Легендата за белобрадия старец и празничните традиции

Публикувана: 22 дек. 2019, 15:32 ч.

Последно мнение: 3 окт. 2026, 10:11 ч.

3 459

SaRaNia - Пристрастен

# 30 30 септ. 2026, 16:58 ч.

И за друго се сетих, което забравих да спомена в предния коментар, свързано с Коледа. Всъщност ние имаме традицията “Коледуване”, която няма нищо общо с Кока-кола Коледата. Като се смята, че думата идва от коловете на момчетата, с които обикалят по домовете, забиват ги в дворовете на хората, за да бъде земята им плодородна. А момите от домовете слагат кравайчета на коловете, което може да се сетите какво символизира. Цялата идея на празника е ритуал за плодовитост, дали на хора, дали на земята. Но това с коленето сега за пръв път го виждам като тълкуване. Защото на Коледа всъщност в старите времена не е имало традиция да се коли, ако не се лъжа.

Аз също съм кръстена като дете, без да мога да направя съзнателен избор. В момента не мога да кажа, че съм атеист. Вярвам, че има нещо по- силно от нас, някаква задвижваща сила, но не вярвам, че някоя от съвременните религии го описва правилно.

Виж целия пост

# 31 3 окт. 2026, 10:11 ч.

В действителност най-ранната датировка на празника Коледа води до древноримските празненства по време на зимното слънцестоене - Сатурналии, или поклонение пред бог Сатурн.

Скрит текст:

Празникът започвал с жертвоприношение на бог Сатурн и развързване на вълнените окови, с които била окована статуята на божеството. Когато жрецът извикал „Йо, Сатурналии“, веселието започвало сериозно. Смъртни присъди не се изпълнявали, военните операции били преустановени, а хазартът бил официално разрешен. Но може би най-забележителният аспект бил, че по време на фестивала робите можели да изпитат чувство на свобода.
На робите било разрешено да носят шапка – привилегия, запазена иначе за освободените роби. Те се напивали и посещавали игрални домове. Нещо повече – в много домакинства робите разменяли ролите си със своите господари; някои дори обличали дрехите на господарите си, докато самите господари на свой ред прислужвали на робите. Слугите можели свободно да изказват мнението си пред господарите, без да се страхуват от последствия на следващия ден.
Британският изследовател на религиите Джеймс Джордж Фрейзър описва ситуацията по следния начин: „Тази размяна на роли стигала толкова далеч, че всяко домакинство временно се превръщало в своеобразна мини-държава, в която робите заемали всички висши държавни длъжности – издавали заповеди и налагали закони точно както консулите, преторите или съдиите. Блед отблясък на властта, предоставяна на робите по време на Сатурналиите, било избирането чрез жребий на „фиктивен цар“ – процес, в който участвали и свободните граждани. Избраният чрез жребий поемал царската титла и издавал на своите поданици заповеди, които били шеговити и абсурдни по своя характер.“

През 312 г. сл. Хр. император Константин приема християнството и Сатурналиите започват да бъдат забранявани като езически празник.
Множество изследователи отбелязват, че датата 25 декември за честване на Рождество Христово е определена от Църквата на по-късен етап – отчасти за да замени популярния езически празник Сатурналии. Сред характерните черти са размяната на подаръци, празничните трапези и атмосферата на доброжелателност.

Сатурналиите са били нещо повече от обикновен празник на реколтата, те са служили като мощен социален „предпазен клапан“, позволяващ временно разхлабване на напрежението, присъщо на строгата йерархия в римското общество. Това символично – макар и краткотрайно – завръщане към „Златния век“ на всеобщо равенство е укрепвало социалните връзки и е вдъхвало надежда. Празникът е съчетавал религиозни ритуали, чувство за общност и лична радост, оставяйки трайна следа в историята на световната култура като предшественик на множество зимни чествания. Simple Smile

Да ви звучи познато? Laughing

Виж целия пост