Проблеми с гнева

Чувала съм, че това, което задържаш в себе си те разболява. В този смисъл не знам дали е правилно да премълчаваш. Сигурно има механизми за справяне с агресията. За мен решението е терапевт. Моят мъж често повишава тон, не му пада пердето, но смятам, че и той има подобен проблем. За мен най-лошото е примерът към децата. Подвикването се превръща в норма и за детето, което е недопустимо.
Ще следя с интерес темата.
Гневните хора може би трябва и да спортуват, да изразходват повече енергия, ако психически са натоварени.

Това, че мъжът ти иска да се разведете и да си дадете нов шанс не е нелогично. Този мъж те обича и ти казва , че ако промениш тази лоша черта от характера си е готов пак да те приеме.
Заеби кичозната психология и се обърни към психолог. С негова помощ няма да загубиш време в лутане. До пролетта ще си изкоренила гадния навик да реагираш агресивно, ако не става на твоята.
Това ще промени не само отношенията с мъжът ти, а животът ти като цяло. Във всички аспекти.

Абсолютно. Не само мъжът ти ще отблъснеш, но и всеки който има някакви взаимоотношения с теб.
Хубаво е, че го осъзнаваш. Иди на психилог. Има и разни групи за овладяването на гнева.

Мисля, че мъжът ти иска да се разведе с теб по взаимно съгласие. Другото, за новия шанс, е само за благозвучие. Аз не бих понесла да живея с партньор, който не може да си контрола чувствата. Дори само повишаването на глас и е чао.

Разведете ли се, няма да се стигне до даване на други шансове. А ти при какви обстоятелства изкарваш демоните от себе си? Ей така от нищото или ако си провокирана?

А само с него ли ти падс пердето? Винаги, при всеки спор или само при конкретни ситуации. От време уно ли така си реагираш.
Аз също мисля, че обещанието за втори шанс след развод е само за благозвучие. Ако те обича и иска да е с теб, още повече, че си майка на детето му, ще те подкрепи да търсиш решение и няма да те манипулира. Защото това с развода си е манипулация. Ако ти така, то аз така. Не казвам, че не е разумно от негова страна, ако си нетърпима да иска да се спаси от гнева ти, но развод при останали чувства е крайно.

Психотерапевт ти е нужен , не психолог. Трябва да се научиш да се владееш . Би ли избухнала и ругала пред детето си примерно? Гневът показва и др. недостатъци в характера. Да загубиш семейство заради неовладяна истерия, струва ли си риска ? Може би мъжа ти е основния дразнител .
Когато сте разделени чувстваш ли се по - спокойна ? Често ли се гневиш , дори и за дребни поводи ?

Глупости Дидоян. Не я обича, а се чуди какво да и каже, че да се отърве без скандали. Сигурно му е писнало.

Момиче, леко си наивна. Като се разведете няма да има втори шанс. Шанс за какво? Да ти предложи отново ли? Такава сапунка я дават по филмите само. Най-вероятно иска да се чупи, ама да не е той виновен, а хем да стане свободен, хем друг да е виновен. Щото иначе трябва и отговорности да поема, и за семейство да се грижи. То не е лесно.

Ако иска да ти даде шанс няма да иска развод, а ще ти предложи заедно да отидете на терапевт. Замисли се.

Какви ситуации провокират гнева ти и от кой си го научила? Да не би да се ядосваш, когато той бяга от отговорност?

Имало е случаи да се ядосам за пълна простотия. С времето останаха само големи неща за които първо съм говорила нормално, спокойно, но след петия път наистина избухвам сериозно. Относно втория шанс съм убедена, че ще има. Това съм го сложила просто като факт и за това казах че звучи нелогично. Той не вярва в брака и за него това е просто документ. Не става въпрос за ежедневни скандали и за някакъв кошмар, просто го разбирам че и той просто е нетърпелив в това отношение и гледа на нещата от друга гледна точка. Не желая детето ми да расте с майка която не може да контролира тая емоция. С ясното съзнание съм че искам да се преборя с този проблем в името
на семейството
си.

Какво значи да бяга от отговорност? Жената каза, че наранява.
Ми сори, всяка жена бяга с двеста от насилник. Защо за мъжете да е различно?
Ако бях мъж, след като се е опитал по всякакви начини да накара тая жена да се овладява не проработят, пускам скорострелно молба за развод, доказвам я като насилник и си взимам детето.

Готин начин да те прецака да се разведеш бързо и без драми и усложнения с идеята,че после пак ще се съберете .
Честно казано за нищо на света не бих изтърпяла партньор който си изкарва неовладяния характер и психопатиите върху мен.
Дано поне с детето да се държиш нормално и след развода да не прехвърлиш тормоза върху него като няма да го има мъжът ти .

Казвам го като мъж живял 6 години с такава партньорка. Злобата и манипулацията са единствените черти, които ме накараха да се отдръпна. И сега тя си остава идеала ми за жена. Но всичко приключи.
Па нека да са глупости.
П. С. Авторката ми е ясна, но темата е да и дадем съвет, а не да я анализираме.

