Нормално ли е?

  • 4 111
  • 135
# 75
Не се заяждам, даже никак, но се подготви психически, за това да не се кротне. Без да искам да звуча наставнически или укорително, но... Как се променя 30 годишен индивид? Трудно. Не е невъзможно, но доста трудно. И ти си го избрала - с мотора, нощната работа, да излизате с приятели. Събрали сте се заради страст, няма лошо. Етап от живота. Но истината е, че децата с появяването си променят майките, не бащите. С редки изключения, разбира се. Жените се кротват и улягат след появата на дете. За мъжете е спорно това. Или най - много да се откупуват с парите, които изкарват. И да смятат, че щом плясват едни пари за семейството, не са длъжни да се занимават с досадните задължения около него. И друг горчив факт - жените си мислят, че могат да променят един мъж. Не могат. Въобразяват си, че ще го накарат да се кротне или да узрее. Не могат. Могат само да го  и. з. т. ъ. р. п. я. т.  докато той САМ не реши да се кротне и узрее.

Разбира се, пожелавам ти, той да се кротне от само себе си. Но не е лошо да си имаш едно на ум и да си подготвена и за друг сценарий.
Виж целия пост
# 76
Авторке, а през тия 5 г. той как е участвал в ангажиментите вкъщи?  Този работен график нещо постоянно ли е?  Ако ти си била с нормално работно време, само след 24 ч. вечер ли се засичахте? Сега кой чисти, готви, пазарува? Според мен е добре да поговориш с него, но без караница. Да му кажеш, че го обичаш и точно в този период имаш нужда от него - от присъствието му, от това да сте заедно. Кажи му, че не искаш да го ограничаваш и да тропаш с краче, но и те наранява да се чувстваш самотна без него. Опитай се и постепенно да обсъдиш как си представяте нещата след раждането. Първите месеци има сериозно недоспиване, ако той не те отменя през нощта и не ти "даде" няколко часа сън, нещата стават бързо много изтощителни, а и ужасно напрягащи връзката.
Дренка, какво точно му е трудното да се разбере на "кротването". Прекарване на повече време със семейството, слагане на приоритети като да е с детето си, да счита за нормално поделянето на  ангажиментите и намаляването на купоните.
Самото порастване предполага такива промени - в студентските години много хора се напиват, пробват някакви наркотици, сменят гаджета, но за една голяма част тези изцепки просто стават безинтересни с времето и се заменят с други неща. Авторката няколко пъти пише, че нещата са обсъждани и мъжът не е давал индикации, че е пубер-недорасляк на 30 г. Да, напълно възможно е да омаловажила някои червени лампи, но какъв е смисълът да й се размахва пръст? Изобщо не виждам да има някакви свръх претенции.
Виж целия пост
# 77
Абе защо пълните на жената главата с глупости. Кой  продължава да живее както е живял като ерген, или с половинката без бебе. Всички сме купонясвали до зори, после сме си седнали на д-то и сме си гледали децата. Това чака и авторката и мъжа и. Хората са говорили, ясно им е поне на теория. Проблемът е, че човека си продължава да си я кара както досега, като неангажиран младеж, а то не е възможно вече, и скоро още по невъзможно ще стане. Това е, чудо невиждано, та ще трябва да му ходи на пръсти и да го събира пиян. Ами ако се наложи да я закара някъде, а лежи трупясан махмурлия?
 Хайде стига вече сте я изкарвали, че изисква нещо нечувано,  хората ще имат бебе, време е да станат отговорни и да пораснат, неприятно, но факт.
Виж целия пост
# 78
Въпросът е, нормално ли е.
Не е нормално.Ако сега не разбере, че не е правилно това ще продължи и занапред, ти ще се изнервиш още повече и с времето ще се намразите.
Виж целия пост
# 79
Аз пък не че съм против предходния пост, но не бих издържала просто. То затова и сме различни. Аз не мога да се преструвам и ако нещо ми е криво си го казвам в прав текс. Разбира се, нося си последствията. Но пък така мъжа разбира къде е границата и общо взето ако е решил че ти си ьа него ше започне да се съобразява с теб. Противно на повечето мнения и с риск да сгреша, бих експлицирала проблема. Ако не се получи, все ще го отгледам това дете, гладно и жадно няма да е. Но пък ако той види моя проблем и все още желае да е с мен, ще се съобрази и ще се промени.
То, хубаво си казваш нещата, ама защо след дъжд- качулка?
Защо да не си ги кажеш преди да се ожените, а се омъжваш, раждаш и тогава тропваш с краче, че искаш да се промени по твоя калъп?
Всяка ще си отгледа детето, ама не е там работата.
Защо трябва да подлъжеш човека и после да го тормозиш, а и себе си?
Просто защото обстоятелствата са различни. Преди да забременееш нещата стоят по един начин, сшед това се променят, да, за женатажсе променят малко преди това дансе случи за мъжа. Но общо взето не избираш човек който да е в един калъп цял живот. Напротив, избираш човек, с който да срещате различни проблеми в живота и евентуално да ги решавате заедно. Ако в един момент някой не желае да участва, няма как да го накараш насила. В ктайна сметка детето и брака не са затвор.
Неприятна е нагласата на конкретния мъж да си от живее, вметната от свекъра/свекървата. Животът не свършва с децата, напротив, променя се. Време за излизане винаги ще се намери, но по нечриятното е че той иска да излиза макар че ти не желаеш. Така се очертава че за него е важно не да е с теб, а да излиза, пък ако ти не можеш, това е твой проблем. И в моя живот е имало подобни ситуации, но сме ги преодоляли. Това съвсем не ознсчава, че ще преодолеем следващата. Всяка е за себе си.
Не я плашете чак толкова с раждането на бебето, има и спящи бебета. Мъжът ми не е ставал никога да храни бебе през нощта, не съм и искала. Помагал ми е ако имам нужда, но не е чак непосилно да храниш бебе през нощта.
Виж целия пост
# 80
Авторке, а през тия 5 г. той как е участвал в ангажиментите вкъщи?  Този работен график нещо постоянно ли е?  Ако ти си била с нормално работно време, само след 24 ч. вечер ли се засичахте? Сега кой чисти, готви, пазарува? Според мен е добре да поговориш с него, но без караница. Да му кажеш, че го обичаш и точно в този период имаш нужда от него - от присъствието му, от това да сте заедно. Кажи му, че не искаш да го ограничаваш и да тропаш с краче, но и те наранява да се чувстваш самотна без него. Опитай се и постепенно да обсъдиш как си представяте нещата след раждането. Първите месеци има сериозно недоспиване, ако той не те отменя през нощта и не ти "даде" няколко часа сън, нещата стават бързо много изтощителни, а и ужасно напрягащи връзката.
Дренка, какво точно му е трудното да се разбере на "кротването". Прекарване на повече време със семейството, слагане на приоритети като да е с детето си, да счита за нормално поделянето на  ангажиментите и намаляването на купоните.
Самото порастване предполага такива промени - в студентските години много хора се напиват, пробват някакви наркотици, сменят гаджета, но за една голяма част тези изцепки просто стават безинтересни с времето и се заменят с други неща. Авторката няколко пъти пише, че нещата са обсъждани и мъжът не е давал индикации, че е пубер-недорасляк на 30 г. Да, напълно възможно е да омаловажила някои червени лампи, но какъв е смисълът да й се размахва пръст? Изобщо не виждам да има някакви свръх претенции.
С мъжа ми още от втория месец заживяхме заедно, понеже заминахме да работим в чужбина. Там винаги сме били нон стоп заедно ( той е готвач а аз бях в сервиза) точно заради професията си е с такова работно време! Когато забременях взехме решението да си дойдем в България, тук аз започнах маникюристка на наем и бях с работно време до 17ч. Пазаруваме двамата,  и в къщи моите задължения са чистенето готвенето, прането и миенето на съдове. Той готви два пъти в седмицата  и ако го помоля простира понякога, ако ми е лошо. Относно бебето, ми казва, че като се роди нито ще има време да излиза с приятели нито и желание... Надявам се това да е така, просто се чувствам сама. В момента живеем в неговия град, тук всички негови приятели са и мои, но са предимно мъже! Аз няма как да излизам всеки ден с неговите приятели.. Така и не успях да намеря свои, понеже прокървих в 3 месец и спрях да работя! От тогава се разхождам сама и от време на време с някоя позната или си стоя на пейката с бабичките пред вкъщи.. Свикнала съм да съм нон стоп до него и това стоене в къщи ме побърква 😔
Виж целия пост
# 81
Кажи му "Пий к'вот' ще пиеш, докато влезна в 9 -я месец и после те искам на линия - трезвен и готов по всяко време да посрещнеш детето ни" Или ще се очовечи или не.. Относно разговорите по-добре му наблегни как се чувстваш (скучно ти е, самотно ти е, объркана си и т.н.) и какво не ти достига, а не той с какво те дразни. Wink
Виж целия пост
# 82
Двете основни и винаги срещани грешки преди сватбата.
