Чувството на вина

Защо го направи?

Надали се го направила без сериозни причини и без да го обмислиш, ако си имала време, де. Иначе и аз бих се чувствала повече от ужасно.

Като цяло Коледа е момент с много напрежение в семейството. Не мисля, че такова нещо може да се забрави...
Вариант за помирение? Те имат ли свой дом? Къде ще отидат? Или са били само на гости?

Сигурно не ти е било лесно да вземеш това решение. Ако са ти били на гости и си ги изпратила предсрочно в къщи, не мисля, че е кой знае какво.

Мен не са ме и канили даже. С майка ми се видях по повод РД, навън. Баща ми е болен, но не ме иска, скарани сме. И то защото не съм семейна (живея с един мъж, де) и не отговарям на неговите представи за живота. И аз не искам да го виждам, болестта още повече го е озлобила. Мъчно ми е, много си бих главата как е редно да постъпя в случая, но в момента съм в пасивен режим.
Дали изпитвам вина? Ами, не.

Постъпката е драстична и не можем да дадем мнение без да знаем предисторията.

Горила съм майка ми от моя дом, но тя живее на друго място. Не беше на Коледа, но пак беше празник,  страх ме беше Бог да не ме накаже,  аз съм малко суеверна,  но чувство за вина нямах. Само страх от Бог и провидението. Направих го, защото имах причина, за мен изключително основателна. Отдавна съм се освободила от всякакво чувство за вина към всички. Аз съм най-важна за себе си. Щом никой не е дошъл да ми погледа децата и да ми плати тока, значи няма място за вина. Освободи се от това чувство и ти

Дай си време. Нека минат данданиите около празниците и може пък да ти се избистри главата. Ако имаш близки приятелки, говори с тях, разкажи им, поискай тяхното мнение. Най-вредното и безмислено е да се затвориш в себе си и да циклиш виновна съм, виновна съм.

Реагирах импулсивно, за първи път през живота ми се разтрепериха ръцете и докато се усетих какво казах те вече си събираха багажа.
Причините: тръгна се от това, че няма кръстено внуче на тях и как са ме отгледали такава студенокръвна дето грам не ги уважавам. Стигна се до това баща ми да ми каже, че съм заради далаверата с мъжа ми, че съм безгласна буква, че ме мачкал и че съм заради пари с него.
Предисторията с мъжа ми:
С него сме от 2003 година запознахме се като студенти, към настоящия момент имаме 2 деца. През 2003 година когато се събрахме всичко беше идеално, само след година той се оказа без средства и тогава решихме аз да му помогна той да завърши, т.к. специалността му е по- високо платена, а след това той да помогне на мен. Така и направихме, аз влюбена-загубена прекъснах и започнах 2-ра работа, че да  избутаме мъжа ми. Завърши той и започна работа, парите от стажът му стигаха колкото за цигарите. След като му мина стажа започна да получава по- нормални пари и тогава аз напуснах едната работа. След година израстна още малко в йерархията и аз се върнах в университета. Впоследствие и завърших. Към настоящия момент той е достигнал върха в сферата си и съответно получава адекватно възнаграждение за позицията си и отговорността която носи. Моят доход е по- скромен от неговия, с конкретни цифри не желая да боравя.

В случая ме изразни това, че се правят някакви умазаключения и се отправят назидателно без да се познава живота, миналото, бита на конкретните хора. + това, че родителите ми не познават мъжът ми, т к. общуват 2 пъти в годината за по 5 дни с него. Но те няма и как да го познават, защото още от началото не го харесаха и не му дадоха шанс да се опознаят, пък аз спрях да им споделям за него, т.к. винаги правеха физиономии когато заговорех за него.

Общо взето е това, селска идилия, панаири.

Представяш ли си да не бяха си тръгнали, а още да ти изброяват за какво друго си виновна, освен, че няма внуче кръстено на тях... И как щяха да се чувстват децата и мъжът ти през това време.
Гледай си семейството.

Няма нужда да се чувстваш виновна. Събирало ти се е дълго време, контролирала си се, но в един момент ти е прекипяло. Гледай си семейството.

Няма да те питам какво си им казала, защото скоро се сблъсках с човек , дето каквото да кажеш чува каквото иска.Очаквах че съпругът не се е издължил за жеста ,но ето , очаквано е с голяма заплата, на върха, а и ти си завършила.Не се виждат проблеми помежду ви.А че те виждат каквото исакт си е техен проблем.Може да си била рязка ,ще ти кажат ,че това са родители ,на на лук перото ,но за мен няма нужда да се упрекваш.Понякога едно лошо прави две добрини.
И да , ние трябва да сме на първо място за себе си.Децата донякъде, порастват и отилитат ,но  той  и тя остават докрая.Те къде са били да помогнат когато сте били в нужда?Щото не са го харесвали  са стояли далеч ли и наказвали и теб?
Ще ти мине чувството за вина, дано у тях се породи някакво на дискомфорт от постъпката им-ти ли знаеш за какво си с един мъж или те?

Моля? Сериозно ли? Аз не бих се чувствала гузна. Майка ми е мега наперена, властна и контролираща жена, никога не е правила грешки, устата ѝ и всичко, което излиза от нея е покрито със злато и диаманти, НО никога не би си позволила да каже подобно нещо.
Това е много голяма обида за теб, за него също.

По никакъв начин не бих почувствала вина, ако майка ми и баща ми общуваха с мен и съпругът ми по този начин.