И аз съм в същата ситуация, голяма главоблъсканица. Преди 2-3 месеца казах на мъжа ми " Айде да си родим още едно дете, така ми се иска ", той се стъписа и отговори " Сега не е времето ". И наистина предстои ни важна стъпка, местене в друга държава, но тази процедура малко се прото4ва във времето. Моите доводи бяха, 4е все още не съм се върнала на работа; другата година ставам на 30, годинките вървят, а и искаме 3 де4ица; не мисля, 4е отивайки в другата държава, първата ми мисъл ще бъде да за4евам; не се знае дали ще се полу4и от раз забременяването. Онзи ден ми казва " Мисля си нещо от сутринта, искам да говорим ". И какво мислите- съгласен бил с мен. Да, но сега аз давам заден, нещо се уплаших. Запо4нах много да го мисля. Маги не ни е планувана, стана слу4айно и като се сетя и тогава как ме беше шубе понеже нямахме нищо уредено.
От друга страна дъщеря ми така оби4а бебета. Изпитва голяма нежност и любов. Ще си има другар4е. Като цяло не е дете дето ми взима огъня.
Та и на мен ми предстои да реша или да се оставя на съдбата.
Виж целия пост
От друга страна дъщеря ми така оби4а бебета. Изпитва голяма нежност и любов. Ще си има другар4е. Като цяло не е дете дето ми взима огъня.
Та и на мен ми предстои да реша или да се оставя на съдбата.
