Тежък регрес на дете

Първо започна да говори по - тихо и някак си накъсано, на срички, 2 мес. След пневмонията. Тогава я набутаха 11 дни на урбазон+2 венозни антибиотика. След това стана неспокойна, получи нещо подобно на паник атаки, придружени със свирене в гърдите и задух, казваше, че и е трудно да диша. Заведох я при личната и и изписа Алора. Пи го почти 2 мес. След това си взе май месец матурите с максимален резултат, завърши с пълно 6 в 4 клас. Началото на юни ходи и на изпит на Кеймбридж сертификат от Европа и там изкара максималното, 100 процента. И след това юни започнахме да ходим на пулмолози, свиреха и гърдите, на снимка беше чиста. Казваха, че един тест, който се прави, за да се види дали е астма, не знам как се казваше е добър. Духаш в нещо като тръбичка и на компютъра излиза торта. Водих я и в София, и в Плевен. Едната и изписа пулмикорт и вентолин за инхалация, правихме 2-3 пъти, но тя казваше, че се чувства по - зле и ги спряхме. Другата каза, че не е астма, а синузит....
След това на морето ЮЛИ месец получи 2 като кризи със задух, ходихме 2 пъти в спешното. И двата пъти и слагаха урбазон и натрий бром + маска с кислород. Първия път се оправи веднага, но втория беше страшно. Не можеше да и подейства кислорода половин час, направо дишаше като " риба на сухо " , беше ужасно, мислех, че ще се случи най - лошото😭 те казаха , че е хистерия и да търсим психиатър или невролог и да минем пак на пулмолог. Веднага си тръгнахме от морето. Като отивахме до морето, казваше, че и е трудно да диша от въздуха, бил по - влажен...а ние точно за това отидохме на морето...
Пулмолога в София и изписа Флексотид и го пръскахме 1 мес с аерочембър. Водих я и на алерголог в Токуда, казаха, че е някаква еозонфилна астма. Не знам дали така се пише. От 31 юли до към 31 август и пръсках кортикостероида. Тя спря да говори около 1 авг. И след това се започна психиатри, невролози, ЯМР. Към края на авг до към края на октомври беше много агресивна,  не даваше да я докосваме. Около началото на ноември и отмина агресията и започна леко по леко да дава да я пипаме. След това пък, както писах, започна да облизва всички и всичко. Към края на ноември някъде започна да ходи, но до я водим. И към средата на декември , там някъде, спря с облизването. Сега е така: не говори, не ходи сама. Не се храни и обслужва, не изпълнява нищо. Август поне това последното правеше и даваше знаци за да и не.
И вече 7 мес ходим по мъките и нищо....😭😭😭

Какви са били антибиотиците ,с които е лекувана пневмонията ? Дали е приемала флурохинолони ? При тях са възможни странични реакции(периферна невропатия ,психотични реакции,депресия).

Мила Поли,
аз отново бих ти предложила да се информирате по телефон и запишете термин за клиниката чиито адрес ти бях изпратила във Виена. Имате толкова много направени изследвания.... Още едно мнение няма да навреди. Лекарите ще погледнат нещата от друг ъгъл.

Следя темата още от начало,сега реших да се включа. Според мен има огроюнаъи лесно разпознаваема разлика между астма и синузит. С една снимка на глава синузита се вижда. За астмата освен дето се замерва духането има и изследвания за алергени, ако случайно астмата е алергична. Това за морето ми е много познато. Аз съм с алергична астма и не мога да дишам в банята ако някой преди мен се е къпал и парата е вътре. Просто се задушавам. Не мога да ползвам инхалатори. Имам помпички - инхалатор, когато получа пристъп го ползвам. Също така ако дойде мъгливо време всеки ден ги ползвам. И синузит имам, разликата в силптомите и усещането е огромна.
Седа инсе чудя има ли вероятност детето да се е уплашило, че никой не може да му помогне за състоянието и това да е предизвикало всички тези реакции. Все ми се струва, че в крайна сметка проблемът е психичен, а не физически. Т.е. бил е физически, но в един момент се е превърнал в нешо друго. Паник атаките, трудното дишане....аз бях с астма от 15-16 годишна, повярвайте ми чувството да не можеш да си поемеш въздух беше много страшно. Не знам защо още тогава не ми изписаха инхалатор и лекарства /изписаха ми ги на 32 след като направих ужасен астматичен пристъп, който забрри дена стана пневмония,лежах в болница.../. А пулмикорта и вентолина например не ми помагат.
Та ми се струва че детето е преживяло ужасен шок от всичко и всички последващи симтоми са психична реакция на страха от болестта.
Следя с интерес темата и много се надявам да се справите и детето да се оправи. Прегръдки от мен.

И аз това си мисля след като всичко започва след пневмонията.
Поли, прегледай тази тема, ако вече не си - https://www.bg-mamma.com/?topic=1083023

Антибиотиците са Сулцеф и Амикин.
Чакаме окончателно резултати от Геника и ще пишем за час за Виена, мисля го и аз, но ни бавят с резултатите.
И аз си мислех за шок и уплаха, даже куршуми и правиха няколко пъти.
Ще прегледам темата, Алина, благодаря.
Благодаря Ви на всички за отговорите ♥️

Добре ,а има ли желание да рисува ? Има деца ,които след преживян стрес илюстрират страховете си .Проблеми със съня? Храненето ?

Поли,
запишете термин и не губете време. Даите информация какви резултати имате вече и какво очаквате още. Те ще преценят дали за първия преглед тези изследвания са достатъчни. Никои няма да ви укори. Успех !

И аз като  singapore те съветвам да запишеш час с информация какво имате като готови резултати и какво очаквате да получите. Те съответно да преценят за кога да ви запишат според изследванията които можете да им предоставите.

С леене на куршуми, извинявайте, но няма да ви се получат нещата. Добър психолог евентуално, но не знам дали ще намерите такъв.

Не, не иска да прави нищо. Нито рисува, нито пише, нито играе на телефон игри. От скоро започна да се заглежда в ТВ, ама дали разбира не знам.
Ще говоря с баща и да напише на английски, че аз не съм мн добре, а и си е доста като обяснение, и да го изпратим на клиниката за дата. Но преди като той ходи му бяха казали, когато решим да дойдем, нямало часове, но с детето. За тази докторка Джулия Водопюц( ако така се чете ) говорим, нали?

Едва ли това е причината, но все пак да споделя, че в нашия случай подозирам точно Флексотида. Дъщеря ми е недоносена. Давани са й венозно след раждането около 7-8 антибиотика, Каптоприл и още бог знае какви медикаменти. След това почти всеки месец правеше бронхиолит. Вземаха ни в болницата, там още антибиотици, при положение, че ЦРП-то й беше в норма. Въпреки това детето се развиваше много добре. От ранната интервенция по разни обучения го даваха за пример как въпреки лошите епикризи, расте в норма. На около 10 месеца пулмолога й изписа Флексотид, които давахме с тръба, за да спрят бронхиолитите. Давах го сутрин и вечер в продължение на  3 месеца. В началото не повлия на бронхиалните спазми, но след това се случи нещо странно. Сякаш имунната й система превъртя. Спря да боледува от каквото и да е (за 3 г. е изкарала само варицела и два чревни вируса). Всички вкъщи се разболяваме от грип и какво ли не -тя е здрава. Но по-страшното е, че тогава започна регреса в развитието. В началото беше застой и не обърнах внимание, но след годинка и половина нещата тръгнаха по нанадолницето. На три годинки й поставиха диагноза аутизъм. Искам да уточня, че заради недоносеността и бронхиолитите не са й правени ваксини. Сега при изследване на фецес излезе хистамин повече от 24 пъти над нормата. Може и 50 да е, просто до там хваща реактива. ДАО е в норма, тоест хистамина се разгражда, но е толкова много, че организма не може да насмогне. Автоимунните заболявания могат да преминават от едно в друго, поне за атопичния дерматит и астмата е доказано, подозира се и за останалите. Мисля си, че в нашия случай, заради подтискането от Флексотида, автоимунното нарушение е преминало от белите дробове в червата. А по-голямата част от нервотрансмитерите се произвеждат там. Нейните са каша - нисък серотонин, много висок допамин (7 пъти над горна граница), хистамина е нервотрансмитер. Другите още не сме изследвали.

От опит с писане до чужди клиники, макар и не точно с тази ви съветвам да се обадите на регистратура и без обяснения да запишете час за специалист в конкретна област вероятно сте се насочили от къде да започнете. На писма описващи състояние не отговарят, а при обяснения на регистратура обясняват, че искат документ с посочена диагноза за да ви насочат за второ мнение или писмо от лекар. Вашето дете е мобилно и макар с ваша подкрепа може да пътува за първоначална консултация. Като видят детето и като им разкажете на място ще ви насочат, ако се нуждаете от консултация с друг специалист.

Поли,
др Водопиуц е в детската клиника по генетика. Правилно сте се насочили на там тъи като имате по-голямата част от изследванията. Тя ще прецени дали и кои детски психолог да се влючи. до колкото си спомням бащата на дъщеря ти беше там и разговаря. не пишете е-маил а се обадете. обяснете че ще пътувате от българия и бихте искали да ви ориентират за кои ден е сигурно че ще ви приемат. ако имаш въпроси ще ти помогна с удоволствие.

Възможно е да е посттравматичен стрес, виждала съм случаи на напълно нормални хора, стават тотално неадекватни, шизофрения също се отключва от такъв стрес, при вашето дете, стреса че не може да диша, може да е отключило нещо такова, аз не смея да давам акъл, но бих започнала незабавно антипсихотици и антидепресанти.
Поне да се види има ли ефект. Не за друго, а де не стане късно после и да няма ефект.