Здравейте,
знам, че има теми за зълви, но имам нужда от съвет, мнение, а защо не и критика
Семейна съм от 12 години, имам прекрасен съпруг и деца. Преди да се оженим, съпругът ми живееше в чужбина. Затова аз се заех с подготовката-запазване на ресторант, дата за гражданското, църквата...Той не искаше да казва на семейството си по телефона, че ще се женим, а аз силно настоявах; исках да им каже, а като се прибере в БГ - и лично с подробности. Не го направи. И белята, естествено, стана. Една от служителките в ГРАО, която ни знае, раздухала навсякъде (въпреки, че е вътрешна информация). Майка му срещнала някой на улицата, който й честитил и се започна...
Подробности няма да давам, че ще стане доста дълго, но така и не ме приеха в семейството си. Оженихме се, роди се първото дете, след него и второто. И въпреки че виждаха, че силно се обичаме, подкрепяме, живеем в сговор и разбирателство, не приеха мен и децата ни. Обиждаха ме, чужда съм била...Съпругът ми мълчеше през цялото време, въпреки че го молех да "тропне" по масата и да им каже, че не са прави и че в крайна сметка това е неговия избор. Но не, аз плащах цената на обидите в къщи и с много сълзи.
И докато в първите години се беше дистанцирал именно заради пълното безразличие към нас с децата и обидите спрямо мен, то от няколко години взеха да се търсят със сестра си. Крие се да си звънят, а на мен естествената ми реакция е да съм саркастична. Взех аз да ставам виновна, че не премълчавам обидното отношение към мен и децата. Иска да започнем да се събираме по малко, а мен ме втриса покрай нея. Преди два дни зълвата родила момиче, а аз дори не знаех, че е била бременна, пък и защо да ми казват - нали не съм сред близките и семейството...
Та, мили бг мами, за да не досаждам повече,
права ли съм да не искам никакви контакти със зълва ми? Как да му обясня на моя мил съпруг, че ужасно ме наранява, криейки се и общувайки тайно със сестра си(по негови думи-заради моя сарказъм)? Не я искам в живота ни, нито нея, нито семейството й.
Виж целия пост
знам, че има теми за зълви, но имам нужда от съвет, мнение, а защо не и критика
Семейна съм от 12 години, имам прекрасен съпруг и деца. Преди да се оженим, съпругът ми живееше в чужбина. Затова аз се заех с подготовката-запазване на ресторант, дата за гражданското, църквата...Той не искаше да казва на семейството си по телефона, че ще се женим, а аз силно настоявах; исках да им каже, а като се прибере в БГ - и лично с подробности. Не го направи. И белята, естествено, стана. Една от служителките в ГРАО, която ни знае, раздухала навсякъде (въпреки, че е вътрешна информация). Майка му срещнала някой на улицата, който й честитил и се започна...
Подробности няма да давам, че ще стане доста дълго, но така и не ме приеха в семейството си. Оженихме се, роди се първото дете, след него и второто. И въпреки че виждаха, че силно се обичаме, подкрепяме, живеем в сговор и разбирателство, не приеха мен и децата ни. Обиждаха ме, чужда съм била...Съпругът ми мълчеше през цялото време, въпреки че го молех да "тропне" по масата и да им каже, че не са прави и че в крайна сметка това е неговия избор. Но не, аз плащах цената на обидите в къщи и с много сълзи.
И докато в първите години се беше дистанцирал именно заради пълното безразличие към нас с децата и обидите спрямо мен, то от няколко години взеха да се търсят със сестра си. Крие се да си звънят, а на мен естествената ми реакция е да съм саркастична. Взех аз да ставам виновна, че не премълчавам обидното отношение към мен и децата. Иска да започнем да се събираме по малко, а мен ме втриса покрай нея. Преди два дни зълвата родила момиче, а аз дори не знаех, че е била бременна, пък и защо да ми казват - нали не съм сред близките и семейството...
Та, мили бг мами, за да не досаждам повече,
права ли съм да не искам никакви контакти със зълва ми? Как да му обясня на моя мил съпруг, че ужасно ме наранява, криейки се и общувайки тайно със сестра си(по негови думи-заради моя сарказъм)? Не я искам в живота ни, нито нея, нито семейството й.
