Паническо разстройство - 40

О, за мен това изобщо не е опция. Няма кой да ме издържа. Иначе ми звучи много добре.

и мен няма кой да ме издържа

А как успя да се справиш с парите тогава?

Ами не е толкова лесно понякога да се напусне, особено ако си докарал един стандарт и няма как да слезеш по-ниско. Въпрос на гледна точка. Според мен само нагоре трябва да се върви.

финансите не са поуката в случая!

А каква е поуката?

че са пълен оксиморон пр и джитканията из сингапур!

Някой пил ли е Стрезам. Какво е това чудо, за пръв път го чувам? Не е бензодиазепин, но пък успокоявало като ривотрил, но нямало привикване. Това вярно ли е?

Google it ...
https://apteka.framar.bg/30005116/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7 … 0-%D0%BC%D0%B3-60

Така си мислех и аз Георги, преди около 3 години. Напуснах работа , която обичах заради по-добре платена. Обаче ми беше голямо напрежение, пътувах всеки ден близо час сутрин и вечер пак наобратно. Уморих се. Имаше и други фактори разбира се. Преди си мислех че като взимам голяма заплата ( а беше в пъти по-голяма, отколкото на старата работа ) всичко мога да изтърпя и да преглътна. Обаче сама се изненадах , че не е така точно. Тази година напуснах и вече съм на по-ниско платена работа в момента. Не е голяма разликата, но има такава. Мъжът ми още не се е примирил с това. Смята че сгреших, но аз не.  Спокойна съм и доволна. Парите не са всичко.
Не го направих безотговорно и необмислено обаче. Първо се уговорих с новия си работодател и след като се уверих че няма да има проблем, тогава си пуснах предизвестие.
Мисля че ако човек е преценил че се е докарал до ПР от работата, колкото и добре платена да е, по-добре да къса и да се спасява. Майната им на парите. Ще имам и други възможности.

Ауууууууууу, тази вечер се изложих зверски. Седнахме да вечеряме в ресторанта на хотела ,к дето сме отседнали в Арбанаси. И аз си похапвам и подпийвам сладко. В един момент влизат коледари, ама точно такива, както ги помня едно време от детството ми. И като занареждаха.......та аз като ревнах........ей, не мога да се спра. Голяма излагация. Усещам, че вече изобщо не ме държи нервата. Не знам как ще я карам....

Али спокойно, аз също рева от всякакви неща ( е.... коледари трудно биха ме просълзили... ) но... рева се пролазва м всеки път на реклатамата на Джъмбо... ама всеки път.. така съм от както родих.. просто няма оправия. А си е кофти, особено с моета  професия ( ревящ адвокат не е опция )
Джеро супер, много готино, че фемилито се е разраствали с още две малки човечета
А за пътуването - ужасно ме беше страх в началото след ПА... но това е пътя, стягаш се и това е.. ( верно пътувам с един гигантски плик лекарства за всякакви случая, апарат за кръвно и глюкомер ( мъжа ми иска дс ме убие вече с моите дисаги дето влача навсякъде) но... се научих да пътувам. Ей сега ми предстои 15 дни много на юг с 12 часов полет със самолет - адски ме е шубе, хем от полета, хем от мястото... имам вече пълна медицинска застраховка с голям лимит... ама тия тип”бананови” републики се надай на някакво здравеопазване ..
Това ми напомня една забавна история, като бях в Перу преди няколко години... заминах и развих тежък джет ЛАГ ( поне така си мислих) яко безсъни... разстройство вече 5-6-7 дни ( ама не мигвах) в един  момент си лежа в един хотел на брега на езерото Титикака ( на 4000 м надморска височина) и зацепвам, че аз нямам джер лаг... а съм се разболяла от височинна болест ( зацепих, защото вече имах и треска освен всички други екстри) и като се уплаших... започнах да търся болници в тоя малък град в който бяхме, открих две ( силно казано болници) с ужасни коментари за тях и се отчаях... и през нощта написах на майка ми един е- мейл, че съм зле, че не зная дали ще намеря читава помощ и т.н... уведомих я, че имам застраховка живот - фа знае заради детето.. и на другата сутрин заминахме за две дена с катамаран по Титикака където нямахме обхват... щеше да ме убие Аз оцелях, но с цената на доста мъки и живнах, чак след като от Титикака се добрах до 2500м надморска височина на Мачо Пикчу Та тогава реално се преборих с доста страхове ... но и тогава не бях развила ГТР, имах само спорадични ПА след като препия и то не всеки път ...

Дийп, този път не е хипохондрията ми 😀. Имам някакво възпаление на менингите....и някаква аневризма, която докторът в сф иска да види.
Джери, днес ще пътувам за София за ангиография...бая ме е страх, но...

Иначе, просто получих главоболие, което стана силно и не минава от нищо...повръщане, дразнене от светлина, с кован врат, нооо не съм имала баш всички симптоми за менингит...сигурно ще ми правят и втора пункция в гръбнака, че първата беше чиста...голям ад изживявам. Ако изляза жива от София, никога няма да си помисля за болести освен при наличие на оплаквания!

Оооо, Ивка, дано се оправиш бързо. Ама ти нали вкъщи стоиш и гледаш бебка.....къде си го пипнала този вирусен менингит...Малееее, аз както постоянно шетам с мъжа ми по кръчми много се изплаших....

Хора има, които разчитат на мен, няма опция да сляза надолу. Би било безотговорно и към тях и към мен. Спомням си наскоро един много сериозен епизод на ГТР с ПА едно след друго 2 дена в Тайланд, буквално бях захлупен от мисълта, че умирам, но просто трябваше да съм на това изложение и да се срещна с 4 фирми, които с ключови. Само аз си знам как се оправих , но в този ден тогава бях изпил 3 ксанакса и 2 клонарекса само за 8 часа. И други дни съм имал ужасни, но със стискане на зъби и мисълта, че нищо ми няма + малко хапчета нещата се получават. Ако жената си намери доста по добра работа, бих се замислил да напусна, но за момента тази опция не съществува.