Счупен зъб

Когато бях на 13 г. ми падна пломба, не казах на родителите ми по същата причина, много съм страхива и си рекох, какво пък, ще отлагам колкото мога. Когато казваха, че ще ме водят на профилактичен преглед лъжех, че ни прегледат редовно в училище. В училище като ме извикаха, казвах, че родителите ми ме водят.
За 3 г. зъбът се заморазруши, нервът се умъртви сам и излезе. Странното беше, че не усещах никаква болка. После останаха само корените и над тях венецът се затвори. Накрая започна едно подуване във венеца, гноен абцес, който може да бъде и много опасен. Добре че веднъж се засмях за нещо с по-отворена уста и майка ми видя. На следващия ден трябваше да пътувам с класа на ексурзия, но ми се размина. Хирургът бая се измъчи, аз още повече, защото заради абцеса не ме хвана упойката.
Не се гордея, толкова ми е бил акълът. И всичко това заради една обикновена пломба, която щяха да ми направят за 30 мин. и да забравя.

  И моята история е малко подобна като при Не се сърди човече. Бях на 6  години и половина, когато получих зверски болки в единия от първите постоянни зъби. След това майка ми ме заведе на зъболекар в една квартална детска градина, където зъболекарката беше ужасно груба и изпитвах нечовешки болки. Заради това плачех и отказавах да отида повтирно изъбът ми остана незавършен и естествено, че след време пак започна да ми прави проблеми и се принудих в първи клас да ходя при училищната зъболекарка, от която също имам лоши спомени. Прави уж каквото прави по този зъб и след това ми започна друг (пак от първите постоянни кътници ), отново свързано с много болка.Около 5-6 години след това единият от тези правени зъби ми се счупи и естествено изпитвах неистов ужас да стъпя отново в зъболекарски кабинет и си стоях така и не казах на майка ми. След още години загубих и другия работен от училищната зъболекарка зъб. Добре, че последните години години в гимназията успявах да се измъквам от прегледите при зъболекаря в училище, без никой да ме търси. И така, заради тези травмиращи и кошмарни спомени загубих два важни зъба и си стоях  много години само с корените , отлагайки посещението при зъболекар, именно заради тези травмиращи спомени от детските ми години. Направо ще се хванете за главата, ако кажа колко години не бях стъпвала при зъболекар. Взех мерки едва, когато в единия от тези останали корени се беше получило възпаление от образувана киста и се бях подул и беше станала инфекция. Първо отидох при много мил добър и внимателен хирург, който се справи много добре и внимателно със всички хирургически интевенции, а след това и при негов колега, също[ много добър и внимателен стоматолог, при когото все още се лекувам./spoiler]