Sharky* правилно ли си спомням от други теми, които следя, че живееш в Гълфа, ако се бъркам извинявай. Но там нещата са доста по-различни от България и животът доста по-лесен, въпреки скромното 45 дневно майчинство, което се полага, от личен опит го знам. Ти пробвала ли си да оставиш малко бебе на ясла в България или на българска гледачка да го гледа? И да се чудиш как да изхранваш 3, 4 деца с една мижава заплата, която не прави и 1/5 от заплатата ти в емирствата? Не се заяждам, просто констатирам.
Виж целия пост
Какво правите, когато съпругът ви ви приема за даденост
- Публикувана: 18 ноем. 2019, 03:38 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2019, 10:06 ч.
# 255
27 ноем. 2019, 13:06 ч.
# 256
27 ноем. 2019, 13:41 ч.
Може ли да прехвърлите дискусията за как се гледат деца в окаяната финансова пустиня, наречена България, в друга тема. Тук заглавието е друго и честно казано, вече става досадно.
Виж целия пост
# 257
27 ноем. 2019, 13:59 ч.
А като се върна в офиса на 20тия ден, къде остави 20дневното бебе и кой ти го къремеше?!?
Пък от апартамента спомена нещо за първото дете....ми ако нямаше апартамент?!? Къде?!? До казана с лаптопа?!?
С първото бях на квартира, на 1 час път с 3 автобуса до ВИИ, където бях редовна студентка. Първото си жилище купихме 12 години по-късно. Та нямах апартамент. И лаптоп нямах тогава, първият ми превод беше на пищеща машина. Първия си комплютър, Правец 8С, купихме няколко месеца по-късно, с младоженски заем. И бях хептен до казана, защото и автоматични перални нямаше. Перях на Дианка и изварявах пелени в кофа на котлона. И памперси нямаше...
20-дневното бебе го кърмех сутрин и вечер (извиках у нас да живее моя чинка, на която плащах и заплата, на принципа на au pair). Дъщеря ми (онова, първото, дете), която е с бебе на 2 г и 2 м., което още кърми, се върна на работа, когато то направи година. Внучето е на частна ясла.
Всичко може, само да има желание и да се пребориш със собствения си страх.
АLMIRRA, от твоите уста в Божиите уши! Живея в София. От 33 г. насам.
Виж целия пост
Няма такова нещо безизходица. Има страх. Има нежелание да се напънеш да работиш. Аз започнах да превеждам (за пари) на 15тия ден от раждането на първото ми дете - бях на 21 тогава. На 35, като родих третото, се върнах в офиса на 20тия ден. Когато имаш добро образование, можеш да си позволиш да плащаш частна ясла и/или бавачка.
Пък от апартамента спомена нещо за първото дете....ми ако нямаше апартамент?!? Къде?!? До казана с лаптопа?!?
С първото бях на квартира, на 1 час път с 3 автобуса до ВИИ, където бях редовна студентка. Първото си жилище купихме 12 години по-късно. Та нямах апартамент. И лаптоп нямах тогава, първият ми превод беше на пищеща машина. Първия си комплютър, Правец 8С, купихме няколко месеца по-късно, с младоженски заем. И бях хептен до казана, защото и автоматични перални нямаше. Перях на Дианка и изварявах пелени в кофа на котлона. И памперси нямаше...
20-дневното бебе го кърмех сутрин и вечер (извиках у нас да живее моя чинка, на която плащах и заплата, на принципа на au pair). Дъщеря ми (онова, първото, дете), която е с бебе на 2 г и 2 м., което още кърми, се върна на работа, когато то направи година. Внучето е на частна ясла.
Всичко може, само да има желание и да се пребориш със собствения си страх.
АLMIRRA, от твоите уста в Божиите уши! Живея в София. От 33 г. насам.
# 258
27 ноем. 2019, 14:07 ч.
Аз понеже обичам да катеря върхове, та обикновенно гледката горе винаги си заслужава усилията.
Какво значение има каква е гледката, ако си сам на върха и няма кой да се зарадва с/за теб!
Ненапразно казват "Споделената радост е двойна радост!"...
Виж целия пост
Скрит текст:
А защо да е студ и вятър?!? Може да е невероятна гледка, което ти отваря нови небосклони?Случва се да се чудя на казуса с граденето на кариера, на каква цената е постигната и в крайна сметка струвало ли си е.
Асоциирам го понякога с алпинист, катерещ висок връх, драпащ с последни сили, за да се качи. И когато е там, отгоре, гледащ на света отвисоко, усеща само студа, бръснещия вятър и липсата на любим човек, на когото да каже : "Видя ли? Заедно успяхме."
А след това идва ред на следващ, по-висок връх ...
Асоциирам го понякога с алпинист, катерещ висок връх, драпащ с последни сили, за да се качи. И когато е там, отгоре, гледащ на света отвисоко, усеща само студа, бръснещия вятър и липсата на любим човек, на когото да каже : "Видя ли? Заедно успяхме."
А след това идва ред на следващ, по-висок връх ...
Аз понеже обичам да катеря върхове, та обикновенно гледката горе винаги си заслужава усилията.
Скрит текст:
Аз чак кариеристка не съм, но пък както споменах в предишни постове, ценя независимостта.
Та в този ред на мисли, ме налегнаха едни теории. Борим се срещу домашното насилие, най вече срещу жени. А в крайна сметка жената в периода, в който гледа малко дете/майчинството/ е притисната от държавата до такава степен, че не може да противодейства по никакъв начин.
Пояснявам:
Първата година, ако са те осигурявали на реална заплата ще получаваш прилична пари. А след това държавата ти дава едни 380 лв. Ако мъжа ти те тормози и искаш да се махнеш, до къде стигат?!? Ясли няма или се вреждаш трудно. Аз като жена съм патила с работодатели и въпроса "като се разболее детето, кой ще го гледа?"
И какво ....улица без изход!
Та в този ред на мисли, ме налегнаха едни теории. Борим се срещу домашното насилие, най вече срещу жени. А в крайна сметка жената в периода, в който гледа малко дете/майчинството/ е притисната от държавата до такава степен, че не може да противодейства по никакъв начин.
Пояснявам:
Първата година, ако са те осигурявали на реална заплата ще получаваш прилична пари. А след това държавата ти дава едни 380 лв. Ако мъжа ти те тормози и искаш да се махнеш, до къде стигат?!? Ясли няма или се вреждаш трудно. Аз като жена съм патила с работодатели и въпроса "като се разболее детето, кой ще го гледа?"
И какво ....улица без изход!
Ненапразно казват "Споделената радост е двойна радост!"...
# 259
27 ноем. 2019, 14:09 ч.
О, извинявай, ама ако съм разбрала правилно говориш за един друг период и една друга България с първото. Несъпоставими са нещата! Тогава е имало и ясли и градини и държавата/нищо че не е длъжна/ е помагала и с детски и с кво ли не.
А на дъщеря ти бих и стиснала ръката, че печели толкова, че да може да плаща наем, разходи, частна ясла и да и остава някой лев и то сама! Пример ми е в живота, аз с мойте две скромни виши не мога.
Франсоаз* и това е вярно! Но не значи, че не можеш да не и се насладиш. Лично аз съм фен на това в едно семейство и двамата да си дават шанс за кариера, но в повечето семейства винаге е за сметка на единия.
Виж целия пост
А на дъщеря ти бих и стиснала ръката, че печели толкова, че да може да плаща наем, разходи, частна ясла и да и остава някой лев и то сама! Пример ми е в живота, аз с мойте две скромни виши не мога.
Франсоаз* и това е вярно! Но не значи, че не можеш да не и се насладиш. Лично аз съм фен на това в едно семейство и двамата да си дават шанс за кариера, но в повечето семейства винаге е за сметка на единия.
# 260
27 ноем. 2019, 14:26 ч.
Детски никога не съм взимала. Получавах стипендия за редовна студентка и наследствена пенсия от 74 лв. за майка ми (тя почина, когато бях на 15). Несъпоставими са нещата, да. Сега няма жителство...Тогава беше много по-зле.
Виж целия пост
# 261
27 ноем. 2019, 14:33 ч.
По-скоро държавата трябва да притисне нашите мъже. Те трябва да поемат почти изцяло финансова отговорност за децата, а не майката. А у нас е обратното. Закона не е променян от 67-ма. Странно, нали ? И много удобно за мъжете. Затова правят деца и после не ги търси. Да не говорим, че жената често храни и мухльото
Виж целия пост
Държавата ли ни притиска или собствените некултурни мъже? Държавата не е длъжна да издържа всяка решила да роди жена до пълнолетие на детето, с пари от нашите данъци (на тези, които работим). Разговорът стана "на калпавата ракета космоса ѝ крив".
# 262
27 ноем. 2019, 14:45 ч.
Може би трябва да помолим някой модератор да премести мненията в отделна тема. Явно има интерес, но да се спамим тази.
Sharky* не съм живяла по това време, но до колкото ми е известно всички са получавали детски щом имат деце. Доста родители споделят, че тогава е било по-справедливо от сега.
Може и аз да не съм разбрала, но в твоя пример баща на детето е с теб и ти помага или си се оправяла сама с стипендия и пенсия?
И не можеш да ме убедиш, че във време, в което се е плащал ергенски данък, е било по трудно да гледаш деца. Не говорим за друго, а за това да си гледаш децата.
Виж целия пост
Sharky* не съм живяла по това време, но до колкото ми е известно всички са получавали детски щом имат деце. Доста родители споделят, че тогава е било по-справедливо от сега.
Може и аз да не съм разбрала, но в твоя пример баща на детето е с теб и ти помага или си се оправяла сама с стипендия и пенсия?
И не можеш да ме убедиш, че във време, в което се е плащал ергенски данък, е било по трудно да гледаш деца. Не говорим за друго, а за това да си гледаш децата.
# 263
27 ноем. 2019, 16:20 ч.
Рядко алпинистите качват сами върхове, и то високите. Имат хора за подкрепа, шерпи и т.н Понякога тези хора са им страшно близки, изкачили са редици върхове заедно.
Чувството горе, на върха, е неземно.
Често човек си задава въпроса - Ами, ако? Дали е за кариера или за семейство. Такава е човешката природа.
Виж целия пост
Случва се да се чудя на казуса с граденето на кариера, на каква цената е постигната и в крайна сметка струвало ли си е.
Асоциирам го понякога с алпинист, катерещ висок връх, драпащ с последни сили, за да се качи. И когато е там, отгоре, гледащ на света отвисоко, усеща само студа, бръснещия вятър и липсата на любим човек, на когото да каже : "Видя ли? Заедно успяхме."
А след това идва ред на следващ, по-висок връх ...
Асоциирам го понякога с алпинист, катерещ висок връх, драпащ с последни сили, за да се качи. И когато е там, отгоре, гледащ на света отвисоко, усеща само студа, бръснещия вятър и липсата на любим човек, на когото да каже : "Видя ли? Заедно успяхме."
А след това идва ред на следващ, по-висок връх ...
Рядко алпинистите качват сами върхове, и то високите. Имат хора за подкрепа, шерпи и т.н Понякога тези хора са им страшно близки, изкачили са редици върхове заедно.
Чувството горе, на върха, е неземно.
Често човек си задава въпроса - Ами, ако? Дали е за кариера или за семейство. Такава е човешката природа.
# 264
27 ноем. 2019, 16:35 ч.
Аз не мога да те убедя в нищо, за което не приемаш фактите.
Тогава имах съпруг с ниска заплата (колкото наема на гарсониерата) и любов към чашката, и някой трябваше да "вади" парите за храна и спестяване за жилище. Аз се оправях с деца, пране, гладене, готвене, чистене, работа и следване.
И двете, дядо попе, и двете. С една диня е по-лесно, но по-уязвимо.
Виж целия пост
Може би трябва да помолим някой модератор да премести мненията в отделна тема. Явно има интерес, но да се спамим тази.
Sharky* не съм живяла по това време, но до колкото ми е известно всички са получавали детски щом имат деце. Доста родители споделят, че тогава е било по-справедливо от сега.
Може и аз да не съм разбрала, но в твоя пример баща на детето е с теб и ти помага или си се оправяла сама с стипендия и пенсия?
И не можеш да ме убедиш, че във време, в което се е плащал ергенски данък, е било по трудно да гледаш деца. Не говорим за друго, а за това да си гледаш децата.
Sharky* не съм живяла по това време, но до колкото ми е известно всички са получавали детски щом имат деце. Доста родители споделят, че тогава е било по-справедливо от сега.
Може и аз да не съм разбрала, но в твоя пример баща на детето е с теб и ти помага или си се оправяла сама с стипендия и пенсия?
И не можеш да ме убедиш, че във време, в което се е плащал ергенски данък, е било по трудно да гледаш деца. Не говорим за друго, а за това да си гледаш децата.
Аз не мога да те убедя в нищо, за което не приемаш фактите.
Тогава имах съпруг с ниска заплата (колкото наема на гарсониерата) и любов към чашката, и някой трябваше да "вади" парите за храна и спестяване за жилище. Аз се оправях с деца, пране, гладене, готвене, чистене, работа и следване.
Цитат
Често човек си задава въпроса - Ами, ако? Дали е за кариера или за семейство. Такава е човешката природа.
И двете, дядо попе, и двете. С една диня е по-лесно, но по-уязвимо.
# 265
27 ноем. 2019, 16:37 ч.
Така е, Стела, съгласен съм. Мисълта ми беше повече в посока дали си заслужава в името на кариера да пропуснеш времето за създаване на семейство или порастването на децата ти, най-важните неща в живота на човек?
И не говоря от името на човек с липса на амбиции, търсещ оправдание за безцелното си живуркане. Напротив - сменял съм три пъти попрището си, като последния път беше в нова държава и винаги съм започвал почти отначало, в името на по-добро бъдеще за детето ми.
Сега мога да си позволя неща, които допреди 10 години са ми се стрували невероятни, но въпреки това се питам дали не съм пропуснал да дам още на семейството си в процеса.
Виж целия пост
И не говоря от името на човек с липса на амбиции, търсещ оправдание за безцелното си живуркане. Напротив - сменял съм три пъти попрището си, като последния път беше в нова държава и винаги съм започвал почти отначало, в името на по-добро бъдеще за детето ми.
Сега мога да си позволя неща, които допреди 10 години са ми се стрували невероятни, но въпреки това се питам дали не съм пропуснал да дам още на семейството си в процеса.
# 266
27 ноем. 2019, 18:07 ч.
Doppel, балансът тук е много труден.
От една страна ти се иска да покажеш на децата си да са бойци в живота, да са нахъсани, да искат повече, да работят здраво, независимо в каква област и т.н.
От друга - да намериш работа, която ти дава време с тях, но и ти дава вътрешна удовлетвореност и не те кара да седиш вечер на дивана и да си мислиш, че можеш повече, искаш повече, децата ти заслужават повече.
И аз рестартирах живота си/ни в чужда държава, абсолютно от ниво Нула, знам какво е чувството да имаш работа, която плаща всичките ти сметки и почивки, но не ти носи и грам удовлетвореност.
Виж целия пост
От една страна ти се иска да покажеш на децата си да са бойци в живота, да са нахъсани, да искат повече, да работят здраво, независимо в каква област и т.н.
От друга - да намериш работа, която ти дава време с тях, но и ти дава вътрешна удовлетвореност и не те кара да седиш вечер на дивана и да си мислиш, че можеш повече, искаш повече, децата ти заслужават повече.
И аз рестартирах живота си/ни в чужда държава, абсолютно от ниво Нула, знам какво е чувството да имаш работа, която плаща всичките ти сметки и почивки, но не ти носи и грам удовлетвореност.
# 267
27 ноем. 2019, 20:58 ч.
Именно, Джи енд Би 
Ако не беше така, щеше да има наръчник "Как да сме удовлетворени от живота си."
Аз за себе си се надявам, че съм постигнал приблизителен баланс.
Но много отклонихме темата встрани - да ме извинява авторката за моя принос в тая посока.
Виж целия пост
Doppel, балансът тук е много труден...
Ако не беше така, щеше да има наръчник "Как да сме удовлетворени от живота си."
Аз за себе си се надявам, че съм постигнал приблизителен баланс.
Но много отклонихме темата встрани - да ме извинява авторката за моя принос в тая посока.
# 268
12 дек. 2019, 10:41 ч.
Благодаря, че не изтри, и на мен успя да ми върнеш ВЯРАТА, че е възможно да има такъв СЪПРУГ. В РЕАЛА имам предвид. Дай, Боже, на всякоя!
Виж целия пост
Ако позволите малко съботно-вечерна откровеност, че в момента съм сам, ако не броя чашата с бира ...
Аз съм изключително доволен, че преди известно време започнах да чета този форум.
Първоначално беше само забавно.
После ми стана интересно.
Теми като тази, обаче, успяха да повдигнат тежката завеса пред погледа ми, за да видя пиесата "Семеен живот" и през женски очи. Видях, че много от действията на актьора са били неприятни за актрисата, егоистични и нараняващи. В очите му се е изгубил някогащният плам, устните са забравили да изричат някогашните мили, топлещи думи. Сърцето му е било загубило такта на съвместното туптене. Според него това е било нормално за годините съвместен живот и след появата на най-милото същество на света, което да поеме цялата любов - тяхната принцеса, без да си дава сметка колко наранена може да се чувства отсрещната страна.
Но сценаристът се е случил романтик и е включил положителен обрат на действието.
Внезапно актьорът прогледна през мъглата, наречена семейна рутина, изплуваха позабравени чувства и думи, възвърна се някогашната бодрост и добро настроение, желанието за споделяне на всичко - важно и не толкова, радост и тежест...
Актрисата е също толкова щастлива, без да знае на какво се дължи промяната, а просто наслаждаваща се на резултата.
А за 9 годишната "принцеса" няма нищо по-радостно от щастливи родители, с които да споделя емоциите от всяко дребно събитие от ежедневието, да се прегръщат тримата без повод и да се търкалят заедно.
Дано сценаристът не е предвидил нови резки промени в действието ....
п.п. Ще извините нескопосания ми разказ, тъй като поезията, прозата или драматургията никога не са били сред силите ми, но нещо ми дойде така отвътре.
п.п.п. Утре, като си прочета глупостите, сигурно ще умра от срам
п.п.п.п Айде полечка! Аз отивам да надуя уредбата и да си танцувам (или куфея беше правилната дума за рок...), че жените ми са на вечерно парти. Да му мислят комшиите!
Аз съм изключително доволен, че преди известно време започнах да чета този форум.
Първоначално беше само забавно.
После ми стана интересно.
Теми като тази, обаче, успяха да повдигнат тежката завеса пред погледа ми, за да видя пиесата "Семеен живот" и през женски очи. Видях, че много от действията на актьора са били неприятни за актрисата, егоистични и нараняващи. В очите му се е изгубил някогащният плам, устните са забравили да изричат някогашните мили, топлещи думи. Сърцето му е било загубило такта на съвместното туптене. Според него това е било нормално за годините съвместен живот и след появата на най-милото същество на света, което да поеме цялата любов - тяхната принцеса, без да си дава сметка колко наранена може да се чувства отсрещната страна.
Но сценаристът се е случил романтик и е включил положителен обрат на действието.
Внезапно актьорът прогледна през мъглата, наречена семейна рутина, изплуваха позабравени чувства и думи, възвърна се някогашната бодрост и добро настроение, желанието за споделяне на всичко - важно и не толкова, радост и тежест...
Актрисата е също толкова щастлива, без да знае на какво се дължи промяната, а просто наслаждаваща се на резултата.
А за 9 годишната "принцеса" няма нищо по-радостно от щастливи родители, с които да споделя емоциите от всяко дребно събитие от ежедневието, да се прегръщат тримата без повод и да се търкалят заедно.
Дано сценаристът не е предвидил нови резки промени в действието ....
п.п. Ще извините нескопосания ми разказ, тъй като поезията, прозата или драматургията никога не са били сред силите ми, но нещо ми дойде така отвътре.
п.п.п. Утре, като си прочета глупостите, сигурно ще умра от срам
п.п.п.п Айде полечка! Аз отивам да надуя уредбата и да си танцувам (или куфея беше правилната дума за рок...), че жените ми са на вечерно парти. Да му мислят комшиите!
Благодаря, че не изтри, и на мен успя да ми върнеш ВЯРАТА, че е възможно да има такъв СЪПРУГ. В РЕАЛА имам предвид. Дай, Боже, на всякоя!
Така е, Стела, съгласен съм. Мисълта ми беше повече в посока дали си заслужава в името на кариера да пропуснеш времето за създаване на семейство или порастването на децата ти, най-важните неща в живота на човек?
И не говоря от името на човек с липса на амбиции, търсещ оправдание за безцелното си живуркане. Напротив - сменял съм три пъти попрището си, като последния път беше в нова държава и винаги съм започвал почти отначало, в името на по-добро бъдеще за детето ми.
Сега мога да си позволя неща, които допреди 10 години са ми се стрували невероятни, но въпреки това се питам дали не съм пропуснал да дам още на семейството си в процеса.
И не говоря от името на човек с липса на амбиции, търсещ оправдание за безцелното си живуркане. Напротив - сменял съм три пъти попрището си, като последния път беше в нова държава и винаги съм започвал почти отначало, в името на по-добро бъдеще за детето ми.
Сега мога да си позволя неща, които допреди 10 години са ми се стрували невероятни, но въпреки това се питам дали не съм пропуснал да дам още на семейството си в процеса.
# 269
12 дек. 2019, 10:55 ч.
Ох, Вихрогонче, тъкмо се радвах, че това го позатрупа праха и ти го изтупа, че пак да се червя...
Иначе благодаря за милите думи!
Виж целия пост
Иначе благодаря за милите думи!
Препоръчани теми