Напълно осъзнах факта, че имам проблеми с гнева и вербалната агресия. Когато се скараме с мъжа ми, просто ми пада пердето, става ми черно пред очите и забравям кой стои пред мен. Наранявам, крещя и викам. Разделени сме от 6месеца, имаме и дете. Неговото желание е да се разведем (по взаимно съгласие), след което да си дадем нов шанс. Знам колко нелогично звучи, но въпросът ми е - напълно осъзнах грешката си и откакто сме разделени работя по въпроса да изкореня тази неприятна част от мен и съм готова да си докажа, че мога.Осъзнавам, че вредя на човека отсреща, а още повече на себе си. Четох много по темата, ако докажа, че не мога да се справя сама съм готова и на среща с психолог, но ще се радвам да прочета и други лични примери.Има ли други хора, които имат вътрешна борба с гнева си? Всякакви съвети, ще са ми безкрайно полезни!
А ти при какви обстоятелства изкарваш демоните от себе си? Ей така от нищото или ако си провокирана?
Нищо работа викаш. Всичко й е наред, само дето е малко злобничка и лекинко манипулира. Иначе идеална. Как си изкарал с такава прелест 6 години не знам.