Здравейте.
Бих искала да получа съвет от Вас!
Имам проблем с майка ми, комуникацията ни не е такава каквато би било нормално за майка- дъщеря.
Когато имам проблеми, никога не ми дава съвети, а ми казва оправяй се сама, не мога на всички да Ви мисля проблемите. Мила и добра е само , когато има изгода (било то да и дам пари или да и купя нещо, финансовата част е много важна за нея.
Като се върна назад в детството си, основните спомени, които се сещам, са как ми е казвала че аз съм божие наказание, свиня, глупачка, че е трябвало да ме роди и да ме изхвърли, урод. Била ме е до безобразие, още помня, как ме е хващала за косата и е помитала целият коридор с мен, удряла ми юмруци и ми е разкървавяла носа. преди около 5 години , имаше период от около година и половина, в които не си говорехме, и в крайна сметка, решихме да възобновим, отношенията си, само защото аз реших да я потърся, и все пак да имаме някаква комуникация! Сега като се върна назад, във времето тогава когато не си говорех с нея, бях много по щастлива и уравновесена. Имам чуството, че самата комуникация с нея ме изпива!
Последно време, започвам много да мисля за детството си и в главата ми се въртят всякакви сцени, как ми е казвала, че съм нищожество, как не заслужавам да живея, как нямам право да и отговарям, понеже тя ме издържа.
Моля да ми дадете съвет, как да спра да се мъча с тези мисли,
Виж целия пост
Бих искала да получа съвет от Вас!
Имам проблем с майка ми, комуникацията ни не е такава каквато би било нормално за майка- дъщеря.
Когато имам проблеми, никога не ми дава съвети, а ми казва оправяй се сама, не мога на всички да Ви мисля проблемите. Мила и добра е само , когато има изгода (било то да и дам пари или да и купя нещо, финансовата част е много важна за нея.
Като се върна назад в детството си, основните спомени, които се сещам, са как ми е казвала че аз съм божие наказание, свиня, глупачка, че е трябвало да ме роди и да ме изхвърли, урод. Била ме е до безобразие, още помня, как ме е хващала за косата и е помитала целият коридор с мен, удряла ми юмруци и ми е разкървавяла носа. преди около 5 години , имаше период от около година и половина, в които не си говорехме, и в крайна сметка, решихме да възобновим, отношенията си, само защото аз реших да я потърся, и все пак да имаме някаква комуникация! Сега като се върна назад, във времето тогава когато не си говорех с нея, бях много по щастлива и уравновесена. Имам чуството, че самата комуникация с нея ме изпива!
Последно време, започвам много да мисля за детството си и в главата ми се въртят всякакви сцени, как ми е казвала, че съм нищожество, как не заслужавам да живея, как нямам право да и отговарям, понеже тя ме издържа.
Моля да ми дадете съвет, как да спра да се мъча с тези мисли,
