Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 25

Изповедта на Слави катаджията
Известна фигура  съм на пътя  и скоро ще се уволня, но преди това нека да ви разкажа някои весели неща ,които са ми направили впечатления в моята катаджийски практика. Да започнем с надписите отзад по стъклата на автомобилите. Навярно и на вас са ви направили впечатление? И колкото е по-малък автомобилът,толкова по-весел е и надписът отзад. Та ето, някои от тях.
Малък фолсфаген с пернишка регистрация-„Искам в къщи в Германия!”
На някои автомобили с над двадесет и пет годишен стаж. Бракми накратко казани. Та ето ,какъв надпис съм видял: „Какъвто живота ,такава и колата!”
Виждам много мръсна кола,навярно и тя някъде от района на язовир „Студена: „Моля те! Измий ме,защото непрекъснато се чеша...”
Спирам веднъж „Деу-ланос”. А отзад такъв надпис: „Ако бързаш,то може и да ме прескочиш”
Веднъж пък спирам грохнал „Москвич”,който не си знае годините. А отзад се мъдрят два надписи. Не един. Първият гласеше: „Трябват ми пари. Удари ме!”, а втория беше точно над теглича с съдържание такова: „Не се познаваме ,така че не се допирай до мен”
Спирам през лятото трактор теглещ ремарке със слама. А отзад на ремаркето ,едвам видно стои гордо надпис:”Не виждам нищо. Карам по прибори...”
Един ден гледам учебна кола. Бавно ,бавно кара уплашен младеж, а инструктора умен. Поставил надписи отляво, отдясно и отзад: „Бъркам педалите!”
На магистралата за Бургас спирам кола с ей такъв надпис: „Не ме следвай. Заблудил съм се!”
Веднъж на магистралата за София спирам Мерцедес . Излиза мутра. Представям му се по устав. Добро утро,сержант Драгомиров. А той ядосан.
-Какво добро утро ,бе пич,когато срещам теб на шосето?
Казвам му: Карате със сто и петдесет километра. Ограничението е сто и тридесет. А мутрата ме гледа умно и каза:
-Абе, нещо да не ти снима камерата в забавен каданс,щото аз под двестта не слизам?
Друг случай . Спирам една криволичеща кола подминавайки забранителен знак. Излиза видимо в нетрезво състояние мъж. Питам го:
-Не видяхте ли знака?
А той.....бавничко и със затруднение ми отговори така:
-Амчи...., в  пияно състояние мога ли да го видя ,сержант?
Опаа. Вбесен го питам сдържайки се:
-А как можахте в такова състояние да влезете в колата?
А той се усмихна и с гордост отговори:
-Ех, сержант...Ясно е че си нямате приятели. Аз пък имам!!! Другарите ми помогнаха да вляза...!!!
А някои само като ме видят и започват да ми рецетират стихотворението за „Шаро полицая”. Оф, ша ма уморят ....веселяги, докато не почна да пиша и аз като Лев Толстой...Имах и такъв случай. Спрял съм един в нарушение,пък той с цел да ме омилостиви иска да ми разкаже политически виц за...Аз ,леко смутен му казах:
-Извинете, но аз съм полицай.
А човечецът явно отдавна ме преценил хитро ми каза:
-Знам. Виждам! Ама ,аз бавничко ще го разкажа....докато го разберете...ако трябва и ще го повторя!
Творението не е мое. Прати ми го приятел.....Навярно и той веселяк?!