Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Бременна и сама

  • 4 804
  • 89
Здравейте, никога не съм вярвала, че бих могла да стигна до такова положение но живота е непредсказуем и в крайна сметка не знаеш какво ще ти поднесе..
Отчаяна съм , без път и без посока, имам чувството, че съм потънала в безкрайна дупка и изход няма.

Ето и моята история...

На 24 години съм от малък град. Винаги съм имала подкрепата от семейството си. Постигнала съм почти всичко, което съм искала и в отношенията си с мъжете бих казала, че винаги съм била премерена.Харесвах живота си такъв какъвто е.. Не съм бързала да се обвързвам, харесвах работата си и ежедневието си. Но в живото ми се появи момче в което се влюбих преди 9 години. Но точно тогава се преместихме със семейството ми да живеем в Варна. Връзката ни беше от разстояние,но тогава бяхме малки всичко си вървеше добре докато не дойде ред в който трябваше да пораснем. Исках вече да имам семейство и изведнъж се огледах около себе си и осъзнах, че повечето ми връстнички вече са или сериозно обвързани или имат дечица. По скоро исках вече да имам второто.Казах си, че ми е време и имам нужда и аз да създам собствено семейство, да гушкам дете, да обичам и да бъда обичана..
Заживяхме заедно преди няколко години. И тук започнаха проблемите. Заживяхме в неговия дом по негово желание. Въпреки,че имах апартамент от баща ми,но не пожела. И трябваше да се върна отново в малкия град в който безработицата е голяма. За първи път живеех с мъж. Стараех се много. Въпреки всичко в един момент все бях виновна за нещо.. Изведнъж образа му на мил, обичлив и добродушен се преобърна на нервак, параноик, постоянно изнервен.Случваше се и да ме е блъскал, обиждал ме е с най-гадните думи, които преди това дори не съм си мислела, че някой може да изрече към близък човек. Но въпреки това аз търпях това. Започнахме работа на едно заведение двамата той започна да се излага и да употребява трева. Един ден моята майка ми искаше назаем пари товяпдо днешен се приказвя как аз само на моята майка давам пари,но и това преглътнах. За да се успокоят нещата изнесохме се в град Русе където е по-добре. Излязохме на квартира в началото всичко беше добре,ходехме на работа и двамата. Но в един момент явно му омръзна остана без работа само аз ходех на работа по 12 часа давах душата си за да вържа двата края,а той докато аз работя по цял ден пуши,спи и така 2 месеца. И родителите му си намесиха и го изпратиха в Белгия да работи,а аз се прибрах при майка си. Пак си останахме заедно, не можех да го оставя. Прибра се след няколко месеца изкара курс за международен шофьор и отново замина. А аз вече си работех ама напуснах искаше да съм при него. Бях се заблудила,че може би всичко е в миналото. Заминах бях там няколко месеца. Имахме разговори в който трябва да поемем на следващото стъпало да станем семейство да си имаме едно детенце. Е да в един миг вече бях бременна. Прибрахме се в България. Той отпуска,а аз трябваше да си остана в България,защото вече чакахме най-прекрасното човече на този свят. Но кошмара започва от тук. Започна ремонт на къщата. А малко преди да замине започна много да пие и да пуши. Всички лоши черти събра,а аз пак го търпях,защото вече бях и бременна. След 2 месеца ме остави,а той отново тръгна на път. Ремонта си продължаваше,а аз имах тежка бременостт до четвъртия месец. Вместо да ми помогне той ме караше да гледам как продължава ремонта на къщата,а всъщност имаше кой да ходи да я наглежда неговата майка. Вдигаше ми скандали,а аз нямах сили. Оттогава проблемите станаха големи. И финансово се оправям без неговата помощ
Обиждаше ме с най циничните думи,който някога мога да чуя. Обаждаше мойте родители също по най-долните думи. Лично каза някой неща на майка ми,но как се преглъщат такива думи.
Той ми се кълнеше, че ме обича, а аз го обичах двойно повече. Бях готова на всичко за него. Лошото му държание се сменяше с мили жестове.Сега съм в шести месец, чакаме момченце. Очаквам да ми се случи най-прекрасното нещо на света и въпреки това съм най-самотната и нещастна на света. От както забременях той е станал изключително нервен, сприхав. Постоянно нещо не му е както трябва, нещо му липсва и винаги аз съм кривата. Обижда ме, нагрубява ме, отблъсква ме, използва, че съм бременна и ме заплашва че ще ме зареже..
Моля ви хора дайте ми съвет какво да правя.. Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен. Живея в ад, постоянно плача и се самообвинявам.
Безумно много ме е страх, че вредя по този начин на детето си. В този момент то ми е единствената утеха, мисълта за него е единственият ми светъл лъч. Нямам търпение да си го гушна и да се успокоя.
Но до тогава има доста време, страх ме е от раздялата, страх ме е да не предам родителите си, да не ги изложа пред хората
Понякога си мисля, че ако съм сама ще съм по-спокойна. Но как ще родя сама?? Как ще продължа??
Това ще ми е първо детенце, много се притеснявам за него докато плача и се тормозя. В същото време всеки път щом го усетя да мърда в мен ме обзема еуфория и чувство на безгранична обич..
Моля ви дайте ми съвет има ли хора минали през този ад.
Бременна и сама..   Cry
Виж целия пост
# 1
За съжаление, адът се е получил с активното ти съдействие. Знаела си, виждала си какво прави, ясно ти е било, че този човек няма да се промени към по-добро, но въпреки това не си се спряла. Защо забременя? Защото мислеше, че той изведнъж ще се промени като с магическа пръчка? Да беше прочела малко теми тук преди това, че да ти стане ясно как това е невъзможно.

Мнението ми е крайно. Махай се. Върви при родителите си, спомена, че имаш жилище. Обясни им ситуацията, посипи си главата с пепел и помоли да ти помогнат.
Виж целия пост
# 2
Това е физически и психически тормоз.
Не си длъжна нито да го търпиш, нито да обричаш детето си да расте в тая среда. Днес ще вика и ще псува, утре ще бие.
Бягай надалеч. Ще се справиш сама, даже ще ти е по-добре.
Дано успееш да се отървеш от него.

Виж тук, може да ти е от помощ:
https://pravatami.bg/558
Виж целия пост
# 3
Можеш да смениш имената си с някое потребителско име, също и снимката си махни, за да не те разпознаят.

Отговорите си ги знаеш, сигурна съм. Disappointed
Виж целия пост
# 4
Дали разбрах правилно?
Той е насилник, финансово не може да се разчита на него, провява агресия и срещу родителите ти, но ти се чудиш какво да правиш?
Виж целия пост
# 5
Щото го обича двойно повече. Да се чудиш защо...
Виж целия пост
# 6
Класика.... Мъжете не се променят към добро след идването на детето. Не си губи времето и бягай при вашите. Аз отгледах малко бебе сама, а бременността си я прекарах предимно при майка ми. Единственото, за което съжалявам е, че не сложих край по-рано на тази отровна връзка. Е, детето си отрасна щастливо и безгрижно, не се е свършил света. Сега си имам семейство, стабилен мъж до себе си, които приема детето ми като свое и още едно дете. Сбъркала си, но сега твоята съдба и тази на детето ти е в твоите ръце. Нямаш право на повече грешки, не принуждавай едно невинно създание да страда още от сега. Бебетата усещат емоциите на майките си.
Виж целия пост
# 7
Това ще ти е най-малкия проблем, ако недай си боже тоя стрес се отрази на здравето на нероденото ти дете.Ти пак си сама, щом и финансово не зависиш от него.Какво чакаш ами не си обираш крушите? Още си много млада, живот и здраве детето ще отрасне след годинка-две и ще си намериш някой нормален човек.Какъв е този мазохизъм, спасявай си детето от такъв непрокопсаник докато е време.Да си сама не е страшно, по-страшно е това, на което си подложена сега.Ти си в риск!
Виж целия пост
# 8
Как какво да правиш? Бягаш с 200! Не казвам, че всичко е топ при мен и мъжът до мен,но и аз като теб съм бременна ( в 5ти месец), и аз в началото имах проблеми с бременността и искам да кажа ,че мъжът ми пое всичко върху себе си. Да довършва ремонта, да изпере, да изчисти, да сготви, да разходи кучето и т.н.  Не знам какво бих правила без него определено. Нямаш нужда някой да те мачка психически, а и както са изкоментирали вече други потребителки днес ще е психически тормоз, утре ще почне и физически. Преди много време е трябвало да си отвориш очите що за човек е.
Виж целия пост
# 9
Вече не си сама, носиш отговорност и за детето в теб. Ако досега грешките ти са засягали само теб, вече се отразяват и на неговия живот, затова нямаш право на грешки.
Можеш да избираш м/у това да поставиш детето си в опасност или да му дадеш нормален живот. От теб зависи.
Виж целия пост
# 10
Пиши на модератор и си смени ника, защото с този и информацията за г адовете вече не си анонимна.

Не зная в каква среда се движиш, но малко 24-25 годишни момичета в Европа са женени и/или имат вече дете, а пишеш, че твоите имали.

Мъжът си е показал рогата и няма да се промени към по-добро. Имаш собствено жилище и това е добре.

Питаш как ще раждаш сама - ми както всички нас. Никой няма да роди и да кърми вместо тебе.

Остави мъжа да иде в Белгия, Франция, на Луната, колкото се може по-далеч и натисни родителите му да му помогнат да спре да пие поне. Заплатите на шофьорите в. Белгия са прилични и ако си издействаш 300-400 лева издръжка ще се справиш с помощта на родителите ти.

В момента мъжът ти е допълнителна тежест. Проектирай се без него и гледай напред!
Виж целия пост
# 11
Ц., имаш прекрасно име и си ведро, хубаво момиче!
Запомни, че твоят живот си е само твой (а вече предстои да носиш отговорност и за още един) и забрави предразсъдъците, свързани с изискванията на общественото мнение, какво ще кажат хората, дали родителите ти няма да се сърдят или да се срамуват.
Приказките на хората са всяко чудо за 3 дни.
И, не, никой истински обичащ и подкрепящ детето си родител няма да го изостави или игнорира, когато мъжът му е свиня и се държи като такава.

Вземай си багажчето, зарежи им ремонтите, селяниите и се прибирай при вашите. Заслужаваш да си обичана и да имаш нормално семейство с уважаващ те мъж, а детето не бива да обричаш на подобен баща.
Виж целия пост
# 12
Здравейте, никога не съм вярвала, че бих могла да стигна до такова положение но живота е непредсказуем и в крайна сметка не знаеш какво ще ти поднесе..


Още малко и ЕГН-то ще си дадеш.
Животът е такъв какъвто си го направиш. А ти напълно доброволно седиш при него и търпиш години простотии.
И при положение, че можеш сама да се издържаш?
Явно си мазохист.
Как ще родиш сама ли питаш? Ами жените сами раждат, не раждат мъжете. Ти  ще се напъваш, не той.
Има и болници, отиваш и раждаш с помощта на лекари.
Виж целия пост
# 13
Класика.... Мъжете не се променят към добро след идването на детето. Не си губи времето и бягай при вашите. Аз отгледах малко бебе сама, а бременността си я прекарах предимно при майка ми. Единственото, за което съжалявам е, че не сложих край по-рано на тази отровна връзка. Е, детето си отрасна щастливо и безгрижно, не се е свършил света. Сега си имам семейство, стабилен мъж до себе си, които приема детето ми като свое и още едно дете. Сбъркала си, но сега твоята съдба и тази на детето ти е в твоите ръце. Нямаш право на повече грешки, не принуждавай едно невинно създание да страда още от сега. Бебетата усещат емоциите на майките си.
Да аз вече съм при моята майка,но страха от това,че ще го гледам без баща,но е по-добре така.
Виж целия пост
# 14
Ти и иначе ще го гледаш без баща. Бащата не е просто присъствие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия