Иначе я дъвче настървено 😁

да не подхващам... ММ твърди, че разбира, но аз много съм му отпуснала края. Ходи си на работа, свири си на китарата и все го жаля да си почине и да има време за хобито си. Помага като го помоля, което е рядко, никога не е отказал и никога не се изнервя като плаче бебето, а минахме през доста продължителни колики, а сега и зъби. Та ще взема да го впрегна малко, че издишам от време на време всичко да е на моите плещи, че и майкаа му да търпя, която всеки ден идва зааа малко. За малко, ама всеки ден. И изобщо не е разбран човек... и се чудя на акъла си как търпя, ама ще е още малко вероятно...
аз с баткото всяка вечер се надявах да поспя и всяка сутрин ми идеше да се разрева, да не говорим, че е на 6,5 г и още ни буди нощем. Малкият и той в същия отбор, ама напоследък е още по-зле. Започнах да експериментирам/ топла стая, студена стая, дебела, тънка завивка, с боди, без боди, сега съм го навряла в един спален чувал от баткото с ръкави, защото навън в космонавта спи като къпан. Ама чувалът е за две годишно и това милото се губи в него. Вече не помага повиването, нощем ако се размърда и веднага се ококорва и се заиграва, ужас. Мъжът ми с баткото помагаше наравно, ама сега като са двама- поема баткото или неговите си неща, бебето е изцяло с мен. За мен няма мърдане
с това сукалче и чувствителен батко, ако искам да се отделя от бебето, то съм с баткото. Аз нямам против, само безсънието ме мъчи и съм постоянно със синузит, който ми се обостря от нерви и спад в имунитета, а това сега от умората е нон стоп. Поне Мм не очаква да съм перфектната домакиня и да е все сготвено и чисто- знае, че е по-важно бебето да е разходено и на въздух, а това в най-добрия случай ми отнема минимум 3-4 ч, защото няма парк до нас. И вкъщи е все бомба, ама няма как, като порастнат децата ще е чисто, но празно
Препоръчани теми