Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем и други исторически сериали №16

Добро утро
Аз, доколкото схванах, Демир иска да играе на борсата с големи количества. За тази цел трябва да направи заявка за участие и да получи тръжни документи. Точно те попаднаха у Шермин и ... нататък по веригата - у Йълмаз.

Изгледах 1ви епизод. Майко милааа. А мислех да го гледам след Нова година, Но явно няма да се спи някоя и друга вечер преди това.Тия не може ли да ги качват един по един(епизодите)? Направо умирам от любопитство? Коя е Атийе?

Лучия! Неправилно си зададох въпроса. Той е относно сериала."Коя си ти?" е мистичен въпрос към Атийе.В края на сериала може и да разберем.

Здравейте! 
Благодаря за всички информации!
Докато чакаме превод на Чукурова, гледах „Атийе“. За да се изгледа целия първи сезон е нужно почти толкова време, колкото за един епизод на нашия сериал. Радвам се, че сега имаме пауза, за да си освободя после съзнанието само за Чукурова. Вероятно знаете, в темата за Берен се публикува много информация за сериала. Ще споделя и тук своите впечатления, защото знам, че интерес има както към сериала, така и към великолепните актьори, които добре познаваме. А интересът идва и по-общо от това: накъде върви турският сериал?

Друг формат, друго темпо, различни сцени. Честно казано, мен ме вълнуваше не толкова тази различност на сериал в Нетфликс в сравнение с тези за турската телевизия, защото това е очаквано и вече достатъчно известно. Освен това, аз обичам турските сериали. Сега интересът ми беше голям към темата на този именно сериал. И точно в това отношение смятам избора за много подходящ. Избрана е общочовешка тема, актуална както днес, така и за бъдещето на всеки отделен човек и на човечеството като цяло, чието решение е намерено в археологически паметник, който е ничий, т.е. принадлежи на всички. Гьобеклитепе и останките от човешка дейност в планината Немрут  са на територията на днешна Турция, но те не са турски. Те принадлежат на много древни цивилизации, които са световно наследство, предхождат днешните и познатите етноси, държави...Това е много добър избор на тема за такава голяма аудитория.

Атийе е бъдещето, така я определя бащата на Ерхан, археологът, започнал разкопките на Гьобеклитепе. За нея водят война доброто и лошото.
Коя съм аз? се пита самата Атийе,  този въпрос и задава няколко пъти и археологът Ерхан.
Отговорът виждаме в заглавието на сериала, на афишите. Обаче, само на тези, които са на английски: “The Gift” и “Atiye”. В тях на мястото на буквата „I“ стои символът на сериала. Но „I“ означава и „аз“. Символът замества този „аз“, дава определението за „аз-а“ такова, каквото ни разкриват в сериала.


 

 

„Аз“ на Атийе е човекът, духовно свързан с миналото и бъдещето, с другите хора, близки и далечни във времето и пространството. Атийе търси себе си в подземните галерии на планината Немрут – сякаш слизане в подземното царство, където разбира коя е тя, какво иска и какво е нейното място сред другите хора. Разбрала себе си, тя може и помага и на другите да опознаят себе си и да разберат своята история. Пътят към миналото е път по веригата от предходници: майка, баба, други жени преди тях, път от реалния свят към отвъдното без граница между живота и смъртта. Защото това е пътуване на душата, която е вечна и не познава прегради. Атийе притежава свръхчувствителност; за медицината тя е болна, за хората около нея – луда, но тъкмо тази способност да имаш чувствителност за другите е ценното за бъдещето. Съвременният човек, забравил колективното живеене в древността и изминал дългия път на индивидуализма, днес повече от всякога се нуждае от чувствителност към другите, от усещане за принадлежност и съпричастност.
Всички сензори на Атийе: очи, уши, нос, уста, кожа са отворени, за да възприемат болката и щастието на другия.   


 
Атийе е свръхнадарена, тя самата е дар за хората, но Атийе е цел на всеки от нас, на човека, който иска да е обърнат към бъдещето.
Финалът на сериала е една много символична сцена. Атийе отвори вратата между минало и бъдеще, между живота и смъртта, която се намира в Гьобеклитепе, където е концентрирана енергия от вековното човешко присъствие на това място. В самия край ятото птици отнесе покрива над разкритите от археолозите останки и така нищо вече не пречи на хората да черпят от тази енергия. Началото на сцената е под земята, в тъмнина, сред коренища и паяжини; следва внезапна светлина – излизане на повърхността и движение с огромна скорост; изчезва футуристичното покритие и контактът на хората с всичко преди тях, нужен за бъдещето, е свободен. През това време звучи поантата от този сезон на сериала:     
„Всички сме част от Божествения план.
Ние сме продължение един на друг.
Ти не можеш да повлияеш на миналото.
Но бъдещето е в твоите ръце.
Дарът е бил даден на теб, Атийе.
Ти наистина можеш да направиш това, което поискаш.“

В началото на сериала видяхме физическата смърт на Атийе и началото на безсмъртния живот на нейната душа. Тя премина през чистилището на отвъдното и се прероди от земята като хокер – позата на новородено, в планината Немрут. На финала Атийе  върна към живота Джансу, преродена отново в Елиф. И смъртта, и новото раждане са с белези на кръв.

Атийе върви към любовна двойка с Ерхан. Това е всъщност „любовната“ свързаност между естествения човек, освободил сетивата си за другите, чувствителен към проблемите на другите хора - Атийе, и науката, неслучайно археология - Ерхан. И двете: „копаенето“ в човешките отношения и копаенето в земята за търсене на свидетелства от миналото, за да се разбира бъдещето, си подават ръка за общо действие. Това е виждането на създалите на този сериал за важното за човека в свръхмодерния свят: да започне да вижда себе си като част от всички и всичко.

Атийе има дълга линия назад във времето: майка, баба, други предходници по женска линия, към които имат отговорност. Майката е живяла във време, когато чувствителността на нейната майка стигаща до свръхспособности е била оценявана както като помагаща и лекуваща, така и като демонична сила. Семейството е пострадало и затова тя е искала да прекъсне тази нишка и да спаси дъщеря си. Това време на демонизиране на човешката чувствителност обаче е отминало, днес идва времето на Атийе. В критичния момент майката все пак отново се включи във човешката верига от жени  и помогна, така както помагаха на Атийе нейната баба и починала леля. Същата последователност има и в семейството на Ерхан по мъжка линия, в което бащата също е бил археолог, достигнал е до познанието за мястото на „вратата“, но е трябвало да дойде и днешното време. Така връзката между Атийе и Ерхан ще свърже човешката чувствителност и научното познание в едно, както и веригите от техни предходници, изминали пътя до днешния ден, за да предадат всичко това на бъдещето.

Напред във времето чрез връщане във времето, това е пътят на съвременния човек. Ковачът, наследник на познанието за обработката на метала и разказващ притчата за змиите, които умират, но се прераждат и живеят отново; търсенето на познание в старите ръкописи, в Корана и древните знания за звездите: човекът на бъдещето използва всички достижения на предходниците, оставени като духовно наследство от миналото в паметта на отделния човек или като памет в научните познания.

Останалото е една увлекателна история, която поддържа интереса и дава възможност да се изразят тези идеи. Прекрасни са Берен, Метин – невероятно изиграна сцена на опита на неговия герой да се обеси и след това, Мехмед и всички; много ми хареса Мелиса, за първи път я гледам. Правят впечатление пейзажите от дива природа без човешка дейност в контраст с градските панорамни снимки на свръхмодерни градове. В това е търсен контраст между древност и съвременност, едно голямо отдалечаване, което трябва да се запълни от това, което ни разкриват за героите. Атийе и Ерхан са като медиатори между отдавна миналото – днешния ден - и бъдещето. Важно беше това, което Ерхан каза още в началото: археологията интерпретира и работи за бъдещето, така, както и Атийе.     

Момичета, здравейте! 🤗

Благодаря ви за всичко споделено! 💐
Надявам се да сте си прекарали чудесно празничните дни.

Аз погледанах 48 епизод с превод и преводът само затвърди предишните ми усещания. Но не мога да открия епизод 49 с български превод, знаете ли дали въобще има?
Ако спрат да превеждат- много зле. 🥺 Няма да се откажа от онлайн гледането, но друго си е с превод. Моля се това да не се случи. 🙏🙏🙏

Ваня ,
Блазе ти, че си изгледала “Атийе”. Аз много искам, но чакам български или английски превод.

Хубав ден!

Ира, можеш да си направиш безплатен абонамент за 30 дни на сайта на Нетфликс за България. Но не знам дали там е включен "Атийе" и какви преводи има.   

Здравейте😊,
Чакам с нетърпение и аз превода на Чукурова. Много емоционална серия, сви ми се сърцето на кадрите с Мюжгян. Имам лошо предчувствие. Тя ще оцелее, но може би ще е загубила най-свидното си и това ще я промени. Червената рокля, тъмнният поглед и сякаш размазаната/разфокусираната й леко визия на постера ми подсказват за това. 🥺
Нямам време и възможност за гледане, но чета и нашата тема, информирам се и за "Атийе" и за сериала "ДП". "Атийе" ще гледам, като понаваксам малко. Мисля, че имам нужда от награса за този прекрасен и дълбок смисъл на сериала. Благодаря за споделеното по него на Ваня!🍀Много ми беше интересно и ще препрочитам преди да започна да гледам.
Хубав ден!😊

     

"Имало едно време в Чукурова", 50 еп., рус. суб.

https://vk.com/birzamanlarcukur?z=video-135783830_456240497%2F8d … _-135783830_48666

Здравейте😊,
Благодаря за превода!😊 Аз ще изгледам подробно серията и ще коментирам след като се върна. До тогава ще ви чета с интерес. И Чукуровци вече са запразнили🤩, много мили снимки.
Момичета, пожелавам ви весело посрещане на Новата Година! Нека ни донесе радост и щастие!
Хубав ден!😊

Весело посрещане на Новата година! 

 „Не забравяйте!
Всеки може да те обича, когато грее слънце.
Но наистина знаеш кой те обича, когато бушуват бури.“
Това ни е напомнил Мурат със снимки от снежна Кападокия и слънчева Адана в края на 2019.

До 2020 година!
Весел празник!