Имам малко време и реших да разкажа за моето секцио.
Преди това искам да благодаря на всички, които стискаха палци и преди това ми написаха толкова успокойтелни думи - БЛАГОДАРЯ МОМИЧЕТА!
В деня на термина ми отидох в Св. София в 7.00ч.
Такава треска ме тресеше от страх, че не бях спала цяла нощ, мъжът ми също беше притеснен много...По препоръка на д-р Григорова си бях направила клизмата сама и се бях обръснала, така че не се наложиха.
Попълних документите, обляках си нощницата и се настаних в предродилна, започнаха вливания на системи, на мен не ми се лежеше и непрекъснато ставах със системата да махам на мъжът ми, акушерките ми се караха, Григорова мина да ми каже, че най - вероятно ще съм последна.
Все ми беше едно, важното е, че се чувствах спокойна, а и като видях едно трудно раждане, реших, че по - добрия избор е секцио.
Към 13.30ч. Григорова се смееше и ми каза ставай и тръгвай - почвам те.
Влязох в операционата, това което ме очуди беше малкото легло, тъкмо се чудех как да се кача и ми помогнаха веднага акушерките, дойде анестизиоложката и докато се усетя ми сложи упойката, в първия момент е неприятно само защото си виждаш краката, но те все едно не са твой,но като сложат чершафа всичко ти минава...
Не разреших да ми сложат катетър без упойка, така че ми го сложиха след това.
Нямаше и пет минути смях и приказки с Григорова и ми казаха честито - момиченце 3.300, 49см.
донесоха я, аз я погледнах и ми се видя най - прекрасното същество на света.
Бързо я скриха за да я покажат на таткото, започнаха да ме шият - пак приказки, смях и добро настроение.
Единствения гадин момент беше при ваденето на бебека, имах чувството, че за секунди ми спря дишането и малко се изплаших, но ме успокойха, че трае секунди и наистина беше така.
Закараха ми след шиенето до мъжът ми с количката, целунахме се, той си поплака, аз се смеех и от там в реанимация.
Не съм усетила треперене, не ми беше студено, след няколко часа започнах да се опитвам да се раздвижвам.
На дргия ден станах бързо и ходех сама, опитвах да ходя по - изправена и това много ми помогна.
Настаниха ме във самостоятелна стая, но вечерта започна кошмара - към 23.00ч. ме извикаха в детското за да ми съобщят, че Джули е повърнала кръв...
Няма да описвам ужаса, часовете безсъние, страха...болката от това, че не знам какво се случва...
Чак след три дни се поуспокоихме,че всичко е наред, започнаха антибиотици, бяха и вливали плазма и вит. К...
Тези три дни в болницата, висенето пред детското, страха какво ще ми кажат ми бяха най - големия кошмар в живота, не могат да се сравнят с нищо...
За дните в болницата - 7 дни, съм отслабнала 6 кг. под теглото с което забременях, нямам никакви проблеми със операцията, вдигам количката още от първия ден в къщи, нищо не ме придърпва и не ми е некомфортно - все едно не съм раждала.
Благодаря за това на д-р Григорова и целия екип, благодаря и на всички педиатри от Св. София, които спасиха детето ми, благодаря и на анестизиолог Войнова, която от страх за мен стоя цяла нощ в стаята ми - онази кошмарна петъчна вечер...
Благодаря на този форум и на всички вас за голямата подкрепа.
Виж целия пост
Преди това искам да благодаря на всички, които стискаха палци и преди това ми написаха толкова успокойтелни думи - БЛАГОДАРЯ МОМИЧЕТА!
В деня на термина ми отидох в Св. София в 7.00ч.
Такава треска ме тресеше от страх, че не бях спала цяла нощ, мъжът ми също беше притеснен много...По препоръка на д-р Григорова си бях направила клизмата сама и се бях обръснала, така че не се наложиха.
Попълних документите, обляках си нощницата и се настаних в предродилна, започнаха вливания на системи, на мен не ми се лежеше и непрекъснато ставах със системата да махам на мъжът ми, акушерките ми се караха, Григорова мина да ми каже, че най - вероятно ще съм последна.
Все ми беше едно, важното е, че се чувствах спокойна, а и като видях едно трудно раждане, реших, че по - добрия избор е секцио.
Към 13.30ч. Григорова се смееше и ми каза ставай и тръгвай - почвам те.
Влязох в операционата, това което ме очуди беше малкото легло, тъкмо се чудех как да се кача и ми помогнаха веднага акушерките, дойде анестизиоложката и докато се усетя ми сложи упойката, в първия момент е неприятно само защото си виждаш краката, но те все едно не са твой,но като сложат чершафа всичко ти минава...
Не разреших да ми сложат катетър без упойка, така че ми го сложиха след това.
Нямаше и пет минути смях и приказки с Григорова и ми казаха честито - момиченце 3.300, 49см.
донесоха я, аз я погледнах и ми се видя най - прекрасното същество на света.
Бързо я скриха за да я покажат на таткото, започнаха да ме шият - пак приказки, смях и добро настроение.
Единствения гадин момент беше при ваденето на бебека, имах чувството, че за секунди ми спря дишането и малко се изплаших, но ме успокойха, че трае секунди и наистина беше така.
Закараха ми след шиенето до мъжът ми с количката, целунахме се, той си поплака, аз се смеех и от там в реанимация.
Не съм усетила треперене, не ми беше студено, след няколко часа започнах да се опитвам да се раздвижвам.
На дргия ден станах бързо и ходех сама, опитвах да ходя по - изправена и това много ми помогна.
Настаниха ме във самостоятелна стая, но вечерта започна кошмара - към 23.00ч. ме извикаха в детското за да ми съобщят, че Джули е повърнала кръв...
Няма да описвам ужаса, часовете безсъние, страха...болката от това, че не знам какво се случва...Чак след три дни се поуспокоихме,че всичко е наред, започнаха антибиотици, бяха и вливали плазма и вит. К...
Тези три дни в болницата, висенето пред детското, страха какво ще ми кажат ми бяха най - големия кошмар в живота, не могат да се сравнят с нищо...
За дните в болницата - 7 дни, съм отслабнала 6 кг. под теглото с което забременях, нямам никакви проблеми със операцията, вдигам количката още от първия ден в къщи, нищо не ме придърпва и не ми е некомфортно - все едно не съм раждала.
Благодаря за това на д-р Григорова и целия екип, благодаря и на всички педиатри от Св. София, които спасиха детето ми, благодаря и на анестизиолог Войнова, която от страх за мен стоя цяла нощ в стаята ми - онази кошмарна петъчна вечер...
Благодаря на този форум и на всички вас за голямата подкрепа.
създадена си да бременееш и да даряваш живот без неприятни последици.... бъди здрава 
ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ! 
, още никой не ни е искал...та ако искаш... 
и той е много хубав, поне в мойте очи 
.