Развеждам се,моля за съвет!

и при развод по вина пак ще има регламентирано време да вижда детето си, както и присъдена издръжка.
доказването на вина в повечето случаи е оплюване на другия, дори и не всичко да е истина. адвоката най-добре ще ти каже какво ще правите. съдията ще прецени.

Аз не бих си причинила развод по искам ред с доказване на вина. Това е за хора със силно его, които имат нужда да доказват нещо на някого. Както и да се разведете, все ще сте разведени, на никой не му пука с вина или без вина. Най-евтиния вариант е по взаимно съгласие, като се разберете за издръжка, имоти, свиждане на детето и всеки по пътя си. Другото е стрес и болка.

за да прекратиш развода по взаимно съгласие, е достатъчно просто да не се явиш в съда, когато е насрочено разглеждането на делото ви.

Повярвай ми - не ти трябва развод по вина. Няма никакъв смисъл от него. Единственото, което ще стане е да се точи дълго време и накрая пак нищо. Споразумейте се за издръжката и за времето, в което ще я вижда и това е. Много по-леко и безболезнено ще бъде основно за теб.

Относно излизанията и пиянските му изцепки - ти това не можеш да го контролираш, защото, макар и да сте все още женени на хартия, реално не сте и той има право да прави през свободното си време каквото поиска. И те съветвам да спреш да разчиташ на него за всичко - купувания на лекарства и т.н., когато бебето е болно, защото той няма да бъде на твое разположение постоянно - от опит ти го казвам. Той ще си бъде свободен електрон, както става в почти всички случаи. А пък, когато си намери нова жена съвсем няма да има време да тича за всяко нещо. Свиквай от сега да се оправяш сама - гледай основно да ти дава редовно издръжката и това е. Не очаквай също и редовно да си спазва графиците за взимане на детето - с времето все по-рядно ще го прави щом още от сега е тръгнал да се радва на живота. Повярвай ми - в началото на раздялата всички се кълнат как ще си гледат децата, няма да ги оставят, ще дават пари за всичко необходимо и т.н., обаче с времето тези неща не се спазват. Затова гледай да си уредиш хубава издръжка за детето /до колкото това е възможно/, карай го кротко пред него, за да подпише споразумението и това е. Че, ако седнете да се съдите накрая ще увиснеш, като повечето майки с едни 100 лв. на месец и ще се чудиш после как да се оправяш

Момичета благодаря Ви за споделеното мнение! Чета и не си обяснявам вашия начин на мислене...какво означава  на никой не му пука с вина или без? Ами на мен ми пука,това остава за цял живот, пука ми за мнението на родителите ми,на роднините и близките ми хора,пука ми един ден и на детето ми как ще бъдат представени нещата, защото от сега ми се говори,че един ден щял да и каже,че аз съм искала да се разведа и съм я отделила от баща и...пука ми и аз съм човек,това не е "силно его",не е и начин да "оплюя някой".Имам достойнство, имам чест! Изобщо не ме бърка колко време ще продължи, ако ще и години да е. Защо вечно трябва да се мълчи и да се ближат газовете на бившите,щото да дават 200,а не 150 издръжка...аз не съм очаквала той да купи лекарствата, не съм разчитала на помощ от него,обадих  му се за да мога да докажа ,че няма отговорност ,а само претенции ! Винаги сама съм се оправяла,както и сега.Издръжка се дължи на дете според нуждите му и според това дължащия колко може да дава,няма да съм от майките взимащи 100 лв.Относно излизанията му грам не ме вълнуват, аз също не съм човек,който ще се затвори в къщи,с това исках да кажа колко му е отговорността към детето и че това дете е чакано години ,а е едва на няколко месеца ,а той вече явно му се нарадва. Или аз не съм обяснила добре или просто повечето жени предпочитат да нямат мнение и да продължават да бъдат мачкани,че ние може и на 500 лв издръжка да се споразумеем,само и само аз да разпиша,а не той,защото точно той е със усрания гъз и след 3 месеца да води дело да я намали..Едва ли може повече болка да ми причини такова дело,то вече няма накъде

Виж сега, момичетата много добре са те посъветвали. Също така - ако ще те обвинява, че ти си искала да се развеждаШ - тогава делото по вина се завежда от теб, нали си наясно, че ще има по-голямо основание да го казва. Също така в момента минималният размер на издръжка е 140 лв., няма как да си от “тия, дето взимат 100 лв.
Въобще, струва ми се, че подхождаш емоционално, а не рационално и не си си направила проучване и ясен план какво искаш.
Прочети пак поста на лейди Касиопея, помисли и реши точно какво искаш.
Имай предвид, че неявяване автоматично прекратява делото по взаимно съгласие. Но и на място, ако сте се разбрали предварително с него, можете да промените някои от условията.
П.П. така моя приятелка смени малко режима за свиждане и вдигнаха издръжката на самото дело, беше дребно доуточнение, но може да се направи на място.

Ще ти причини късане на нерви такова второ дело и още как. Това дете ще порасте /дай боже в спокойна атмосфера и не при изнервена майка/, ще му обясниш, когато това е възможно как стоят нещата. Сама пишеш: "не съм разчитала на помощ от него,обадих  му се за да мога да докажа ,че няма отговорност ,а само претенции". С такива доказвания до никъде няма да го докараш. По-добре запазете някакви нормални, доколкото е възможно, отношения, все пак той е бащата на това дете, заради самото дете. Лош, добър, ти си го избрала за такъв и не е нужно след време детето да бъде настройвано срещу него, ти и той сте неговите майка и баща. Винаги е по-добре да има някакъв компромисен мир между вас, а не вражда. А това, че близки и не толкова щели не знам си какво да  кажат или помислят.....на хората устата не можеш да затвориш, каквото и да направиш, винаги ще има нещо казано/помислено. Гледай да осигуриш спокойствие за детето и за себе си, не е нужно допълнително да нажежаваш атмосферата между вас двамата с бащата. Случило се е, може и да е за добро, няма как да знаеш. Млада си, ще срещнеш и ти подходящия човек, има време и ти го пожелавам.

Не мога да разбера защо си мислиш, че това решение някой ще го чете? Ще си го носиш да го показваш на роднините чия е вината ли? То това се вижда, не е нужно някой да го прочете. А ако той се държи както казваш детето само ще си изгради мнение. И БНД лееше сълзи и сополи как не му давам децата, което си беше чиста лъжа, но те пораснаха. Разбират и говорят, сами обясняват той колко ги търси и колко се интересува от тях. Връзка родител-дете там почти няма. А семейството ми твърдо застана на моя страна без да се интересува от вина. Щом аз го искам и ще съм по-добре така, те са зад мен. На никой не му дреме кой се е осрал, на никой.

Представите ти за това как протичат разводите по вина в България, както и какви са след това взаимоотношенията между бившите съпрузи са изкривени - най-вероятно са изградени на базата на това, което си гледала по филмите, което няма нищо общо с нашата действителност. Съветвам те, ако имаш близки приятелки, които са преминали през това, да поговориш с тях, за да ти стане ясно какво точно да очакваш, а то няма нищо общо с това, което си написала. Сега ще се опитам да ти обясна нещата максимално ясно и се надявам да го разбереш

1. Разводът по вина искаш да го започнеш ти. Това допълнително ще озлоби и ще настрои срещу теб съпруга ти. Развода по вина се точи с години и в крайна сметка в решението на съда ще пише "Развод по вина на......" И с това се изчерпва всичко

2. Детето ти е много малко. Докато стане на възраст, в която ще иска отговори, баща му най-вероятно вече ще е женен втори път, ще има ново семейство и деца, и това какво ще си помисли дъщеря му ще му е последна грижа.

3. Ако ще да обърнеш света, в крайна сметка той винаги ще каже на детето си, че вината за това да сте разведени е твоя. Без значение какво ще пише в решението на съда. Ти, разбира се ще твърдиш същото.

4. В България няма такова нещо, като "Бащата да свиква, че има отговорности, а не само претенции." Тук нещата са такива и с времето ще видиш, че за все по-малко неща ще можеш да разчиташ на него. Да не говорим, че като ти го върне няколко пъти настроено срещу теб, самата ти няма да искаш да прекарва чак толкова много време с баща си

5. За това, че издръжката се дължи на дете според нуждите му - това пък съвсем не е вярно. Съдът определя някаква сума, която по закон може да се определи на база месечния доход на бащата и това е. А вярвай ми нуждите на детето ти сега нямат нищо общо с нуждите му, когато тръгне на детска градина, а пък да не говорим, като стане ученичка. Тогава направо ще ти хвръкне шапката от разходи за курсове, тренировки, лагери, дрехи и т.н. И тогава ще разбереш, че издръжката хич не е за подценяване. И дори да го съдиш за увеличаване на издръжката, то тя ще бъде увеличена с 20 - 50 лв., най-много 100 /даже не вярвам да са толкова/, защото самите доходи на мъжа ти не са високи.

6. Относно роднините ти - те са твои родители и ще приемат това, което ти им кажеш. Ако им кажеш, че виновния е той - те ще повярват. Неговите родители също ще вярват на него. И никой няма да се интересува от това, което ще пише в решението на съда

7. Болката, която ще ти причини дело за развод по взаимно съгласие е невъзможно да се сравни с тази, която ще ти причини делото по вина. Там ще е едно вадене на кирливи ризи, обвинения и упреци на всяко дело, докато накрая няма да можете да се гледате. И това ще е с години.

Когато тръгнах да се развеждам една моя колежа с два развода зад гърба си ми даде следния съвет - не бързай с развода. Сега и двамата сте афектирани, ще заведеш дело за вина, което ще се точи с години и накрая нищо няма да спечелиш. Изчакай няколко месеца, година дори и ще видиш как накрая ще се разделите по взаимно съгласие, без драми и разправии, и ще успеете да запазите максимално добри отношения помежду си. Послушах я и разбрах колко права е била. Всичко мина само с едно заседание и приключи. Е, отношенията ни не са добри, но са нормални, защото не се хвърлихме с главата напред да се плюем един друг с години по съдилищата.

п.п. Повярвай ми, всичкото това ти го пиша от личен опит и за твое добро. В България законите са такива, че по никакъв начин не подсигуряват жената. Просто й дават детето и това е - от там нататък ние трябва да си трошим главите и да се чудим кое по-напред да направим - да осигурим добър стандарт на живот на детето ни ли, да го възпитаваме ли, да го гледаме, когато е болно ли и т.н. А отговорността на бащите се свежда до това да платят издръжката и от време на време, когато на тях им е удобно, да вземат детето за малко - да хапнат по пица, да се разходят и да му се обясни колко е лоша майка му. Това е реалността, затова е добре да бъдеш максимално подготвена за нея.

Успех ти желая. Насреща съм, ако мога да ти помогна с нещо

Много агресивно подхождаш, авторке, към дадените добри съвети и мнения. Ние сме минали по този път, а ти си в началото му. Разведох се по взаимно желание, въпреки, че и при мен не беше съвсем по желание. Това е за мен интелигентно и достойно. Не се обичаме вече, но да си развяваме мръсното бельо, айде, няма нужда. Междудругото, ако търсиш вина, не е изключено накрая да бъде по твоя.

Момичета,благодаря Ви ! Докато Ви четох сега си поплаках и просто се видях отстрани как изглеждам...като ужасен човек,искащ да причини лошо на друг човек,а аз не съм такава ...Болката и обидата кара човек да прави неща, които иначе не би направил и помислил дори. Аз съм отгледана само от баща си,тъй като майка ми е починала ,когато съм била на 5 годинки,толкова любов и всеотдайност видях от него, цял живот се и лишавал да има за нас(имам още 1 сестра) ,мислела съм си ,че всички бащи трябва да са като него ,искала съм бащата на моето дете да е като него,така както аз сега се стремя да бъда майката, която съм искала да имам...нооо истината е много по-различна и грозна. Бог е съдник, не аз ...доволна съм и благодарна ,че писах тук,това ми помогна  да се помиря със себе си. Всеки има своя път ,който трябва да извърви,а дали ще бъде добър човек решава сам! Благодаря Ви отново, желая Ви здраве и щастие!

vili7878, аз в никакъв случай не те възприех като ужасен човек, тръгнал да причинява зло. Разбираеми са обидата и болката в такъв момент, просто се опитахме да ти кажем, че това, което си намислила не е добър вариант и ще рикошира върху теб в крайна сметка.

Аз също не те възприех като лош, а като объркан и емоционално реагиращ човек.

Дори за секунда не съм си помисляла, че си лош човек. Всяко нещо, което ти написах го написах само и единствено, за да предпазя теб занапред. И знаеш ли какво ще ти кажа - не знам на колко години си, но запомни едно - всеки край е ново начало. Човек никога не знае какво го чака зад ъгъла