба, а преди това – с искане на прошка при самия Дженго, заедно с това, да не ограничава сина си в общуването с Демир и футбола. Дженго е  неравностоен съдружник, но той допълваше важна страна от човека Демир.
Следва обидата на Дженго и продажбата на акциите на Йълмаз, станал новия брат.
Демир си иска акциите обратно. Йълмаз повишава цената два, три пъти.
Дженго дава информация на Йълмаз, че Демир няма налични пари, той има земя.
Дженго дава съвет на Йълмаз да върне акциите на Демир, така Демир ще започне да продава земята си.
Дженго дава съвет за организирането на изкупуването на земята чрез подставена фирма, като парите от продажбата на земята на Яман влизат в портфейла на Йълмаз; с парите на Демир Йълмаз ще продължава да купува земята на Демир.
Междувременно Дженго изрази мислене по отношение на идеята на Аднан Яман, следвана от Демир, за притежание на цяла Чукурова. Така Дженго даде мнението си пред Демир за несъстоятелността на мечтата на Демир, наследена от баща му, по отношение на земята.
Отново Дженго даде идея на Йълмаз за организирането на фирма в Германия: „складове тук, офиси – там“. Тогава стана дума, че могат да използват връзките с фирмата, чрез която бяха направили продажбата на портокали. Йълмаз хареса идеята „и без това ще се отърве от комбината на Демир“, дори двамата щяха да заминат заедно за Германия.
После Дженго беше убит.
Обвинен за неговата смърт беше не друг, а Демир, животът му беше в опасност.
Демир беше освободен с помощта на първия милион от продадена земя между старите врагове по проблема земя, сделката е тайна и приключи с връщането на парите и земята обратно на собствениците. Именно след тази сделка обаче започна новата война между враговете от следващото поколение, което вече воюва не за земя, а за нови ценности, които могат да бъдат разменени срещу земята.

Йълмаз може да е направил свой план, изцяло стъпвайки върху подаденото като информация и идеи от Дженго. Има обаче разлика между това как Дженго мисли за Демир след реализирането на своите идеи и как за Демир мисли Йълмаз. Дженго предвиждаше печалба за Йълмаз, но Демир трябваше да си получи комбината изцяло и да прави с него, каквото иска сам. Фирма с германците предвиждаше дейност без намесата на Демир. Докато Йълмаз невероятно увеличава мащаба на исканото от Демир срещу акциите на Дженго, водещо до загуба на неговото състояние, освен това половината на Дженго не се връща при Демир, а Демир става съпритежател заедно с неизвестна фирма и лице зад нея в реализирането на собствената си мечта. В последния еп. Йълмаз нескрито се подиграва с мечтата на Демир, била мечта до един момент и на самия Дженго, крайната цел на Йълмаз е да стане собственик на всичко, което притежава Яман и да ги изгони от Чукурова. Този план, комбинация от идеи на Дженго, обещава това. Но този план се различава от това, за което Дженго съветваше Йълмаз.
 
Йълмаз може да е използвал и последната идея на Дженго за откриване на фирма в Германия. По какъв начин тази фирма с официална регистрация, която задоволява изискванията на Демир и говори за добросъвестност, е свързана с Йълмаз, това не знаем. Йълмаз може да се е договорил с фирмата; тя може и да не е толкова чиста, колкото изглежда отвън, примерно да е проучил някои лоши  нейни сделки, подобно на бащата на Мюжгян, или това да е така за някои от факторите в нея и Йълмаз да ги е притиснал; може да е станал самият Йълмаз съдружник или дори може и да я е купил с тайна сделка, запазвайки старата опознавателна информация за фирмата. Нещо има, но явно Йълмаз е запазил контрол върху действията на тази фирма. В нея ще се вливат парите от земята на Яман в Чукурова, тази фирма ще трябва да фалира мечтата и финансовото състояние на Демир, а земята чрез свои лица, които ще купуват, ще остава в ръцете на Йълмаз. Грандиозно, измислено, остава да видим как ще действа. Демир има свои хора в Германия, има Хюнкяр и Зюлейха в Чукурова и глава на раменете си. Дали ще успее да обърне този замисъл в своя полза, подобно на усилието му в любовта, ще видим. 

Привет ,
Напълно съгласна съм с написаното от вас!
Каквато и да е играта на Йълмаз в този момент, нито има логика, нито някаква юридическа обосновка купувачите, които и да са те, да вярват на думите на един Йълмаз, който след продажбата ще е вече никой за този проект. Йълмаз е единият от собствениците на акции, той ги продава и каквото и да говори и да обещава - без разговор с другия собственик на акциите, без присъствието на юристи, без промяна на договорите: във финансовата част, в плановата и концептуалната такава/бизнес модела, такива ситуации не са възможни.
Значи при съгласие на продаващия акциите - Йълмаз и по негови думи, как Демир би се съгласил, би платил с радост и т.н.....да се променя целия бизнес план просто така и да се изискват недоговаряни параметри от другия собственик и най-вече - той да бъде изнудван с отнемане на целия проект, който се строи на негова земя, е повече от абсурдно и аз също не съм съгласна с тези цели на СЦ да изкарат някой чак толкова глупав или по-скоро наивен, а друг по-хитър и от лисица (сякаш с години е "врял и кипял" в подобни сделки). Всяка една промяна, както вече е споменато, става на събрание на акционерите, собствениците и т.н. като задължително присъстват адвокати и се пренаписват и преподписват договори. Дори и фирмата да е фиктивна или такава на Йълмаз, Демир няма как да се хване на тази въдица, имайки предвид и образованието му и професионалния му опит. Той би трябвало да се усети, че има нещо гнило и може би така и ще стане. Но, като цяло тази ситуация не я отиграха добре СЦ. Аз на тях се ядосвам
Съгласна съм и за скандала между Фекели и Йълмаз. Фекели наистина е най-изстрадалият герой и най-човечния до момента. Лично за мен - и най-силният герой и като емоции и като психика, като принципност и мироглед.
Идеята на Дженго и съветите му, както и общите им планове с Йълмаз бяха по-различни и не включваха отнемане на мечтата на Демир. Но, написаното в писмото и преобръщането на цялата истина за брака на Зюлейха, както и играта с живота на Йълмаз промениха ситуацията и съответно - целите на Йълмаз. Не се знае, ако Дженго беше жив и ако Йълмаз беше споделил това с него, Дженго как щеше да реагира. Дженго също не знаеше истината за брака. Той разбра само, че Зюлейха е бивша годеница на Йълмаз и че Демир я е отнел от него...но как я е отнел...това Дженго не знаеше и нямаше и как да знае, защото там е набъркана и Хюнкяр с по-ужасната тайна. Така че, хъса и степента на отмъщението към Демир ще бъде правопропорционално на разкриването на истина след истина.

Здравейте! 

Историята с германците и комбината може да доизяснят, може да остане и така. Мен това, честно казано, не ме дразни толкова много, но разбирам местата, които издишат. Имам едно наум обаче, че може и нарочно да е направено. Аз виждам Демир в цялата история с неговия комбинат като герой между две епохи и сега той започва да се учи на това, което му се е изправило пред очите. Той ще трябва да разплете тази история, ако иска да оцелее. Допускам, че историята може и нарочно да е като съшита с бели конци.

Това, което сега се решава в международен план и със сложни отношения, е започнало не като бизнес. Неговото начало е мечта, наивно творение, всеки път, когато виждам макета на това бъдеще в строгия кабинет с портрета на Аднан Яман,  винаги имам усещането за детска игра. Този проект е роден в главата на Демир при съвсем други условия. Демир е учил в Европа и се връща с идеи, които са нови за неговата родина, тук той няма пример, няма никакъв опит, всичко това е много общо като идея. В онзи начален момент той върви към единствен владетел на земята в Чукурова, а в сърцето му – искрено приятелство. С това начало, което в цялост новото време обръща с краката нагоре, той започва реализирането на своята мечта. Прави съдружник своя приятел, без да има реална нужда от съдружник, дели съдружието 50 на 50 – само в това вече се вижда наивността и детското, от което тръгва този проект. Човек, който мисли за начинанието си като за бизнес, не би ли оставил за себе си поне още една акция повече, за да има контрол над това, което правят двамата?  Началото на комбината е мечта, не толкова за себе си, колкото за „нас“ и за Чукурова, за бъдещето на децата. Демир и сега продължава да гледа на този проект като на мечта и не перфектният му бизнес поглед и умения, а точно тази чистота на идеята са най-хубавото в неговото намерение.

Разбира се, за да защити мечтата си, Демир трябва да влезе в крак с времето и условията. Те се промениха от момента, в който първия терен, който двамата с Дженго бяха избрали, се оказа купен на името на Йълмаз. Оттам нататък започват промени във всички параметри, в които живее този план: земята добива нова стойност, приятелството в новото време ражда нови братя, границата се отваря, Демир не е старият Демир, най-големият бей в  Чукурова. Делът на земляка Дженго сега е в ръцете на непознати съдружници на хиляди километри, зад които не е ясно какво стои. Демир е в много сложна среда и от действията му сега зависи не само успеха на старата мечта, зависи оцеляването му. Дженго веднага мина в лагера на новите, такива хора е имало винаги във време на промяна, но Демир върви по своя път на бавни промени и осъзнаване на новото време. Най-добрият символ на този труден негов път е любовта, към която той се стреми и която е жизнено важна за него. На мен ми харесва това, че той продължава да гледа на комбината още като на своя мечта, така какта и на стария си приятел още като на свой приятел. Демир има чисто сърце. Това му дава голямо предимство. Неговият враг се подиграва с  мечтата му, надсмива се над умението му да говори немски, гледа отвисоко, залага капан. Новото време поставя мечтата на Демир на изпитание. Ако това наистина е мечта, а той – мечтател докрай, трябва да намери своя път, иначе бурята ще го отвее. Засега на финала на фрагмана все още чуваме цвиленето на кончето и това е надеждата за Демир. Докато следва любовта и своята мечта, за Демир винаги ще има надежда. Кой знае, може някога новият комбинат да носи името на Дженго.