Здравейте, чета форума отдавна, но се регистрирах специално, за да споделя свой проблем и да видя различните гледни точки към него.
На 45 години съм, с две пораснали деца, които живеят отделно (студенти). От 2.5 години живея с настоящата ми половинка. Мисля, че за нас важи приказката: "Те се обичат, въпреки че се познават много добре". Казвам го, защото се познаваме повече от 12 години, а от 8 години работим заедно - всеки божи ден. Той е собственик на фирмата, аз съм вторият човек след него. Когато започнах, той беше сам в офиса и имаше едно момче за товаро-разтоварни дейности. Сега сме над 20 души, фирмата се развива стабилно. Та с ММ си знаем и положителните, и отрицателните черти. Той е разведен от 10 години, аз - от по-малко (признавам, че напуснах съпруга си заради него).
Ще се опитам да бъда максимално обективна:
В основата на моя проблем (защото очевидно от нас двамата само аз смятам това за проблем) е малко прекалената (пак по моя преценка), грижа за бившата съпруга.
Познавам я, макар и бегло. Тя е от този тип жени, които цял живот се облягат на някого. На 50 години е, но майка и все още и готви всеки ден, за да не се преуморява тя след работа. Половинката има двама синове, по-малкият е на 11 години и живее с майка си, големият живееше с баща си (а година и половина и с нас двамата), преди да отиде студент в чужбина. Подчертавам, че жената е в много добро финансово положение, нищо не и липсва.
Тревожат ме не парите, които и дава ММ - дори не знам колко са, никога не съм питала. По-скоро ме притесняват други неща, грижата, която той полага за нея. Подчертавам - за нея, не за децата.
Това ме тормози отдавна. Не намирам за нормално толкова години след развода тя да продължава да иска от него неща, които обикновено човек иска от собствения съпруг. Примерите са страшно много, но ето няколко:
- "Като идваш да вземеш детето (малкия), купи плодове, защото той иска"
- "Счупи ми се страничното огледало, прати някого да вземе колата и да я закара на сервиз (преди това се извършваше лично от ММ, сега имаме служител, който отговаря за служебните коли).
- "Вземи от аптеката еди-какви-си витамини на детето, а за мен купи, моля, Феминела Урофорте"
За тази Феминела се карахме, защото е обикновена хранителна добавка, налична във всяка аптека, а жената даже не е болна в момента, просто за профилактика си я иска.
- Днес съвсем прекипях, защото разбрах, че през последните две-три години ММ даже и зарежда колата с гориво. Като ходи да взима малкия, просто взимал колата, карал я на бензиностанция, зареждал я и отново я паркирал пред къщата и. Когато научих това, излязох от контрол.
Боли ме, защото ММ знае, че подобни неща ме нараняват, а ги прави. На мен ми изглежда така, сякаш той си е оставил задна вратичка към нея. Мисля си, че тя вероятно също таи надежди, защото той изпълнява желанията и. А и през всичките тези години тя въобще не е имала връзка с друг мъж.
ММ казва, че категорично вижда бъдещето си само с мен, но просто обича да "прави услуги". Факт е, че е такъв, факт е, че ме изчака да си взема решението, без да ме притиска и винаги през цялото време съм чувствала любовта му, но.... по някаква причина грижите за бившата не спират да ме тормозят.
От негова гледна точка няма нищо обезпокоително, бившата просто била такъв тип - интересчийка (що пък да не и сложат гориво за 100 лв.) и мързелана (що да ходи сама до бензиностанцията). Всъщност това били качествата, които го отблъснали от нея навремето.
Да де, ама на мен ми е зле.... Как мислите, в грешка ли съм?
Твърде много писах, вероятно стана отегчително, но ако липсват детайли - мога да споделя. Просто ми трябва друга гледна точка, дами. Много, много ми е нужна.
Виж целия пост
На 45 години съм, с две пораснали деца, които живеят отделно (студенти). От 2.5 години живея с настоящата ми половинка. Мисля, че за нас важи приказката: "Те се обичат, въпреки че се познават много добре". Казвам го, защото се познаваме повече от 12 години, а от 8 години работим заедно - всеки божи ден. Той е собственик на фирмата, аз съм вторият човек след него. Когато започнах, той беше сам в офиса и имаше едно момче за товаро-разтоварни дейности. Сега сме над 20 души, фирмата се развива стабилно. Та с ММ си знаем и положителните, и отрицателните черти. Той е разведен от 10 години, аз - от по-малко (признавам, че напуснах съпруга си заради него).
Ще се опитам да бъда максимално обективна:
В основата на моя проблем (защото очевидно от нас двамата само аз смятам това за проблем) е малко прекалената (пак по моя преценка), грижа за бившата съпруга.
Познавам я, макар и бегло. Тя е от този тип жени, които цял живот се облягат на някого. На 50 години е, но майка и все още и готви всеки ден, за да не се преуморява тя след работа. Половинката има двама синове, по-малкият е на 11 години и живее с майка си, големият живееше с баща си (а година и половина и с нас двамата), преди да отиде студент в чужбина. Подчертавам, че жената е в много добро финансово положение, нищо не и липсва.
Тревожат ме не парите, които и дава ММ - дори не знам колко са, никога не съм питала. По-скоро ме притесняват други неща, грижата, която той полага за нея. Подчертавам - за нея, не за децата.
Това ме тормози отдавна. Не намирам за нормално толкова години след развода тя да продължава да иска от него неща, които обикновено човек иска от собствения съпруг. Примерите са страшно много, но ето няколко:
- "Като идваш да вземеш детето (малкия), купи плодове, защото той иска"
- "Счупи ми се страничното огледало, прати някого да вземе колата и да я закара на сервиз (преди това се извършваше лично от ММ, сега имаме служител, който отговаря за служебните коли).
- "Вземи от аптеката еди-какви-си витамини на детето, а за мен купи, моля, Феминела Урофорте"
За тази Феминела се карахме, защото е обикновена хранителна добавка, налична във всяка аптека, а жената даже не е болна в момента, просто за профилактика си я иска.
- Днес съвсем прекипях, защото разбрах, че през последните две-три години ММ даже и зарежда колата с гориво. Като ходи да взима малкия, просто взимал колата, карал я на бензиностанция, зареждал я и отново я паркирал пред къщата и. Когато научих това, излязох от контрол.
Боли ме, защото ММ знае, че подобни неща ме нараняват, а ги прави. На мен ми изглежда така, сякаш той си е оставил задна вратичка към нея. Мисля си, че тя вероятно също таи надежди, защото той изпълнява желанията и. А и през всичките тези години тя въобще не е имала връзка с друг мъж.
ММ казва, че категорично вижда бъдещето си само с мен, но просто обича да "прави услуги". Факт е, че е такъв, факт е, че ме изчака да си взема решението, без да ме притиска и винаги през цялото време съм чувствала любовта му, но.... по някаква причина грижите за бившата не спират да ме тормозят.
От негова гледна точка няма нищо обезпокоително, бившата просто била такъв тип - интересчийка (що пък да не и сложат гориво за 100 лв.) и мързелана (що да ходи сама до бензиностанцията). Всъщност това били качествата, които го отблъснали от нея навремето.
Да де, ама на мен ми е зле.... Как мислите, в грешка ли съм?
Твърде много писах, вероятно стана отегчително, но ако липсват детайли - мога да споделя. Просто ми трябва друга гледна точка, дами. Много, много ми е нужна.
