Непрестанен страх и депресия :(

С риск да ме нападнете, че съм отвратителен човек си го казвам: На 37 години съм. Обожавам животните, но никога не съм харесвала деца, нямаме приятели или роднини които да имат деца. Ходим в хотели, където не допускат деца. Майка ми винаги е казвала да си живея живота , докато не съм станала майка, защото после всичко приключва. Тя го казва от личен опит и не иска да правя нейните грешки.
Един ден разговарях с една психоложка. Оплаках и се , че вече съм на 37, а все още не се е появил майчински инстинкт. Отговорът който получих много ме успокои. Тя каза, че самата тя не харесва деца , а има прекрасна дъщеря студентка(най-възпитаното момиче, което познавам).Тя ми разказа как тя е обичала само своето дете и избягвала чуждите. Ходила си самичка с количката и избягвала другите майки с деца. Този разговор ми се отрази толкова добре.
Изпитах желание да имам дете и си направихме. Направих спонтанен аборт през юни и тогава изпаднах в депресия. Забременях отново през август и имам проблемна бременност. Така разбрах какво е да се бориш за детето си и си го приемам като част от мен.
Интересни са ми другите бременни, които си снимат коремите и се вълнуват, купуват дрешки, колички, помпи и т.н от толкова рано, че се замислям аз ли не съм добре , че не се вълнувам. Но съм щастлива, затова че в живота ни ще се появи един нов член, който ще се старая  да възпитам така добре, както дъщерята на психоложката.

Бременността ми не беше планувана, защото не се чувствах готова все още. Когато видях двете чертички на теста не можех да си намеря място от страх. Почнах да плача и да обикалям апартамента като луда. Изпуших няколко цигари една след друга. Само след ден вече бях най-щастливата, много бързо свикнах с идеята, че ще си имаме бебе.
Имах лека бременност, с малки неразположения, но всеки ден броях дните до оставащата х седмица, много се притеснявах да не родя преждевременно.
Моят съвет към авторката е след като роди, ако не се чувства добре да потърси помощ, защото следродилната депресия не е за подценяване.
Аз имах, плачех постоянно, беше ме страх да остана сама с бебето, вечер не спях, защото се притеснявах да не се задави докато спи и да не я чуя, абе беше си кофти период.

Тъкмо си мислих ,че нещо не ми е наред и попаднах на тази тема.
Ситуацията при мен е следната...
Всички около нас са с деца и  мъжа ми все ме ръчкаше и ние да имаме. В един хубав ден, реших, че е  дошло време и започнахме с опитите. И то все несе получаавше и все се сдухвахме....докато спрях да не го мисля.
Така   и един ден просто не ми дойде, хайде с 200 до аптеката, тестове... и хоп положителен. Седях и гледах теста тъпо- никаква радост , никакви чуства. Замислих се искам ли го това дете... реших ,че съм луда и отидох при мъжа ми, показвам му теста и той отговаря "мммм супер"- отново никаква емоция.
От няколко дни явно хормоните не са ми много в час и непрекъснато се и караме и  ми минават мисли,че може би никой от нас не го е искал , а просто сме искали да знаем дали вкичко ни е наред.
Можи би липсата на подкрепа на мъжа ми, засилва колебанието искам ли го или не...

Бях на 22 когато забременях с дъщеря ми! Беше с страшно, беше ужасно страшно. Познавах баща й от 2 години, но от 6 месеца бяхме двойка и не бях сигурна дали той е човека за мен. В последствие разбрах, че не е бил той, но и за миг не съжалявам, че съм родила и продължавам да се радвам на прекрасната ми дъщеря вече 8 години. В първият момент, когато ми дадоха вързопчето, в което я бяха пременили изпитах пълен ужас. Как аз , която съм едва на 22 години, та аз не можех да гледам себе си щесе грижа за бебе. Бях готвила едно пиле с ориз и накрая пилето беше сурово, а ориза загорял. Нямах опората на баща й, защото знаете мъжете се развиват малко по- бавно и той милия на 22 , въобще не знаеше какво се случва. Но след като това чудо влезе в живота ти, нищо друго няма да има  значение. За теб ще е важно само то! Спираш да си егоист, спираш да мислиш само за себе си и се научаваш да правиш не само пиле с ориз ами какво ли още не. Ставаш майка, приятел, доктор, треньор, учител. И това е най- смисленото нещо което ми се е случвало някога в живота ми! Никога не бих го заменила за нищо друго на света.
Та на кратко да кажа, че знам как се чувстваш, но стягай се, скоро ти предстои най- важната среща в живота ти.
Радвай се на живота си и бъди щастлива

Здравейте на всички мами.Аз съм в същата ситуация ,само че при мен се случи това което никога не съм си мислела че ще ми се случи.От 5 години сме заедно с моя човек ,живяла съм с мечтата да си създадем общ дом,семейство ,деца  и всичко за което мечтае всяка една жена.Стана така ,че се преместихме в нова къща ,бях до него през цялото време,помагах му във всичко и с каквото можех .Историята назад във времето е много дълга,затова няма да се спирам в подробности ,само ще кажа ,че   имаме  голяма разлика в годините ,но никога това не е било пречка за нас,разделяли сме се 1,2 пъти докато сме били заедно.При последната раздяла той отново дойде при мен ,каза ми, че ме обича, че не може без мен,че иска да се оженим да имаме наше общо детенце и да се преместим в наша къща.Аз като последната глупачка отново повярвах и се подадох ,т.к аз много го обичах и жадувах за тези неща.Събрахме се отново , с нашите деца в новият дом.Мина се не мина и след 2 мес ми закъсня,бях на противозачатъчни,но ги бях спряла за почивка.Не съм искала,нито планувала,даже напротив мислех само за развитие в работата.Но се случи,забременях и първата ми реакция бе страх,уплаха,почнах да плача и да се чудя как ще реагира.След като събрах кураж и му казах,изпаднах в шок.Той започна с обвинения,обиди,че нарочно съм го направила,че съм го излъгала,че се чувствал подведен,при което аз направо полудях.Не можех да   повярвам ,какво ми чуват ушите.Поиска от мен да махна детето,при което аз още на другият ден си събрах багажа и се прибрах с дъщеричката си.Трябваше да остана сама и да премисля,какво решение да взема.Междувременно исках и той да остане сам и също да си даде сметка за всичко дотук.Взех решение да го махна,при което след като,  отидох за аборт,бях вече попълнила документа и платих сумата.След което трябваше да изчакам анестезиолога,но знаете ли докато чаках си казах ,какво правиш ще убиеш едно невинно същество което така или иначе си искала дали сега или след 2 год ,какво е значението.Не всичко човек може да планува ,особенно тези неща.И така отказах се и се прибрах ,с решението че аз ще задържа и че то е моето бебе.Сега , ще трябва да се справям сама с две  дечица.Таткото ми звъни ,и непрестнно ми говори ,оправдава,че бил възрастен,че щяла съм да го зарежа след време,че той не искал да има по този начин дете а искал да бъде планувано ,когато той реши че иска.Не знам ,но се чувствам адски зле,постоянно плача ,ходя на работа но съм разсеяна,вчера имах контракции ,много ме  е страх как ще се справя.Нощем не мога да спя ,ужасно е .