И аз те разбирам, защото и моят случай е подобен. На мястото на бащата имаш огромна дупка в душата си, затова го търсиш. Някои хора не могат да обичат, запомни го.
Виж целия пост
Най-гомямата ми болка. Баща ми!
- Публикувана: 11 ноем. 2019, 23:46 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2019, 01:04 ч.
# 15
12 ноем. 2019, 09:20 ч.
# 16
12 ноем. 2019, 09:23 ч.
Не го кани на сватбата си, забрави за него. Да, може би майката е трябвало да прекъсне контакта ти с него, за да не се нагледаш и разочароваш допълнително. В този вариант просто е щял да остане някаква мъглява фигура там, доколкото да знаеш, че имаш баща.
При така описаната ситуация, се опасявам, че някой насила е решил да го прави "Баща" след раздялата им. Права ли съм?
Най-вероятно майка ти и баба ти са забелязали колко е незаинтересован към теб, но упорито са го правили баща, натискайки срещите ви. Може да са го правили от невежество и с добро чувство към теб. Въпреки, че това е било огромна грешка.
Според мен като видиш, че един човек не става за баща и детето му нищо няма да научи от него, дори само ще го огорчи и нарани, трябва да се ограничи или забрани контакта.
Почти всеки става за осеменител, но какъв баща е се вижда реално след раждането.
Съчувствам ти за това, което ти се е случило. Кураж и много сили занапред ти пожелавам!
Виж целия пост
При така описаната ситуация, се опасявам, че някой насила е решил да го прави "Баща" след раздялата им. Права ли съм?
Най-вероятно майка ти и баба ти са забелязали колко е незаинтересован към теб, но упорито са го правили баща, натискайки срещите ви. Може да са го правили от невежество и с добро чувство към теб. Въпреки, че това е било огромна грешка.
Според мен като видиш, че един човек не става за баща и детето му нищо няма да научи от него, дори само ще го огорчи и нарани, трябва да се ограничи или забрани контакта.
Почти всеки става за осеменител, но какъв баща е се вижда реално след раждането.
Съчувствам ти за това, което ти се е случило. Кураж и много сили занапред ти пожелавам!
# 17
12 ноем. 2019, 09:47 ч.
Супер тъпо е да тикаш дете при родител, който не се интересува от него и не го иска. До ден днешен помня единственото самостоятелно излизане с баща ми на цирк, след като му спретнаха скандал, че не се интересува от мен. Била съм на около 7 години, заведе ме, мълча като пън през цялото време, а аз се чувствах ужасно дискомфортно и не на място. Никога не съм искала да бъда близка с него, отблъскваше ме с поведение и характер.
Вече съм на 40+, от няколко месеца ме навива да отида при него и да се видим, но самата идея ме отвращава.
Зависи от чувствителността на детето, аз съм по-държелива, но има хора, при които може да остави дълбок белег в психиката. Заради това винаги, когато някой ме пита, твърдя, че пред скандалите или студеното поведение, по-добре е без тази личност.
Виж целия пост
Вече съм на 40+, от няколко месеца ме навива да отида при него и да се видим, но самата идея ме отвращава.
Зависи от чувствителността на детето, аз съм по-държелива, но има хора, при които може да остави дълбок белег в психиката. Заради това винаги, когато някой ме пита, твърдя, че пред скандалите или студеното поведение, по-добре е без тази личност.
# 18
12 ноем. 2019, 09:50 ч.
Виж целия пост
Не го кани на сватбата си, забрави за него. Да, може би майката е трябвало да прекъсне контакта ти с него, за да не се нагледаш и разочароваш допълнително. В този вариант просто е щял да остане някаква мъглява фигура там, доколкото да знаеш, че имаш баща.
При така описаната ситуация, се опасявам, че някой насила е решил да го прави "Баща" след раздялата им. Права ли съм?
Най-вероятно майка ти и баба ти са забелязали колко е незаинтересован към теб, но упорито са го правили баща, натискайки срещите ви. Може да са го правили от невежество и с добро чувство към теб. Въпреки, че това е било огромна грешка.
Много ми е любопитно КАК по - точно майката е можела да прекъсне контактите на детето си с баща му? Как би могла да забрани и контакните с биологичните баба и дядо, които, макар и живеещи в чужбина, при всяко идване в България, са имали желание да виждат внучката си?
Много е лесно да вменяваме вина на майката, че просто е изпълнявала съдебно решение относно контакти между дете и баща? Момичето има един безхаберник за баща, хайде сега всички вкупом да я настроим и срещу едничкия й близък човек - майка й!?
При така описаната ситуация, се опасявам, че някой насила е решил да го прави "Баща" след раздялата им. Права ли съм?
Най-вероятно майка ти и баба ти са забелязали колко е незаинтересован към теб, но упорито са го правили баща, натискайки срещите ви. Може да са го правили от невежество и с добро чувство към теб. Въпреки, че това е било огромна грешка.
Много ми е любопитно КАК по - точно майката е можела да прекъсне контактите на детето си с баща му? Как би могла да забрани и контакните с биологичните баба и дядо, които, макар и живеещи в чужбина, при всяко идване в България, са имали желание да виждат внучката си?
Много е лесно да вменяваме вина на майката, че просто е изпълнявала съдебно решение относно контакти между дете и баща? Момичето има един безхаберник за баща, хайде сега всички вкупом да я настроим и срещу едничкия й близък човек - майка й!?
# 19
12 ноем. 2019, 09:50 ч.
Съгласна съм с всичко, само едно ще допълня, към авторката- ти нямаш абсолютно никаква вина, че баща ти е безчувствен и безсъвестен изрод. Може би ти е тежко, защото си мислиш, че не си била достатъчно добра дъщеря или нещо подобно. Най-доброто решение е далеч от него, нищо не губиш.
Виж целия пост
# 20
12 ноем. 2019, 10:30 ч.
Lubi.Boni, аз първо да кажа .... признавам понякога съм голям наивник. Но пък .... мисля че съм щастлива с това 
. Може и много да бъда критикувана. Трудно ми е да се поставя точно в твоята ситуация, но съм сигурна че много те боли, точно защото и аз се привързвам много. Мисля обаче, че това да се търси вина е напълно излишно, на кого помага дори и да заклеймим всички виновни. Мисля, че майка ти може много да е оплела своя живот, но все пак я е грижа за теб. Вярно не дава адекватни съвети (иначе щеше да е оправила и своя живот), но все пак ти е майка.
За проблема с баща ти ..... мисля, че всички говорят за това колко той не става. Ти обаче виждаш и друга страна от него - новото му семейство и новите им отношения. Едва ли обаче си наясно какво точно ги води тези отношения, защото с това, че той не знае да обича съм съгласна. Човек или го може или не го може това да обича (той май е от вторите). За да си решиш ти проблема обаче, мисля че ти е важно в себе си да му простиш и после да стоиш по-далече от него. Колко далече ти най-добре можеш да решиш, но е важно да приемеш, че той за теб не е това което се очаква от един баща. Приеми, че неговия живот също има своя ход и развитие, и "всеки сам носи собствения си кръст". Но това не е твоя работа и по-добре не го мисли. Явно си емоционален човек, опитай да обърнеш тази емоционалност в положителна посока, като се насочиш към това което имаш, а не към това което нямаш. Емоциите понякога много вредят, но пък може и да помогнат много, ако се ползват правилно и се насочат правилно.
Виж целия пост
. Може и много да бъда критикувана. Трудно ми е да се поставя точно в твоята ситуация, но съм сигурна че много те боли, точно защото и аз се привързвам много. Мисля обаче, че това да се търси вина е напълно излишно, на кого помага дори и да заклеймим всички виновни. Мисля, че майка ти може много да е оплела своя живот, но все пак я е грижа за теб. Вярно не дава адекватни съвети (иначе щеше да е оправила и своя живот), но все пак ти е майка.За проблема с баща ти ..... мисля, че всички говорят за това колко той не става. Ти обаче виждаш и друга страна от него - новото му семейство и новите им отношения. Едва ли обаче си наясно какво точно ги води тези отношения, защото с това, че той не знае да обича съм съгласна. Човек или го може или не го може това да обича (той май е от вторите). За да си решиш ти проблема обаче, мисля че ти е важно в себе си да му простиш и после да стоиш по-далече от него. Колко далече ти най-добре можеш да решиш, но е важно да приемеш, че той за теб не е това което се очаква от един баща. Приеми, че неговия живот също има своя ход и развитие, и "всеки сам носи собствения си кръст". Но това не е твоя работа и по-добре не го мисли. Явно си емоционален човек, опитай да обърнеш тази емоционалност в положителна посока, като се насочиш към това което имаш, а не към това което нямаш. Емоциите понякога много вредят, но пък може и да помогнат много, ако се ползват правилно и се насочат правилно.
# 21
12 ноем. 2019, 10:38 ч.
Отдавна не си дете, трябва да поемеш живота си в ръце. И майка ти е много виновна, и ти самата, след като си разбрала, че няма интерес към теб, а си продължила да го търсиш. Уважавай се! Може би тогава баща ти ще се вразуми.
Виж целия пост
# 22
12 ноем. 2019, 10:43 ч.
Не искам да настройвам момичето против майка ѝ, естествено. Просто изразявам мнение. Според мен отстрани ситуацията изглежда така.
Майката е организирала срещите, къде от добри чувства детето да поддържа контакт с баща си, къде от интерес бащата хептем да не забрави, че има дете, на което дължи издръжка. Щом се е събрала с неподходящ мъж, който я бие, едва ли много ѝ е пукало за дъщеря ѝ. Може и да греша. Размишлявам върху така представената ни информация.
И какво ако не е спазвала съдебните решения? Едва ли този точно е щял да я съди, че не му дава да си вижда детето. Щял е да се радва сигурно, че се е отървал. Може и да не е забелязала, че срещите с бащата вредят на детето ѝ. Тогава не е виновна, толкова е можела и знаела. Но ако е забелязала, че детето се връща разстроено, какво ѝ е оправданието да не действа в интерес на детето, да съхрани психиката ѝ? Но май въпроса ми е риторичен, тъй като тя ако се е интересувала от психическото здраве на дъщеря си, нямаше да се събира да живее с тормозител. Не искам да обиждам авторката или майка ѝ. Хубава, лоша - майката е само една. Направила е каквото ѝ е било по силите.
Бабите (особено майките на мъже) мислят главно за синовете си. Сигурно бабата е искала да запази честта на сина си (а и своята собствена, че е възпитала добър син) и затова също е натискала бащата да се вижда с дъщеря си. Най-вероятно е знаела що за стока е сина ѝ и че грам не му пука за детето.
Не пиша това от злоба или просто ей така. Имам личен опит. И за моят бивш, жените винаги са били с предимство пред децата. Винаги са били по-важни. На първо място стои жената, която топли леглото, после някъде там по редичката са децата. Свидетел съм как майка му зорлем се е опитвала да го прави баща, въпреки че вижда, че от него, освен осеменител, друго не става. Кани внучката си у тях, после му звъни да дойде и той, за да се видят, да им наготви и на двамата. И на практика Льольото е натрапен като присъствие, без да си дава много зор. Ей така, да фигурира като някакъв баща там. Само че, въпреки усилията и цирковете, децата проглеждат и виждат кой реално се интересува истински, и кой не.
И аз не се чувствам особено компетентна кое е по-добре - без баща или с горчив опит и наранена психика заради бащата. Само знам, че децата нямат вина. Възрастните носят отговорност.
Виж целия пост
Майката е организирала срещите, къде от добри чувства детето да поддържа контакт с баща си, къде от интерес бащата хептем да не забрави, че има дете, на което дължи издръжка. Щом се е събрала с неподходящ мъж, който я бие, едва ли много ѝ е пукало за дъщеря ѝ. Може и да греша. Размишлявам върху така представената ни информация.
И какво ако не е спазвала съдебните решения? Едва ли този точно е щял да я съди, че не му дава да си вижда детето. Щял е да се радва сигурно, че се е отървал. Може и да не е забелязала, че срещите с бащата вредят на детето ѝ. Тогава не е виновна, толкова е можела и знаела. Но ако е забелязала, че детето се връща разстроено, какво ѝ е оправданието да не действа в интерес на детето, да съхрани психиката ѝ? Но май въпроса ми е риторичен, тъй като тя ако се е интересувала от психическото здраве на дъщеря си, нямаше да се събира да живее с тормозител. Не искам да обиждам авторката или майка ѝ. Хубава, лоша - майката е само една. Направила е каквото ѝ е било по силите.
Бабите (особено майките на мъже) мислят главно за синовете си. Сигурно бабата е искала да запази честта на сина си (а и своята собствена, че е възпитала добър син) и затова също е натискала бащата да се вижда с дъщеря си. Най-вероятно е знаела що за стока е сина ѝ и че грам не му пука за детето.
Не пиша това от злоба или просто ей така. Имам личен опит. И за моят бивш, жените винаги са били с предимство пред децата. Винаги са били по-важни. На първо място стои жената, която топли леглото, после някъде там по редичката са децата. Свидетел съм как майка му зорлем се е опитвала да го прави баща, въпреки че вижда, че от него, освен осеменител, друго не става. Кани внучката си у тях, после му звъни да дойде и той, за да се видят, да им наготви и на двамата. И на практика Льольото е натрапен като присъствие, без да си дава много зор. Ей така, да фигурира като някакъв баща там. Само че, въпреки усилията и цирковете, децата проглеждат и виждат кой реално се интересува истински, и кой не.
И аз не се чувствам особено компетентна кое е по-добре - без баща или с горчив опит и наранена психика заради бащата. Само знам, че децата нямат вина. Възрастните носят отговорност.
# 23
12 ноем. 2019, 11:20 ч.
Allwewant, бабата на децата ми правеше същото, само че на кафе. Заведе ги в кафене и после му звъни да дойде. Те разказваха, че идвал, но после казвал че има малко работа и "ей сега" ще се върне. И после не се връщал. И му вярват. Веднъж изтърсих "пак ли имаше работа и не се върна?" и те подскочиха колко е бил зает. А той е хаймана, вятър го вее на бял кон, никаква работа не чака него. Моля се да си права че проглеждат. Защото моите изглеждат засега като авторката лековерни лапнишарани. Въпреки че имат и винаги са имали бащината фигура вкъщи.
Виж целия пост
# 24
12 ноем. 2019, 12:15 ч.
Svee, ще прогледнат. Голямата дъщеря на моя бивш прогледна.
Донякъде разбирам, че бабите искат да си видят внуците, но защо зорлем правят синовете си бащи? Искат да им излъскат имиджа пред внуците ли, що ли?
Виж целия пост
Донякъде разбирам, че бабите искат да си видят внуците, но защо зорлем правят синовете си бащи? Искат да им излъскат имиджа пред внуците ли, що ли?
# 25
12 ноем. 2019, 12:28 ч.
Мила, смятам, че имаш доста сериозна психологическа травма, която определено бих ти препоръчала да отработиш с добър специалист. Тези отношения са много важни, а крахът им, какъвто е при теб, е нещо, което неминуемо оставя дълбоки следи. Потърси професионална помощ. Имаш нужда.
До тогава, докато не си стъпиш на краката, не го търси този човек и избягвай контакти с него и със семейството му. Ако някога те попита защо го правиш /в което малко се съмнявам/ - кажи му истината, но кратко и ясно и, ако ти е възможно, без да си изтърваш нервите, да плачеш, или да викаш.
...
Чета тук обвинения към майка ти. Не се връзвай на такива неща. Тя е длъжна да организира контакти на детето с баща му, дори съгласно съдебното решение за развода. Даже и да няма такова, тя е задължена по закон да го прави. И го е правила, с идеята, че така е редно, че е длъжна и че е добре да имаш отношения с родния си баща.
Обърни внимание първо на личния си проблем, без да виниш на този етап никого. Психологът ще ти помогне да се справиш с него, което става бавно и полека, но пък има шанс да не продължаваш да си вредиш, ако поработите добре.
Виж целия пост
Скрит текст:
Здравейте на всички. Искам да ви разкажа моята история и да получа съвет или просто разбиране.
Аз съм момиче на 24 години. Родителите ми са се развели, когато аз съм била на 3 години. ( Баща ми е изневерявал на майка ми) От друга страна майка ми си намери мъж след около 1 година от раздялата и аз израснах с него. Баща ми също си намери друга жена. Живеем за 10 километра разстояние. Когато бях малка постоянно говорех за моя баща, той беше моята гордост, той беше моят герой , обичах го безрезервно много, а от негова страна получавах само едно виждане веднъж месечно за по 10 минути, за да даде издръжката на майка ми. Така минаха около 4-5 години. През тези години втория мъж на майка ми постоянно я тормозеше и биеше. Почти всяка вечер имаше скандали, крясъци, побоища. А аз треперех и молех майка си да влезе в стаята. Така премина моето детство. На баща ми се роди дете. Преди да се роди ме взимаше за по 1-2 дни при него и жена му се отнасяше добре с мен. Но след като се роди брат ми( който много обичам) всичко се промени. Вече изобщо не ходех при него. Той и преди не ми в обръщал никакво внимание а сега още повече. Само когато се налагаше да ходя при баба и дядо( неговите родители), които си идваха на 2-3 години лятото, защото бяха в Испания, само тогава трябваше той да идва и да ме кара при тях. Чакала съм го с часове, защото той вечно си имаше работа. Вземеше ме остави ме там и повече не се появяваше. Дойде време за пубертета. Аз не преставах да го обичам ужасно много. Когато ходех при баба и дядо и когато и той идваше със семейството си аз се чувствах като чужд човек. Остани седнала, никой не се интересуваше от мен. Радваха се само на брат ми и аз бях в ъгъла. Няма да забравя едно лято разбрах че ще ходят на море и баба ми( неговата майка) ми каза обади му и го питай дали можеш да отидеш с тях. ( Никога не съм ходила с него на почивка)
Звъннах а неговия отговор беше че няма място за мен. Разбира се аз какво да кажа освен добре, няма проблем. На нито един празник аз не съм била с него, не защото не съм искала, а защото той не ме искаше и не ме взимаше. Но дори тези неща не ме интересуваха и пак продължавах към него. Друг случай, когато беше дошъл да даде издръжката и майка ми му каза прегърни я, тя толкова много иска! Никога няма да го забравя. Защо да подсещаш някого да прегърне детето си. На един мой рожден ден цял ден чаках да се обади, нямах търпение , но той разбира се беше забравил и явно майка ми му се беше обадила и той дойде вечерта късно и ми каза що не се обаждаш да кажеш че имаш рожден ден. Преглътнах. Преглътнах дори когато собствения ми баща ми спира на пешеходната пътека и не можа да ме познае и след като му се обадих и му казах че ако е бил брат ми няма как да не го познае той отново почна да се оправдава. Брат ми порасна и когато се виждахме той искаше да ходя да спя у тях. Ходила съм 3-4 пъти в които отново се чувствах излишната. Чужд човек, който седи и гледа едно семейство как са щастливи. Постоянно ходеха на почивки в чужбина, всяка събота и неделя по балкана, всички празници по хотели и т.н. Но аз никога с тях. След поредния скандал на майка ми с втория ѝ мъж аз му звъннах и плачех и му казах моля те ела ме вземи, не мога повече( а той знаеше всичко) ми каза ще дойда и така и не дойде. Между другото баща ми разви голям бизнес и натрупа много пари и връзки.( НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не съм му искала пари) Вече бях станала на 22 години и живеех при приятеля си. С баща ми нещо се бяхме скарали ( не е караница, защото ние никога не сме се карали) и не си бяхме говорили 3 месеца. Преди да спрем да си говорим се чухме по телефона и си казахме много неща, като аз през цялото време не спирах да плача, не можех да говоря и му връщах лентата назад. А той най-безмълвно седеше и накрая само каза, имам работа ще ти звънна после. Последва 3 месеца мълчание. Стана така че се видяхме и пак заговорихме и се наложи с моя приятел, който е от другия край на България и има бизнес да дойдем и да му помогнем на него, защото беше останал без персонал. Последва още един разговор очи в очи , в който му казах абсолютно всичко което ми тежеше през всичките тези години, като пак плачех. Той каза, че не може да върне времето назад и така изкара нещата, че втората му жена не ѝ е било приятно да се въртя около тях. Както и да е. 3 месеца му помагахме без да ни дава пари. Това беше ужасно, аз отново бях ненужда, той се държеше с мен по-зле отколкото с персонала си. Когато му споделях какво се е случило, той ми казваше не взимай отношение и не ме бъркай. Сядаха да обядват и вечерят с брат ми и втората му жена а аз ги обслужвах и седях като сираче отстрани. Гледах едно семейство което е заедно и е щастливо. Накрая дори се наложи да му се моля да ми плати поне надниците, защото все пак всеки има нужда от някакви пари , а неговите думи бяха аааа ето ставало е въпрос за пари. Което не е така. Търпях упреци, търпях безразличие. Брат ми един ден ми се озъби и се направи на интересен все едно ми е шеф пред останалите, а аз просто не издържах и му звъннах а той ми се изсмя и се зарадва че синът му се държи по този начин , шефски. Никога не съм искала имоти, пари или материални вещи. Единственото което исках е любов, подкрепа, разбиране, грижа и внимание. Цял живот ми е липсвал баща ми, цял живот имах нужда от него. След тези 3 месеца работа при него, аз и приятелят ми заминахме за чужбина да работим и се върнахме след 3 месеца. Отидохме да го видим. Единият ден преди да си тръгна останахме само двамата и обядвахме. Разбира се пълна тишина, както обикновено, защото никога нямахме какво да си кажем. Стана на въпрос за у университета, защото ми оставаха още 2 години да завърша, а той ми каза, ще видим колко ще завършиш. Не си спомням много добре разговора, но накрая му казах че той никога не ми е казвал браво. Неговият отговор беше че никога не е имало защо той да ми каже браво и да се гордее с мен! ТОВА ПРЕЛЯ ЧАШАТА, ТОВА БЕШЕ ГРАНИЦАТА. След тези думи, ако искате вярвайте , но нещо в мен се пречупи и този човек стана чужд за мен, беЗразличен. След този разговор аз спрях всякакъв контакт с него. Той ми звънна 2 пъти , аз не отговорих и всичко беше дотам. Цели 2 години в които нито аз искам да го търся, нито той ме е търсил или интересувал от мен(чрез майка ми или баба ми). И си казвам че наистина не ми пука за него, че той не заслужава моята любов. Осъзнавам че той никога не ме е обичал и преди го оправдавах защото все пак сме се разделили отдавна. Но да кажеш на собственото си дете че никога не е имало за какво да му кажеш браво, това просто ме уби и уби всичко в мен, което го обичаше.
Нооо..... Защо продължавам да страдам, защо ме боли, защо усещам празнина, защо ми се плаче, защо си казвам че целият ми живот е провален , защото аз психически съм срината заради този човек който ми се води БАЩА. Дали не трябва да посетя психолог, защото с когото и да говоря никой не ме разбира. Живот и здраве другата година ще се женим с моят партньор и аз съм категорична в това, че "баща ми" няма място на моята сватба и аз не го искам там. Разбирате ли, че когато не общувам с него аз се чувствам много по добре. А когато уж общуваме и уж разговаряме аз се чувствам съсипана и унижена.
Все се питах аз много обичам моя баща, но той защо не ме обича?!?!?
Искам да се излекувам, искам да спре да ми е гадно и да се махне тази празнина.
Много ви се извинявам за дългия пост!!!!
Аз съм момиче на 24 години. Родителите ми са се развели, когато аз съм била на 3 години. ( Баща ми е изневерявал на майка ми) От друга страна майка ми си намери мъж след около 1 година от раздялата и аз израснах с него. Баща ми също си намери друга жена. Живеем за 10 километра разстояние. Когато бях малка постоянно говорех за моя баща, той беше моята гордост, той беше моят герой , обичах го безрезервно много, а от негова страна получавах само едно виждане веднъж месечно за по 10 минути, за да даде издръжката на майка ми. Така минаха около 4-5 години. През тези години втория мъж на майка ми постоянно я тормозеше и биеше. Почти всяка вечер имаше скандали, крясъци, побоища. А аз треперех и молех майка си да влезе в стаята. Така премина моето детство. На баща ми се роди дете. Преди да се роди ме взимаше за по 1-2 дни при него и жена му се отнасяше добре с мен. Но след като се роди брат ми( който много обичам) всичко се промени. Вече изобщо не ходех при него. Той и преди не ми в обръщал никакво внимание а сега още повече. Само когато се налагаше да ходя при баба и дядо( неговите родители), които си идваха на 2-3 години лятото, защото бяха в Испания, само тогава трябваше той да идва и да ме кара при тях. Чакала съм го с часове, защото той вечно си имаше работа. Вземеше ме остави ме там и повече не се появяваше. Дойде време за пубертета. Аз не преставах да го обичам ужасно много. Когато ходех при баба и дядо и когато и той идваше със семейството си аз се чувствах като чужд човек. Остани седнала, никой не се интересуваше от мен. Радваха се само на брат ми и аз бях в ъгъла. Няма да забравя едно лято разбрах че ще ходят на море и баба ми( неговата майка) ми каза обади му и го питай дали можеш да отидеш с тях. ( Никога не съм ходила с него на почивка)
Звъннах а неговия отговор беше че няма място за мен. Разбира се аз какво да кажа освен добре, няма проблем. На нито един празник аз не съм била с него, не защото не съм искала, а защото той не ме искаше и не ме взимаше. Но дори тези неща не ме интересуваха и пак продължавах към него. Друг случай, когато беше дошъл да даде издръжката и майка ми му каза прегърни я, тя толкова много иска! Никога няма да го забравя. Защо да подсещаш някого да прегърне детето си. На един мой рожден ден цял ден чаках да се обади, нямах търпение , но той разбира се беше забравил и явно майка ми му се беше обадила и той дойде вечерта късно и ми каза що не се обаждаш да кажеш че имаш рожден ден. Преглътнах. Преглътнах дори когато собствения ми баща ми спира на пешеходната пътека и не можа да ме познае и след като му се обадих и му казах че ако е бил брат ми няма как да не го познае той отново почна да се оправдава. Брат ми порасна и когато се виждахме той искаше да ходя да спя у тях. Ходила съм 3-4 пъти в които отново се чувствах излишната. Чужд човек, който седи и гледа едно семейство как са щастливи. Постоянно ходеха на почивки в чужбина, всяка събота и неделя по балкана, всички празници по хотели и т.н. Но аз никога с тях. След поредния скандал на майка ми с втория ѝ мъж аз му звъннах и плачех и му казах моля те ела ме вземи, не мога повече( а той знаеше всичко) ми каза ще дойда и така и не дойде. Между другото баща ми разви голям бизнес и натрупа много пари и връзки.( НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не съм му искала пари) Вече бях станала на 22 години и живеех при приятеля си. С баща ми нещо се бяхме скарали ( не е караница, защото ние никога не сме се карали) и не си бяхме говорили 3 месеца. Преди да спрем да си говорим се чухме по телефона и си казахме много неща, като аз през цялото време не спирах да плача, не можех да говоря и му връщах лентата назад. А той най-безмълвно седеше и накрая само каза, имам работа ще ти звънна после. Последва 3 месеца мълчание. Стана така че се видяхме и пак заговорихме и се наложи с моя приятел, който е от другия край на България и има бизнес да дойдем и да му помогнем на него, защото беше останал без персонал. Последва още един разговор очи в очи , в който му казах абсолютно всичко което ми тежеше през всичките тези години, като пак плачех. Той каза, че не може да върне времето назад и така изкара нещата, че втората му жена не ѝ е било приятно да се въртя около тях. Както и да е. 3 месеца му помагахме без да ни дава пари. Това беше ужасно, аз отново бях ненужда, той се държеше с мен по-зле отколкото с персонала си. Когато му споделях какво се е случило, той ми казваше не взимай отношение и не ме бъркай. Сядаха да обядват и вечерят с брат ми и втората му жена а аз ги обслужвах и седях като сираче отстрани. Гледах едно семейство което е заедно и е щастливо. Накрая дори се наложи да му се моля да ми плати поне надниците, защото все пак всеки има нужда от някакви пари , а неговите думи бяха аааа ето ставало е въпрос за пари. Което не е така. Търпях упреци, търпях безразличие. Брат ми един ден ми се озъби и се направи на интересен все едно ми е шеф пред останалите, а аз просто не издържах и му звъннах а той ми се изсмя и се зарадва че синът му се държи по този начин , шефски. Никога не съм искала имоти, пари или материални вещи. Единственото което исках е любов, подкрепа, разбиране, грижа и внимание. Цял живот ми е липсвал баща ми, цял живот имах нужда от него. След тези 3 месеца работа при него, аз и приятелят ми заминахме за чужбина да работим и се върнахме след 3 месеца. Отидохме да го видим. Единият ден преди да си тръгна останахме само двамата и обядвахме. Разбира се пълна тишина, както обикновено, защото никога нямахме какво да си кажем. Стана на въпрос за у университета, защото ми оставаха още 2 години да завърша, а той ми каза, ще видим колко ще завършиш. Не си спомням много добре разговора, но накрая му казах че той никога не ми е казвал браво. Неговият отговор беше че никога не е имало защо той да ми каже браво и да се гордее с мен! ТОВА ПРЕЛЯ ЧАШАТА, ТОВА БЕШЕ ГРАНИЦАТА. След тези думи, ако искате вярвайте , но нещо в мен се пречупи и този човек стана чужд за мен, беЗразличен. След този разговор аз спрях всякакъв контакт с него. Той ми звънна 2 пъти , аз не отговорих и всичко беше дотам. Цели 2 години в които нито аз искам да го търся, нито той ме е търсил или интересувал от мен(чрез майка ми или баба ми). И си казвам че наистина не ми пука за него, че той не заслужава моята любов. Осъзнавам че той никога не ме е обичал и преди го оправдавах защото все пак сме се разделили отдавна. Но да кажеш на собственото си дете че никога не е имало за какво да му кажеш браво, това просто ме уби и уби всичко в мен, което го обичаше.
Нооо..... Защо продължавам да страдам, защо ме боли, защо усещам празнина, защо ми се плаче, защо си казвам че целият ми живот е провален , защото аз психически съм срината заради този човек който ми се води БАЩА. Дали не трябва да посетя психолог, защото с когото и да говоря никой не ме разбира. Живот и здраве другата година ще се женим с моят партньор и аз съм категорична в това, че "баща ми" няма място на моята сватба и аз не го искам там. Разбирате ли, че когато не общувам с него аз се чувствам много по добре. А когато уж общуваме и уж разговаряме аз се чувствам съсипана и унижена.
Все се питах аз много обичам моя баща, но той защо не ме обича?!?!?
Искам да се излекувам, искам да спре да ми е гадно и да се махне тази празнина.
Много ви се извинявам за дългия пост!!!!
Мила, смятам, че имаш доста сериозна психологическа травма, която определено бих ти препоръчала да отработиш с добър специалист. Тези отношения са много важни, а крахът им, какъвто е при теб, е нещо, което неминуемо оставя дълбоки следи. Потърси професионална помощ. Имаш нужда.
До тогава, докато не си стъпиш на краката, не го търси този човек и избягвай контакти с него и със семейството му. Ако някога те попита защо го правиш /в което малко се съмнявам/ - кажи му истината, но кратко и ясно и, ако ти е възможно, без да си изтърваш нервите, да плачеш, или да викаш.
...
Чета тук обвинения към майка ти. Не се връзвай на такива неща. Тя е длъжна да организира контакти на детето с баща му, дори съгласно съдебното решение за развода. Даже и да няма такова, тя е задължена по закон да го прави. И го е правила, с идеята, че така е редно, че е длъжна и че е добре да имаш отношения с родния си баща.
Обърни внимание първо на личния си проблем, без да виниш на този етап никого. Психологът ще ти помогне да се справиш с него, което става бавно и полека, но пък има шанс да не продължаваш да си вредиш, ако поработите добре.
# 26
12 ноем. 2019, 18:17 ч.
Прави сте за всичко. Но най-правите сте, че никога няма да позволя моите деца да имат същата съдба. И двамата с моя приятел сме деца на разведени родители и двамата много добре знаем колко боли и как не се чувстваш пълноценен човек. Имали сме много разговори по въпроса за деца и сме единодушни, че не искаме нашите деца да имат нашата съдба. А както се казва Господ има, той гледа . Важното е да сме живи и здрави и всеки да изживее живота си по начина, който иска.
Виж целия пост
# 27
12 ноем. 2019, 20:14 ч.
А защо да си непълноценен човек? Въобще не трябва да се чувстваш така. Всеки това е минало, животът е твой и ти го живееш според разбиранията си.
Виж целия пост
# 28
12 ноем. 2019, 22:03 ч.
Имаш някаква идеализирана представа за баща, която си прегърнала и обичала през годините. Този човек не ти е дал повод за обич и привързаност. Просто търсиш "бащина фигура". Надявам се да не си намерила такъв съпруг и за това да си с него.
Срещи с психолог е много добра идея.
Има връзки и познанства, които трябва да надрастем и прескочим, за да продължим напред свободни.
Знаеш ли какво последно каза на нас със сестра ми баща ни преди да се самоубие? "Да имаш деца е много, много ши*ано нещо!" Дори не знаех какво е шиб*но тогава
И аз имах периоди, в които се опитах да го идеализирам и да превърна бащината фигура в някакъв блян и идеализиран образ на грижа и опора. Собствената му майка /с която израстнахме/ бе моя психолог, който ме отрезви и ме накара да виждам нещата такива, каквито са и да не потъвам в самосъжаление. Сега, като голям човек осъзнавам, че не и е било никак лесно да ме накара да осъзная, че макар да и е син, няма за какво да съжалявам от липсата му.
Някъде, някой, може би има перфектния баща, който го обича, обгрижва и подкрепя. Ние НЕ! И какво от това?
Виж целия пост
Срещи с психолог е много добра идея.
Има връзки и познанства, които трябва да надрастем и прескочим, за да продължим напред свободни.
Знаеш ли какво последно каза на нас със сестра ми баща ни преди да се самоубие? "Да имаш деца е много, много ши*ано нещо!" Дори не знаех какво е шиб*но тогава
И аз имах периоди, в които се опитах да го идеализирам и да превърна бащината фигура в някакъв блян и идеализиран образ на грижа и опора. Собствената му майка /с която израстнахме/ бе моя психолог, който ме отрезви и ме накара да виждам нещата такива, каквито са и да не потъвам в самосъжаление. Сега, като голям човек осъзнавам, че не и е било никак лесно да ме накара да осъзная, че макар да и е син, няма за какво да съжалявам от липсата му. Някъде, някой, може би има перфектния баща, който го обича, обгрижва и подкрепя. Ние НЕ! И какво от това?
# 29
12 ноем. 2019, 22:08 ч.
Баща ти е тотален задник. Осъзнай го и приеми факта, че не всички хора са добри бащи, майки, родители.
Ти заслужаваш обич и топлина като всеки човек. Този човек, баща ти, не е в състояние да ти ги даде, защото вероятно е изпълнен с множество комплекси, притеснения, собствени проблеми и вини, объркан е. Това не прави теб лош или по-ниско ниво човек, който не заслужава обич, внимание и разбиране.
Остави го, няма да ги получиш от него и насочи енергията си към собствено семейство.
Виж целия пост
Ти заслужаваш обич и топлина като всеки човек. Този човек, баща ти, не е в състояние да ти ги даде, защото вероятно е изпълнен с множество комплекси, притеснения, собствени проблеми и вини, объркан е. Това не прави теб лош или по-ниско ниво човек, който не заслужава обич, внимание и разбиране.
Остави го, няма да ги получиш от него и насочи енергията си към собствено семейство.
Препоръчани теми