Жената очаква, че след нея мъжа ще се промени.
Мъжа очаква, че след сватбата жената няма да се промени.
Виж целия пост
# 83
Прочетох цялата първа страница, с коментарите и това, което ми идва е "горкият човек"....
Виж целия пост
# 84
Авторке, а през тия 5 г. той как е участвал в ангажиментите вкъщи?  Този работен график нещо постоянно ли е?  Ако ти си била с нормално работно време, само след 24 ч. вечер ли се засичахте? Сега кой чисти, готви, пазарува? Според мен е добре да поговориш с него, но без караница. Да му кажеш, че го обичаш и точно в този период имаш нужда от него - от присъствието му, от това да сте заедно. Кажи му, че не искаш да го ограничаваш и да тропаш с краче, но и те наранява да се чувстваш самотна без него. Опитай се и постепенно да обсъдиш как си представяте нещата след раждането. Първите месеци има сериозно недоспиване, ако той не те отменя през нощта и не ти "даде" няколко часа сън, нещата стават бързо много изтощителни, а и ужасно напрягащи връзката.
Дренка, какво точно му е трудното да се разбере на "кротването". Прекарване на повече време със семейството, слагане на приоритети като да е с детето си, да счита за нормално поделянето на  ангажиментите и намаляването на купоните.
Самото порастване предполага такива промени - в студентските години много хора се напиват, пробват някакви наркотици, сменят гаджета, но за една голяма част тези изцепки просто стават безинтересни с времето и се заменят с други неща. Авторката няколко пъти пише, че нещата са обсъждани и мъжът не е давал индикации, че е пубер-недорасляк на 30 г. Да, напълно възможно е да омаловажила някои червени лампи, но какъв е смисълът да й се размахва пръст? Изобщо не виждам да има някакви свръх претенции.
Според мен никой не ѝ размахва пръст. А че е омаловажила някои червени лампи... 100 % е така. Първо възрастта ѝ го предполага. На 20-25 кой е бил супер зрял, осъзнат и виждащ всички червени лампи? Никой. Всеки гори от страст и романтика, и по-добре че е така. И второ, кой мъж няма червени лампи или лампички?
Според мен имаме класическа ситуация. Жената, бременна, дори чрез бременността започва да изгражда връзка със своето бебе. Аз си спомням много добре моята бременност. Сигурно и авторката е така. Мислиш дали ядеш здравословно, имаш ограничения, търпиш болежките и прегледите, усещаш ритниците, мислиш как се отразява това или онова на бебето. При мъжете това изобщо не е така. Има разминаване и то голямо между мъже и жени. Жалко, че старите не ни го казват, та да се лъжем, да се вземаме и да правим семейства.
Виж целия пост
# 85
А като бяхте в чужбина, кой поемаше домашните задължения? Някакси ми е странно - готвач, а дори и готвенето е предимно твоя работа. Като ви поотрасне детето и ти си с нормално работно време, общо взето няма да се засичате, а вечерното домакинстване и време с малкото човече ще са все за теб. Ти ОК ли си с това? Как принципно си представяш ролите ви в семейството? Хората са различни. Има жени, които смятат за нормално те да поемат огромната част от гледането на дете и домашни задължения, като мъжът основно е "банкомат". За други това е неприемливо. Важно е , обаче, вие да се напаснете и да имате сходни желания и очаквания.
Виж целия пост
# 86
Трябвало да се кротне като всички... Ще се кротне, ако иска. Ако не иска, вариантите са два - Авторката го приема такъв, вариант 2 той си намира кой да го търпи, а тя се хваща с някой кротък. Не се заяждам, но как хем го обичате, хем искате да се промени? След някоя година ще сте разстроена, защото не е същия.
Виж целия пост
# 87
Скрит текст:
Авторке, а през тия 5 г. той как е участвал в ангажиментите вкъщи?  Този работен график нещо постоянно ли е?  Ако ти си била с нормално работно време, само след 24 ч. вечер ли се засичахте? Сега кой чисти, готви, пазарува? Според мен е добре да поговориш с него, но без караница. Да му кажеш, че го обичаш и точно в този период имаш нужда от него - от присъствието му, от това да сте заедно. Кажи му, че не искаш да го ограничаваш и да тропаш с краче, но и те наранява да се чувстваш самотна без него. Опитай се и постепенно да обсъдиш как си представяте нещата след раждането. Първите месеци има сериозно недоспиване, ако той не те отменя през нощта и не ти "даде" няколко часа сън, нещата стават бързо много изтощителни, а и ужасно напрягащи връзката.
Дренка, какво точно му е трудното да се разбере на "кротването". Прекарване на повече време със семейството, слагане на приоритети като да е с детето си, да счита за нормално поделянето на  ангажиментите и намаляването на купоните.
Самото порастване предполага такива промени - в студентските години много хора се напиват, пробват някакви наркотици, сменят гаджета, но за една голяма част тези изцепки просто стават безинтересни с времето и се заменят с други неща. Авторката няколко пъти пише, че нещата са обсъждани и мъжът не е давал индикации, че е пубер-недорасляк на 30 г. Да, напълно възможно е да омаловажила някои червени лампи, но какъв е смисълът да й се размахва пръст? Изобщо не виждам да има някакви свръх претенции.
Според мен никой не ѝ размахва пръст. А че е омаловажила някои червени лампи... 100 % е така. Първо възрастта ѝ го предполага. На 20-25 кой е бил супер зрял, осъзнат и виждащ всички червени лампи? Никой. Всеки гори от страст и романтика, и по-добре че е така. И второ, кой мъж няма червени лампи или лампички?
Според мен имаме класическа ситуация. Жената, бременна, дори чрез бременността започва да изгражда връзка със своето бебе. Аз си спомням много добре моята бременност. Сигурно и авторката е така. Мислиш дали ядеш здравословно, имаш ограничения, търпиш болежките и прегледите, усещаш ритниците, мислиш как се отразява това или онова на бебето. При мъжете това изобщо не е така. Има разминаване и то голямо между мъже и жени.
Жалко, че старите не ни го казват, та да се лъжем, да се вземаме и да правим семейства.

Вие сега на кого казвате "старите" ? Поименно може ли? (по-никово Simple Smile )
Виж целия пост
# 88
за да не е толкова ноторно, ще разкажа, че моя приятелка се "умножи" с мъжа си, тогава 32 годишен. Той беше научен от мама само да си бърка в носа. Тя с търпение и разговори и в домакинството го включи, и в смяна на памперси/хранене и гледане(докато тя спи), а беше се зарекал, че таквиз неща нямало да прави.
Виж целия пост
# 89
А като бяхте в чужбина, кой поемаше домашните задължения? Някакси ми е странно - готвач, а дори и готвенето е предимно твоя работа. Като ви поотрасне детето и ти си с нормално работно време, общо взето няма да се засичате, а вечерното домакинстване и време с малкото човече ще са все за теб. Ти ОК ли си с това? Как принципно си представяш ролите ви в семейството? Хората са различни. Има жени, които смятат за нормално те да поемат огромната част от гледането на дете и домашни задължения, като мъжът основно е "банкомат". За други това е неприемливо. Важно е , обаче, вие да се напаснете и да имате сходни желания и очаквания.
Когато бяхме в чужбина, бяхме на сезони и той готвеше за целия персонал, но и бяхме с работно време от 9 до 17ч. И имаше време, а сега казва, че му омръзнало от ядене и като се прибере пак да готви.. Затова го разбирам. В никакъв случай не искам да е банкомат! Просто се надявам да ми помага повече в къщи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия