Заедно заради децата

  • 19 139
  • 514
Ситуацията е следната. Жена с образование и добра професия, прилично печелеща, жилищно осигурена, прилична домакиня и майка. Омъжена от 15 год, с две деца в началото на пубертета. Момчета, ако има значение. И мъж със средно образование, посредствена професия и заплата. Който обаче няма други сериозни прегрешения. Не я бие, не изневерява, не пие и т.н. Проблемът: тя вече не го обича. И след като любовта си е отишла, не е останало нищо. Защото нямат нищо общо. нямат за какво да си говорят. Нямат общи интереси, нито общи ценности. Той почти не обръща внимание на децата, грижи се основно за собственото си спокойствие. Тя е говорила за тези проблеми 2 год, давала е шансове, полагала е усилия, но нищо не се е променила трайно.
Тя не иска да продължава тази връзка. Но всички приятели я убеждават, че трябва да изчака, да опита още веднъж да промени и оправи нещата (каквото и да значи това) и тогава да решава. Заради децата. Защото са на прага на пубертета, защото обичат баща си въпреки всичко, защото няма да имат сигурност след раздялата.
Та въпросът ми е - кой според вас е прав? Смятате ли човек трябва да живее още 10 год с някого, когото не обича само заради децата? На децата по-добре ли ще им е да живеят с двама нещастни и необичащи се родители? Отколкото да общуват поотделно с двама щастливи родители? Имаме ли право да търсим собственото си щастие за сметка на децата и до колко?  newsm78
Моля разведените с деца - споделете опит. А останалите да изкажат мнение.
Виж целия пост
# 1
Децата са големи. Ако и вие сте разумни и не си правите сечено,то те ще могат да прекарват достатъчно време с двама ви. Не бих живяла с човек,който не обичам. Какво е мнението на твоя мъж?
Виж целия пост
# 2
Ако наистина нямате сериозни проблеми от сорта на алкохол, хазарт, изневери, не разваляй спокойствието си.  Какво значи не го обича вече? А следващият мъж колко време ще го обича? А после, като поотмине любовта?
За протокола - разведена съм с две деца, заради безобразни изневери на бившия.
Виж целия пост
# 3
Какво е мнението на твоя мъж?
Не знам още. Не сме говорили, защото още не съм категорично наясно със себе си. Той със сигурност не иска да се развеждаме, смятам че на него си му е екстра така. Но също смятам, че ще го приеме, макар и трудно.
Виж целия пост
# 4
Слагай край. Личен опит. И не, не се промени към по-добро човекът, нито се амбицира за нещо. Но при нас имаше много и разнообразни проблеми, тъй че краят беше неизбежен.
Виж целия пост
# 5
Не може да се живее дълго време с партньор, с когото си нещастен. Децата наистина са в трудна възраст, но би могло да им се обясни.
Така, както аз го усещам, май го носиш на гърба си този твоя хубавец...  А ако и в интимен план нещата куцат, не знам, не съм в "твоите обувки", но мисля че бих прекратила тази връзка.
Виж целия пост
# 6
Приключвам такъв брак, тогава ще е по-добре за всички.
Виж целия пост
# 7
Не мисля, че трябва да си го причиняваш. Децата няма да те разберат в решението ти, защото реално твоят мъж не е груб, пияница и класически неудачник.
Просто е скучен, елементарен и посредствен.
Както сама виждаш- това за никой от близките ти не е причина за раздяла, особено след като сте създали две деца и общи семейни ценности.
Знам, че е доста скапано да живееш с човек, когото не обичаш, но няма да срещнеш разбиране от страна на хората около теб, защото реално няма сериозна причина за раздяла, освен твоите хладни чувства.
Децата ще те обвиняват и това ще те съсипва много време напред....
Решението за мен е да се грижиш за себе си по най-добрия начин- излизай сама, с приятелки, забавлявай се, прави неща, които на теб ти харесват. Купувай си хубави дрехи, пътувай, дори флиртувай неангажиращо.
Изборът да останеш сама с две хлапета в пубертета не е най-доброто решение, повярвай ми. Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Савина, има ли причина точно сега да се замисляш? Ти го носиш на гърба си от ден първи и досега си била окей. Знаеш ли, за себе си, защо сега се породиха тези желания и мисли?
В подобна ситуация аз най-вероятно няма да се разведа. То какво най-вероятно, аз и не се разведох за такива неща с първия ми мъж, а живеехме точно както описваш вас. Разведох се чак като се появиха любовниците.
Ще им е трудно на децата, да, много е трудно.
Виж целия пост
# 9
Така, както аз го усещам, май го носиш на гърба си този твоя хубавец...  А ако и в интимен план нещата куцат, не знам, не съм в "твоите обувки", но мисля че бих прекратила тази връзка.
Със сигурност го нося. Във всяко отношение - финансово, бетово и емоционално. Отглеждам си го като дете вече 15та година. За  което, разбира се, аз имам голяма вина, че така съм го научила, но... В интимен план нещата са чудесни, но като нямам емоция вече нямам и желание.
Виж целия пост
# 10
За какво да живеят още години нещастни, щом може да се разделят и да са щастливи!?

Моят личен опит е следният - Аз съм на 23 години. Майка ми и баща ми живеят заедно заради мен. В целият си съзнателен живот, не си спомням да е имало моменти, в които да са били наистина семейство. Не съм видяла да се прегръщат, целуват или да си говорят, освен ако не е нещо свързано мен. Спяха на различни легла, а когато заминах в София, за да уча, майка ми се премести в моята стая. Резултатът е следният - аз така и нямах нормално семейство. От сегашната ми гледна точка, смятам, че ако се бяха разделили навреме и всеки бе продължил пътя си, нещата сигурно щяха да са различни. Сега ще се разделят, когато и двамата вече са минали 40 години, защото вече мен ме няма там, имам сибствено семейство, и нищо не ги задържа заедно. До сега са живели по задължение, а оттук нататък ще живеят в самота. На кого му е било нужно това!? На мен не, със сигурност. Аз така или иначе нормално семейство не съм имала.

Лично мое мнение е, че двама души трябва да ги свързва любовта, ценностите и интересите, а не децата. Децата са си деца, които рано или късно "излитат от гнездото" и оставаш с човекът, с когото си избрал да бъдеш, а ако с него не ви свързва нищо друго освен детето, което вече го няма, какво ще правите тогава?
Виж целия пост
# 11
sweety, нямаш си на идея колко травмиращо може да бъде за едно дете да вижда родителите си с различни партньори. Родителите ти са взели правилното решение да са заедно, докато си поемеш по пътя. Не е сигурно дали ще живеят в самота, напротив, пред всеки от тях могат да се разкрият нови хоризонти.
Виж целия пост
# 12
Приключвай. Ако съумеете да го направите мирно и тихо (развода), децата няма да страдат. На тях не им е нужно само физическо присъствие на двама родители. Нужно е много повече.
ПП Разведена, след 20 г. брак, с две деца
Виж целия пост
# 13
Аз доколкото разбирам, нямаме двама нещастни и необичащи се родители, а само един, и това е жената. Мъжът си е ок в момента.

И след като е така, въпросът е жената какво иска. Тя защо иска да се раздели с него - иска да започне нова връзка ли? Сегашното положение с какво й пречи? Не го обича, казваш. Тя се дразни да го вижда ли, не си говорят като по-рано ли, не правят секс като по-рано ли?
Нека тя (ти) си даде ясна сметка точно какво иска, защо го иска и след това да вземе решение, независимо кой какво ще каже, защото това си е нейният (твоят) живот.
Има нещо, което ме притеснява в твоето описание. Жената възприема себе си като по-издигната във всяко отношение, а мъжа - като посредствен и недостоен. Той пак такъв си е бил, със средно образование, още когато тя го е избрала за баща на децата си. Сега изведнъж това е проблем. Според мен, нещо друго има. Любовта, която си е отишла... даже не си представям какво значи това. Ухажва я по-готин и перспективен мъж?
Виж целия пост
# 14
одобна ситуация аз най-вероятно няма да се разведа. То какво най-вероятно, аз и не се разведох за такива неща с първия ми мъж, а живеехме точно както описваш вас. Разведох се чак като се появиха любовниците.
И от гледна точка на сегашния си опит как оценяваш това, че не си се развела по-рано? Като правилно или като грешка?  newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия