Въпрос към семейните татковци - да кажа ли на мъжът ѝ?

Не знам каква е ползата от това да се (само)поставиш в ролята на посредник.
Да припомня ли великото определение за посредника?

Ако след разпадането на другото семейство, на жената, на която са изневерили, ще й стане по-леко и по-меко, да го съобщи на съпруга. Важното е да се чувства добре.
Но ако горчилката от изневярата си остане, не виждам защо да вгорчава и живота на другите. Нека си се оправят сами в кашите.

на мен ми е любопитно каква ще е развръзката.

Ако другата страна няма деца,иди-дойди.
В момент на бяс,може и да им стъжня идилията..
Но ако имат деца,абсурд да ходя да топя майка им какви ги върши и да допринасям за разбиването на семейство им.Чак такъв грях на душата си не слагам.
А за греховете на прелюбодейката,в случай,че е и майка,предпочитам да оставя оповестяването на заветната "истина",както и правосъдието,в ръцете на Бог.

Ако става въпрос за някоя позната семейна двойка и разбереш, че единия кръшка на половинката си, тогава лично аз не съм за намеса и съобщаване. Обаче когато същата тази семейна двойка единия кръшка с ТВОЯТА половинка, тогава нещата са други. Вече ти самият си намесен и си длъжен да уведомиш другия потърпевш, защото иначе прикриваш невярната му половинка. Т.е. вече и 4-та сте намесени. Колкото до последствията, отговорността за тях се носи от партньора прибегнал до "търсене на новата тръпка", "следването на сърцето си" и там да не използвам другите думички от репертоара ми. Едни отношения градени върху лъжи, не са за мен нормални отношения. Много хора си мислят, че като прибегнат до тайничкото гуш муш ще им се размине, че като партньора не разбере всичко ще е наред, обаче истината има гадното свойство да изплува рано или късно.
Другото любимо оправдание на кръшкачите, че все нещо им липсва и така запълват тази липса.
Винаги нещо липсва, за да имаш едно нещо почти винаги трябва да се лишиш от нещо друго. Но не малко хора отказват да го приемат и тръгват по този път.
И на мен ми липсват много неща, липсва ми свободата на ергенския живот, липсва ми спокойствието вкъщи, липсва ми времето прекарано с жена ми на саме и секса по всяко време. Обаче няма как, докато вечер укротим целия панаир и утихне глъчката вкъщи, и двамата сме скапани и гледаме да спим. Секс има 1-2 пъти в седмицата, което за мен ми е малко. Обаче това не значи, че трябва да отида при комшийката и да търся при нея "дълбоката и изпепеляваща страст", "нови емоции и радост, разнообразяващи скучното ежедневие" (надявам се, че този изказ допада повече на потребителките тук).
Същото се отнася и за жена ми, и на нея и липсват същите неща, както и да е с някой галантен джентълмен, който да не ръси глупости по всяко време, ама не можа да случи на такъв.
Нормално е в един момент животът на всяка двойка да стане скучен, еднообразен, когато се появят децата и грижите нараснат драстично. Аз съм го приел това, когато съм решил да имам семейство и деца, които да ме радват. Очаквам същото и от жената до мен, след като не съм я отвлякъл и замъкнал на сила в моя дом. За някои неща може да не сме си давали сметка, но след като сме се хванали на хорото, трябва да го играем.

За първи път да харесам мъжко мнение в този форум.
Много добре казано.

Само не разбрах как хем ти е скучен и еднообразен животът, хем имаш деца, които да те радват. Това не са ли две взаимноизключващи се неща?

Не се съмнявам, че все някой ще намери какво да разкритикува и в горния пост на rf22 (а, току що видях, че това вече е факт), който лично за мен е образцов съпружески .

Вероника, не са взаимно изключващи се нещата.
Спокойно може да те радват децата и същевременно да ти липсва ергенската свобода. Хората не са особено логични същества, особено емоционално. Но най-важното е редът на приоритетите. На някои ергенската свобода им е първият приоритет - преди деца, семейства и всичко свързано. И все нещо им липсва, все не ги разбират, все са в затвор и ги ограничават.

А, мен ми е ясно, исках да чуя неговата трактовка.
Да ти липсва ергенската свобода не означава, че си образцов съпружески. Еле пък някой с 9 поста, твърде малко, за да се оцени каквото и да било. И пак - това, което ти си написала не е това, което аз питам.
"Спокойно може да те радват децата и същевременно да ти липсва ергенската свобода. " Пък аз за скуката питам, скуката. Неясно ми е това понятие, затова. Още по-малко ми е ясна връзката между скуката и децата, честно.

Е аз не го и твърдя.
А връзка между скуката и децата има съвсем пряка. Просто децата често те възпрепятстват да вършиш нещата, които си вършил преди тях, и които са ти били интересни. Особено като са малки. За някои хора с неизживяно детство това се превръща в проблем. И единственото му решение виждат в кратки бягства от семейния хомот.

Мен лично това ''длъжен да уведомя'' ми е като препратка към едни времена от преди 30 години.
Тия неща така или иначе ги дъвкахме и предъвкахме многократно, но авторката не се включва да каже какъв е резултата от уведомлението.
Пък то това е интересно, не да разглеждаме личният морален кодекс на всеки потребител, включително моят.

Дано дамата да е добре и да няма тежки последици в начина и на живот. Не я познаваме и на думи под афект нещата изглеждат добре. Ако е сама с дете, без доход и със сто лева издръжка вече не е добре, но никой от нас няма да и помогне. Вече е безсмислено. Тя така или иначе уведоми съпруга, какво още предъвкваме? Един ще каже, друг не, един толерира изневери или кръшка, друг не. Не е ли ясно, че никой кръшкач няма да се промени от нашите тиради, че още дълбаем? Да не говорим, че онзи ден си мислех, че нищо чудно и любовницата да чете и коментира.

чек че обърках темите, много навалица много нещо, тва е за тука

Да, няма какво да съдим жената. Дано всичко се нареди по най-добрия за нея и детето й начин, защото е наистина кофти ситуация.

Моля, моля... Имаше си и хубави неща в старо време. Не може всичко наопаки, за да сме мноу модерни.

Аз бих се чувствала точно съучастник, ако крия такава тайна. И не бих я крила дълго.

Ми не са взаимно изключващи се неща. Обичам децата си и ме радват много, когато прекарвам времето си с тях, но всички знаете какъв е животът на семейните двойки с малки деца, едва ли точно тук се налага да го обяснявам. Тва, че е почти невъзможно да седна вечер пред телевизора или компютъра да изпия една бира, без на 3-тата минута да почне да ми се стърже за нещо или да ми се надува главата от детска глъчка. Също като имам някакви идеи за вечерта с жена ми след като заспят децата, ама те се бият и скачат до след 11, а когато най-накрая заспят сме скапани и всичко отива по дяволите....
Някъде след хилядния път на тези изброени неща и много други подобни леко почва да дотяга всичко, ама ни най-малко означава, че ще зарежа децата си или ще отида да рендосвам комшийката, щото нали липси......