Какво правите, когато съпругът ви ви приема за даденост

За финансовата независимост, не е нужно да печелиш повече от мъжа си, за да си независима. Просто трябва да е достатъчно да можеш да се издържаш и без негова помощ.
Именно.

Някой по-назад спомена, че трябва да изглеждаме така, че и хлапаците да се обръщат след нас. ОК, за 30-40 годишните да речем, че е лесно. Но когатто си на, да речем 57, как точно да накараш хлапетиите да те видят по начин, различен от начина, по който гледат баба си? Има единици такива жени, но те са точно това: единици.

О, не са единици! Има такива баби, дето по бански могат да засенчат част от тийнейджърите. Просто не живеят в България, където все още си е патриархат. Ако искате и снимки мога прикача. Има и такива дето са били пълнички, ама се вземат в ръце и картинката се променя на стари години.
Но оправдания милион и едно. Работя и съм обградена от жени, които никога няма да го разберат. Предполагам повечето от четящите също!

Дежа ву.
Дай да ги видим тези баби. Жена на 50 не може да се мери с жена на 20... по нищо. Телесно.

Ами Есил Дюран примерно?

Ето и една напълно непозната за мен жена:
https://www.msn.com/en-us/health/agingwell/weight-lifting-grandm … itions/ar-BBTAEeQ

Кой?

Подкрепям Кечър. И аз имам дежа ву

Хмм, това не е точно жена...

Да, това е пример за подражание! Но разводнихме много темата на женицата.

Нека някой мъж да се включи, но според мен, ако има повече такива жени, ще има и по-щастливи мъже!

Не знам, ама мен по-пълна и неглиже са ме обичали, и слаба и направена-не са ме отразявали, така че..
На грешен път си, пънкарке, не е това ключа за палатката.

Авторката се оплаква от липса на близост, а получава съвет да гони магистратура. Да живееш със съквартирант и да инициираш дори секс, било нормално. Сериозно ??? Единственият съвет, който мога да и дам е да отделят време само за двамата. Никаква кариера не може да оправдае елементарна липса на ласка, комплимент  или дребни, мили жестове. Какво следва след още 10 години, ще комуникират онлайн? 
Един дребен жест от покойния ми баща няма да забравя никога. Ужасно време. Изгубил се в една горска местност, вървял е с км. Изненада ни с букет красиви, лилави минзухари :"- За моите момичета... " Беше мъж с характер, не домашен слуга. Отдаващ се изцяло първо на любимите същества. В бизнеса винаги е постигал всичко.

Насочване в страни ли? И се очаква той да скочи с интерес върху нея?
Най-много да избоде очи с този съвет вместо да изрисува вежди.

Абе защо приемате всичко в бяло и черно? Това, което написах не значи да си насочи краката и да ги вдигне срещу някой друг.
Кечке, пак неволю трябва да се съглася с теб- никоя 40-50 годишна не може да се сравни със свежестта на 20 годишна. Но нерядко 40 годишната знае как да държи мъжа си далеч от 20 годишните.

Не знам, мъжът ми почне ли да се интересува от приятелки жени в соц мрежите, ще е началото на края. Аз с такива неща не блъфирам и тръгна ли да отклонявам интереса си встрани, ще си е наистина.

Относно поддържането, на мен ми е невъзможно с дете. От малко малко, да, но не и достатъчно, за да съм наистина хубаво изглеждаща. Аз винаги съм се занимавала със спорт и то на много сериозно ниво, тялото ми има нужда от сериозни натоварвания, които не са "тичане след дете". Мъжът ми го няма дълги периоди от време и тогава бутам да оцелеем. Детегледачка ползвам само, когато работя, другото време искам да съм с детето или аз или мъжа ми. Фитнес/плуване ми е немислимо, защото наистина нямам кога. Евентуално нещо вкъщи от интернет, това ми хрумва. Тоест, тези неща мога да ги правя през периодите, в които мъжът ми е с нас. Тогава наистина си почивам и той прави всичко по домакинството, аз само работя, лежа и си играя с детето, мога и да спортувам. Но няма ли го, съм все едно в казарма.
Днес, заради тази тема, реших да отида на фризьор. Ами три часа ми отне цялото нещо. Това просто няма как да го правя. Трябва да намеря някакъв баланс, но и аз се чудя какъв. Ето сега детето спи, бих могла да поспортувам, но ми е пълен корема и предпочитам да ви чета. )
Когато бяхме гаджета с мъжа ми, съм изглеждала всякак. И супер и по-несъупер, но си е бил много влюбен в мен човекът и за него съм си била най, без непременно да са ме заглеждали хлапаци:)) (да пази Господ). Сега просто не е същото.

Стига де, и ние сме гледали дете, по няколко пъти. Не е само спортът. Не знам защо все на това се набляга, като се каже човек да е във форма. Не може да се тъпчем като за последно с каквото ни падне и после да въздъхнем - ох, ами нямам време за спорт, защото трябва да играя с детето. Ама що па да не си хапна мусакичката с две филии хляб...
Три часа на фризьор откарвам само ако правя кичури, супер рядко. За едно подстригване и сешоар е не повече от час.
И никога не съм се чувствала гузна да оставя детето на гледачка, за да пия кафе с приятелка, да работя, да отида на фризьор, театър или каквото там имам да правя. Не им се счупи психиката от това, вярвам.

Е, Кафе, не знам за теб, аз за себе си писах. В 11 отидох в 2 излезнах. Аз ако тръгна и с приятелки и по театър без детето, значи да не го виждам. Може по някакви специални случаи, но редовно наистина не си го представям.

Като са малки децата, е по-трудно. Моето е на 13 и с радост стои само през деня, а и вечер.
Но аз също не бих стояла с часове в салона. Има приятелка - всяка събота от 15 до 18-19 е в салона. За мъжът ми е без значение дали сама съм си направила маникюр и прическа или не. Ще забележи ако съм била при професионалист, но не е нещо, което го впечатлява.