Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

  • 28 789
  • 735
# 390
Хамине все споменава този Абди паша или Пашата...т.е. май е един си същ човек. Наистина, тя все мисли за сватби и годежи, за свързване на двама млади...явно и за нея е подсъзнателна травма, че е дала дъщеря си на не любим човек. Именно за това повтаряйки, че Али Рахмед е никой, тя сякаш се опитва да оправдае грешката си като майка.
Мисля, че никой не твърди, че Фекели е светец. Фекели се е извисил от страданието, но това не значи, че същото ще трябва да стане със Зюлейха, Йълмаз или Демир. Ясно е на всички, че при подобни травми, различните хора реагират по различен начин. Това не ги прави по-добри или по-лоши, а е въпрос на характер и на стимул; на мотив, религия или учение, някаква кауза, за която да се захване човек. Но не всеки намира това, не всеки успява да стори това. Неслучайно и Йълмаз каза на Фекели, че не е като него...не е толкова добър и прощаващ. Йълмаз си дава сметка, че характерът му е друг и няма самомнението да е като типа хора - Фекели. Подобно и за Зюлейха. Така чувства ситуацията и така я изказва, така регистрира.
Паднал човек не се рита....съгласна съм донякъде, но лично за мен, зависи от човека. Ето, Хюнкяр също "изрита" Шермин, която беше вече достатъчно паднала...дали е морално деградирала Шермин или не - тя е човек и влиза в рамките на тази поговорка. Не се рита никой паднал човек, иначе поговорката получава един двоен стандарт и възможност всеки сам да преценява и се губи смисълът и силата й. Хюнкяр "риташе" много паднали хора и неминуемо ситуацията рефлектира и в нея самата. Както Катя писа:"...А съдбата (Бог) действа чрез отделни индивиди." С една дума, лично аз разбирам Зюлейха. Разбирам и Хюнкяр за старата история, но я критикувам в отношението й към Зюлейха. Можеше да се отнесе с нея по много по-достоен начин още от начало.
Съгласна съм за Демир, но мисля, че той ще промени поведението си.
Виж целия пост
# 391
Аааа, ама аз въобще не я виждам Хюнкяр като паднал човек. Първата реакция на видяното във вестника дойде от Зюлейха. След това Хюнкяр се появи разярена при Шермин. После - изискваща и заплашваща в редакцията на вестника, след което - сама в оная къща с изопнато от мисли лице.  Нито в една от тези ситуации тя нямаше вид на паднал и безпомощен човек. Съжаление изпитваше само пред сина си и майка си.
Виж целия пост
# 392
Привет!

Благодаря за споделеното!!! 💐💐💐
Охаааа. 🤪🤪🤪
https://youtu.be/WKBLppquNvI
Виж целия пост
# 393
Ира ме изпревари Grinning, благодаря ти! bouquet



Нищо не разбрах, ще чакам превода.

Дана,
аз - Страданието би трябвало да облагородява, да я извисява, а Зюлейха даже не допусна, че между Хюнкар и Фекели е възможна любов. Другият много изстрадал - Фекели, е съвсем различен, далеч от злостната постъпка на Зюлейха. В този сериал идеални хора няма, нито хрисими, че да обръщат и другата буза, но Зюлейха трябва да е различна от Хюнкар, даже в начина по който се отнася към враговете си.

Катя - Страданието облагородява светците. Зюлейха не е светец.

аз - Не мисля за Фекели като за светец.

Заснемането на Хюнкар и Фекели, публикуването във вестник, въобще представянето на историята между Фекели и Хюнкар пред Чукурова, са подпечатани с клеймо "падение". Отделно реакциите на хората, които ни показаха. И Хюнкар това го знае. И затова Сание ѝ показа вестника насаме - за да не я унижи. Самата Хюнкар може да не се чувства паднала /освен сълзите и срама пред Демир/, но за останалите - да, очаквано така реагираха. Манталитет, който Шермин добре познава. Йълмаз и Мюжган обаче реагираха различно - първо изслушаха Фекели. И въпреки че е сърдит на баща си, без да се замисли, Йълмаз тръгна с Мюжган да го търси, да го спре от неразумна постъпка. Той, който е обсебен от отмъщението, реагира адекватно. А съвсем скоро обвини баща си, че е забравил за отмъщението. По пътя на тази логика, той би трябвало да злорадства като Зюлейха. Нейната постъпка я доближава повече до слугините, до задръстените чукуровци и я отдалечава от една изисканост, която много повече би ѝ прилягала. Не знам защо, но се сетих как прелюбодейките в ареста посрещнаха Шермин - със смях и подигравки. Хората реагират различно, но в случая са две групи и за съжаление Зюлейха се причисли не към по - добрата.
Сега с най - голям интерес очаквам нейната и реакцията на Йълмаз на предложението за брак. Зюлейха вече чу, че историята между Хюнкар и Фекели е 40-годишна. Очаквам да се сети какво каза предния ден на Йълмаз - научих се да те обичам от разстояние. Да, истина е, две години след раздялата им, тя продължава да го обича. А какво ли е 40 години да обичаш някого от разстояние, да живееш с друг, да отглеждаш детето на друг, нелюбим мъж.
Съгласна съм, че тя може да повлияе на Демир в приемането на майка му като жена, която има право да обича.
Доколкото вече Зюлейха беше омъжена за Демир, а Хюнкар - вдовица, аз лицемерие в думите на Хюнкар за чест не виждам. В случая на Хюнкар честта е в колизия с любовта ѝ към  Фекели - човекът, убил мъжа ѝ.
Виж целия пост
# 394
Вай бе,  #Crazy Хюнкяр може би е приела предложението. Дано.Не случайно беше представянето на случката с Бехидже пред Хюнкяр от 'дамата" от клуба пред Хюнкяр. Тя сериозно изревнува, така че, ако откаже предложението на Фекели доброволно го отстъпва на Бехидже. Не се наемам да оправдавам или да съдя когото и да е на този етап. Всеки е прав за себе си, гледайки от собствената камбанария.
Виж целия пост
# 395
Здравейте Simple Smile,
Благодаря за коментарите! Flowers Hibiscus
Съгласна съм до голяма степен със споделеното. Интересно ще е как ще се развие ситуацията.

Фрагмана с превод:
https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456240401%2Fda971 … l_wall_-135783830

Вай, вай и от мен Simple Smile. Хюнкяр май приема предложението. Демир "трещи", Йълмаз оставя ключовете от Фекелиеви...Какво ще прави леля Бехидже сега Simple Smile? Дали СЦ ни "връткат" с фрагмана или наистина има съгласие от страна на Хюнкяр. Мисля, че Бехидже ще се активизира. Става интересно!
Но...браво на Фекели! Как само младите се облещиха...нали обичат и те, нали заради любовта си всеки извърши много добри и не толкова добри дела...трябва да разберат и Фекели и Хюнкяр в това отношение.
Виж целия пост
# 396
Дана, благодаря за преведения фрагман bouquet
Демир, щом не запали конака, пак добре #Cussing out Неблагодарен Sad

 yes Но...браво на Фекели! Как само младите се облещиха...нали обичат и те, нали заради любовта си всеки извърши много добри и не толкова добри дела...трябва да разберат и Фекели и Хюнкяр в това отношение.

Низвергнаха ги като престъпници. Но тъкмо ще видим през какво ще мине Хюнкар в името на своята любов. Дали ще е толкова силна и непоколебима сега, когато родителите ѝ не са пречка, а Демир я изтрива от живота си.
Виж целия пост
# 397
Еп. 47 рус. суб, с логване във вконтакт

https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456240398%2Fbef02 … l_wall_-135783830

Интервю с Уур, превод на руски език

https://vk.com/@cukurova_mavi-intervu-s-ugurom-guneshem

Аднан Яман роден 1919 г., починал 1954 г. на 35 г., а Демир е бил студент в Германия, тоест най - малко на 18 - 19. Хюнкар на колко години го е родила. Ако е набор с Аднан, са я омъжили на 16 Rolling Eyes, а тя сигурно е поне с година по - млада от него. Sad

Нова Grinning

Виж целия пост
# 398
Здравейте!  Hug

Честит празник на Света Анна и носещите нейното име!
Майка на светата майка, баба на свещеното дете, покровителка на брака, майчинството, на семейството, на бременните, на девиците и вдовиците.
Без значение на религията, този ден е много подходящ за нашия сериал и особено за последния епизод.
Създателите на сериала са направили два прекрасни образа на жени от две различни епохи.

Хюнкяр, наследница на много поколения преди нея на това място, живяла и отдавала себе си винаги за другите. Като съвсем младо влюбено момиче е чакала любовта до последния момент, но нейният любим не е бил готов. Оттам нататък нейният живот е под знака на „Bitter Lands“: на английски ми звучи още по-тъмно и безнадеждно, сякаш земята владее хората, а не хората нея, животът е управляван от мъжете и той преминава в отсъствието на любов. В началото Хюнкяр е отдала себе си на своето семейство, следвайки разбирането за щастие, респектирано по онова време; следва отдаване на щастието на съпруга и накрая, единственото щастие за самата нея  – нейният син. Нищо друго за нея самата. Семейството на нейните родители е избрало богатството от земи на Яман; съпругът е присвоявал още и още земи, за земя е враждата му с Фекели, за земя е насочил пистолет към него, в резултат на което е бил убит – който не е успял да стане убиец,  фактически е станал жертва; отново земята и наследените от бащата идеи за нея правят от сина лъжесвидетел и така общият за баща и син враг и неосъществен любим на жената, която той нарича „Чукурова“, остава за едно поколение време от човешкия живот в затвора. По законите на традицията Демир е трябвало да убие Фекели. И така в тази смес от земя и мъже е минал животът на Хюнкяр, превърнал нейния любим във враг на нейното единствено щастие – Демир. Затова ситуацията от 47 и следващия еп. с предложението за брак ще ми бъде изключително интересно как ще бъде решена. Ще направи ли крачка Хюнкяр към собственото си щастие, а така и към новото време, или ще остане пазител на щастието на другите: на своя син и семейството, което му създаде? Или ще съчетае по някакъв начин двете, за да не остави Бехидже в опасна близост с Фекели? Хюнкяр се приближи към Фекели заради Демир, така тя  осигуряваше неговия живот и сигурност. Според мен, Хюнкяр в нито един момент досега не е имала и капка намерение да става жена на Фекели. Тя е съвсем наясно какво означава за Демир и нейната любов, и евентуален брак с Фекели. Предложението на Фекели изглежда смело и сякаш е в нейна полза и пазещо честта и. Но това е само на пръв поглед така. Това предложение е страшен удар върху мъжете Яман като се започне с това, че изведнъж се оказва, че Аднан Яман не е първият мъж в живота на момичето Яман, а след това е присъствал в съзнанието и през целия и живот. Да вярно, това присъствие е с нещо, което по нормите с които са я омъжили, за които е важно единствено девствеността и да даде наследник, а именно с чувства. Но за времето, в което Фекели прави предложението, чувствата излизат на преден план. Затова е много интересно каква ще ни покажат Хюнкяр след тези чакани 40 години думи на Фекели, през които години много неща са се променили, както призна на гроба и самият Демир. Влакът продължава своето движение и, ако не напълно, то поне в някаква степен, Хюнкяр трябва да е научила нещо от сина си и от неговата жена. Въпросът за мен сега е: как Хюнкяр ще съчетае служенето на другите с това да направи най-сетне нещо за своето лично щастие. Въпреки че е живяла без любов, Хюнкяр е обичаща жена, тя не само не е намразила майка си, която я е заставила да се омъжи за богатството на Яман и до ден днешен повтаря това като правилно, но майката за Хюнкяр е „моято душа“. Интересно ми е дали нататък историята ще може да свали от Хюнкяр обвивката „Яман“ и доколко, за да открие онази Яман от времето преди 40 години? Защото аз съм си наумила, че един ден Хюнкяр и Зюлейха ще се срещнат, ще се разберат и ще гледат заедно децата. Тогава, когато и двете загубят тези двама, заради които сега кипят страстите и ги правят врагове.

Преди да кажа за младата героиня от новото време, ще кажа още нещо, което ми се струва, че ще има отношение за финала. Хюнкяр и Зюлейха са решени контрастно, в крайните разбирания на двете епохи, в които е преминала основната част от живота на всяка от тях. Докато Хюнкяр е отдадена на другите, Зюлейха е отдадена на личното си щастие. Струва ми се, че на финала всяка от двете жени ще изгуби това единствено, което осмисля нейния живот и на което подчинява поведението си към другите в историята след влизането на Йълмаз в затвора. Фактически цялата история дотук може да се разкаже чрез тяхното договаряне за брака, което Зюлейха прави с мисъл за Йълмаз, а Хюнкяр – с мисъл за Демир. Оттук нататък това е война между двете жени, особено след промяната на първоначалния момент, в който се случи бракът, а именно излизането на Йълмаз от затвора, всяка иска да си върне/да получи своето. Гледано отстрани, така като на кино, едва ли е възможен добър изход, ако заради любовта заложиш детето си, както и, ако заради сина си, разделиш двама влюбени. Затова в този момент разсъждавам така, че Хюнкяр ще изгуби сина си, а Зюлейха любимия си, сега дори не знаем кой е той. Защото една жена би трябвало да съчетава в себе си любовта към любимия/респект към любовта с любовта към детето, те са неразделими, не може да се прави избор между едното и другото. Но как са разсъждавали създателите на сериала, ще разберем.

За Зюлейха Йълмаз е всичко: любим, семейство, род, баща и брат...В брака с Демир тя влиза със своя цел, ориентирана е – донякъде, следи ситуациите, активна е при всяка възможност и до настоящия момент обича Йълмаз, не се е отказала от надеждата да бъде с него, пази живота на Йълмаз и тяхното дете. Въпреки ежедневието и любовта на Демир към детето, за която Зюлейха добре знае, тя не се е отказала от това, че баща на Аднан е Йълмаз. Видяхме това добре в последния еп. Много се ядосвам, когато за Зюлейха говорят като за жертва. Зюлейха е активна от първия момент на стъпването им в Чукурова. Неволното „брат и сестра“, а и самото и присъствие на това място, са нейно дело, Зюлейха е активна жена. Информацията, която получи още първата вечер от Гюлтен за бездетството в семейството на Демир  и още други обстоятелства, Зюлейха претвори в свое поведение. Жертвите не правят такива неща. Сега отново мисля дори, че нейната идея за това да станат мъж и жена с Йълмаз още първата нощ в селището на работниците, има и подтекст. Това трябваше да напомня на Йълмаз, че той е нейн мъж и той винаги ще мисли за нея – нещо, което той забрави, но за самата Зюлейха това би могло да има идеята за евентуален план „Б“ за тяхното спасение, освен  че повтаряше непрекъснато бързо да напуснат имението. Може би нататък ще чуем нещо от нейните уста за това как тя е виждала началната ситуация. Но тази бременност по никое време за една преследвана от закона двойка прави впечатление. Интересно е също, че повръщането като сигнал за бременност видя само Хюнкяр, никоя от прислужниците, нито Демир по време на цял един месец, когато са били ден и нощ заедно и това няма как да се скрие. Искам да кажа, че на някакво ниво в съзнанието Зюлейха е била подготвена за брака с Демир. Нейният проблем е, че Демир не се оказа такъв, за какъвто тя го мислеше. Неговата любов и привързаността към детето усложниха плановете на Зюлейха, но тя продължава да следва целта си. Много помага и Йълмаз, който също не се оказа такъв, какъвто Зюлейха е очаквала. Какъв ще е краят, още не знаем. Залагането на детето в брака с Демир е основната грешка на Зюлейха. Но в момента, когато взе решение, ценност за нея беше любовта (животът на Йълмаз) и нямаше представа какво представлява детето. От самото начало прави впечатление и друго при Зюлейха: тя, която няма никакъв корен, се привърза към Азизе и това продължава досега, независимо от отношението към Хюнкяр. Има нещо много силно в това поведение, то е едновременно много женско поведение – да търсиш и да се хванеш за  „корена“, но и израз на липсващия такъв за Зюлейха до този момент, която няма никакъв свой жив предходник и сякаш най-накрая е намерила своята опора при Азизе. Единственият човек от Яман, за когото съм видяла дотук Зюлейха да плаче, беше Азизе в последния еп.
Сега сме в разгара на силна колизия, когато много сериозни въпроси от пренастройката си към новото време има да решава Демир. (За мъжете от последния еп. ще пиша по-нататък при първа възможност.) Тези въпроси  са свързани с Хюнкяр като негова майка и съпруга на баща му; Демир трябва да успее да я види извън разбиранията за честта, трябва да види Хюнкяр като личност. Ще видим дали това ще се случи и как ще стане. То е свързано и с това как Хюнкяр ще излезе от предложението за брак. Също е важно какво ще направи Йълмаз. Когато се очертаят решенията на тези въпроси, ще видим как ще се развият отношенията между Хюнкяр и Зюлейха. Едва тогава ще разберем може би пълния смисъл на това интересно заснемане във фрагмана от редуващи се цветни и черно бели кадри на двете героини, което засега тълкувам само в смисъла на изложеното по-горе за различното между тях като героини от две епохи.

Прекрасни женски образи на жени от Чукурова.
Брак със сина на Хюнкяр за живота на своя любим;
докато воюва с другата за своето,
всяка носи своето време в себе си,
обичаща жена срещу жена майка,
всяка учи от другата, за да се превърне в цялостна жена.
 


Благодаря за всички информации и мнения!!

--------------------------

„Hide and Seek with Beren Saat“

за Based İstanbul



Темата на фотосесията ми напомня по някакъв начин това, което видяхме дотук от  „Атийе“:
интериорът  - фрески от антични стени, колони...
но стилът на дрехите е от различни места на света;
основни цетове черно и бяло, на финала червено;
двойните образи;
врата, затваряне – отваряне, търсене...


 
          
 

Виж целия пост
# 399
Здравейте Blush,
Честит празник на Света Анна и от мен! Честито на празнуващите днес! Нека Света Анна закриля и бди! Nature Sparkles
Благодаря за всичко споделено! Flowers Hibiscus
Хареса ми интервюто с Угур Г. - много искрен и откровен.
Берен е прекрасна, както винаги...направо настръхнах - като видение е!

Съгласна съм с голяма част от споделеното, но в някои аспекти, мнението ми се различава. В тази връзка, искам да помоля да не се ядосваме на различното възприемане на отделните образи в сериала, защото всеки има своето усещане и гледна точка спрямо ситуацията. Пиша това, защото не ми се иска с различното си мнение да бъда причина за нечии нагативни емоции, но няма как да променя усещанията си. Blush
Напълно разбирам и приемам различното мнение от моето относно Зюлейха, като активна жена, но аз не го усещам така. Въпрос на гледна точка. И ще споделя мнение по написаното.
Да, Зюлейха беше активна с лъжата за "брата и сестрата", но тази активност имаше конкретна цел за момента, а впоследствие Зюлейха не успя да "жонглира" нито с тази лъжа, нито с наученото от нея в конака. Лично за мен, Зюлейха се провали в адекватното анализиране на информацията и адекватната преценка на ситуацията и реалностите. Какво имам предвид: Зюлейха беше жертва на измама и за малко не беше изнасилена и оставена в един публичен дом за по-нататъшна гавра. Бидейки бегълци в Адана, Йълмаз ясно й каза, че се страхува тя да започне работа като шивачка: "защото не се знае на какъв шеф ще попадне". Казвайки лъжата за "брата и сестрата", Зюлейха трябваше да приеме определено поведение и да бъде бдителна по отношение на възникващите моменти и ситуации. Вече съм коментирала това и няма да се връщам на него. Получената информация в конака, отношението на Демир към нея и нейната реакция на всичко случващо се противоречеше на логиката, която тя би трябвало да следва като любима на Йълмаз и бегълка. Зюлейха не е повтаряла непрекъснато да напускат имението, а изказа това еднократно и бързо "се предаде" съгласявайки се с думите на Йълмаз. Ако тя искаше да напуснат бързо имението, то: 1. тя щеше да е много по-настойчива за напускането; 2. нямаше да се съгласи с думите на Йълмаз, че е разстроена от поведението на Сание и Фадик, а щеше да настоява, че има нещо друго, което сега не може да коментира, например; 3. можеше да каже истината за ухажването на Демир; 4. можеше да каже на Йълмаз, че снимката му е по вестниците и трябва да бягат. Именно - премълчаването на много от нещата, които беше научила и усетила в конака, лъжите пред Йълмаз, мълчанието за снимката, липсата на твърдо настояване за бързо заминаване, използвайки ясна и конкретна причина - всичко това мен ме навежда на мисълта, че Зюлейха не анализира ясно нито получената информация, нито усети развитието на конкретните моменти, когато трябваше да реагира много по-адекватно. Подсъзнателно усещане за брак с Демир, лично на мен, не ми говори добро за нея, в това отношение. Защото тогава нейната активност трябваше да бъде насочена към Йълмаз, а не тя да бъде пасивна и молеща за помощ други хора с противоположни интереси и жена, приела натрапена саможертва.
Защо за мен, Зюлейха е жертва, а не активна страна: активната страна действа, а не моли за помощ и то хора, за които има определена информация; активната страна анализира ситуацията ясно и се стреми да даде своя принос в конкретния момент - а именно: Зюлейха трябваше да свидетелства в полза на Йълмаз. И малко дете знае, че трябва да обясни ситуацията, за да бъде оправдано, ако смята, че не е виновно или е било принудено да върши нещо. Пасивната молба и очакване на помощ, без инициатива е характерна за жертвите, а не за активните хора. Хюнкяр натрапи на Зюлейха идеята за саможертвата й, чрез процеса на изнудване. Ако беше активна, Зюлейха щеше да предвиди това, анализирайки цялия набор от информация и усещания, които имаше преди и щеше да реагира по друг начин. Една активна страна не стига до няколко опита за самоубийство и почти до губене на психическа адекватност. Една активна страна не би позволила да изпадне в ситуация, която да я застраши нея или детето й. И накрая - една активна страна не повтаря грешките си...учи се от тях и еволюира като поведение. Лично аз, имам съвсем други виждания за това, как би трябвало да се държи или реагира една равнопоставена на Хюнкяр жена, която е в сделка с нея. Поведението на Зюлейха ми е далече от тази представа.   Една равнопоставена на Хюнкяр жена нямаше сляпо да "падне в капана"; нямаше да следва послушно съветите на Хюнкяр, какво точно да прави и как, а щеше сама да анализира ситуацията; би трябвало да приеме един критичен подход, изразяващ се в поставяне под съмнение на някои мотиви на Хюнкяр и изработване на собствено поведение спрямо създалата се ситуация.
Нищо такова нямаше.
Зюлейха се остави на обгрижването на Хюнкяр, слушаше я за всичко и беше искрена с нея, въпреки информацията, която имаше както за това, за какво я готви Хюнкяр, така и за безплодието на Демир. Бърз пример: защо Зюлейха беше искрена с отговора на въпроса "Знае ли Йълмаз за детето?". Един друг отговор би дистабилизирал Хюнкяр и би дал възможност на Зюлейха за контрол на ситуацията и допълнително ориентиране в нея. Защо Зюлейха послуша Хюнкяр да не казва истината за Йълмаз? Едно друго поведение пред Демир би й дало също голям ориентир и някакъв контрол. Послушното следване на всичко, продиктивано от Хюнкяр лишаваше Зюлейха от активност и я вкарваше в необратима пасивност. Именно за това, лично аз не мога по никакъв начин да я определя като "другата страна" и като активна жена. Активността й беше свързана единствено с желание, надежда и сляпа вярва, че Хюнкяр ще остави жив Йълмаз.
Зюлейха дори не осъзна, че не Хюнкяр "носи ключа" към спасението на Йълмаз, а самата тя, ако беше активна. После наивно смяташе, че подчинението й на изнудването на Яман с детето й носи живот на Йълмаз, а беше точно обратното. Подчинението на изнудване не е активност, а поведение на жертва. Активната жена щеше да намери начин да заобиколи изнудването и да каже истината и да поиска помощ; щеше да изработи ясен план за бягство на базата на "научени уроци" и предишни грешки, както и на базата на информация, която би получила, ако "си отваряше очите и ушите". Това е моята гледна точка и се надявам с нея да не ядосвам никого Simple Smile. Йълмаз може да не се оказва, това, за което го смята Зюлейха, но и тя със сигурност не е такава, за каквато я мисли Йълмаз...тепърва той ще разбира някои неща. Така че нещата са и ще са двустранни.
Предложението на Фекели за брак може и да е удар за мъжете Яман, но това е действителността и Демир трябва да се адаптира. Не всичко се върти около него, както е свикнал. В момента Фекели не се интересува от отмъщение върху мъжете Яман, а се води по своите чувства, по своята любов и желание да защити честта на Хюнкяр. Фекели обясни на Йълмаз и Мюжгян повратната точка в идеята за отмъщение. Мислел е, че "раната е заздравяла" - т.е. бил е решен да бъде до Йълмаз в отмъщението, но после "раната е започнала да кърви" и той променя своето мнение - ...ухулетле ве сухулетле; да не се разстройва една майка, да няма сълзи в очите й"; всички възможности за "изкореняване на Яман" и/или за омаломощаване на рода бяха пропуснати под един или друг предлог. Фекели е искрен, беше искрен и в разказа си пред Мюжгян и Йълмаз. До колко искрена е обаче Хюнкяр? Именно тя ще е "слабото звено" в тази история. Фекели ще рискува много за нея, а мисля, че тя ще го предаде. Но да видим.
И нещо за споменатото, че по традиция Демир е трябвало да убие Фекели. Демир е трябвало да убие Фекели, ако Фекели не се е бил предал на правосъдието. Убийствата на честта във всяка една форма предшестват правосъдната система или изземват функциите й. Демир е можел да убие Фекели и да влезе в затвора, поемайки наказанието си, но той е направил нещо много по-лошо и подло, което не е съврзано с традициите. Отмъстил е за баща си, но се е измъкнал с "мръсни ръце", а по традиция би трябвало да отмъсти явно и да поеме своя дан. Отделно: ясно му е било, че Аднан е имал оръжие, заплашил е с убийство семейството на Фекели, искал е земята им и е стрелял първи. Фекели е действал при неизменна самозащита. Демир е трябвало да остави правосъдието да си свърши работата и след това да се саморазправи с Фекели явно, с чест и с готовност за поемане на вина. Ситуацията е друга: Демир хем е знаел за вината на баща си, хем после наказва Фекели, но тайно, подмолно и незаконно. Целта е не само да накаже Фекели, а и да постигне желаното от баща му - земите. Така, Демир цели не само едно отмъщение встрани от традициите, но има и користна цел - да присвои земите на задържания Фекели. Начинът на мислене на Демир стана ясен при едно изказване на Демир към Фекели, когато му хвърли парите на земята - че Фекели се бил възползвал от това, че той - Демир е бил в затвора. Именно, защото той самият се възползва от това, сега мисли, че това прави и самият Фекели. Човек съди за другите по себе си.
Според мен, не само Зюлейха се сближи с Хамине, но и има препратки към Йълмаз. Той спаси живота на бабата, а в последния епизод тя му дойде на гости и той й целуна ръката. Отнесе се с нея с уважение и респект. Поведението към Хамине и на Йълмаз и на Зюлейха не се повлиява от отношението им към Хюнкяр.
За финала, аз лично не се настройвам, защото се надявам на нещо нестандартно, а не на повторение на финала на друг сериал, с който често е сравняван Чукурова.

Хубава вечер! Simple Smile
Виж целия пост
# 400
Добро утро  Simple Smile
Аз мисля, Дана, че  дилемата: пасивна - активна Зюлейха подменя истинския проблем в онова време преди сватбата. При условие, че двама влюбени бягат заради убийство, губят парите си, наемат се на първата възможна работа, която намират, въобще не им дава свободата да действат според собствения си избор. Което би имало отношение към характеристика на действията им като пасивност/активност. Зюлейха от онова време в конака беше като измъчено, подплашено дете. Страхът пречи на каквито и да е трезви анализи на отношенията между хората. В такива случаи човек се огъва, поддава се на влияние отвън. А когато и единствената й опора Йълмаз беше арестуван, тя съвсем се отказа от себе си и изпълняваше волята на Хюнкяр с надеждата да спаси Йълмаз. Плановете на Хюнкяр (тези на Демир тя не осъзнаваше в онзи момент) в такова състояние тя не би могла да анализира. За това се иска спокойствие и обиграност, каквито на нея й липсваха. Изправена пред сватбената церемония, тя избра самоубийството. В този момент дори за детето си не мислеше. Това наистина я прави жертва, каквато по-късно тя сама се осъзна.
А истинският проблем в онова време стоеше пред Йълмаз - да се предаде на правосъдието или да бяга. Е, той послуша стария майстор, а и се боеше не от правосъдие, а от отмъщението на роднините на убития. Зюлейха просто го последва.  
Виж целия пост
# 401
Здравейте Simple Smile,
Катя Simple Smile права си, че и двамата бяха подложени на огромен стрес и трудно биха могли да вземат адекватни решения, но аз имах предвид обосновка на мнението ми, че Зюлейха не е активна страна по сделка и равностоен партньор на Хюнкяр в един план, в който потърпевш и онеправдан е Демир. Моето виждане е коренно различно. Въпреки огромното психологическо напрежение, което пречи на определени логични действия и рационално мислене, все пак определени инстинкти за самосъхранение са изострени, подобно на животните в момент на опасност. При Зюлейха виждах само една непрекъсната обърканост и впоследствие огромен ступор. Тя и да искаше, в онова състояние нямаше как да е никаква активна страна, а можеше да е само плячка. Адекватността изискваше критично мислене. Как е възможно планът на Хюнкяр (който Зюлейха вече разбираше) да бъде обвързан с помощ и подкрепа към Йълмаз и спасяване на живота му. Това са взаимно изключващи се неща, за които Зюлейха въобще не помисли. Да не споменавам, че въобще живота на Йълмаз нямаше как да зависи от Хюнкяр изначално, а би зависел от правилността на обвинението - защита на живот и чест, където беше ролята на Зюлейха.
Хюнкяр хитро "преметна" Зюлейха като й втълпи, че тя - със саможертвата си и Хюнкяр - съответно с властта си спасяват живота на Йълмаз : от смъртна присъда на доживотна такава. Това е основната заблуда, която още пречи на Зюлейха да погледне логично и ясно на ситуацията. Зюлейха щеше да помогне много повече на Йълмаз, ако беше следвала собствената си емоция и логика и не се беше оставила да бъде "омотана" от Хюнкяр, която беше подготвила "капана" и чакаше само момента, когато той ще "щракне". За мен това не е никаква страна по сделка или партньорско решение, а игра на котка и мишка, когато мишката е предварително омаломощена и стресирана, а котката мърка и чака, чака и се наслаждава на момента. Опитът за самоубийство на Зюлейха е показен в психологически и емоционален план. Тя беше готова на смърт...смърт за всички - и за Йълмаз и за себе си и за бебето. Това не е поведение на страна по сделка и на една активна жена, а е поведение на една отчаяна жена, хваната в капан, която осъзнава, че изход няма...смъртта е единственият поносим такъв.
Но това е мое мнение. Simple Smile Просто другото тълкувание лично за мен е нелогично и аз не го усещам по този начин.

Грешката е и на Йълмаз. И двамата още в хотела в Адана трябваше да имат изработена стратегия и тактика как да действат. Трябваше да имат някакво предварително договаряне, което да актуализират своевременно. Йълмаз трябваше да каже на Зюлейха за парите и къде ги е заровил, а тя трябваше да му каже за бебето. Но, показаното поведение е за целите на СЦ, разбира се...просто ми се щеше нещата да са предадени малко по-логично, защото именно в онзи начален момент за мен ситуациите бяха някак си изкуствени. Зюлейха дори не поиска да види Йълмаз в затвора - не помоли никого, не настояваше пред никого. Чак впоследствие като се омъжи, реши да бяга...а имаше един момент, когато тя беше уж сестра и не беше нито сгодена, нито свързана с Демир и можеше да използва именно този момент, за да види Йълмаз и да говори с него. На свиждане с него дойде само Демир.

Хубав ден Simple Smile!
Виж целия пост
# 402
Здравейте!  Hug

Докато влакът оше пътува, не само жените героини, мъжките образи също са разполовени: една част от тях е пристъпила в новото време,
друга още живее в старото.

Демир:
Новината, разтърсила Чукурова, веднага го отведе на гроба на баща му:
„След като ти си отиде много неща се измениха, татко.
Как можа да направи с нас това, татко.“  


 
Честта на Демир:
след смъртта на Аднан Яман честта на мъжете в семейството е прехвърлена върху сина Демир.
Майката вдовица и след това съпругата Зюлейха са жените,
от чието поведение зависи честта на Демир.
А от неговата чест – името на мъжете в рода.


 
Прав е, всичко е променено. Първо Демир се ожени за жена, която, ако останалите знаеха истината, опетни не само неговата, но и честта на всички негови предходници, това призна самият Демир, когато искаше от Хюнкяр адреса на болницата. Но тръгналата да излиза наяве истина беше „замазана“, а тъй като става дума за неговата любов, Демир бързо мина в новото време и забрави всичко това.
Сега обаче Демир докладва на баща си за майката, която петни честта на мъжете Яман с любовна връзка. Бракът в традицията е един и той е до гроб; съдбата на вдовицата зависи от нейната възраст, наличието на деца и др. обстоятелства, които се решават от мъжа, който я поема под своя отговорност след смъртта на съпруга и. Отношението към вдовицата е двусмислено: от съчувствие и подкрепа до страх от скритата в нея сексуална опасност  за другите. В нашата история Демир е напълно пренебрегнат както от майка си, която има тайни непозволени отношения (друг е въпросът, че той дори не я изслуша докрай), така и от Фекели, който е пренебрегнал Демир и е направил директна връзка с Хюнкяр. Не че Демир щеше да разреши тази връзка. В разбирането за честта Фекели, освен това, е напълно неподходящ кандидат: имал „връзка“ със съпругата и майката Яман преди брака! убил е Аднан, а Демир се е отказал от кръвното отмъщение и така не е отмъстил за баща си с най-строгата мярка - убийство, която е „заменил“ с повече от полагаемите се години затвор. Дори начинът, по който е направено предложението за брак: пред всички и директно към Хюнкяр, подчертава пренебрегването на Демир. Частта с Хюнкяр от честта на Демир е неизпълнен дълг към бащата. Разбира се, за тази нередовна връзка вината е на Хюнкяр - винаги е виновна жената, това е традиционното мислене. Чухме го и от устата на Йълмаз, който с вестника веднага притича при Демир.

„Сега ти ще търпиш, както търпях аз.“ Първо, интересно е, че Йълмаз приема също жената за виновна и смята, че това остава между Демир и Хюнкяр (погледът на Фекели при тази реплика!), които ще продължат да се разправят помежду си, той дори не допуска, че може да има и друго развитие. Второ, остава очакването да видим как ще реагира един такъв мъж, който вече е проявил традиционно разбиране по отношение на жената и то не за първи път, когато разбере, че Зюлейха се е омъжила за Демир, пренебрегвайки техния брак пред Бог, както и Йълмаз като съпруг и е направила неговото дете дете на Демир. Как Йълмаз ще оцени това самостоятелно и несъобразено с традицията поведение на Зюлейха в онзи момент, което е подобно на самостоятелното поведение на Хюнкяр в сегашния момент. Демир сега не знае и не знам дали ще е в състояние да приеме, че за Хюнкяр връзката с Фекели означаваше в началото поне единствено някаква сигурност за живота и свободата на сина и, т.е. на самия Демир. А същото се отнася и за Зюлейха, която чрез брака с Демир искаше да спаси живота на Йълмаз, а сега пази от самия Демир дори и тяхното дете. Ще видим как единият и другият ще разрешат тези ситуации като мъже, ще признаят ли правото на майката и любимата на проявеното от тях поведение?


 
Назира също каза, че снимката е лошо за този, чиято майка е на тази снимка, на Фекели – на мъжа, какво му е – нищо. Това изразява традиционното мислене за жените, което вероятно, освен такова на нашите герои, е масовото мислене в онзи момент в Чукурова.
Изразителен монтаж: след новината Демир взе веднага пистолета; докато се цели в шишетата и стреля, ни показват лицето на четящата вестника Хюнкяр, сякаш стреля в нея. По традиция Демир има право да я убие. Но той и на нея ще намали наказанието; ще го замени с изгонване от конака на Яман, изтриване от паметта/счупване на снимките както на семейството с баща му, така и на това на Демир. Хюнкяр е третирана от Демир като прелюбодейка. Подигравките на Зюлейха: с майка, която търси как да защити сина си (от първия момент, в който се насочи към детето на Зюлейха до връзката с Фекели в момента), от друга майка, която, ако знаеше истината, щеше да разбере, че прави същото. Засега двете воюват, но може да дойде и друго време.

Когато честта е опетнена идва срамът.
„Виж на тази снимка какво има: семейство, репутация, чест.
А във вестника: позор и безсрамие.“
Чакам да видя дали Демир ще успее да изравни своята история със Зюлейха с историята на майка си, намерили засега решение в главата му според мислене от две различни епохи, и да разбере, че жените винаги са личности и имат право без мъжете да взимат решения за себе си.



Интересно е как направиха историята така, че с предложението за брак „се затвори“ първото действие. Фекели не само е събрал смелост за тази крачка. Той е променил онези условия, които някога са го спирали от това да я направи, а са давали сила на Яман: икономическата среда. Сега той е променил съотношението и възможностите за идеите „Яман“ в стопанската сфера и едва след това прави предложението към Хюнкяр. В това има обръщение не само към Хюнкяр, но и към мъжете от нейния род по бащина и по семейна линия. Затова общият смисъл е насочен към всички; предложението, предхождано от успешната стопанска реформа, доказва Фекели пред мъжете и го прави достоен в собствените му очи за стъпката към Хюнкяр. Аз разбирам това като представата на Фекели за „отмъщението“, за каквото той говореше на Йълмаз в началото:  градивното отмъщение трябваше да замени директното убийство на Демир, Яман ще се изпокарат помежду си, Демир ще бъде приведен към бездействие. Това смятам, че Фекели предвиждаше и за Йълмаз, но Йълмаз се отказа от Зюлейха и тръгна по свой път.
Какво ще стане оттук нататък? Отмъщение само на Йълмаз...или ще продължат двамата...По време на песента виждаме Йълмаз полубуден, идва в съзнание от думите на Зюлейха за любов до последния дъх, в другия край на стаята, сякаш  далечна както и от сърцето му, спи бременната Мюжгян. Аз се чудя какво прави Йълмаз там, докато сърцето му непрекъснато му говори друго, но виждам, че мисли. Да видим как ще продължи нататък, как ще съчетае многото теми, от които засега е избрал като основна отмъщението към Демир. Отварянето на делото за Ерджо е предстоящо, Мюжгян за втори път не разбра истината от Йълмаз. Тя е на предела на силите си да издържа отмъщение към Демир в присъствие на Зюлейха и може тъкмо началото на делото да бъде знак за нея за някакво действие. Сабахаттин изчезна, дали наистина не е заминал при дъщеря си. Там очаквам също някаква изненада: дъщерята, възпитавана от майка, жена със свободно поведение и детеубийца, чийто интерес са само  парите, може и да не е студентката, за която ни я представят. Ще ми е жал за момичето и дано не съм права, но Шермин сама предизвиква съдбата. На този етап отмъщението ще включва, според мен, вече и тръгване по следи за детето. Виждам като участници: Бехидже, Шермин, Фадик. Шермин е все по-активна, сега тя ще се защитава от Хюнкяр и това ще я направи още по-зла. Хатип и направи предложение, но той се страхува от нея като свидетел на убийството на Дженго и затова я залъгва. Но може би Шермин ще го изнудва да и помага в новата битка с Хюнкяр. Влюбената Фадик дали няма да потърси нещо в чеиза на съперницата, бродираната кърпа и падналото цвете ме подсещат за това?
Хюнкяр в момента е поставена така, че е лошо, ако откаже на Фекели, лошо е и, ако приеме предложението. Тя нямаше намерение за брак с него, не знам и какви са нейните чувства към Фекели в момента. Но все пак мисля, че каквото и да избере, ще е с оглед как да продължи да предпазва Демир. Хюнкяр много добре знае, че Зюлейха приключи по т.1, а сега предстои т.2: Йълмаз да разбере, че Аднан е негов син. Хюнкяр присъства и на сцената, когато Демир искаше детето да му каже „татко“, а Зюлейха отклони това.
Новата тема „кой е бащата“ най-вероятно няма да закъснее след първото изговаряне на думичката от детето.  
Виж целия пост
# 403
Привет и от мен Flowers Hibiscus,
Благодаря за споделеното! Flowers Blossom
Има нещо, което е много важно, а именно казаното - дали Демир ще успее да изравни своята история със Зюлейха с тази на майка му. Според традицията - ако Фекели е пренебрегнал ролята на Демир в ухажването и предложението за брак, то подобно поведение видяхме и от Демир. Демир започна да ухажва Зюлейха без да поиска съгласието и одобрението на "брата" Йълмаз. Демир почти й предложи брак с това: "...Остани тук с мен", без предварително да съгласува всичко това с "брата". Така че, Демир в момента няма правото да бъде традиционалист и да се държи консервативно по отношение на Хюнкяр, защото той не беше такъв в отношенията си със Зюлейха. Именно това, според мен, ще осъзнае Демир след време, след като се успокои малко.
Традиционното поведение в семейство Яман е нарушено още, когато Хюнкяр поема бизнеса на съпруга си след смъртта му. По традиция, това се прави от мъж - роднина или от наети адвокати, а не от самата жена - вдовица. Хюнкяр си е извоювала един по-различен статут от традиционния за една жена от богато семейство и стар род. Именно поради тази причина и Фекели има различно отношение към нея, различно от традиционното такова. Една жена, която е управлявала фирма, цял чифлик със земи, градини и работници, приема една много по-различна роля. Това, ще трябва да осъзнае и Демир, но ще стане след време, защото наистина като цяло в момента ситуацията е много трудна и тежка за него и е нужен известен размисъл, за да се уцели вярната посока.
По отношение на традициите и към Фекели и Хюнкяр. Дори и по онова време вече никой не убива прелюбодейците, а за това си има закон...видяхме Шермин, видяхме и жените в килията и какви неща споделиха. Турция по онова време е била доста по-светска от някои региони в момента и като цяло Simple Smile. Та, за убийство на Хюнкяр няма как въобще да става въпрос. Демир не уби Фекели, защото самият е трябвало да влезе в затвора след това, а той това не е искал. Вместо самият той да лежи с години, Демир незаконно и умишлено подвежда съда и Фекели е осъден на много повече години в затвора, отколкото би трябвало да стои. При неизбежна самозащита много често се е давала кръвнина и човекът изобщо не е лежал в затвора - ако свидетелите бяха казали, какво са чули и видели: заплахите за убийство на семейството и изстрела, нещата щяха да са коренно различни и може би Фекели е щял да се измъкне. Именно от това се е страхувал Демир, а не е искал и да убива, защото той ще е заподозреният и ще го хванат и тикнат в затвора. Имал е и друга цел - да заграби земите не Фекели. Самият Фекели сподели за това пред Йълмаз. Поведението на Демир към Фекели в миналото не е благородно даряване на живот или в нормите на традициите, а добре обмислено и подло отмъщение и съсипване на врага.
Това, което искам да кажа е, че традициите са едни, но те еволюират, развиват се и биват адаптирани спрямо конкретния исторически момент, както и според вътрешното убеждение на хората. Ето, Четин е готов да приеме Гюлтен каквото и да й се е случило....той усеща, че има нещо свързано именно с честта на момичето. В онези времена малко младежи имат този тип мислене.
И през Четин към Йълмаз. Не мисля, че Йълмаз е консервативния традиционалист, който се описва. Самото му отношение и към Гюлтен  - покани я да живее в конака и към Мюжгян - имаше връзка с нея без конкретна уговорка и предложение, показваха едно незнание или пренебрежение към традициите. Фекели трябваше и да му намекне и да му направи забележка и в двата случая.
Думите на Йълмаз към Демир сега, аз ги приемам по съвсем различен начин. Не като посочване на жената като виновница за конкретно поведение и съответно мъжът като потърпевш (традиционното мислене, където жената е винаги виновна), а като налична емоция и гняв, когато някой ти отнеме нещо. Защото Фекели сякаш отнема майката на Демир, отнема и честта му, имайки предвид старата история. Сега, Демир ще усети болката от отнемането...това имаше предвид Йълмаз, според мен. Ако Йълмаз счита жената за виновна във всяко подобно отношение, то той не би се интересувал от отзвука по отношение на изнасилването на Гюлтен. Щеше да я счита за виновна, че сама си е навлякла изнасилването от Ерджо и нямаше да се интересува, какво ще стане с честта й. За него беше много по-изгодно да разкаже всичко още на момента - тогава, когато беше ранен и щеше да лежи в болница: можеше да се докаже неизбежната си самозащита и защитата на живота на Гюлетн, въпреки опетнената чест. Мисленето на Йълмаз за Хюнкяр като виновница за опетнената чест на Яман, защото е жена, противоречи на извършеното до момента от Йълмаз, противоречи на действията му. Защото именно такъв тип мислене би изключил намесата в помощ на застрашените жени, които по традиция сами са си виновни, ако са обект на насилие.
Лично за мен, евентуалната реакция на Йълмаз след научаването на истината за детето, няма да има нищо общо с убеждението, дали Зюлейха е имала право да действа самостоятелно и извън традициите като жена...., а дали Зюлейха е имала моралното право самосиндикално да отнеме на Йълмаз възможността да бъде баща.
Това няма нищо общо с правата и свободите на жената встрани от традицията, а има много общо с взаимността между двама души и правото на всеки от тях да знае, че е станал родител.
Йълмаз няма как да бъде обвързан с консервативния модел на мислене за жената, защото самите те със Зюлейха имаха нетрадиционна връзка - нямаха годеж пред свидетели, нямаха законен брак и консумираха връзката си именно извън традиционното мислене.
Традиционно отношение към жената и същевременно реакции и действия извън традициите проявяват всички наши герои от мъжки пол. От Фекели - който се чудеше как омъжената Зюлейха би писала писма до Йълмаз (когато не разбра от кога е парчето от писмо), но като цяло отношението му към жените е модерно, почтително и уважително... до Четин, който ще иска ръката от Гюлтен от Гафур, но няма да се откаже и ако той не я даде и ще приеме Гюлтен, каквото и да й се е случило. За Демир и Йълмаз е ясно. Коментирала съм го.
Така че, лично за мен, няма как да се даде една единствена оценка на мъжете, защото в различни случаи те заемат различна гледна точка или по-близо или много по-далече от традициите за времето.
Simple Smile Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 404




https://scontent-bru2-1.cdninstagram.com/v/t50.2886-16/80535355_ … 7e9e8e00e1e56dd31


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия