Психотерапия и съмнения в работата и квалификацията на терапевта

Ох, много е лошо, когато човек е твърде емоционален, податлив на внушения и за капак е попаднал на недостатъчно добър професионалист.  Накратко, след като прочетох имейла сериозно се уплаших, ама направо лошо ми стана! Консултирах се с други двама психолози и те ми заявиха, че преди да започна терапия,  първото нещо, което  задължително трябва да направя е да се информирам за квалификацията и опита на терапевта. Посъветваха  ме категорично  да сменя сегашната!  Та, историята ми накратко отидох  на терапия заради тежка  раздяла и отработвбане на негативните емоции - алохолът, който консумирам  е чаша вино или две с вечерята, функционирам абсолютно нормално в професионален план, имам постоянен кръг от приятели, имам и хоби.
Никога не съм правила опити за самоубийство, нито съм се наранявала, чрез порязвания или изгаряне.   Когато се ядосам удрям в стената и това се случва изключително рядко, ( е след раздялата беше и по- често от яд и болка) би трябвало да е нормална човешка реакция. Обаче понеже съм хипер паника и  бившият ми приятел ми беше казал ,че щом удрям в стената това е самоанраняване - пълни глупости!!!!!!!!  И това го казах на терапевта в една от сесиите.
Като цяло хората с подобни сериозни личностови разстросйтва, рядко желаят да се обърнат към психолог, а какво остава за психиатър.
Никой психолог, няма правото, нито нужната квалификация да поставя диагнози! Това може да го направи само лекар - психиатър! Записла съм си час, обаче толкова съм бясна, че вече спокойно могат да ме диагностицират и с психопатия!
 За мен всичко е манипулация с цел продължаване на терапията, която категорично оказах.  Като клиент имам пълното право да избера друг терапевт, а нарушавенето на границите е некоректно, непрофесионлано и адкси нагло! А да ти внушават, че си болен.... думи нямам.
 Но ще пиша отново в темата, да ви споделя какво е казал лекарят.

Освен, че си свръх емоционална, имаш и наклонност да "грандираш" проблемите си.
Това, което описа не е нито самонараняване, нито алкохолизъм, още по-малко личностно разстройство. Не искам да ти правя квалификации, без да те познавам, но ми мирише, че си глезена, вероятно като дете и в момента си изгубила способността да реагираш като зрял възрастен при злободневни проблеми. Затова реагираш по този начин - драматизираш, за да увеличиш стойността на проблемите си и всичко това е с цел да привлечеш внимание и някой да се погрижи за теб, както са правели/правят родителите ти.
Поведението ти ми напомня моето и това на съученичките ми, когато бяхме на 15 (неуравновесени, податливи на внушения, и ние удряхме стената и драматизирахме и ние излизахме да се напием, като ни зарежат, пишехме депресивни статуси в скайп и всичко бе с цел бившия да го хване жал и да се върне). А ти на каква възраст си? Какви са отношенията с родителите ти?
Връщам си думите назад за психиатъра. Мен, ако питаш не ходи, не си за психиатър! За психиатър са хора с тежка медицинска депресия (продължила повече от 6 месеца), психични проблеми, хора които наистина се самонараняват, алкохолици. Ти си просто разглезена (не го казвам с цел да те обидя ) и просто имаш нужда от добър терапевт, който да те насочи как да се справяш с проблемите сама, без да си създаваш изкуствена драма, с цел да привлечеш внимание, чакайки някой да ти се притече на помощ. Трябват ти просто насоки, нищо дълбоко и гранде.
Сега, тези неща ги казвам на база три твои поста, тъй че най-добре ще те консултира лично добър специалист.
Но мен ако питаш, психиатъра го отмени (ако и той е като бившата ти терапевтка, ще ти предпише лекарства, с които да те натъпче, с цел да се връщаш при него и да ти вмени, че си зле и трябва да се лекуваш). Отиди първо на терапевт и виж какво той ще ти каже. Мога да ти препоръчам добри терапевти.

Колкото до "терапевтката" ти - от ясно по-ясно е, че вероятно е някоя шарлатанка, която е видяла, че си паника и иска да изкара пари на твой гръб. Типичната манипулация - няма да ти вземам пари, защото май ен ти помагам. В този момент ти ще си кажеш - ето, значи не и е за парите, ще продължа да ходя при нея и ще и се доверя, като ми постави диагнозата и като ми казва, че не се оправям. Тя ще изгуби веднъж 50 лв, но ще спечели после годишен абонамент
Терапевти диагнози нямат право да поставят и това е подсъдно. Да не говорим, че диагнозите, които тя ти е поставила са смешни на база това, което ти разказа за себе си.

Глезена, определено не съм
Тъй като съм израстнала в семейство с недобро финансово състояние. Доста често със сестра  ми сме оставали без подаръци за различни  празници. Никога не съм се тръшкала за играчки, винаги съм проявявала разбиране, въпреки че съм била дете.
Имало е случаи, в които не сме имали и хляб на масата, но както и да е....
Да, твърде емоционална личност съм, но едва ли незряла.
Просто ми се струпаха много проблеми в последно време, а човек се уморява в един момент.
И да, често съм склонна да  драматизирам, но в такива случаи се затварям в себе си.
Когато съм паникьосана, обаче пиша по форумите като шантава. Проблемът ми е, че не вярвам на себе си и собствените си преценки и мотиви, а това е грешка
и тази неувереност и несигурност, винаги са ми  пречели.

В такъв случай, търсиш да привлечеш внимание към себе си, поради другата крайност - не защото си била пренаситена с такова, а защото ти е липсвало.

Не съм казала, че си незряла, просто сякаш не знаеш как да поемеш проблемите. Ето, например една раздяла те е съсипала психически, а за човек, който умее да балансира емоциите и проблемите, раздялата е повод за равносметка, но в никакъв случай за драми и рухване.

Намери си добър терапевт, не се поддавай да пиеш хапчета, ако ти изписват и работете върху тези проблеми. Нищо ти няма, спокойно. Всеки втори е като теб, само трябва да откриеш леко баланса и да се научиш да си бъдеш самодостатъчна и да обичаш себе си.

Психиатър в никакъв случай не ти трябва. Ако е добър специалист, който не цели да ти вземе парите, ще те отпрати по живо по здраво и после ще ти се порадва за инициативата.

Здравей
Не спирай да ходиш на психотерапевт. Антидепресантите няма да ти помогнат, те само ще влошат нещата, защото не може цял живот да ги пиеш! Преди 10-на години посещавах група по психодрама и там се запознах с един човек, който взимаше антидепресанти от няколко години и правеше опити да ги спре. Всеки път когато ги спираше зо по-дълго изпадаше в кризи! Аз лично ходя на психотерапевт от 3 години и мога съвсем категорично да кажа, че по проблемите върху които работим вече имам значителен напредък. Започнах в момент в който ми се събраха няколко неприятни събития в рамките на 10-на дни и просто не издържах! Започнахме бавно, но често и постоянно (веднъж седмично). Имаше няколко срещи, на които буквално повтарях проблемите от предната среща и се чувствах много зле. Аз сама усещах, че нямам напредък и го споделих, но терапевтката ми каза  че не сме на състезание и че тя няма очаквания към мен колко скоро и за колко срещи ще се справя. Темпото го определям аз със моята собствена скорост. Ако трябва ще говоря за едно и също нещо докато не го изчистя.
Няма да давам оценка на твоят терапевт, споделям ти моя опит, а ти ще прецениш за себе си!
Успех

Включвам се да ви споделя, докторът, много се посмя на "диагнозата" ми.
Та, подкрепи ме да посещавам терапия, при друг специалист, ако искам и имам нужда.
Това е, накратко.

За съжаление част от безумието на '''пазара'''.Слушайте един съвет-винаги искайте диплом за завършено академично образование (психология)+поне 1 сертифицирана психотерапевтична школа+име и телефон на супервайзър на практиката.Иначе рискувате многао