И Лора го написа - повтаря нещо по много пъти и накрая се разкрещява. Коренът на гневът може да е, че не се случват нещата по твоят начин или някой не е уважил твоя граница. Ако Лора беше контролираща, щеше да има обвинения към него, т.нар. проекция на собстввените недостатъци, но тя не прави това. Значи остава второто - размити граници, което е танц за двама, т.е. и той допринася.

Това не я оневинява, обаче. Психариите ще навредят на детето им ако продължават.


Нищо работа викаш. Всичко й е наред, само дето е малко злобничка и лекинко манипулира. Иначе идеална. Как си изкарал с такава прелест 6 години не знам.

Аз на един такъв на 8мия месец му показах трите хикса. Нямах никакво желание да си съсипвам живота заблуждавайки се, че с гневно чудовище може да се живее.

Синът ми има този проблем. От нищо може да избухне, да крещи истерично и не може да се спре. Така се държи и с всички хора, за които мисли ,че не могат да му надвият. Започна да изтерясва през пубертета, а аз си мислех ,че с края ще престане. Не, не става. Ходеше на психолог, но не успя да се справи и сега казва, че на него нищо му няма, ние го дразним. Убедих се, че е невъзможно да се поправи и затова го оставих на мира по въпроса. Няма да го търпим обаче. На път сме да закупим друго жилище и да се изнесем, като го оставим сам. Той е почти на 30, но не му се живее сам. Негов проблем.Единственото ни дете е, но не мога да понасям изблиците му, нито пък съм длъжна.
Щом родители се готвят да избягат от детето си, какво остава за мъж. Повече няма да ти даде никакъв шанс. Не може да те понася, сигурна съм. Ще живееш сама, ако не се справиш с проблема. Такива наистина трябва да тъпеят сами, никой не е длъжен да търпи идиотизмите им.Стегни се и опитай да се излекуваш, защото мисля, че това е болест, вие, истериците сте болни и имате нужда от лечение. Ако успееш, ще намериш друг мъж. Този го забрави.

Запознайте ме със сина си, да си тъпеем заедно 😄 Такива като нас, такава ни е съдбата.

Ако си мисли, че нищо му няма - спасявайте се. Като продължи да е сам на 45 ще му светне.

Лора, не би изтърпяла да правят на теб това, което ти правиш на другите... може би.

Тези си живеят с мисълта ,че околните вечно ще ги търпят. Няма такова нещо. Виждам, че Лора си вярва как мъжа й ще й даде пак шанс.Също както и сина ми не вярва, че ние наистина ще се изнесем. Просто сте еднакви всички, вероятно е някакъв бъг, който води до еднакви резултати. Налага се да се справите и колкото по-рано ви зарежат, толкова по-добре. Аз лично мисля, че това е най-доброто, което можем да направим за сина си. Така, както смятам, че в момента мъжа ти ти прави много голяма услуга и на теб, не само на себе си. Дано извадиш правилните изводи и успееш да се справиш.

Мъжът ти хич не е стока. Иска да се разведете, за да може да си ергенува на спокойствие и да не носи отговорност. Така де, ако сега си намери друга или сгафи, разводът ще е по негова вина, а може и къщата и колата да му вземеш. А сега ще подпишете споразумение, в което няма да претендираш за нищо, а сигурно и издръжката за детето ще е малка. Пък той после ще се развява насам-натам с гаджета, а когато му доскучее ще се връща при жената за по-разнообразно.

За първи път чувам за насилник, който да си осъзнава проблема и наистина да иска да се поправи като теб, в повечето случаи другите са му виновни. Ти сигурна ли си, че проблемът е изцяло в теб? Посъветвай се с психолог и психиатър, за да установиш дали и какво точно ти има. Факта, че мъжът ти не те подкрепя и иска да се разведете, но да останете заедно по-скоро показва, че той е манипулаторът и не държи на теб, тук любов няма, използват те. Би ли споделила какво точно иска да запишете в това споразумение? Също за какво точно се карате, обиждаш ли го, в какво се изразяват въпросните скандали? Нещо ми подсказва при така изложената ситуация, че проблемът не е само в теб. Много грозно от негова страна. Не мисля, че трябва да му даваш нов шанс, дори и да имаш проблем.

Не е естествено. Той ако беше свет, нямаше хем да иска развод, хем жена му да се подпише, че се отказва от правата си и тези на детето ви да продължи да живее в семейното ви жилище, а той като тоукова гоУем да не се изнесе на квартира.

Лора, освен с психиатър се консултирай и с адвокат. Психиатърът, за да се уточни имаш ли наистина диагноза, или мъжът ти те набеждава, че си мноу уоша, за да те държи гузна и контролирана, а адвокатът да ти разкажат какви са ти правата.

Колко от вас мили дами, ще останат спокойни да повтарят 5и повече пъти едно и също. Тя не е дала конкретна ситуация но може да има причина да се ядосва и да вдига гири.

Определено авторката премълчава нещо.
Съветът за психиатър и адвокат са добри.

Страшно много ми хареса коментарът Ви, накарахте ме да погледна от друга гледна точка. Относно споразумението, кола (за която той плаща месечни вноски- остава за него), апартамент (негов по наследство)отново е за него, не мисля че тези вещи ми принадлежат. Разбрахме се за издръжка от 250лв, 500лв годишно за дрехи, обувки, ще ми заплати сумата на вещи които заедно сме купували, договорка имаме и за заплащане на всякакви уроци по равно и от двамата. Пример за ситуация веднага давам. Баща му е в доста немърливо състояние. “Бивш алкохолик”.Когато детето беше новородено, няколко пъти повдигах темата, че е баща му би се чувствал по-комфортно, ако се грижи за вида си по-старателно, би му се вдигнало самочувствието и би намерил по-лесно работа.Наистина може би 5 пъти повдигнах темата с този тон, супер деликатно и внимателно. Отговорът беше - Баща ми иска ние да сме добре, той не си е приоритет. На поредния път просто избухнах и в прав текст казах че смръдльовци около детето не желая. Позволих си да кажа толкова грубо нещо, защото няколко дни по-рано мъжът ми сам каза, че баща му е боклук и нищо не става. Мислех си че и болезнено, по-добре да кажа това което е . Той много ми се ядоса и каза че ако не съм била аз щял да ми смаже главата. Та..това мога да дам като нагледен пример. Иначе я началото на връзката ни съм избухвала за сгрешена покупка от магазин, но определено редуцирах до моменти като разказаната случка.

Честно казано и двамата имате проблем с нервите.

Търси причината, която най-вероятно е здравословна. Направи си пълни профилактични. Много често раздразнителността се дължи на нещо извън контрол - хормони в повечето случаи.
Намали кафето, алкохола, сладкото.

Това е хубаво, но адвокат ще ти каже, че и без да е твой апартамента ти и детето можете да живеете там до 18 годишината му. Той какво ти предлага - ти да се изнесеш ли? Деленето на разходите на две е наивно справедливо, т.к. ако ти искаш да запишеш детето ви на плуване, а той каже, че не иска, сама ли ще платиш всичко и после да го съдиш за 30лв на месец?

Относно изказването - и двамата не си говорите с любов, това е ясно. Ти обаче не може да си позволяваш да нагрубяваш така баща му. Може би е добре да се научиш да общуваш по-добре.

Вместо да показваш неуважение към баща му, можеш да кажеш следното: Склонността към зависимост е наследствена. Тази склонност се стимулира и отключва още от ранна детска възраст със сладко, шоколад, кока кола, миризма на алкохол. И ти искаш да не се излага детето на миризми, които после то ще асоциира с ранни детски спомени и ще е привързано към алкохолни изпарения.

Виж сега, аз имам хармоничен брак пу-пу, ама ако кажа подобно нещо и аз ще го отнеса солено. Нормално е да си подкрепя родителя, ако й да е сам разочарован от него. Въпрос на его е. Трябва да ви е силна връзката, изпитана в трудности и едновременно е това да се разочарова от баща си, за да се престраши да го нарече смръдльо. Това първо. Второ, макар и да имаш право да внимаваш за бебето, покажи истинската причина за коментара ти и го направи по - деликатно. В случая ти не толкова мислиш за свекъра, колкото за детето си. Нормално е, но с реплики баща ти да се погрижи за себе си не го изясняваш.
Трето, ясно е, че когато детето е малко се предполага повече битовизми да се решават, обикновено жената е изтощена, ако и сте семейни отскоро още се напасвате.
Четвърто МИСЛИ ЛОГИЧНО, обещанията за след развода са безумни. Никой не може да ти даде повече от това, което мога да ти обещая.

Ако моя мъж  първо нарече баща си боклук, ще ми падне жестоко в очите. Второ- ако аз нарека баща му смдръльо има пълната моя подкрепа да затвори вратата зад себе си и по нататъчни разговори да имаме единствено в съда за развода.

Проблемът на бащата е алкохолизма .Но не предложихте лечение, нали ?
Начинът на изказ демонстрира отношение .Мисля, че развода е удачно решение и за двама ви .

Бивш алкохолик е.

Като е бивш защо не се изкъпе.

Защото явно не е свързано с алкохола. Познавам хора, които не обичат сапуна и без да лизват алкохол.

От така описаното не виждам кой знае какъв проблем с агресията, може и да има, но да е премълчана част от историята. По-скоро наивност, баща му няма да се промени, нито той може да го промени. На по колко години сте?

Давам пример за диагностицирана клинична хистерия: Скандал, продължаваш няколко часа, придружен с крясъци, обиди, хвърляне на предмети и чупене на вещи. Никакви молби, обяснения и рационализации не помагат. Накрая като ти писне и му кажеш да престане и да те остави намира, сцената завършва с театрален хистеричен припадък - бавно "припада" на земята, да не се удари случайно, твърди че не може да си движи краката и че умира.

Къде е в тази история патологията? Не я виждам. Иди на специалист, но според мен друг ти е проблемът, манипулират те. Разбира се, ако се случва да го обиждаш не ти прави чест. Мен ме притесни изказването му, че ако е бил някой друг щял да му смаже главата и то за подобна глупост, имайки предвид че той сам обижда баща си. Крачката до "ще ти смачкам главата" е малка. Отървавай се докато можеш, но според мен може да се ядоса като разбере че не искаш да му дадеш втори шанс след развода. На такъв ми прави впечатление. Можеш да вземеш и колата и апартманета, но ако мислиш че ще те притеснява заради това, може и да му ги оставиш. Гледай само да няма някакви кофти клаузички в споразумението за развод, като "споделено родителство", да трябва ти да му водиш детето или детето да живее в конкретен град, да трябва заедно да взимате решния къде да ходи на училище и прочее, защото после може да те осъди, че не спазваш споразумението за хиляди левове. Трябва да вземеш родителските права на 100%, защото иначе ако решиш да се преместиш в друг град, трябва да заведеш ново дело и детето ще го оставят най-вероятно при него, за да не го извеждат от обичайната му среда в града. Консултирай се с адвокат и чети внимателно какво ще подпишеш.

Това, че той плаща мес. вноска за колата нищо не означава. Ако е придобита повреме на брака е обща. Твоят труд да гледаш детено не е платен но ти го правиш.
Наивна си, няма нужда. Ощетяваш си детето.

На мен ми стана интересно за съпругът. Не се държи като пораснало дете на алкохолик, а като добре обучено от мама манипулаторче. Да не ви е голяма разликата? Звучи ми като той да ти пуска малко прах в очите с тези 500лв за дрехи и да те подхлъзва здраво.

Нали се сещаш, че ако заведе след развода дело срещу теб, изкара те истеричка и негодна за майка, тия 500лв ти ще ги даваш, не той, а той ще си ги похарчи както си иска.

Общо е изплатеното до тук, нататък вноските си плаща който я вземе тази колаСвекърът дали не живее сам и  носи едни дрехи по седмица-две дори?Та миризма на кисело    може да има  и ако се къпе но не  пере дрехи,  а дали може и иска , дали се сеща да се пере , ако е   свикнал на слугуване не знам.

Разликата ни е малка. Аз съм на 24, той на 28.

Фантазирате на общо основание и я карате да прави глупости.

И аз не виждам да има тя проблем, по-скоро той. Плюй си в пазвата, авторке, че си се отървала.
Толкова чувствителни хора не бях виждала накуп.

И аз съм на мнение, че след развода събиране няма да има. Иначе защо да се стига до това изобщо?
Ако имате проблем с гнева, отидете на психолог заради себе си и детето. Мъжа май трябва да го отпишете.

Видял е накъде отиват нещата и че ако на нея й писне и подаде молба за развод, ще получи и колата и апартамента, че може и за по-висока издръжка да го осъди. За това се опитва да я преметне с въпросното споразумение за развод, като й внушава, че едва ли не е луда и това й е най-добрата опция. Обаче е наясно, че не е стока и друга няма да му върже за дълго и да му търпи изцепките и за това иска да продължат да са заедно след развода. Така тя вече няма да може да претендира за нищо дори и да иска в един момент, а той ще може да си развява байрака като ергенче, когато му скимне. И при мен така беше,но там проблема беше много по-сериозен.

Гневът в здравословни размери е необходима емоция. Гневът ни трябва, за да имаме силата да поставим някакви граници. Ако сме неспособни да ги поставим, т.е. гневът се размеси с безсилие, се превръща в прекален гняв (агресия). Всеки голям гняв се корени в детството, колкото и банално да звучи. Има си едно копче и като се натисне този гняв се възстановява, възобновява и доизгражда. Започваме да проектираме стари случки в нови хора.
Въпросният съпруг, като един съалкохолик, като човек, израстнал в дисфункционално семейство, има доста проблеми, които очевидно не е разрешил, за да говори за чупене на глави или там каквото точно беше. От друга страна, не знам самата авторка с какво се е борила цял живот (всички си имаме по едно такова нещо или няколко такива), но сблъсъкът е между двама човека, които имат личностни проблеми за разрешаване. И то сериозни. Отделно, ако свекърът не се къпе, то това може да е изява на доста отклонения, някои от които не безобидни. И не на последно място - на мен предложението за развод не е просто предложение, това е върхът на айсберга. Зад това има други планове, скрити мотиви.
Моето мнение е, че е нужна намеса на психотерапевт, защото гневът избива на физически болести, освен че руши брак, работа, родителстване...

Тази тема ме накара да си припомня... аз известно време съжителствах с мъж, който до такава степен ме изкарваше от нерви, че губех самоконтрол и крещях, хвърлях, удрях, обиждах... а 33 години не бях проявявала подобно поведение. Той отключваше в мен тези реакции и емоции в моменти, в които се чувствах безпомощна и безсилна да се защитя, да бъда разбрана за неща, в които ме обвиняваше несправедливо... да, аз съм много горда, емоционална и страстна натура и не ми е трудно да "яхна метлата", но до подобно поведение не съм предполагала преди, че мога да стигна... откакто не съм с този човек не се държа така, просто нямам подстрекател... споделям, за да се замисли авторката... а аз до ден днешен се питам каква съм всъщност и дали съм агресивна... подобна диагноза, обаче, не ми бе поставена от психотерапевта, който посещавах, разбита след раздялата... дадох си сметка, че съм била жертва на манипулатор, егоист, нарцисист и човек с ниско самочувствие, който избиваше всичките си комплекси върху мен... а аз от обич търпях и вярвах, че аз единствено съм причината за проблемите помежду ни...

Аз за това и попитах за майка му - каква е и къде е. Той се държи като добре обучен манипулатор от майка-нарцис. Защо баща му да е боклук, а не човек, който е болен от зависимост и има нужда от професионална помощ за да остане бивш алкохолик и да не му разлюлее някой нервите да отиде на настоящ алкохолик? Такива епитети ми звучат като думи на мама, която е толкова гнила ябълка, че единственият й начин да не е лошата е друг да е лошият, т.е. бащата.

Лора хубаво да види отношението към бащата, защото това я чака и нея.

Абе ако не сте чупили бутилка в главата на мъжа си, нищо не сте направили.

Те са прясно женени, пресни родители, тепърва ще има да си ходят по нервите и да се изваждат от кожата.

Няма да го приемете сериозно, но това, което на мен помогна е медитацията.  Няколко месеца медитирах. За съжаление спрях.
И на психолог да се иде, те също използват дишане и медитация за такива случаи. Не съм сигурна,  но така мисля.

Дишането помагат на човек да поспре за момент преди да се отдаде на раздразнението/избухването/истерията. Най-просто казано да преброиш до десет преди да говориш и да си подбереш реакцията. Целта не е да спреш да се гневиш, а да не даваш на гнева си такъв експлозивен израз, който отблъсква хората.

Аз имам същият проблем. Трудно се случва промяната. В момента на гняв, ти всячески оправдаваш поведението си... не се сещаш какво си обещал, защото “този път” за теб е различно.
В гнева си съм казвала много грозни неща и съм наранявала хората около мен. Мога да счупя нещо. Да си събера багажа. Да разваля леглото. Да гоня човек от апартамента си. Грозно...
Не мога да ти помогна, защото не знам как се оправят нещата. Единствено... не си сама!

Мъчително е развод, а след това живот без брак. Бракът - взаимност, заедност. Трябва да се лекуваш ВЪВ брака. Ако той се раздели с теб, нека да е окончателно. Човекът се отказва от теб... А аз не така разбирам брака.

Това се нарича емоционална дерегулация. Хистрионните хора са такива. Те чувстват всяко нещо много силно. Обикновено ги слагат в графата мелодраматични или избухливи.

Един добър начин да се регулират емоциите е да се опознаят. Коя кога се появява и за какво служи. Под емоцията има страх. Добре за регулацията на емоциите е да се води дневник всеки ден, в който се записва: Имам страх, че ... последвано от медитация. 

Ако тези страхове останат невидяни достатъчно дълго, се натрупва вътрешно напрежение, което се появява като драсни-пални-клечица.

lora_ivanova , мислила ли си, че този силен и неконтролируем гняв може да се дължи на хормонален дисбаланс?
Потърси информация по въпроса.
Имала съм период като твоя. Абсолютна невъзможност да си сдържам нервите и избухване за елементарни неща.

На твое място бих започнала добавки за нормализиране на хормоналния баланс, както и леки билкови успокоителни.  Агнес, Прим ойл и Невролаксин на д-р Тошков - това ми помогна на мен.

Паля много лесно. С годините и с общуването с други се научих да се оттеглям в другата стая, навън, някъде - само да не е около човека, покрай и заради когото съм се ядосала. Никога не паля от нищо, винаги има причина. Никога не атакувам хора, които не са пряко виновни, че съм ядосана (но забелязвам много хора да агресират видимо безпричинно срещу семейство или непознати, щото им бил крив деня, и ги считам за просто егоцентрични кретени).
Мъжът ти не ми харесва. Звучи като агресор и неуважително. Не се съгласявай в никой случай на развод по взаимно. Ако ти нямаш пияндета в рода, мъжът ти има. Не знам доколко биха го взели под внимание къде да ходи детето, ако разводът не е по взаимно съгласие.
В една друга тема писах, че имах любовник - разведен с малко дете. Доста се оплаква от 'отношенията с бившата'. Почнал е да си пийва. Все не чувам той с какво е сгафил в поне 5годишната им връзка. Детето не е при него, но и то, и бившата са редовно оправдание.

всъщност да се разделите и да загубиш някого койот е важен за теб ,може да е стимула който да ти даде мотивация да се бориш с проблема си . Каква мотивация за промяна ако всичко си върви по старому и на теб ти е ок в тази ситуация ,за съжаление често отварянето на очите идва след житейско сътресение .

Авторке, моят бивш е като теб. Избухва, гневи се и после съжелява и иска да се сдобрим в името на семейството.
Такива хора трудно се издържат, а пък аз съм дооооста търпелив човек. Та, разбирам защо мъжът ти иска да се разведете и да си почине от теб няколко месеца. Това агресивно поведение смазва партньора ти, колкото и да те обича той. Все пак човек трябва И себе си да обича. Аз на моето бившо чудо съм предлагала терапия за овладяване на гнева, но никога не ме е послушал.
Може да си прегледаш и хормоните. Моят вземаше, сигурно и още взима от време на време стероиди, въпреки че те също повишават нивото на агресивност и раздразнителност.
Каквато и да е причината за твоя гняв, никой не е длъжен да е емоционална изтривалка на някой друг.
Да не говорим, че гневните и раздразнителни хора вредят преди всичко на себе си и много добре го осъзнават.

Временната раздяла може да стане и без развод. Който иска развод, да си подаде документите по надлежния ред.

Друго, което трябва да бъде обучен съпругът е, че гневът е чувство на което имаш право. Гневната реакция е нещо, което може да бъде променено или поне смекчено, НО това че се гневиш не те прави кофти човек. И ако някой се разгневи, то то си има причина. Никой не стои гневен просто ей така.

Елфичка, думата обучен предполага неравностойност и не ми харесва как звучи.
Иначе да, съгласна съм с теб, че партньорите трябва да допускат и да не се газират веднага, ако съвместното им съжителство предизвика у другия нелицеприятни емоции. Възможно е да е дефицит на партньора, но по-вероятно е да е от неправилна комуникация.

Като не може да играеш хоро, не се хващаш. Хората сме с различни темпераменти, не може да очаквате всички да сме еднакви. Като не ви харесва някой гневен, взимате си спокоен да ви е мирна главата, че толкова диагнози прочетох дотук - свят ми се зави.

Между другото, в подобни диагнози много ме тревожи отчетливото виждане на изказващия ги, че е прав и никой не може да му се меси.
Влудява ме да помоля културно за нещо и да получа 3-5-10 отказа и отлагания, а за капак да ме изкарат истеричка, че на 4-6-11ти път решавам да удовлетворя явната нужда от по-твърд тон. Има хора, со кротце с тях не става. Ами съжалявам, но ако някой живее още в пубертета и пуберски реагира на всичко, което го задължава да си мръдне малко задника - това не ме прави истеричка. Прави него недорасъл.

Елфичка, не те разбрах.
Женският гняв е табу. Какво предлагаш?

Ако през годините до сега към теб са се държали по този начин с гняв, с обида и тн.,   е съвсем естествен ход в един момент  да започнеш да отговаряш гневно и ти , тъй като това натрупано и сдържано  в годините премълчавано от теб .  Ответна реакция. Всеки би станал гневен в един момент , все пак всеки си има нерви и в един момент всичко избива .

Не всеки би станал гневен. Гневът като огромна доза или го имаш вътре в себе си или не. Може да е следствие от повреда в хормоналната среда, но пак има хора, които по природа са мека Мария и по-скоро биха таяли в себе си, биха преглъщали и задържали емоциите в себе си отколкото да станат гневни.
За себе си не мога да си представя да избухвам, да обиждам грубо и подобни. По-скоро ще се отдръпна от гневен човек.

Въпрос на характер е това. Едва ли нещо ще се промени.

Характерът е навик - повторено много пъти поведение. Винаги може да създадеш друг навик, който да замени стария.
Реакциите и поведението си променяме непрекъснато.

Възможно е при много силна воля и желание за промяна, винаги идващо от вътре.

Много силна воля имат малко хора. Не говорим за нея.
На днешно време се говори за невропластичност и промяна на мозъка, създаване на нови връзки в него и промяна на поведението.
Има интересен пример в тази връзка за един, на когото даскалите казвали, че е малоумен. Години наред се държал като такъв, работил физ. Работа и пр., Докато не си направил тест за интелигентност. Оказало се, че е гений според теста. Съдбата му се променя коренно впоследствие....
Ако беше въпрос на воля, каквато повечето нямат, анонимните алкохолици нямаше да съществуват. Вяра в промяната е нужна. Според старата парадигма тя е невъзможна, човек е предопределен от гените и средата си.
Новите открития показват, че тя е не само възможна, но и че се променяме непрекъснато.

Точно така, Тайничке! Силна воля и вяра са много трудни за постигане. То ако беше толкова лесно, всички щяхме да сме супер успешни. А не сме.

Да, табу е. Лепват се етикети, диагнози, измислят се какви ли още не неща на някой само по едно поведение, което е филтрирано през доста ограничен кръгозор. На жените им казват истерички, с хормонални дисбаланси, с диагнози, емоционални, лабилни и какво ли още не. Т.е. обиждат ги и ни на личностна основа без грам да вникнат в това какво е поведението и има ли причина зад това поведение.

На английски това когнитивно изкривяване се нарича ефект на рогът ( horn effect).

Много хора гледат на нещата повърхностно и е по-лесно да осъждаш някой отколкото да не си тесногръд и да видиш, че има и друга гледна точка от твоята.  Ако някой те нарочи за еди какъв си нямаш много спасение. Както се казва не можеш на сила да накараш някой да прогледне.

С гневът нещата са ясни - или някой иска нещата да са по неговият начин и тогава трябва да работи сериозно над вътрешното дете, или иска да не му / й прекрачват границите, да не го/я обезличават, нараняват, обиждат, унижават. В този случай и особено като се попадне на ... тесногръди хора, които упорито набеждават същността ти .... тогава две неща трябва да се направят.

Едното е да му се повтаря всеки път на този човек, че имаш право на емоцията си, че ти като човек не си тази емоция и че в което и да е взаимоотношение има и втори човек, който също участва и допринася за това което се случва.

Второто е да си повториш за себе си, че това, че другият е заблуден и предубеден не е твоя вина или грешка. Ако другият иска да прогледне ще го направи, ако не иска това не е твой проблем. Ти няма как да поемеш чужда отговорност.

И трето има, но то се подразбира. На всеки се случва през живота му да не може да си овладее нервите. Някои крещят, други изпадаме в панически атаки. Всеки има някакъв начин на изразяване на загубата на контрол над нещата. Силни, неконтролируеми реакции - да, случват се, но е силно препоръчително да им се обърне внимание да не станат ежедневие.

Исках да кажа и едно две неща за това как е наша отговорност да научим другите около нас
 как искаме да общуваме. Аз например от семейната терапия съм си взела няколко хубави фрази. Едната е: "Когато направиш / кажеш ..., аз се чувствам ... " Много е простичко и действа. Така ти не обиждаш другият и оставяш и на другият поле да говори с теб по по-уважителен начин и да се насочи вниманието над причината за поведението, а не към "Ти си такъв, а пък ти си такава". Странното е, че дори и с хора, които са тотални егоисти пак работи. Не ги прави по-малко егоисти, но така те те разбират малко повече и с теб говорят на различно ниво.

Олеле мале. Само си представям "Скъпи, когато забравиш дъската на тоалетната вдигната, аз се чувствам бясна, оскърбена, обнадеждена, разстроена, неразбрана и т.н." И тук мъжа ми прихва в смях цяла седмица без да спре. Непременно ще спре да го прави, щом толкова любезно съм го помолила, че даже обяснила като на идиот. Не ли си да креснеш - "Еее, аман вече, колко пъти да ти казвам" ... не ми го хвали.
Давайте още теории на конспирацията. Забавно е.

За чувства никой не говори. Дори ще те сметнат за луд. Подобни формули как да проработят, ако те вземат за луд?

Евенце, и да не ти пречи на теб кресването, прочети 5 страници назад по темата какво мислят околните за вечно-правите, на-моето-или-вратата, чекай-да-ти-кресна-че-да-ме-слушкаш  и как неминуемо реагират накрая. Че да не стане после Олелеле, малеее всичко е прекрасно, а той ми изневери/ иска развод и не може да ме диша вече.

Тайничка, проверяваш първо дали има адекватност в поведението на другия и дали има чуваемост. Ако няма слагаш много железни граници и не отстъпваш и на милиметър.

Не бой се за мене, Елфичка. Всичко е точно. Лабилните да му мислят.

Когато някой те преследва по темите, в които пишеш само и единствено да де заяжда с теб, се вижда лесно. Така, че какъв ти е проблемът?

Не си втълпявай, че аз имам нещо общо с теб, че ти си важна, за мен, или че ме интересува неприкритото ти заяждане.

Така като се замисля, даже ми става жал за мъжът ти и синът ти, но с това, което пиказваш към мен .. въпрос на време е да се усети горкият.

За пръв път те репликирам, а ти цял учебник написа. Е, браво!

Не знам до сега как не се засрами. Ама, ей го на.

"....Аз например от семейната терапия съм си взела няколко хубави фрази. Едната е: "Когато направиш / кажеш ..., аз се чувствам ... " Много е простичко и действа. Така ти не обиждаш другият и оставяш и на другият поле да говори с теб по по-уважителен начин и да се насочи вниманието над причината за поведението, а не към "Ти си такъв, а пък ти си такава". Странното е, че дори и с хора, които са тотални егоисти пак работи. Не ги прави по-малко егоисти, но така те те разбират малко повече и с теб говорят на различно ниво."


Все пак не трябва да пропуснеш и да опознаеш човека, на когото казваш това.
Имам много горчив опит с подобни реплики. Четях с тонове книги - как да оправя семейния си живот, къде греша и как правилно да кажа нещо, за да бъда разбрана и да не ми се казва:" Пак правиш от мухата слон. Обиждаш ме. Спри да викаш! не ти ли омръзна!"
  Чак като го напуснах, разбрах какъв манипулатор е и как на всяка моя реплика " Чувствам се зле, когато ..." отговаряше с "И аз се чувствам зле от ..." и ме оставяше с вината и чувството, че пак не съм разбрана.
  И точно както по-горе каза някой: Омръзва по 3-6-10 пъти да казваш кротко нещо. И точно толкова пъти да те подминават с мълчание, с "Не ми се прави", с " ще го направя"(незнайно коя година), с "Не сега".

Проблемът с гнева е на гневния човек, не на партньора му.
Пиша това от позицията на човек, търпял гневни изблици, цупене и избухливост.
И аз четях книжки какво се прави, как се действа при избухлив човек. Стъпваш на пръсти по яйчени черупки, правиш това, правиш онова, умилкваш се и все е едно и също.
Гневните хора имат проблеми с търпението. Този проблем гневният човек трябва сам да реши, а не някой друг да му реши проблема. Имат проблеми с намирането на вътрешно равновесие и спокойствие. Пак не може друг човек да го центрира.
Добре де, счупило се нещо или партньорът допуснал някаква грешчица от битов характер. Е и?
За гневния човек това е драма и се почва с виковете, крясъците и обидите. Но за партньора това е тих и ежедневен терор. Той трябва максимално да се старае, за да не разгневи звяра вкъщи. И така като опънатата пружинка не се издържа дълго време.

Ежедневното неглижиране на дребни битовизми ги превръща посредством натрупване в големи проблеми.
Съжалявам, това не се харесва на духовно възвисените и над нещата хора, но животът се състои от битовизми. Искам да ми е чисто, удобно, подредено, спокойно, да имам храна на масата, да ми е топло.
Не искам да слушам - за пореден път за всяко отделно нещо - за чалъм, други ангажименти, как забравил, колко е уморен, как друго му се яде или нещо друго.
Не искам за всяко отделно нещо по няколко пъти да напомням.
Защото накрая трите нервещи дреболии, като ги умножа по няколко десетки фиксиращи погледи как не са направени според обещаното и умножа по още няколко десетки напомняния, си стават едно съвсем големичко число.

Aко си гневен само към определен човек, ако той изкарва най лошото в теб ...може би е време да всеки да поеме по своя път поотделно. 
Не разбирам какво е това надпреварване да се доказва кой крив ,кой прав ,не е ли поважен резултата ? какъв е този стремеж на всяка цена да си с някого който те изкарва от нерви или с няколко койот нараняваш ежедневно с изблиците си ?

Аз точно заради избухливостта на другия човек реших да не се гневя.

Гал, ще си съсипеш здравето за битовизми. Смяташ ли, че си заслужава!

Нека наречем 'битовизмите' с истинското им име - нежеланието на партньора да съдейства. Това е, което реално съсипва здравето.

512, много добре те разбирам. Такива методи работят само когато има чуваемост и от другата страна. Няма ли разбиране, а напротив - мачкане и психо и емоционални манипулации, тогава другп се прави. Тогава си плюеш на петите и дим да те няма. Не чакаш манипулатора да си обнови репертоара с номерата.

Като с всяко нещо - тестваш. На мен ми се е случвало някой да се държи като пълен нарцис и в последствие да се окаже, че така е възпитан от нарцис и всъщност има и сърце и душа и подлежи на диалог и промени. Имам и друг пример, в който грам не ме интересува ако ще и триглава змия от Марс да ме изкарат с всичките възможни недистатъци и кусури на света, луда, вещица и каква ли още не - виждам, че отсреща има една настървена злоба и амбиция да ме срине и границите ми са бетон.

Така че, подхода зависи от човека пред теб. Връщайки се към темата, ако човек не си владее нервите да се усъвършенства, но ако си има работа с долен манипулатор, то по-големият проблем е, че подстрекателят подпалва пожарите.

Не можем да контролираме хората - това е, което предизвиква гняв.

У някои.
У мен предизвиква гняв усещането, че аз се съобразявам и полагам усилия, а отсреща не го правят. Един вид се цакам.

Не зная за кого говориш, но има хора (не са и малко като брой), които са толкова себични и неемпатични, че дори не осъзнават какво причиняват на другите. Напълно неспособни са да се поставят в чужди обувки. Докато ядосващите им се развиват хипертония и впоследствие други болести.