Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

  • 27 352
  • 749
# 45
Добро да е!
Марита, и какво сега, счупено е май пръстчето? Какво ще правиш? Но ми харесва как железно звучиш...❤
Скрит текст:
Аз пък не отидох на работа, надявам се само до обяд, че имам нещо дето днес трябва да се свърши. Карам вирус. Уж само хрема, а днес се събудих така подпухнала, че имам вид на нажилена от пчели. Амо то вчера цял ден не спрях да кихам и очите ми не спряха да текат едновременно с носа. Днес май не кихам, но очите ми пак почти плуват в сълзи, а чешмата от носа почти спря. Не ми се беше случвало заради хрема да не ходя на работа.
Кажете какво да си слагам на физиономията, освен краставици, за да се махне тоя оток и се приведа в нестряскащ вид и ако може следобед да отида на работа???  Няма да показвам снимки, чееее...абе полузатворени ми са очите и под тях имам торби, огромни... Stuck Out Tongue Closed Eyes[\spoiler]
Виж целия пост
# 46
Тони, извинявам се че се намесвам, но тъй като споделяш, че те хваща всеки вирус може би е добре да споделиш с джипито притеснението си и да ти дава по една седмица болничен преди вливка, за да се пазиш от контакти с болни хора на работа, а след вливката сигурно онколозите дават няколко дни или пък пак джипито и така ще ограничиш възможността да се разболееш около вливките.
Виж целия пост
# 47
Маритке, стягай пръста и ако можеш ходи все пак на лекар.
Аз точно щях да те питам защо са тея антидепресанти? От химията ли нещо ти става и ти трябват или? Аз си пия ксанакс той е лек антидепресант май, за тревожност и паник атаки.. Начи ще мога да си го пия стига да действа де..
Цигарите ако са ми гадни чудесна възможност да ги спра, не за друго, а колко пари ще спестя ехее Grinning
Рори ще опитам в този случай съм отпуска преди вливката имам рд и за това я пуснах, а за по натам ще го мисля..
Бела ще ти се оправи подпухналото като мине малко време след ставането от сън. И аз подпухвам като съм настинала. Може да пръскаш лицето със студена вода през някво време.
Виж целия пост
# 48
Тони,по време на вливките основно сок от цвекло с морков и ябълка аз пиех всяка сутрин,сега по-рядко,че ме мързи.Момичета някой пие ли спирулина под формата на таблетки?Чудя се дали имат ефект,като са под синтетична форма.
Виж целия пост
# 49
А, да, и сока от цвекло много държи хемоглобина и имунитета въобще.
Спирулина зависи коя фирма - хемоглобина вдига и апетита много засилва.  Аз пиех след химията 3 месеца зелена енергия, антиоксидант и пробиотик жив - ацедуфилус и бифидус - на същата фирма, че корема ми беже ужас. От тогава нищо не съм пила синтетично, повече от година.
Виж целия пост
# 50
Бела, и ти си се подредила. Мен, ако питаш стой си в къщи днес. А аз няма да правя нищо. Ще дтягам крака и така. Ще ходя на работа и после на парти довечера. Мен рак не ме гътна, та счупено пръстче ли? 🤣

Тони, изпаднах в депресия по време на химиите, но това идва и от обкръжението ми, а не специално само от химиите. Пия Ципралекс 10 мг. Никога не съм ползвала такива медикаменти. Добре ми действа. Като на 25—30 год.се чувствам😜
Виж целия пост
# 51
Добреее.. значи да преговорим
. Отивам свежа и бодра заредена със сок от цвекло с морков и ябълка,взимам си бадеми и шоколадче също позитивната мисъл и възможно най-спокойна. Телефона зареден, за да мога да си ви мрънкам ииии минава и заминава и всичко ще ми е ок (Дай Боже)

Обадиха ми се току що за резултата от скенера. Всичко ми е наред!
Виж целия пост
# 52
Точно така. И споко, ще видиш, че нищо чак толкова няма. И да ти кажа, много важно нещо за себе си си направила, като дойде във форума.

Да разкажа една история от 1998 г. Работех на едно място, и веднъж, понеже се канех да ходя на профилактичен преглед на гърдите, поканих моя колежка и приятелка да ходим заедно. Отидохме, на мен нищо не ми откриха, а на нея нещо с размерите на бобено зърно. Казаха й след три мес. да отиде отново, за да видят дали нараства. Да, обаче тя много се изплаши, че можело да й открият рак... Не отиде отново. После аз напуснах, мина доста време и веднъж отидох да я видя у тях. Тъкмо беше оперирана, след като гърдата й станала колкото самун хляб. Излишно е да ви казвам, че твърде късно. Появиха й се метастази в костите и черния и белия дроб. Замина си ей така, от глупост, а можеше да мине дори без химио. Това е за всички ония, които не знаят как да се страхуват правилно.
Виж целия пост
# 53
Да и аз така мисля. Честно казано без вас и вашите съвети и истории,щях да направя като тази твоя приятелка. Добре че съм споделящ тип, че има такива дет мълчат сакън да не разбере някой,че са "крастави" .
Ще споделя още нещо. Още от малка, като ми порастнаха гърдите и като малко така станах по-осъзната съм се страхувала от рак на гърдата. Всъщност това е бил и е най-големия ми страх. Знам, че има много по-страшни раци и болести,но конкретно тоя на гърдата ме е плашел най-много, все едно съм знаела, че ще го имам. Като отидох за фиброаденома, бях сигурна, че ще кажат, че е рак. И защо казвам това, аз много вярвам в силата на мисълта на привличането и т.н и си мисля, че с този страх все едно ми се даде, за да го преодолея и да стана по- смела. Не съм религиозна, вярвам че има сила по висша от нас, енергия, че самите ние сме част от тази енергия и нека я наречем Бог, наричайки я Бог значи той ни обича, защото чрез страданието и изпитанията ни подготвя за духовното извисяване. Така си го интерпретирам.
Надявам се да успея в това изпитание. Така както вие сте успели. И ви питам.. Чувствате ли се по-одухотворени, по-мъдри по-смели? Иска ми се да мисля, че всичко което изживяваме с тази болест ни прави някак ПО..
Вие вярвате ли в тези неща?
Виж целия пост
# 54
Да и аз така мисля. Честно казано без вас и вашите съвети и истории,щях да направя като тази твоя приятелка. Добре че съм споделящ тип, че има такива дет мълчат сакън да не разбере някой,че са "крастави" .
Ще споделя още нещо. Още от малка, като ми порастнаха гърдите и като малко така станах по-осъзната съм се страхувала от рак на гърдата. Всъщност това е бил и е най-големия ми страх. Знам, че има много по-страшни раци и болести,но конкретно тоя на гърдата ме е плашел най-много, все едно съм знаела, че ще го имам. Като отидох за фиброаденома, бях сигурна, че ще кажат, че е рак. И защо казвам това, аз много вярвам в силата на мисълта на привличането и т.н и си мисля, че с този страх все едно ми се даде, за да го преодолея и да стана по- смела. Не съм религиозна, вярвам че има сила по висша от нас, енергия, че самите ние сме част от тази енергия и нека я наречем Бог, наричайки я Бог значи той ни обича, защото чрез страданието и изпитанията ни подготвя за духовното извисяване. Така си го интерпретирам.
Надявам се да успея в това изпитание. Така както вие сте успели. И ви питам.. Чувствате ли се по-одухотворени, по-мъдри по-смели? Иска ми се да мисля, че всичко което изживяваме с тази болест ни прави някак ПО..
Вие вярвате ли в тези неща?



За себе си лично отговарям с огромно ДА. Точно така се чувствам, мила Тони - нещо ПО станах... още малко само перипетии ми трябва да измина за да се почувствам вече НАЙ. Хихихихиихи... ама ич не скромнича, нали? И друг път сме коментирали в темата - ракът колкото взема, толкова и дава, трябва само човек нагласата и акъла в главата да има на максимум ползите да извлече, да не зацикля, да не се самосъжалява, оплаква и в черни дупки да изпада. Звучи сякаш като самохвалство, но наистина по-различен тип женички сме. Спомням си преди какво егоистично и арогантно геройче бях, как наранявах, лъжех, манипулирах, обиждах хора около мен и сега като се гледам каква станах - същински ангел направо. Сдържана, търпелива, пресметлива, организирана... абе изплуваха сякаш наяве хубавите ми качества, покрай терапиите сякаш се пречистих от всичко зло, което съм таила в себе си и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Grinning И страшна смелост и решителност също така придобих, не ме плаши вече абсолютно нищо - сменям град, сменям работа, сменям обстановка, задлъжнявам, от един или друг порок се отказвам, направо бетонната лейди съм станала така да ви го опиша. От нищо не ме е страх вече, всичко съм готова да жертвам ако преценя, че си струват липсите.
Виж целия пост
# 55
И аз винаги съм изпитваха... не точно страх, но една тъъъънка боязливост, че нещо кофти ще ми се случи. Много е лично и малко объркано, но при мен това усещане беше тясно свързано с чувството на благодарност, което изпитвам: че имам прекрасни отношения с партньор, който от 19 години ме търпи; че децата ни са здрави и заченати с лекота; че не сме имали кризи, сътресения, кой знае какви проблеми... И всяка сутрин, години наред, се събуждах с чувство на благодарност, че имам тези дарове, но и с боязливата сянка, че не може да е толкова хубаво всичко.
Преди да се появи бучката мястото ме болеше. Силна, пулсираща болка. Месеци наред. И състоянието ми се неглижираше - една "докторица" дори ми каза, че преживявам нервна криза, типична за младите жени. Въобразявам си, че ми има нещо, затова препоръчва почивка и валериан.
Седмица след това вече имах взета биопсия и поставена диагноза, която приех като облекчение, че изобщо нещо е констатирано. И че след като има диагноза, значи ще има и път - отъпкан, а не хаотично лутане и ужасното чувство, че никой не взима насериозно състоянието ти.
Виж целия пост
# 56
Е, как да не се чувствам по-мъдра и одухотворена от преди, Тони? 😇😉Аз какво ти разправям постоянно...И по-смела и много по-та в положителен аспект.
И вярвам в онези странни неща, да...обаче е мъчително това. Преди да ми открият нещото, около два месеца ми трепери десния клепач и сънувах един и същи сън. И разни други неща, които не са за писане, щото звучат фаталистично. Забелязала съм, че в съдбовни моменти от живота ни се случват тези интуитивни сигнали, като предупреждения. При мен се отнасят или за мен или за някой, който обичам. Обаче какво от това - нищо не можем да направим, за да спрем задаващото се.
Скрит текст:
заминавам на работа, не мога. Слагах си вкл.и лед под и на очите. Малко по-поносимо, но пак още съм нажилена от оси и ми се премрежва погледа от сълзи. Но по-малко уж...Много странно нещо.[\spoiler]
Виж целия пост
# 57
Е, как да не се чувствам по-мъдра и одухотворена от преди, Тони? Аз какво ти разправям постоянно...И по-смела и много по-та в положителен аспект.
И вярвам в онези странни неща, да...обаче е мъчително това. Преди да ми открият нещото, около два месеца ми трепери десния клепач и сънувах един и същи сън. И разни други неща, които не са за писане, щото звучат фаталистично. Забелязала съм, че в съдбовни моменти от живота ни се случват тези интуитивни сигнали, като предупреждения. При мен се отнасят или за мен или за някой, който обичам. Обаче какво от това - нищо не можем да направим, за да спрем задаващото се.
Дааа и аз имах сънища, чийто тълкования бяха ясни " Тежка болест" Ама си права и кво като ни предупреждават, то не е в нашата власт да го спрем.
Благодаря ви, че споделяте какви сте били преди и след. Това ми дава цел,  надежда, че след това ще съм ПО..
Виж целия пост
# 58
Не знам дали съм ПО... , не мога да се самопреценя.
Може би съм ПО- лоша и безпардонна за другите, но ПО- добра за себе си. 😁
Преди повече от 19 години разбрах, че не съм вечна; разбрах, че няма да живея, колкото съм живяла (бях на 42); проумях, че ако аз не се уважавам и обичам, няма и другите да го правят и т.н.
Научих се ПОвече да се съобразявам със себе си и ПО- малко да ми пука. Научих се, че "това" мога и утре да го направя, като не ми се прави днес... (може да няма утре, нали!?)
Научих се да казвам ПО- често "обичам те" ❤
С една дума- живея си живота с кеф!
Виж целия пост
# 59
Хорааа, аз пак съм виден Марко Тотев. Объркали са ми бройките на Херцептина. Вместо 18, аз имам 12. Сега д- р Ганчева ще го обсъди с професора и ще се обади и май пак ще ме наливат. Егати
и късмета имам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия