Тежък регрес на дете

  • 185 822
  • 1 441
# 1 185
Те са в Монтана.

А ако е противопоказно за автоимунен енцефалит? Някой трябва да анализира всичко накуп...

Точно това е един от проблемите в случая, че има много 'АКО-та" и те пречат да се започне лечение и работа с детето.
Лечението на едната диагноза с кортикодтероиди може да навреди на другата диагноза. А лечението на другата, може да е неблагоприятно за третата. И така може да се кара до безкрай и да се разчита на това, нещата да отминат от самосебе си.
Не е ли вариант психолог не започне работа с детето при диагноза Аспергер?
В крайна сметка дори самото общуване с един външен човек може да покаже нещо, което Поли като майка не може да види на този етап.
Виж целия пост
# 1 186
Според мен работата  с психолог няма как да навреди,независимо от дианозата.
Аналога,който правя е с рехабилитацията-дали е ДЦП,МС или заболяване на периферна нервна система,раздвижването помага.
Виж целия пост
# 1 187
Благодаря Ви на всички!
Ще дописвам по - късно.
Само да кажа, че в нашия град има барокамера. Въпроса е, да, дали е подходяща, защото дори и в мнението на последния генетик е написано, но пише и нещо, което ме притеснява - описани редки непредвидени неблагоприятни изходи...
Най - сигурно според мен е да се работи с психолог, докато не знам как и къде намерим някой да ни обясни. Моя позната говори с нейна позната в САЩ, която е клиничен психолог и тя казва, че трябва да намерим лекар ( педиатър) , който да обобщи всичко и да напише заключение, становище и препоръки. Въпроса е кой ще е това и къде да го намерим.
Ще допиша по - късно.
Виж целия пост
# 1 188
Съвсвем в самото начало на нашето търсене,когато имахме категорична диагноза ДЦП съм се ровила в медицински проучвания(Оксфорт мисля имаха такава),кой са най-подходящите методи за рехабилитация и там за барокамерата имаше доста странични ефекти.Мен ме хвана страх и никога не сме пробвали.
Мисълта ми е ,че трябва да се прецени много добре
Виж целия пост
# 1 189
Съвсвем в самото начало на нашето търсене,когато имахме категорична диагноза ДЦП съм се ровила в медицински проучвания(Оксфорт мисля имаха такава),кой са най-подходящите методи за рехабилитация и там за барокамерата имаше доста странични ефекти.Мен ме хвана страх и никога не сме пробвали.
Мисълта ми е ,че трябва да се прецени много добре
А дцп ли се оказа диагнозата? За барокамера хич ама хич не ми се струва ок, особено тъй на сляпо...
Виж целия пост
# 1 190
Съвсвем в самото начало на нашето търсене,когато имахме категорична диагноза ДЦП съм се ровила в медицински проучвания(Оксфорт мисля имаха такава),кой са най-подходящите методи за рехабилитация и там за барокамерата имаше доста странични ефекти.Мен ме хвана страх и никога не сме пробвали.
Мисълта ми е ,че трябва да се прецени много добре
А дцп ли се оказа диагнозата? За барокамера хич ама хич не ми се струва ок, особено тъй на сляпо...
Ами реално нямаме такава,но съм се ядосала и амбицирала да го приключа това-утре имаме час при невролог,тази седмица направих и документално запитване в Германия.
Относно барокамерата-реших да заложа на сигурно на този етап-това което може да видиш,пипнеш,контролираш-от 2 г не сме спирали рехабилитация,от 1г контроли с логопед,като от 6м си е регулярно ,когато ме притеснява нещо-психолог.Не отричам барокамерата,напротив,просто си е за конкретни диагнози.
Виж целия пост
# 1 191
Чавдаров и Литвиненко се занимават точно с такива диагнози доколкото знам и са много добри невролози, не може да сбъркаш с тях.
А за барокамерата и в случая на Поли съм много ама много скептична, защото никак не е сигурно че ще помогне, но може да навреди и още как, особено с тия разнопосочни лекарски мнения, дето получават.
Виж целия пост
# 1 192
Чавдаров и Литвиненко се занимават точно с такива диагнози доколкото знам и са много добри невролози, не може да сбъркаш с тях.
А за барокамерата и в случая на Поли съм много ама много скептична, защото никак не е сигурно че ще помогне, но може да навреди и още как, особено с тия разнопосочни лекарски мнения, дето получават.
Доц.д-р Чавдаров не е никакъв невролог,а специалист по физикална и рехабилитационна медицина ,не отричам постиженията му,но към днешна дата за мен има в пъти  по-добри специалисти в областта,да кажем че това е  бил най-кошмарния ни преглед.
Проф.Литвиненко е невероятен специалист,факт.Историята ни е дълга,а и темата не е за нас,да не я разводняваме.Благодаря все пак.Ако някой има въпроси относно нашия случай или мога да помогна с нещо,отговарям на лични.
Виж целия пост
# 1 193
Поли, вие в крайна сметка не стигнахте до обследване в Св. Наум нали, искаха диагноза? Ето, сега има такава, пък била тя и Аспергер без да са сигурни всички. Дали няма как след празниците да се задвижи това. Мисля, че там трябва генерално да се приключи с някакъв план за детето и да се върви в някаква посока.
Виж целия пост
# 1 194
Проф.Божинова не беше на работа през м.11 и м.12 няма да е,ако тръгвате да запазвате часове за нея,ще се записват такива (евентуално) на 4.1.2021 за м.1
Виж целия пост
# 1 195
Аз повече се зарадвах на картинките на магнитната дъска - там имаше повече доказателство за финна моторика и психическа зрялост /детайлите, запълванията, подробностите/. Рисунката на листта и на мен ми се струва, че отговарят на възраст под 10 години. Но все пак помнейки предните споделени рисунки си е огромен напредък.

Много ме притесни споделеното от Поли, че децата са се подигравали на детето и. Не смятам, че подигравките на децата са провокирали състоянието на детето или преместването е причина за стрест и болест, но децата са безкрайно жестоки, но прями. Техните подигравки са да имитират конкретни действия, но подигравката е насочена към това, че детето е различно Sad  Това ме навява на мисълта, че дори и преди разболяването това мъничко момиченце е било различно. Предполагам, че родителите са го приемали и свикнали с неговите особености, но другите деца, подигравайки се дават знак, че детето е имало отличаващи се особености. До тук въобще не допусках, че може детето да е давало признаци за аутизъм и преди разболяването. 
Виж целия пост
# 1 196
Поли, децата с аутизъм много реагират на каквато и да е промяна. Например това, че сте сменили класа е голяма промяна и за дете в спектъра би представлявало много голям стрес. Ти забеляза ли някаква реакция в този период и тази промяна колко близо във времето е до започването на настоящото й състояние? Това е проблем и при високофункциониращите деца в спектъра.
Виж целия пост
# 1 197
По-рано в темите бяхме говорили за кататонията и се сетих, че наскоро попаднах на статия за това, че децата от спектъра също могат да изпаднат в състояние на кататония в следствие на стресови ситуации.
Това е статията: https://autismawarenesscentre.com/autism-related-catatonia/

Свързаната с аутизма кататония засяга 4 - 17% от хората в спектъра. Началото, което често е постепенно, е на възраст между 10 и 19 години. Наблюдава се влошаване на функционирането, епизоди на застиване и други затруднения в мобилността, движението и говора.  Съществува и феномен на изключване, свързан с него.  Можете да видите симптомите в някои дни, но не и в други и в някои ситуации, но не и в други.  Може да се появи и при високо функциониращи, силно интелигентни индивиди от спектъра.

Симптоми:
- каталепсия (транс или припадък със загуба на усещане и съзнание, придружени от скованост на тялото)
- липса на гъвкавост (намалена реакция на стимули и тенденция за стоене в неподвижна поза)
 - ступор (отсъствие на спонтанно движение)
 - застиване в определени пози
 - липса на възбуда (не се влияе от външни стимули)
 - мутизъм
 - негативизъм (мотивирана съпротива срещу инструкции или опити за движение; непланирано и без цел)
 - стереотипност (ограничени, повтарящи се и стереотипни модели на поведение)
 - ехопраксия (неволно повторение или имитация на действия на друг човек)

Дали е възможно промените в училище и доколкото си спомням с бащата да са причина детенце да изпадне в такова състояние?
Виж целия пост
# 1 198
Относно рисуването забелязвам, че рисува семейството си.....себе си и мама и тате....мама и тате заедно и тя откъсната. Колкото до самото рисуване много деца в спектъра рисуват дори гениално, следвах едно момче дето направо правеше чудеса с четка и платно, то дори бе изцяло невербално. Нейните рисунки са нормални, самата аз и сега не рисувам особено по-добре. Не е много до години, а до отдаване, никога не ме е кефело да рисувам...

Моя син на 6 рисува понастоящем горе долу като нормално дете на неговата възраст, нооо той не рисува често хора....там е разликата. Темите  му често са специалните му интереси - влакове, прахосмукачки, самолети, ферма с животни или пък околията край дома ни, които е запомнил фотографски. Много често има едно човече на рисунките, което е самия той.....сигурно 2-3 рисунки има с брат си на тях, а мен само по задание ме е рисувал.
Виж целия пост
# 1 199
Дори и педагозите учат как емоционалното съзряване се отразява в рисунките на децата. Макар да ви се струват просто занимания - драскане в детската градина и училище то то си има педагогическа насоченост и се следят как се справят растящите. Има си етапи в които децата започват да правят определени неща - например очи, носове, детайли по дрехите, ръцете вече не са клонки с 5 разклонения и т.н.
Психологията пък си има доста обширно поле базирано за изследване на децата чрез рисуването им. Самият нарисуван обект не е в центъра на анализа, а се гледат много други неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия