Струва ли си такава връзка?

Здравейте, минало е малко време и темата не е съвсем актуална, но и аз реших да се включа да потърся мнения, за да видя дали съм пристрастна и не разсъждавам правилно или  приемам нещата адекватно. С приятелят ми сме в различни градове. Предимно ходя аз, като сега през карантината не сме се виждали.
Тези дни се чувствам много зле, мисля, че точната дума е пренебрегната, защото той имаше разходка до друг град просто така с приятели, въпреки че не виждам смисъл заради ситуацията в страната и заради КПП-тата. Можеше да мине поне да ме види, но не предложи, щеше да скрие и това, че ще ходят някъде. Не ми се е обаждал, втори ден. В друг случай това бих разбрала да потърси малко разнообразие, да се събере с приятели, но сега се чувствам пренебрегната. Това, което ме притеснява, че много бързо забравя човека до себе си заради някаква социална среда. В компанията, в която излиза са само мъже и само едно момиче, като тя е значително по-малко и ги върти на малкия си пръст, да се събират, да я закарат до определено място. Не бих определила притеснението си като ревност, макар че има и от това. Просто някак си човекът ме оставя на заден план. А аз вече съм си патила, ако иска да ляга и да тича след която иска просто да не ме държи като резервен вариант – от това много ме боли. Защото чувствам несигурност и пренебрежение, и това, че не е звъннал веднъж. Аз не съм такава да гоня и търся, просто ми идва да блокирам обажданията и съобщенията.
Искам да чуя обективни мнения дали не преувеличавам, тъй като аз съм в самата ситуация, но ако един човек държи на теб, все ще намери 5 минути да звънне или да пише.

Краткият отговор е – не, не преувеличаваш ни най-малко. Съжалявам.

Щом това държание те разстройва, натъжава и тн, няма какво да го мислиш.
Потърси си човел, който първо на теб ще държи.

ralliee,  той  сега, ако не ти звъни, когато всички сме си в къщи и на всеки му липсва социалния контакт, незнам кога. Поведението му говори сякаш му е все тая за теб. Или има интерес някъде другаде или скоро ще се появи, щом към теб е така. От колко време имате връзка?

ralliee,  той  сега, ако не ти звъни, когато всички сме си в къщи и на всеки му липсва социалния контакт, незнам кога. Поведението му говори сякаш му е все тая за теб. Или има интерес някъде другаде или скоро ще се появи, щом към теб е така. От колко време имате връзка?
[/quote]

Привет отново, благодаря на тези, които изразиха мнение.
Ами ние имахме връзка над година, разделихме се, след това той ме търсеше доста време, аз не отговарях, това бяха над 2 години, до тази есен. Тогава го потърсих, за да върне инструмент на баща ми, защото му трябваше, тогава ми каза, че съжалявал, че имал чувства, че ми се възхищава колко съм силна и, че се е чувствал много добре с мен, грижила съм се за него.
Мислих, че е осъзнал наистина и започнахме да излизаме, само че уви – хората не се променят. Има неща, за които се старае повече, но пак същото пренебрежение, същите номера и егоизъм. Казва, че разбира, че ме е наранил преди, но някак си не чувствам да е отдаден на взаимоотношението ни. Той е с доста висока самооценка и изисква от другите, но не  толкова критичен към себе си. Аз оставам с впечатлението, че в неговото съзнание той разсъждава така: тя не заслужава еди какво си, не се държи по определен начин, не прави нещата, както трябва. А и никога не е казвал, че  ме обича….
Аз мисля, че може и да чувства, че е важен за мен, защото му го показвам, но ме държи като резервен вариант, тоест ако намери нещо друго - супер, ако не се връща на сигурното. Казвам това, защото видях и как получава на телефона си нотификации от сайт за запознанства.
Питах го, каза, че е само за разтуш, че за него това не е лъжа. Даже се обиди, че му казвам, че ме лъжи, а не съм го питала.  Тогава не издържах, събрах си нещата да тръгвам, разплаках се, много гадно ми стана, дойде да ме разубеждава, да ме успокоява.
Да, обаче такива ситуации, в които съм на заден план са много чести. Последната, с разходката и с това че не се обади, много ме изнерви, направо от онова напрежение между гърдите и почна да ме стяга. Не знам защо толкова много ми повлия, щом пих и успокоително. Просто изпитвам несигурност, страх, че може да ме предаде. И дори да стане така, си казвам -  какво от това, ще спи с някоя, ще те излъже, не си вързана за него, гледам себе си и това е.
Но ме хваща яд, че все на този човек попадам и все ме наранява, никак не ми върви в този план.
Та продължението на тази ситуация  блокирах обажданията, чак днес се сети да звънне, писа ми защо бил блокиран, отговорих му „какво искаш”, той се засегна, защо съм му говорила така. Обясних, че ме пренебрегва и звъни само когато няма какво да прави, освен това не е бил искрен с мен като е скрил за разходката. Просто го видя , не отговори.
Извинете че стана дълго, но исках да споделя, защото много ме хваща яд, хем ме пита, хем отговарям и нищо. Ако му пукаше, щеше да напише нещо. А знае, че той лъже и е виновен и се прави на ощипана госпожица. Еми хайде, халал да  му е времето и контактите дето си осъществява с други.
Та на въпроса, отколко сме заедно, от есента досега, а преди това сме имали връзка над година.

Мне, не е твоя човек. Кратко и ясно. Блокирай и продължавай.

raliee, започнах да чета, но още в началото на втория абзац се отказах- няма смисъл. И ти сама знаеш кой е правилния отговор, защо не ти стиска да си го признаеш? Какво ще изгубиш след като те кара да се чувстваш зле и пренебрегната? Ще ти кажа- егото трудно приема, че не сме избрани. Но осъзнаем ли, че това негово решение говори не за нашата стойност, а за неговия досегашен опит, нещата стават по-лесни за приемане.
Масово на съвременните млади жени им липсва себеуважение и търсят потвърждение за своята стойност извън себе си, но това е груба грешка, защото така ги чака само разочарование. Фокусът изключително върху материалното отдалечава човек от постигането на душевно равновесие, съотетно- лично щастие... Ползвайте си главите, гледайте по-малко телевизия и четете повече книги, че с това облъчване се създават полуидиоти. Сегашната ситуация по света го потвърждава.
Сори, не исках да звуча назидателно. Просто вдигни глава и си продължи по пътя. Когато мъж обича, у жената не остава никакво съмнение- действитята му го показват недвусмислено. Не ти трябват трохи- не си някоя бяла птица

Дам.
Валидизиране постоянно търсят. Проблем става, когато срещнат адекватен човек, и не могат, и/или не осъзнават как да го задържат, защото са фокусирани в другите неща, или просто го изпускат, търсейки "баш принца", който не съществува, или дори да го срещнат, в техните глави да е "той", след време изревават, и нещо му омръзват. Или пък, ако са "избрани", почва едно безсмислено "надуване" и претенции до небесата.
Също предишните връзки им объркват представите за реалност и адекватност, появяват се бариери, страхове, несигурност.

Но, нормално. Една жена иска да се валидизира, като:

1/. На първо място да е жена - за себе си, секси, в очите на другите, също.
2/. Майка.
3/. Някаква кариера, професия, да е полезна за другите.
4/. Семейство.

Ralliee, грубо, но реално ти си му лесно достъпна, удобна, занимавка за по-скучни дни. Не те уважава, не изпитва тръпка към теб. Чеше его, че някъде/може би на повече места/ върти една на пръста си. Ти си му сигурен вариант, но не и желанието, страстта, емоцията. Научила си го с приемането и примирението си, че може да си движи коня. Това не е връзка, която заслужаваш.

Трябва да има много основателна причина да не ти звънне.
Не преувеличаваш въобще.

Здравейте, отново благодаря и за новите мнение. Аз също съм на мнение, че ме държи като резервен вариант, и си търси нови тръпки, ако излезе нещо, излезе, ако не има сигурен човек, който го чака.
Но не знам пък постоянните канения да ходя при него, жестове, подаръци, цветя, покани да ходя на гости при семейството му, защо са. Чудя се дали това подкрепя горната теория, тоест да инвестира, просто за да ме държи на въдицата или не знам каква би могла да бъде другата причина?
Днес говорих с психолог. Според него въпросният човек не постъпва така нарочно, за да ме наранява. Подвластен и на емоции и е импулсивен. Тоест ако има потребност от сигурност, търси мен, ако има потребност от забавление – влиза в сайтове за запознанства.
Не знам това доколко оспорва или подкрепя казаното в последните два коментара и моята теза, че съм план Б.
Замислям се за начинът, по който му го показах, чрез блокирането на обажданията и после обяснението, което той поиска в месенджър, но след като го написах, не отговори нещо.  Не намирам отговор на въпроса защо след като пита, не отговаря нищо.
Вероятно се чувства обвинен и влиза в защитен режим или пък засегнат. Може би е било необходимо да използвам жива комуникация или телефонен разговор, за да му кажа това, но не го направих.
Сега не съм го търсила, и той не е отговарял нищо, не мисля и, че ще го направи, защото според мен блокирането е сериозен удар върху егото му.
Въпреки че минава време и се опитвам да инвестирам в себе си – да правя нещо, което ми харесва, да получавам нови знания, да си запълвам времето, на моменти се хващам да се задълбочавам. Например, ако психологът ми е прав и той наистина не разбира, че чрез постъпките си ме наранява и не са правилни за обвързан човек, вероятно аз имам роля да му покажа това, обаче като вече сме водели такива разговори, какво повече мога да направя? Забраните, следенето и ограничаването не мисля, че адекватни варианти.
Освен това дали пък  прекалено рязко и неправилно му показах, че не съм ок с постъпките му – има предвид блокирането и после чата.
Но пък от друга страна, ако един човек държи на теб, дали няма да потърси начин да отговори, да разбере кое наистина не е наред, не просто да сийне съобщението.

ralliee, имате различни характери с човека. Той явно яко държи на приятелите си и социалната среда и интимност с партньора не му е особено важна.

Не мисля, че осъзнава, че това те наранява и не го прави нарочно.

Ясно е, че този мъж не покрива потребностите ти от общуване и заедност с партньор. Не си доволна и щастлива. Ами, напусни го! Не знам как можеш да стоиш с човек, с когото не ти е удобно, че и да се връщаш след като сте се разделили.

ralliee, много сложно си го правиш. Толкова умуване, чак пък психолози, анализи, блокирания, чудения.
Блокирането е нещо крайно, и не винаги е нужно, нещата просто си "отшумяват" с времето. Има хора не разбират, или са нахални, или за да ги забравиш, ок, но тогава няма толкова емоция и чудене.

На ниво гаджърлък не се занимавам с роднини, да водя, да каня, да искам да ходя. Евентуално вече, като сме заедно, ама наистина заедно и след много дълъг период от време, то си идва. Но съм малко "анти" темата "роднини". Много са причините, те в повечето случаи само пречат и "промиват мозък", глави, и развалят нещата. Рядко някой да бъде "харесан", "одобрен", не че има значение, ти ще живееш с въпросния.
Имам едни познат, чак след като гаджето му забременя, и то по логистична причина, се запозна с брата и майката на въпросната. Колкото по-малко намесени роднини, по-добре.

Nevena, вярно е това :  Срещал съм такива жени, че и познати мъже, не искат да се обвързват. Възрастовият диапазон е широк - 25-37 г.
Кой гони кариери, кой управлява семейни бизнеси и не му се занимава, или няма време, все не среща подходящ, кой живее с мамето и си е свикнал/ла, обгрижвания, роднини, сестри, братя, работа, вкъщи, излизане от време на време.

Едит : Съгласен съм с Viviana за "афиширането", и при мен е така.
Но има хора не умеят или ги е страх да разкриват емоции и чувства, такива са им характерите, или не са се научили, едни формални и студени, зад усмивките, визията и многото други иначе положителни качества.

Разкрила си лъжите и дефектите му, затова мълчи. Психологът ти е описал поведение на дете, не на зрял мъж. Той да не е невменяем, за да не осъзнава как ти въздейства? Не е коректен и искрен с теб. Влюбеният афишира чувствата си открито. При този има прикрити емоции и намерения. Вероятно играе вид театър и пред роднините му, че има връзка. Явно има емоц.дефицити. Как ще ги промениш? Или според "психолога" ще го обучаваш и наставляваш, докато стане човек. Подобен случай имаше моя позната. Връзката им вървеше на приливи и отливи. Запознали се онлайн, а той с удобна биография и няколко резерви. Тя ма помоли да го попитам, какво мисли за нея. Лъжеше я, че е в чужбина, командировка. Затишие и пак я търси. Попитах го . Отговори ми хладно и иронично:
"- Как да забравя някоя, която не съм запомнил."
Тя отново хранеше накакви надежди, прощаваше изневери и нелепи оправдания. Накрая той заживя с друга. Без обяснения.

До Авторката- на колко години сте!?
Поведението на двамата е повече от инфантилно...