Здравейте! Не знам към кого да се обърна, нямам подкрепа от никого и реших да пиша тук. Моля за съвети...
С приятеля ми сме заедно от само 4 месеца, а вече съм бременна. Не го бях опознала още, нито пък той мен, просто не искаше да ме пази, време му било да става родител. Не съм очаквала, че ще стане от първи опит, но ето, че и това е възможно. Когато видях 2рата бледа чертичка се зарадвах, защото чувствах мъжа до себе си грижовен, отговорен, сериозен и готов за бебче. Той също се зарадва и всичко беше наред. Но след около седмица проблемите започнаха. Сърди се за най - малкото, не може да се говори спокойно с него, защото повишава тон, когато не стане каквото той пожелае почва да обижда, накратко почна да се държи като дете. Правеше ми проблеми и скандали, че ми се доспива рано и няма да мога да го дочакам след работа... При всеки спор ме обижда с много грозни слова и ме заплашва... Въобще, когато имах най-голяма нужда от подкрепа, от разбиране и човек до себе си, той не бе до мен. Заради поведението му... Той се оказа хазартна личност, цялата му заплата в казината.. Освен това преди време е лежал в психодиспансер и в момента пие хапчета всеки ден. (Има наследствено психично биполярно разтройство). Може би за това поведението му не е адекватно на моменти, от крещенето и обиждането рязко минава на съвсем друг тон-мил и молещ се за прошка, напразни обещания, че няма повече да посети казино и, че ще се промени и аз му вярвах, но как да се промени като има проблем и е болен... Всичко се повтаряше постоянно, търпях му скандалите, които бяха без основателна причина, търпях му заплахите, обидите... Но вече не издържах исках да сложа край на връзката ни... И пълния кошмар започна... По цяла нощ звъни по телефона, праща ми заплашитешни съобщения, че ще разкаже на всички, че съм "убиица" на деца, въпреки, че аз не съм му казала, че съм взела решение за аборт, само му казах, че не искам и не мога повече да бъда с него. Идва пред вкъщи постоянно, звъни на вратите, постоянно ме държи под стрес и напрежение, подлага ме на психически тормоз. Обяснявала съм му, че трябва да съм спокойна през този период, за да е спокойно и бебе, но той продължава.. Пита ме как въобще спя като съм му причинила това да скъсам с него... Не осъзнава, че има проблем, и че трябва да се лекува... Почвам да имам страх от него, страх ме е, че може да ми посегне или да разкаже на всички, че ще правя аборт, и евентуално ако реши да измисли нещо невярно за мен, само и само да ме оперни и унижи публипно..
Не мога да взема решение какво да правя, да бъда самотна майка или да направя аборт... (нямам много време за размисъл, тъй като съм във втория месец...) Друг проблем е, че съм безработна и нямам осигуровки нито доходи.. Как бих се справила сама с отглеждането на бебе без морална и финансова помощ и подкрепа...
Не бих могла на сила да живея с този човек и да продължавам да бъда с него...
Живея с майка ми, но тя е от сутрин до вечер на работа, няма как да ми помага, все пак само тя изкарва хляба вкъщи..
Има ли някои с подобен проблем? Ако да, как постъпихте? Как се оттървахте от този човек?
Нямам представа как да постъпя в тази ситуация.. Знам само, че повече не искам да имам нищо общо с този умопомрачен мъж...
Виж целия пост
С приятеля ми сме заедно от само 4 месеца, а вече съм бременна. Не го бях опознала още, нито пък той мен, просто не искаше да ме пази, време му било да става родител. Не съм очаквала, че ще стане от първи опит, но ето, че и това е възможно. Когато видях 2рата бледа чертичка се зарадвах, защото чувствах мъжа до себе си грижовен, отговорен, сериозен и готов за бебче. Той също се зарадва и всичко беше наред. Но след около седмица проблемите започнаха. Сърди се за най - малкото, не може да се говори спокойно с него, защото повишава тон, когато не стане каквото той пожелае почва да обижда, накратко почна да се държи като дете. Правеше ми проблеми и скандали, че ми се доспива рано и няма да мога да го дочакам след работа... При всеки спор ме обижда с много грозни слова и ме заплашва... Въобще, когато имах най-голяма нужда от подкрепа, от разбиране и човек до себе си, той не бе до мен. Заради поведението му... Той се оказа хазартна личност, цялата му заплата в казината.. Освен това преди време е лежал в психодиспансер и в момента пие хапчета всеки ден. (Има наследствено психично биполярно разтройство). Може би за това поведението му не е адекватно на моменти, от крещенето и обиждането рязко минава на съвсем друг тон-мил и молещ се за прошка, напразни обещания, че няма повече да посети казино и, че ще се промени и аз му вярвах, но как да се промени като има проблем и е болен... Всичко се повтаряше постоянно, търпях му скандалите, които бяха без основателна причина, търпях му заплахите, обидите... Но вече не издържах исках да сложа край на връзката ни... И пълния кошмар започна... По цяла нощ звъни по телефона, праща ми заплашитешни съобщения, че ще разкаже на всички, че съм "убиица" на деца, въпреки, че аз не съм му казала, че съм взела решение за аборт, само му казах, че не искам и не мога повече да бъда с него. Идва пред вкъщи постоянно, звъни на вратите, постоянно ме държи под стрес и напрежение, подлага ме на психически тормоз. Обяснявала съм му, че трябва да съм спокойна през този период, за да е спокойно и бебе, но той продължава.. Пита ме как въобще спя като съм му причинила това да скъсам с него... Не осъзнава, че има проблем, и че трябва да се лекува... Почвам да имам страх от него, страх ме е, че може да ми посегне или да разкаже на всички, че ще правя аборт, и евентуално ако реши да измисли нещо невярно за мен, само и само да ме оперни и унижи публипно..
Не мога да взема решение какво да правя, да бъда самотна майка или да направя аборт... (нямам много време за размисъл, тъй като съм във втория месец...) Друг проблем е, че съм безработна и нямам осигуровки нито доходи.. Как бих се справила сама с отглеждането на бебе без морална и финансова помощ и подкрепа...
Не бих могла на сила да живея с този човек и да продължавам да бъда с него...
Живея с майка ми, но тя е от сутрин до вечер на работа, няма как да ми помага, все пак само тя изкарва хляба вкъщи..
Има ли някои с подобен проблем? Ако да, как постъпихте? Как се оттървахте от този човек?
Нямам представа как да постъпя в тази ситуация.. Знам само, че повече не искам да имам нищо общо с този умопомрачен мъж...
