Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За атопичния дерматит, алергиите и кърменето

  • 143
  • 1
Здравейте,
Отдавна търся време да опиша сблъсъкът ми с кърменето, алергиите и атопичния дерматит. На първо място да уточня, че не съм медицинско лице, нямам никакви претенции, че моята гледна точка е единствената вярна и че нещата, които са помогнали на моето дете, ще помогнат на всеки с подобни проблеми. И все пак реших да споделя опита си, защото ако преди една година бях прочела всичко това на куп, щеше да ми помогне много. Нашият случай наистина е в резултат от съвкупност на различни фактори, които за лош късмет са се случили всичките и това е рядкост, но е възможно и някой друг да попадне в тази комбинация на събития и гени.
Дъщеря ми се роди доносена до термин, но със секцио по медицински показания. Поради погълнати околоплодни води (зелени в моя случай) и последващо затруднено дишане се наложи да бъде интубирана и преместена в неонатологията на Токуда болница. Престоят й там продължи 11 дни, през които беше превантивно лекувана срещу неустановена инфекция с 3 различни антибиотика и захранена с АМ. Беше къпана всеки ден и изписана с много суха и лющеща се кожа. Въпреки секциото и раздялата ни от 11 дни, тя е само на кърма от деня на изписването си до 6 месечна възраст, когато започнах захранване и към днешна дата (1 година и 2 месеца) продължавам да я кърмя. Още при постъпването си за раждането носех електрическа помпа със себе си, която започнах да ползвам още от втория ден.  Алармата ми звънеше на всеки 3 часа, дори и през нощта, за да се цедя достатъчно. Така в деня на изписването на детето ми – то ядеше по 50 мл на хранене, а аз изцеждах по 80 мл, т.е. имаше предостатъчно кърма за нея. Отне ми доста време да регулирам свръхлактацията си, като през първите около 2 месеца, се налагаше да се цедя редовно. Постепенно успях да намаля цеденето и количеството кърма се намали до нейните нужди (чак около 5-ти месец окончателно прибрах помпата).
Няколко урока, които научих за кърменето: Силиконовите зърна имат размери. Не се бях интересувала от тях, до момента, в който не си взех бебето вкъщи и още след първите 2 часа кърмене, зърната ми не станаха на открити кървящи рани. Проблем, определено имаше и той беше, че бебка не захапваше правилно. Въпреки всичко изчетено и посетените курсове за кърмене не успявах да я поставя правилно. Резултатът беше тичане до аптеката и купуване на първите силиконови зърна, които е видял съпругът ми. Бяха огромни. Едва след седмица разбрахме, че имало и други по форма и размер. Дори и с тях бебето не правеше хубав вакуум, но въпреки това си хапваше добре или поне така си мислех (първия месец качи общо 1200 грама). А аз продължавах да имам предостатъчно кърма и да изцеждам след хранене. Поради не добрия вакуум при хранене, постоянно течеше кърма по лицето на детето, по бузите и чак по гушката й. Подлагах кърпи, но не винаги помагаха. И тук да вметна, защо повече няма да кърмя двумесечно бебе, нощем, легнала в леглото. Първо, заради умората се заспива много лесно и още по-лесно може да се притисне и нослето и устата на бебето с гърда. И второ, в моя случай, въпреки подложените кърпи, по леглото беше изтекла много кърма и бебето беше заспало върху мократа локва. На сутринта цялото й лице от тази страна беше обринато. Това беше вторият силен обрив, с който се сблъсквахме. Първият беше около края на 1 месец, когато по лицето й избиха ситни пъпки, които станаха толкова много, че се сляха в една огромна рана с течаща повърхност и образуваха ужасна кора. Мислех си, че никога няма да мине, но бях решена да не се паникьосвам. „Това е само бебешкото акне, нали бебетата се почиствали така“ - не спирах да си го повтарям. Дали беше това или алергична реакция и до днес не знам, но мина. На места по ушите й кожата падаше направо с формата на ушичките й. За втория обрив, от кърмата, сега знам, че е бил алергична реакция, но тогава бях готова да си го обясня, че е просто нещо мокро и лепкаво, което я е подразнило. И преди да започна за алергиите още няколко неща само за кърменето. Още на втория месец имаше едни 48 часа, в които кърмата ми почти спря. Това се повтаряше общо взето през месец-два и всеки път в началото изпадах в паника, че това е краят на кърменето ми. Но следвайки хубавите схеми от сорта на: по 7 минути помпата на всяка гърда, после по 5, после по 3, това наистина работи. Истината е, че е нужна воля и дисциплина да ставате и нощем, но резултатът бързо е на лице. След 1 или 2 дни на подобен режим, кърмата отново е на линия в предостатъчно количество. Принципно актуалната информация за кърменето сочи, че просто трябва да слагате бебето по-често на гърди и то само ще си „повика“ повече мляко. Това е така, но при мен не работеше и след малко ще посоча защо. Относно силиконовите зърна, успях да ги махна окончателно към 5 месец. Едва тогава малко по-малко бебка започна да захапва правилно и вече бяха напълно излишни. Ако сега се върна назад, определено бих се постарала много да ги махна възможно най-бързо.
Кърменето за мен беше много важно и все още е много важно. НЯма да обяснявам защо и няма да се опитвам да „вкарам в правия път“ всички отказващи да кърмят. Дъщеря ми е на малко повече от година, а аз още нямам нито една нощ, в която да съм спала за повече от 3 последователни часа без да се налага да стана да я кърмя. Това си е моят избор. Недоспиването, обаче, не ми е най-голямата драма с кърменето. Най-неприятният момент започна, когато беше на 2 месеца и продължи около 2 месеца. Тя плачеше ужасно и се извиваше назад дърпайки се, гърчейки се, според мен видимо от болка, на всяка глътка кърма. Отначало не беше на всяко кърмене и това много ме озадачаваше. КАзвах си, ако я боли гърлото, защо сутрин не я боли, а вечер я боли? После стана на всяко кърмене. Водих я по лекари, нищо й няма на гърлото, носът й е ок, не е запушен, не е болна. И тогава за мен започна една много лична драма. Тя видимо беше много гладна, но още докато опиташе от кърмата и започваше да плаче ужасно. Чувствах се като някакъв изрод, който си наранява детето и не знае как да спре да го прави. Четох...всичко, което намерих. ПРобвах дали струята не е силна, дали не е слаба. Нищо от това не й пречеше. Отново тичах при педиатъра, пак обяснявам: детето е гладно, иска да суче, но като започне и не иска вече. Цитирам отговора: Ами като не иска да суче, сигурно се отбива, почнете да му давате АМ и толкова. За мен в това нямаше логика, но все пак купих АМ и предложих - категоричен отказ. Отказваше и кърма от шише. Започнах консултации със специалисти по кърмене, поне 3-ма си спомням. Отговорите им бяха: силна струя и слаба струя – нямате достатъчно мляко. Явно с това се изчерпваха вариантите според тяхза което не ги съдя към днешна дата, случаят ни може би наистина е голяма рядкост. ЗА тези два месеца борба за всяка глътка кърма, бебка наддаде само по 100 и 200 грама. Аз обиколих поне 5 лекари -  педиатри, УНГ, гастро...нищо. Никой не можа да ми помогне. Междувременно се появи нов обрив, кожата и стана на нови течащи пъпки на места, а на други места като шкурка. УСпоредно с единия проблем, обикаляхме лекари и за втория. Педиатърът заключи, че е атопичен дерматит на възраст от 2,5 месеца и ни насочи към дерматолог. Той завяви, че май не е атопичен детматит, но не знае какво е. Да спра всички млечни храни и готово. Изписа ни кортикостероиди. За първи се „хванах на въдицата“ да я намажа с тях. Обрива мина за 1 седмица и изби отново. Вече бях спряла всичко млечно, но ефект явно нямаше. След кортикостероидите започна и мазане с козметика за атопична кожа и следване на съвета – не го къпете това дете, само много рядко. И така през следващите 2 месеца обиколихме N-на брой дерматолози, алерголози и гастроентеролози, намазахме я с няколко килограма козметика и я изкъпахме не повече от 8 пъти. Резултатът беше трагичен. Освен това аз виждах някаква разлика в състоянието на кожата й по различните участъци от тялото. Например по лицето, деколтето, ушите, дори клепачите й избиваше през известно време един и същи гаден обрив от ситни пъпчици, които накрая ставаха едно голямо червено разранено петно. Там където беше бодито й, кожата беше като суха шкурка на петна, по-малко червени, но добре усещащи се на допир. На лактите и зад коленете, на глезените и китките имаше суха лющеща се кожа, нацепена до рани и силно зачервена. Хем всичко беше рани, хем някак си бяха различни. Опитвах се да обърна внимание на лекарите на този факт, но всеки път думите ми просто бяха подминавани без коментар. Бях убедена, че има нещо в околната среда, което също й влияе зле. Имаше логика, защото кожата изложена на показ, беше по-зле.
За себе си лично от всичко изчетено (не от чутото от лекарите) си обясних, че атопичния дерматит изисква няколко налични неща: генетичен фактор, актуално състояние на кожата и нещо да го „отключи“. Отключващото нещо може да е алергия, но далеч не е задължително. Може да е боледуване от вирус, ваксина, сигурно дори пътуване. Общо взето нещо, което стресира леко организма, май е достатъчно понякога. И така с времето моята диета само се задълбочаваше, всеки лекар предлагаше да изключа още нещо от менюто си, да не би то да е причината. На връх Нова година, след като от седмици бях яла само, картофи, ориз, моркови, ябълки, тиква и хляб, а детето ми беше в ужасно състояние, побеснях и спрях всичко. Минах на диета само на ориз. Бях толкова решена, че ще открия какво причинява това страдание на бебето ми, че изобщо не се замислих, колко вредно би било да ям само ориз. Май ми мина много бегло през ума, но поглеждайки я как изглежда с 90% разранена кожа не се замислих повече. За спането й сигурно няма нужда да казвам, че тя не можеше да спи от сърбеж, нито нощем, нито денем и се налагаше да я гушкаме през цялото време на смени, за да поспи без да си свали с нокти кожата. Също така не можеше и да я оставя без надзор или да се ядоса нещо, защото реагираше с бясно чесане на лицето и сваляне на кожа до кръв. Външният й вид беше наистина тревожен и за непознатите хора по улиците сигурно е навявал мисълта за някаква форма на домашно насилие. И така стигнах до ориза. Ориз със сол и зехтин – това ми беше закуската, обяда и вечерята. Така около 2 седмици, после изядох 1 картоф. Тя уж леко почервеня, там където си имаше рани...Беше трудно да се отгатне, защото не се подобряваше особено. На този принцип на гледане – дали са и по-възпалени раните или по-спокойни си мислех, че отгатвам, кои храни са проблем и кои не. За периода от НГ до април бях опитала, картоф, морков, чушка, батат, лимец, магданоз, копър и ... май това беше. От всички тези неща ядене не може да се сготви и реално 4 месеца си ядох само ориз. 4 месеца, а тя ту леко се подобряваше, ту отново ставаше много зле. Логика никаква. ВОдех дневник не просто какво ям, а в коя минута го изяждам и колко минути след това ми се е сторила по-червена. Обмислях да си сменим жилището – може би е нещо в него. Успоредно с това обикалянето по лекари не е спирало, но спря плаченето й по време на кърмене. То спря някъде с началото на оризовата диета. Започна да се храни спокойно и с апетит и поне това изведнъж стана толкова приятно и хубаво. За състоянието на кожата й все още нямаше отговори, но от опит научих, че „не я къпете често“ е много, много вреден съвет. Къпете си детето всяка вечер. Ние я мажехме с кремове по 2-3 пъти на ден, умножено по 4 дни без къпане, например, и става един мръсен слой върху кожата й, който логично я възпаляваше много повече. За това отговорът не е – водата изсушава кожата, не го къпете. Отговорът е – мажете кожата, но къпете всяка вечер, за да се почисти. С какво мажем ние. Започнахме с ниския клас – Биодерма и Адерма – не са ОК за сериозен проблем. Минахме на La Roche Posay, това беше значително по-добре. На същото ниво според мен е и SVR. И най-накрая след 4 месеца мазане открихме Uriage - balm oil, което за мен лично е значително по-добър продукт. СЛед него не съм пробвала повече друга козметика. Възможно е да има и по-добра. След него минах на мазане само с масло от карите и жожоба, закупено от био магазин. Ако сега трябва да избирам с какво да я мажа – чистото масло от карите и жожоба за всеки ден, a при проблем Uriage balm oil. Къпем я само с вода, без нищо измивно. И както стана ясно от предишното ми изречение, проблемът вече не е постоянен. След 4 месеца на ориз и захранване като за бебе, а и успоредно захранване на бебето, след навършени 6 месеца, мисля че установих поне една част от храните, които са проблем. За голяма част от храните все още нямам идея как стоят нещата, защото не съм ги опитвала – аз или тя.
Това, което обаче се оказа големият ни кошмар е алергия към котка. Логично, ще кажете, все пак котките са силен алерген, само че ние нямаме котка. Котка, обаче, имаше майка ми. А изморени от безсънните нощи и гушкането на смени, често грабвах бебето и отивах при нея да гушка малко тя, вместо съпругът ми, който ходеше на работа, като сомнамбул. И така, поради честото ходене, всеки път обривът се е наслагвал и реално не се стигаше до подобряване. През пролетта не бяхме гостували на майка ми 2 месеца и детето значително се подобри. Именно тогава си дадохме сметка, че може би котката е фактор. При следващото ни гостуване това се потвърди категорично.
На по-късен етап чрез кръвни изследвания се установи и много силна алергия към полени на бреза и домашни акари, както и към около 10 вида храни, но в по-слаба степен. Кръвните изследвания, обаче, не са абсолютна гаранция, че утре няма да се отключи алергия към нещо, което днес е отрицателно. Също така според кръвните изследвания дъщеря ми нямаше антитела срещу бобови храни, но при консумация на такива дерматита й рязко се обостря.
И така нашият опит в обобщен и хронологичен вид долу горе е следния:
1.   Когато бебето е лекувано при раждането с антибиотици, не разчитайте на пробиотика, който Ви изписват от болницата (в нашия случай Био Гая и Линекс). Купете си хубав такъв, с живи бактерии, с много щамове. Разбира се, ще е за не малка сума, но се отплаща. Защото алергиите наистина започват от червата и тяхната пропускливост. Аз не бях запозната с пробиотиците за бебета и разчитах, че лекарите ще ни изпишат най-доброто. Не. Изписват най-рекламираното и достъпно като цена. В момента дъщеря ми приема Narine.
2.   Когато бебето плаче на всяка глътка кърма и проблем с гърлото няма, то проблемът може би е в стомаха или хранопровода. В нашия случай, най-вероятно поради силните алергени в кърмата ми преди да започна диета, се е стигнало до възпаление, вероятно гастрит. За проблема сочеше и постоянното наличие на слуз в изпражненията, но лекарите не обърнаха особено внимание и на това. Реално тези 2 месеца храненето на бебето ми е било наистина един ад за него. Ако за нещо в този период ще си спомням с истинско съжаление, че не съм успяла да го поправя по-бързо – то е това.
3.   Ако кърмата Ви спре или намалее застрашаващо, не се шашкайте и не бързайте да кажете: „Ами нямам кърма“. Хващайте помпата и действайте.
4.   Дерматолозите няма много какво да направят за подобни случаи, освен да поставят диагноза дали е дерматит или обрив от алергия, ако успеят. В нашия случай наличието на двете едновременно не го видяха много добре. За тях лечението е едно – кортикостероиди и козметика. Това е според актуалната схема на Световната дерматологична асоциация. Друго не видях да се предлага. Имайте предвид, че при засегнати големи кожни участъци е особено вредно да се мажат с кортикостероиди, защото няма как да успеете да намажете всичко с допустимото количество. Реално ще се получи свръхупотреба на кортикостероид във високи дози. За подобни случаи се изписват кортикостероиди за пиене според килограмите на детето и това е по-безвредния вариант в тежките случай.
5.   Реалното лечение на атопичен дерматит е Омега 3 (в нашия случай рибено масло от висок клас), грижа за кожата и изолиране на отключващия фактор (далеч не винаги е алергия).
6.   Бебето трябва да се маже и къпе всеки ден.
7.   Яденето само на ориз за дълъг период от време, логично води до тежка липса на важни витамини и минерали. Също така напълно липсва и прием на протеини.
8.   Хипоалергенната храна също крие рискове. В нашия случай - пъдпъдъчите яйца. Водят се хипоалергенни, защото алергиите към тях са рядкост. По настояване на лекар дори за малко не дадох на беба. Настоях, обаче, първо да се направи алергичен тест и слава богу, защото реакцията й беше много силна. Всяко нещо може да се окаже проблем за някой и това, че за хиляди други не е проблем, не Ви предпазва на 100%.
9.   И накрая за котката. Когато кожата на бебето е в много лошо състояние, много външни фактори, могат да се явят алерген.  И понеже срещнах изненадани от този факт – да, алергията към котки може да е и обрив. Мисля, че алергиите се проявяват там, където е най-слабото място на човек. За едни кожата, за други белите дробове, за трети червата и т.н.
10.   И съвсем накрая – обичайте си децата, гушкайте ги, дори и да не се чешат. В нощите, когато я гушках часове наред си припомнях, колко много съм я мечтала и колко е хубаво, че я има, за да я гушкам, пък било то й по цели нощи.

За нас борбата с алергиите и дерматита продължава, като силно се надявам по-бързо да намираме правия път в нея.

П.с. Котката си има хубав нов дом, ако случайно някой се чуди каква е съдбата й.
п.с. За тези, които се чудят, опитвали сме и хомеопатия - не работеше при нас.
Виж целия пост
# 1
Много дълъг пост, но има полезни неща за начинаещи майки.
Аз лично кърмих доста дълго и през цялото време се чудех дали кърмата ми не влияе лошо на неговата имунна система, та тя да реагира с атопичния дерматит.
Сега момчето ми е почти на 9 и почти се е изчистил.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия