Забременели след ин витро - Тема 46

  • 50 276
  • 759
# 135
Аз по стечение на обстоятелствата направих 3 фетални за 2 седмици.
Последната беше изненада за мен хахах мислих че ще е само преглед Simple Smile
Виж целия пост
# 136
Момичета, нашата приказка приключи вчера с кюртаж. Беше спряла сърдечната дейност. Изревах си цял ден и цяла нощ, но такъв е живота- гаден за едни, благ за други.  На всички дами тук желая весели празници. Бъдете силни и на този така светъл празник се моля Бог да ви дари с желаните от вас рожби.
 

Късмет, здраве и търпение на всички и нека Богородичка ви благослови.
Виж целия пост
# 137
Наталия ,съжалявам за случилото се и за това ,което преживяваш.Прегръдки и бъди силна!
Виж целия пост
# 138
Наталия, съжалявам за загубата ви Disappointed RelievedDisappointed RelievedDisappointed Relieved
Виж целия пост
# 139
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁
Виж целия пост
# 140
Ох, милата!Боли ме,че се случват такива неща!Точно поради тази причина и ние крихме толкова дълго време, от някои 3 месеца, от други 6...някои дори още не знаят... Прегръщам те!Явно съзнанието ти иска да се справи по този начин и в момента отрича или заличава, че е било...дай си време и дано скоро пак се зарадвате с успешен резултат!
Преди година не празнувах Коледа и Нова година, защото предстоеше операцията ми, а дни преди празниците съпругът ми бе в болница по др.причина и помня първите дни на 2019г като страх дори да се усмихна ...бях забравила какво е, чак бях се наплашила дали ще изляза от тази дупка...но се случи и когато влязох за операция още помня думите на моята най-близка приятелка, че се очудва, че съм в настроение...аз знаех защо го правя и й отговорих, че искам да докажа на Бог колко много копнея за това дете!...

Дай Боже, всяка от нас, която желае бебе, да й се случи!
Виж целия пост
# 141
Момичета, аз вече нямам на какво да се надявам с моя изчерпан яйчников резерв. Ние бяхме с донорска яйцеклетка. Вече няма пари. Разбирам болката на всички вас. Изживяваме го ужасно с моята половинка. Имайте сили и дано сбъднете мечтите си. 
Виж целия пост
# 142
Пожелавам ти от все сърце да ти се случи поне едното чудо, като на тази дама:

"Здравейте в навечерието на Коледа идвам да се отчета с моето второ
коледно вълшебство.
Вчера се роди втората ми дъщеря в навечерието на най-хубавия празник.
Забременях два пъти спонтанно след 13 годишен стерилитет. Каката се роди 04.2018 преди Великденските празници, а малката преди Коледа 12.2019
Повярвайте и вашето чудо ще се случи"
Виж целия пост
# 143
Cristi, много надежда дава написаното от теб. Би ли споделила какво се случи преди спонтанните бременности, през инвитро минахте ли? Защото темата е за инвитро и затова се зачудих.
И аз все се надявам на чудо, ние сме в борбата от 4г. и уж няма причина да не става. Другият месец започваме с първо инвитро , но вече следя и тази тема.
Виж целия пост
# 144
Това не е писано от мен Simple Smile Беше от друга дама, в друга тема. Просто си позволих да я цитирам. На мен такива чудеса не ми се случват, за съжаление Simple Smile
Виж целия пост
# 145
Ох, милата!Боли ме,че се случват такива неща!Точно поради тази причина и ние крихме толкова дълго време, от някои 3 месеца, от други 6...някои дори още не знаят... Прегръщам те!Явно съзнанието ти иска да се справи по този начин и в момента отрича или заличава, че е било...дай си време и дано скоро пак се зарадвате с успешен резултат!
Преди година не празнувах Коледа и Нова година, защото предстоеше операцията ми, а дни преди празниците съпругът ми бе в болница по др.причина и помня първите дни на 2019г като страх дори да се усмихна ...бях забравила какво е, чак бях се наплашила дали ще изляза от тази дупка...но се случи и когато влязох за операция още помня думите на моята най-близка приятелка, че се очудва, че съм в настроение...аз знаех защо го правя и й отговорих, че искам да докажа на Бог колко много копнея за това дете!...

Дай Боже, всяка от нас, която желае бебе, да й се случи!

Благодаря ти за топлите думи 😘
Много правилно сте постъпили, като не споделяте на всички чаканата радост.
Желая ти спокойна и много щастлива бременност, а след това - много гушкания и обич с твоето здраво и прекрасно Вълшебство! ❤
Виж целия пост
# 146
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁
Аз вече не вярвам, че на нас ще ни се случи чудо. Твърде много загуби имахме вече, явно с моята тромбофилия не стават нещата.  Моите яйцеклетки не стават, така че няма в какаво да вярвам. Финансово вече изнемогваме след толкова процедури фунансирани със заеми.
Но на всички вас желая успех.
Виж целия пост
# 147
Наталия, съжалявам за теб!
Аз следях темите с надежда да се включа също в един прекрасен момент с положителна статистика за своя напредък, но за съжаление и при мен преди празниците приказката приключи с абразио 😔
Иначе за статистиката: след свеж трансфер на един 5-дневен ембрион, на 10тия ден от трансфера кръвният тест показа 320, на 12ия ден резултатът беше 1100, на 21ия ден видяхме плодното сакче и в този момент повярвах, че всичко ще бъде ОК... Седмица по-късно при ултразвуковия преглед се установи сърдечна дейност, но много по-бавни пулсации от нормалното (за справка - минимумът е 110, а оптималното е 150-160 удара в минута, а в моя случай беше нещо от рода на 50-60 удара в минута). Дадохме шанс на ембриончето, но след 2 дни (в 6-та г.с. и няколко дни) прегледът установи, че няма сърдечна дейност и последва абразио с пълна упойка 😥😣😔
В момента имам чувството, че всичко това не се е случило на мен... Толкова е болезнено, че предпочитам да забравя, че въобще ми се е случило! И затова ми помага най- вече обстоятелството, че със съпруга ми бяхме решили до 13та г.с. да не споделяме с никого за малкото вълшебство. Сега поне няма да се налага да изживявам кошмара с всяка среща и логичните въпроси от близки и роднини "какво става"...
Продължавам напред!
Момичета, желая на всички ви много здраве, смелост и най-важното - обичайте това, което сте! А чудесата - те си знаят работата, вярвайте в това!!! ❤❤❤🧸🧸🧸😘😘😘🎀🎀🎀🎁🎁🎁
Аз вече не вярвам, че на нас ще ни се случи чудо. Твърде много загуби имахме вече, явно с моята тромбофилия не стават нещата.  Моите яйцеклетки не стават, така че няма в какаво да вярвам. Финансово вече изнемогваме след толкова процедури фунансирани със заеми.
Но на всички вас желая успех.
Наталия, миличка, чудото може да не стане по този начин, но то те очаква някъде и ти със сигурност ще го откриеш и познаеш! Аз лично се научих, че човек не трябва да страда и да се самоизтезава  за неща, които не зависят само от волята му!
Виж целия пост
# 148
Това не е писано от мен Simple Smile Беше от друга дама, в друга тема. Просто си позволих да я цитирам. На мен такива чудеса не ми се случват, за съжаление Simple Smile

Съжалявам, нещо не съм дочела. Така е то, виното и емоциите по празниците май са ми дошли в повече.
Виж целия пост
# 149
Нищо де, и това си трябва Blush
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия