Моля ви,помогнете :( Анорексия?

  • 3 001
  • 24
Здравейте. 3 месеца вече съм на диета и от 60кг свалих на 50.С всеки изминал ден обаче намалявам храната и почвам да я приемам като мой враг.4 дни бях на пълен глад обаче вчера се наложи (не по мое желание) да ям 2 краставички,1 кренвирш и сирене.И от вчера се чувствам ужасно и още повече като кантара показа +2кг и от тогава не съм излизала навън, защото май са ми се лепнали точно на Д-то Cry
165 съм висока и мисля,че трябва да съм поне 45, но нещо друго ме притеснява.

"Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени. Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни - яде колкото врабче заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се залепи."

Дали е възможно да развивам анорексия...имам симптомите то е ясно.И най-вече ме притеснява, че цикъла ми хич го няма  Cry Cry Cry
П.С. Все пак ще се преборя да стана 45 и се извинявам за дългият пост
Виж целия пост
# 1
Мило момиче, това наистина са първите симптоми!
Ако не вземеш мерки веднага, храната ще ти стане такъв враг, че ще изпитваш органическа нетърпимост към нея.
Психолозите биха казали - ниска самооценка, липса на самочувствие...и други простотии...

Търси причината!

Къде е?
Виж целия пост
# 2
Ами не това е начина да отслабнеш и да станеш 45кг.Първо за 165 -45 кг са малко.Повярвай ми-малко са.Ще изглеждаш като скелет.
Второ-има и др начини да остлабваш-просто ще ограничиш приемането на сладко,газирано,пържено,тестено.Всичко друго ще си хапваш.Започни и да спортуваш.
В крайна сметка пак ще отслабнеш,с единствената разлика,че ще си здрава.
Ако имаш проблеми на друго ниво,може да ги споделиш със специалист.

Но моя съвет е :вземи се в ръце!
Виж целия пост
# 3
Аз от близо 3 месеца почнах една нормална диета.Без тестено,газирано,сладко и т.н. свалих 10кг.Но последните седмици съм само на вода и краставици и домати.И последните 4дни пълен глад.След като вчера ядох сега се чувствам ужасно  Cry
Виж целия пост
# 4
Може би си постигнала граница, отвъд която организма ти отказва да мине . Важно е да се приемаш и харесваш каквато си! 
Виж целия пост
# 5
Анорексия е, да. Не са само признаците. Натрапчивото желание да си доста по-малко килограми, отколкото височината ти изисква (и те са минимум 50) го показва ясно.

Не виждам какъв е проблемът, при положение, че сама съзнаваш накъде си тръгнала... Потърси помощ от психолог.

Също - нормално, балансирано ядене + много спорт - това е за твоята възраст.
Виж целия пост
# 6
Това харесва ли ти?



Трябва намеса на специалист.

Един възможен вариант тук!
Виж целия пост
# 7
момиче, проблемът ти изобщо не е за подценяване.
И той не е килограмите, ама изобщо.
Време е да се вземеш в ръце и постепенно да започнеш да ядеш - здравословно и без чувство на вина.
на 165 см, 45 кг са ужасно малко - направо грозно.
Избий си от главата да ги стигаш тези килограми.
+2 кг са вода, защото с приема на сол от хранта, организмът се стреми да поддържа нормален баланс.

Здравословният режим изисква да се приема достатъчно храна, по възможност максимално естествена и витаминозна.

Надявам се да съзнаваш, към какъв ад си насочила тялото си. То ще ти трябва за много години напред, не го тормози тъй драстично.
Виж целия пост
# 8
Мило момиче, първо трябва да се научиш да обичаш и харесваш себе си. Мисля, че проблемът ти не е в килограмите, а в самочувствието. Трябва да реагираш. Потърси помощта на психолог и разбери, че заветните 45 килограма няма да те направят по-щастлива. Пази си здравето, анорексията може да те лиши и от най-голямата радост за една жена - да има дете.
Виж целия пост
# 9
анорексията може да те лиши и от най-голямата радост за една жена - да има дете.
Остави детето, анорексията чисто и просто води до смърт!
Виж целия пост
# 10
===4 дни бях на пълен глад обаче вчера се наложи (не по мое желание) да ям 2 краставички,1 кренвирш и сирене===


след 4 дни пълен глад е нормално да се чустваш гадно,не съм спец ,но знам,че след глад трябва внимателно  захранване с по-лека храна,а не кренвирш или сирене - доколкото си спомням зеленчуков бульон

и аз мисля,че на 165 см 45 кг ще си скелет и е ще е  грозно,някъде 50-55 кг мисля,че са идеалното съотношение

за да изглеждаш добре не е необходимо да приличаш на тояга,а да имаш хармонична фигура

а за анорексията добре знаеш какви са последствията,до нищо добро не води
Виж целия пост
# 11
Я хвърли едно око и тук: http://www.psihichnozdrave.com

Чета, че в София ще бъде създадена Клиника за лечение и рехабилитация на хранителни разстройства /анорексия и булимия/ по линия на българо-италианско партньорство...

Кога обаче...
Виж целия пост
# 12
Според мен ти си направила първата и най-важна крачка-осъзнала си проблема!Останалото зависи от теб самата-спри да се самоизмъчваш и се приеми такава каквато си,в момента ,в които го направиш ще усетиш същото и в очите на останлите хора.
Виж целия пост
# 13
Анорексията е сериозно заболяване, при което външните белези - това да станеш "кожа и кости", е най-малкият проблем. Същото се случва и с вътрешните ти органи, целия организъм страда. Ако чувстваш, че имаш проблем, трябва да се консултираш със специалист. Ако искаш се регистрирай и ми пиши на лични, ще ти дам координатите на една прекрасна млада дама, която се занимава точно с такива проблеми. Тя е психолог и е изключително компетентна.
Виж целия пост
# 14
Имала съм подобни проблеми, може би не толкова силно изразени, но от опит зная, че убеждаването от близки,  не помага! Това си е болест и нито един разумен довод не може да те накара да се промениш ей така. Аз се справих с проблема с  подкрепата на лекарка-хомеопатка, която ми стана почти и психоаналитик...Имах много големи проблеми с цикъла, имала съм период от 8 месеца без цикъл, докарах си и хормонални проблеми, заради които небеизвестният д-р Коларов ме наплаши, че може и да нямам деца...Така че, много е сериозно! Обаче...основният проблем е, че в БГ няма или поне нямаше много места, към които да се обърнеш за квалифицирана помощ! Посещавала съм веднъж Мадлен Алгафари, имам много отриц. мнение за нея, през цялото време се опитваше да ме убеди, че ако не отида да се лекувам в швейцарската й клиника, съм загубена...а лечението беше толкова скъпо, че и цялата ми рода да се беше събрала, нямаше да може да ми го плати Sad Посетих веднъж с моя леля (изискваха задължит. да присъства близък член на семейството) и една психоложка, която работеше с Мадлен - единствената й цел беше да я убеди, че за мое добре, фамилията трябва да се събере и да намери пари за клиниката, а аз очаквах, че тя ще приеме да се занимава с мен като пациент, но в БГ.

Дано има мами, които могат да помогнат с информация за психолози и въобще специалисти, които се занимават с този проблем...аз, за съжаление, отдавна съм излязла от БГ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия