Как да се справя с подигравките?

40 минути въобще не е близко.Огледай се някъде около вас,може да е на по-ниска позиция,може да е на по-малка заплата,но да ти е спокойно.Аз когато работех най-ниско квалифицираната си работа бях най-доволна-диспечер в таксиметрова компания.Сам си в офиса,приемаш и разпределяш поръчките,с никой не се съобразяваш,ядеш си когато искаш,пушиш си когато искаш,гледаш си телевизора и кеф.Вярно,че парите бяха по-малко,но на работа ходех като за развлечение.Потърси и ти нещо такова,щом не можеш да се справиш в по-голям колектив,по-добре е отколкото да си постоянно в стрес и напрежение вреди ти на здравето.

Lale би ли споделила в коя сфера работиш?

Егати детската градина са тия колежки, все едно са на 6 години. Пфу.

Как така със свито сърце ще ходиш на работа?!НИКОЙ НЕ ТРЯБВА да ходи така на работа,апък най-малко ти.Ако чувстваш че не можеш да се справяш в такава отровна атмосфера,трябва да си смениш работата,дори да е по-ниско платена.Макар и там да се намери някоя гад,все ще има някой свестен който да те защити.Ти живееш здравословно,не пушиш,не пиеш,не си пилееш времето и парите по кръчми.Следователно би трябвало да можеш да се справяш и с по-ниско заплащане.Така че действай!Направи това което е нужно за душевният си комфорт!

Ще дам пример: дойде една намахана многознайка да работи при нас и след няма и седмица почна с фасоните и да се опитва да подкопава авторитета на колежка, която беше последно дошла във фирмата, но не чак нова, и си вършеше перфектно работата. Познай дали тази нахалница не си тръгна още на другия ден с луд скандал. Никой от нас другите не си замълча в жалките и опити да очерни момичето пред шефката. Беше много грозен скандал, но аз не мога да стоя и гледам как някой тормози друг човек, заради своя кеф и някакви си там негови цели.

При описаното положение, аз просто не виждам никакъв смисъл да се остава с тази фирма. Да, вероятно ти трябват работа и пари, но да се бориш с това чудо всеки ден не е нормално! И то, доколкото разбирам, подкрепено от ръководството.
Съжалявам, че ще го кажа, но идната седмица или ще те освободят, или ти говори със счетоводителката.

Лале, ако не те притеснява да кажеш – защо напусна от предишното място, фирма? Колко време се задържа там?
Притеснява ме, че казваш, че всички колежки са настроени срещу теб – и стари, и нови. Има ли вероятност да е нещо в твоето поведение, маниер на общуване?

По някаква причина ги дразниш (залагам на това, че са много различни от теб и не могат да проумеят що за птица си) и съвсем умишлено те саботират. По-притеснителното е, че същото се е случвало на всяко твое работно място, което ме навежда на мисълта, че нямаш самочувствие и умение да отстояваш себе си, но за това не мисля, че си виновна, тъй като тези качества се възпитават от родителите в най-рано детска възраст. Не знам какво да те посъветвам, може би да поговориш с психолог, тъй като другите ти не можеш да промениш, остава да промениш себе си, но това е дълъг и мъчен процес с много спорен резултат.
Деца имаш ли? Обикновено най-лесно се намират общи теми покрай вълненията около тях, а и това може да ви сближи донякъде.

Ако не може да понасяш екипност от тоя тип, има и позиции с много малко нужда от комуникация. Търси си такава. Или поне да има ясни процедури кое как се прави и да е тяхна работа да те научат. Иначе се случват ей такива работи с някакви тайни знания.

Не е задължително всички да са срещу нея - те са кибици, които гледат сеир и не искат да се намесват, защото не искат те самите да стават жертви. Дори да я пребият пред очите им, те няма да посмеят нищо да направят. Бих посъветвала авторката по най-бързия начин да си намери друга работа, още повече, че нещата вече се изясняват и с обявата за нейната позиция. Няма пари, които да си заслужават да търпи подобно нещо. Явно това не е нейното място.

Всъщност преките ръководители доста ловко лавират между началниците и подчинените си, за да си правят необходимия за тях кръг от хора, с които да им върви работата. Много вероятно е и тази новата да не е случайна. Но дори и да е, това не им дава правото да се държат по подобен начин.

В квартала в който живея, колкото и да е близко до центъра е с лош транспорт. В предишните години пътувах по час и половина до всяка работа, само в едната посока. Тоест всеки ден бях по 3 часа на път със студения и нередовен градски транспорт. Това е много уморително, отиваш на работа уморен, прибираш се разбит, имаш сили само да вечеряш, да си вземеш душ и заспиваш. Преди да дойде това предложение бях решила да си търся каквато и да е работа със заплата която да ми стига да живея някакъв минимален живот (често заплата 1000 чисто е твърде висока за работодателите), но хора толкова много съм учила и наляла пари в образование, просто не знам как хем да впрегна всичко това което съм учила, хем да намеря работа близко до вкъщи, хем и да не работя с лоши, зли и нервни хора. Това си е химера. Мисля, че няма как да се случи. А съм работила с хора и с колеги дълго време. Вече имам 15 години трудов стаж, не е било винаги така. Работила съм в добри колективи, където е имало разбиране, подкрепа, общност, но нищо не е вечно. Всички се променят, променят им се приоритетите, живота, сменят работата и така дори и да се формира един добър колектив, идва време в което се разформира и животът си тече. Разбира се визирам друга професия. Близо 10 години работех професия, която колкото минуси да имаше, имаше и плюсове най-вече доброто и редовно заплащане. Тъпото е, че след толкова много учене и вече 3 години стаж в това което работя днес, не мога да стигна заплатата на първата ми професия. Този абсурд съществува само в България. Не искам да се върна към тази стара професия твърдо. Там нещата вече станаха зле, но пък си спомням с носталгия за тези времена. И най-вече за стабилността, която имах.

И да може би колежките ми ме намират за странна. Нямам деца, нямам приятел, живея с майка ми, нямам кола, нямам добър материален статус, не ходя по екскурзии, театър, концерти, фитнес, танци, прочие, приятелките ми си имат семейства, деца и много, много не общуват вече с мен. Често се чувствам изолирана, ако искам да завържа нови приятелства се оказва, че хората ме харесват, но те си имат свой по-близки приятели и няма място за мен в техният кръг, и така си остават нещата. Познати на "здрасти, здравей", има, но нищо повече. Не ми се мисли как ме виждат в очите си всички, вие например или колежките ми, но аз не съм лош човек. Просто животът ми ме е завъртял така. Това не е престъпление, нито съм злобна към някого, нито искам от някого нещо. Да, може да ми е трудно да завържа разговор, защото не знам за какво да говоря, ако трябва да съм честна съвсем не мога да се сетя за нищо положително за което да завържа разговор, но пък ако някой завърже разговор с мен откликвам и имам желание за комуникация. Просто явно вече се чувствам като аутсайдер и ми личи. Бих поговорила със психолог, но няма начин да мога да си позволя таксите на тези хора. Една позната ходи на няколко сеанса и й струваше 50 лева на сеанс. Не искам да изпадам в подробности, но въобще няма начин да си позволя подобен разход, дори и със сегашният ми доход, който не е лош, а после като падне съвсем. Да не говорим, че ако споделиш с личния си лекар, че искаш подобна помощ с направление или нещо подобно най-много да ти се изпише рецепта за някой антидепресант и да ти каже чао. Такъв е живота в днешно време.

Преди време прочетох едно клише - не съм диван, за да съм удобна за другите. Явно ключът е в точката, отвъд която на човек не му дреме дали другите го харесват или не, дали трябва да се сближи с тях или не. Тогава всичко си идва по местата.

Тъжно наистина...има и такива затворени хора.
И аз със клише "ако не си помогнеш сам, и Господ няма да ти помогне"...
В коя сфера е тази работа, щом си квалифицирана, смени я. Търси си мястото, все някъде има работа където няма да си в една стая със други... И започни да излизаш от вас, че хептен ще се сдухаш.

Оглеждай се за нова работа, такава, която не изисква контакт с много хора.
И защо не излизаш? Какво ти пречи да отидеш сама на театър, на кино или концерт? Ясно е, че имаш проблеми с общуването, но не се завирай само у вас. Така няма как да срещнеш приятели, знам, че някъде там има хора с твоите интереси, просто трябва да отвориш съзнанието си и да излизаш, за да ги срещнеш.