Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

Аз също вярвам в силата на мислите , както и във висша сила. Не бих казала че рака ми даде нещо добро. При мен е много смесено със загубата на майка ми и не мога да се освестя, снощи пак плакахме с сина ми , предната вечер с малката дъщеря, ужас.  
Днес по препоръка на една аптекарка си спях антидепресантите( казе че можели да доведат до личностно разтройсто и по добре нещо на билкова основа...)  и цял ден ми е едно тревожно, сърцето ми ще изскочи, а няма никаква причина .
Тони да добавя към препоръките на момичетата, срещу гадене пиех вода с лимонов сок и куркума. Аз също съм от споделящтият тип хора. Мисля че това ми помогна да премина през всичко последната година. Но имах моменто в които не исках с никой нищо да говоря.
За цигарите да кажа,че от както ми откриха рака много ми се пуши. А аз не пуша от 20 г. и съм пушила като студентка има няма 5-6г. Какво е това сега не знам . Не му се поддавам разбира се , но е странно.

Ей на това не мога да се науча, и този факт ме смразява що повече.

Ох Лейди... Не е късно важното е че го установи все пак , можеше и така да си мине.

Ех, Лейди ти  с твоя късмет....И на мен ми стана интересно, че са ти само 12, ама викам щом е венозно при теб може пък така да трябва. Четох и разни статии в които пише , че независимо дали е венозен или подкожно, стандарта е 18 бр.

Лейди вярно е че какво ли не ти се случи.

Малко е странно точно това лекарство да забравят . Нали се доказва нуждата му с потвърждение на Her, не им ли го изписват за конкретен човек и да дават отчет болниците . Вярно е че болниците са препълнени и може би има всякакви грешки. Затова в България си се образоваме как да се лекуваме.
 Аз се мъча с промените все още. Бях станала доста раздразнителна докато излязат резултатите и мине част от никотиновата абстиненция. Най-бързо се научих да оставям домашната работа за утре, особено нещата, които са ми най-неприятни.😆

Да, Тони това мисля и аз, което и ти. Поста ти за Бог и енергиите. Мисля, че сме повече от храна за червейте. Усещам, че духовно май приличаш на мен с изключение на тези ти колебания дали да се лекуваш. Аз нямах такива. Знаех, че ще направя всичко, на което е способна днешната медицина, за да се спася и грам не съм си и помисляла да се откажа. Майка ми даже смята, че е прекалено да съм на хормонална и ми намекна да я откажа, но няма да стане. Те и без това ми я намалиха от 5 на 2-3 години, което мисля, че славно ще издържа. Направи както си описала на химията, а после в къщи си лежи и гледай филмчета или се занимавай с нещо, което те кефи. Не отказвай лекарствата, които облекчават симптомите и си ги гълтай. Аз умирах за доматен сок, когато ми беше най-лошо (аз обаче минах с леко лошо общо взето). Забележи какво ти иска в този момент душата и това яж и пий. Аз карах само на доматен сок. Понякога надробен с хляб🤣

Отивам да ви чета нататък.

Лейди, и мен ме прекъснаха покрай операцията и после си продължихме. Казаха, че няма проблем прекъсването, но аз знам защо се косиш ти. Щото мислеше, че си издрапала, а май не си😑 И сега какво? Още няколко месеца Херцептин. Ще го свършим заедно май. Аз след две седмици мисля ще имам 10-та вливка.

Ох ще ставам да се оправям и да обличам носията аз. Хайде за последен път надявам се ще сложа и перука. Няма как да ида с късата коса. А после след партито? Ще пием по нещо с едно гадже от преди сегашното ми гадже😜😁 Ние станахме много добри приятели междувременно, но не се виждахме, защото ми се виждаше некоректно спрямо моя. Само писмено. Та той отдавна ме рънкя да се видим и мисля да е днес. Едва се влача с крака, но ще се влача още. Ще му направя превръзка. Една колежка ме научи как.

И аз имам такова усещане за духовната прилика. Колебанията ми идват от зодията сигурно,скорпион..ние сме много мнителни за всичко и склонни към мрачни картини, а ти си стрелец вие сте по решителни и за жалост наивни в някои случаи ( сестра ми е стрелец ) надявам се че наивността отминава с годините, че е пълен ужас. О и сте ужасно позитивни, амбициозни.

Лейди дано всичко е ок с лекарството.

Лагерта, ще се научиш сигурно като мине малко време и свикнеш с болката от загубата на майка ти.

Иначе аз много искам да дойде вече поне това да съм ПО търпелива, да минат химиите да издрапам от тях и да напусна работа, която установих че много ме напряга психически. Колежките много си обичам ама работата май май не, самото естество. Като че ли търпях преди, но сега честно казано мисля, че не ми понася добре. Работя като информация на виден столичен мол ( ако искате или имате път към него ще се радвам да ви видя и насоча..личен гид даже ще съм ви ) Парадайс..и работата тук с толкова голям поток от хора които са нервни бързащи, агресивни и мрънкащи за всичко, да не кажа, че са ни и заплашвали с бой, май не е за мен вече всичко това. Преди ме забавляваше сега ме изнервя..търпението ми се изчерпва.
Та искам да съм по-търпелива или по-смела че да се махна от тази работа и да намеря нещо по-добро за мен в етапа в който съм в живота си. Ама знаете колко е трудно да намериш свястна работа в бг. Та ще видим..дали или.

Искам да ви споделя за чайчетата и билките на тези, които сте на хормонална... а и като цяло може да е от полза за абсолютно всички. От известно време съм в Търново при мама Свеки. Пенсионерка женичката, разполага с цялото си ежедневие и и остава време да ме глези. Всяка сутрин имам нагласена литър каничка чай от липа, глог, коприва също май попарва и ме подтиква да си го пия вместо вода. Никакви подсладители не слагам, чат пат може малко мед, овкусявам само с лимон едно приятно киселичко става. На обяд пък ми пробутва сок от бял бъз с лимон. От този чай или от нещо друго ще е, но не помня вълни да съм имала откакто така ме глезят, а до преди това си беше нещо ужасно, на 15 градуса климатика да сложа, мен си цялата във фризер да се затворя, едни обилни препотявания, едно щуртене на водища от челото, едно чудо. Така че... нападайте ги билките, ясно е, ча са си полезни ама чак пък такъв осезаем ефект, че могат да имат не вярвах. И въпреки, че се водя не точно на чуждо място, просто не в моето си легло спя като пън непробудно, без крампи, без приртичвания до кенефа. Откога съм замечтала за такъв здравословен дълбок сън.

Тони, ако знаеш немски ела тук да ти намерим работа😜
Аз пък страдам, че губя наивността си. Чувствам се стара без нея. Искам да съм, каквато си бях. Както и да е....така или иначе съм авантюристка и посрещам сравнително добре изненадите на живота.

Хайде ставам, че ще позакъснея май. Забравих да си купя бял чорапогащник! Много съм тъпа🤭 Добре, че поне светло бежов имам.

Антония, ако имаш възможност да напуснеш тази работа – напусни я! Въпрос и на финанси е все пак. Но и аз съм на мнение, че трябва да търсим това, с което се чувстваме по-добре. Личен комфорт, ако щете  го наречете. Животът ни учи, важното е да разбираме уроците му и се променяме в наша полза. И най-вече да си запазим духа, защото всичко е в главата. Падне ли духа – всичко пропада.

Момичета, пуснахме туморен маркер на майка ми и е 16.5. Мога ли поне малко да се успокоя?

Май да, но последно чух че и той не е много надежден

Хубав туморен маркер си е това ако говорим за CA 15-3, но наистина Лагерта както казва сам по себе си нищо не значи, често може и да заблуди. Имайте си едно наум. Моят винаги е бил в референтните стойности, драми особени с драстично покачване на стойностите му нямах, но образната диагностика и хистологията друго показаха. Та така - успокойте се мъничко с майка ти, отдъхненте си, просто не се вкопчвайте като удавници за сламка за хубавите му стойности и си останете една идейка мнителни.

Доколкото знам, тм за първично образуваните не е много надежден.

Тинтири, моя маркер преди операцията беше 15,6. Скоро бях се сетила за това и питах докторката. Тя ми обясни, че туморния маркер не е показател за новообразувания, а показва по-скоро дали има метастази.

Марита, то да си наивен не е мн яко, че злоупотребяват с това хората. За жалост не знам немски, не мога и да го науча пробвах да живея в Австрия и не ми се получи. България колкото и да е зле организирана ми е на сърце. Аз евала ти правя, че си се установила там и ти е добре, това е заради авантюристичния дух сигурно.
Бела напълно те разбирам. За рогата и хората. То това не е само от зодията и рака, ами от опита мисля.

Благодаря ви, момичета! Аз знам, че не е надежден, и че по-скоро показва наличие на метастази. Което последното ми дава поне малко спокойствие, де. Просто чакането, както знаете, е ужасно. Бяхме днес да й правим тестване за алергии към упойки, и викам дай да пуснем и един маркер. Та така...
Иначе е алергична към почти всички упойки, което също не е добре. Тя от млада има проблеми с упойките. Надявам се да няма нужда да минава през пълна упойка, че и по този параграф ще има да треперя.