Заедно заради децата

Аз го помня този момент на трансформация от тотален контрол фрийк по отношение на домашния бит към едно по-лежерно възприятие - че и да не е перфектното, е достатъчно. Но пък аз си почивам повече. Трудно е да пуснеш волана, струва ти се, че всичко ще полети в пропастта. Ами не става тъй, животът продължава, може да не е според моите мерки за идеално, но пък доста по-спокоен.
Все пак този мъж работи нещо, едва ли е малоумен. Все с един пазар по предварителен списък и с едно пускане на пералня може да се справи. Особено ако му назначи конкретните задачи, не да го чака да се сеща.

Израснала съм с роднини-медицински лица и маниакална енергия, та ми е познат тоя типаж. Те наистина изнасят много на гърба си, но с годините също така и вредят. Изнервят хората около себе си, кривят динамиката на семейството, все повече държат да командват. С възрастта стават ригидни и дори агресивно налагат своя начин. От един момент нататък не се траят. Мързел и скатаване е един начин да не им пресичаш пътя, щото все са недоволни, а като помагаш - още повече. Та по-добре да мързелуваш, поне да не пречиш да си вършеят, такава е логиката на околните.

Правилно някои са отбелязали по-напред, че щом има такава силна фиксация върху развода, то той ще се финализира. Ясно е, че авторката не харесва живота си сега и иска промяна. Не мисля, че това е подсъдно.
Мисля, Савина, че Вие самата не сте наясно със себе си какво  точно да направите. Затова на Ваше място, аз не  бих избързала, преди  да получа поне малко просветление...  Искам да Ви попитам  на колко точно са децата,  защото  има значение,  ако са на 14 и 11 години... А съпругът Ви има ли подозрения за Вашите охладнели отношения, или не им давате израз пред него? И не на последно място-има ли я мечтата за друг мъж?  С всички  тези въпроси не искам да Ви уязвя, защото те крият необходими за Вас отговори, поне според мен.
Успех  Ви желая,  каквото и да решите!

"Та това ми е основният съвет – да се вгледа Савина в себе си и да осъзнае своята роля да стигнат дотук нещата..."


От подобни самовглеждания и търсене на вината в себе си, моят "диванен картоф" и до сега смята, че сме си имали един много хубав брак и "какво толкова съм искала от него". Ми искам да живея нормално и не излизайки в 13:30 от къщи да ми каже: " "Чиниите в мивката/ останали от сношното ми готвене, при това съм болна/ не ги мисли. Като се върна ще ги измия."

Савина, безмислено е вашето съжителство. Децата са големи.
Ще дойде ден ще осъзнаеш, че си пропуснала много неща.
Не си длъжна да живееш с човек, който не обичаш.
И да се разведете, децата без родители няма да останат.
Ако той е баща на място, ще им обръща внимание.
Той не иска развод, но не защото те обича, а защото не иска да си разваля рахата. Което означава, че е егоист.
Животът е твърде кратък за да го прекарваме с хора, които ни правят нещастни.
Ако беше добър баща, щях друго да напиша, но ти казваш, че и това не е. А само себе си гледа.
Грешка ти е била, че си го гледала. Децата е трябвало да гледаш. Реално и той ти е дете.
Ако искаш изчакай децата да се изнесат и прекрати този фарс.
Но пък той е баща само по документ. Не мисля, че ако се разделите ще им липсва.

Не е речено. Някои хора размислят и не съжаляват. Личен опит.

Това го казваш ти. А те може въобще да не мислят така и силно да се травмират - което в тяхното състояние е меко казано нежелателно.
Тя може да се раздели с бащата, но не и с тях.
Жена на 43 с две проблемни деца в пубертета не е същото като млада разведена с 1 здраво малко дете.

Мъжът й я обича. Обичал я е като дебела, обича я и като слаба. Той е поне 4-5 години по-млад. Могъл е да я зареже и да си намери по-млада и хубава преди години и да си направи с нея други деца, а за онези просто да забрави. И сега го може. Но е останал с нея. Не й кръшка, не си търси забавления навън. И до ден днешен й засвидетелства внимание - но не както й се иска на нея, с цветя и стихове.

Всички тези, които я съветвате да се разведе и да не мисли за децата, които ще се оправят някак си, пропускате факта, че децата на Савина имат нужда от повече грижа, по-интензивна грижа, специализирана грижа и терапии и ще имат такива нужди  още доста дълго време, може би и след пълнолетие. Психологически нестабилните деца се афектират много негативно от всяка промяна, била тя и изнасяне на бащата, който не знае как се казват. На Савина и сега не и е лесно с тях. Как ще се справя сама когато поведението им, успехът им се влошат? Ако едното стане агресивно - към нея, към другото дете?

Често мъжете обрат гръб завинаги на проблемно дете, но и на всички останали деца, покрай проблемното, след развод. На мъжете мислите и грижата им отиват там, където им влизат някои органи. Как ще се справи Савина с липсата на бащата и последствията? Това не е лош, биещ или пиещ насилник, а хрисим, кротък човек.

И ти затова се разведе? Заради неизмити чинии?

Не го казвам аз. Казва го авторката.
Как реши, че мъжът и я обича?
Не, не е могъл да я зареже. Че коя ще го погледне, щом разберат какъв мъж е. Мъж който дори не знае децата си в кой клас са.
И моят баща не знаеше нищо за мен.
Разводът им беше най-хубавото нещо за мен.
И няма как да знаеш дали не кръшка.

О, не! Неизмитите чинии са само един пример. А като се натрупат 20 години такива примери и не само такива, като си блъскаш главата нощи наред какво пак не си направила както трябва. Когато години наред се чудиш наистина ли си обичала този мъж или си абсолютен егоист, който му съсипва живота. И ако го освободиш от себе си и мрънкането си ще му е по-добре.
  Ако години наред се чудиш - болен ли е, че е вечно уморен и като се прибере в къщи ляга и заспива. И това трае не ден, не месец, а години наред. И не само когато е на работа, а и когато цял месец е в отпуска. И в къщи не пипва ни чинии да измие, ни ремонт да направи. Когато му кажеш: Хайде да излезем!, винаги получаваш отговор: Не ми се излиза.
  Когато е болен няма нищо против да се гърбиш за него, но когато имаш нужда от помощ/или просто да се наспиш, защото си нощна смяна/ той ти пречи или не прави нищо за теб.

Ето такива неща и други утежняващи обстоятелства ме накараха да си наема квартира и да се изнеса./ все още не сме разведени/ . Дори сега - заради децата и семейния празник сме заедно, в семейния апартамент.
  Вчера синът ни ме попита , докога ще съм тук. Отговорих докато изтърпя баща му.

Аз всъщност имах нещо друго предвид – да помисли дали не се е стигнало до това положение заради стремежа ѝ към перфекционизъм. Малко са съвременните семейства, в които мъжът не пипва нищо вкъщи и всичките грижи по домакинството и децата се поемат от жената. Аз всъщност не познавам такова – дори тези, в които жената е домакиня и не ходи на работа. Камо ли пък когато работи отговорна работа. Или задълженията се разпределят между съпрузите – според това кой какво може или има възможност да поеме, или се прибягва до чужда помощ – баби, домашни помощнички и т.н.
Но ако още от началото е било „аз сама, че ти не можеш така хубаво и правилно като мен“, нормално е да се стигне до картофа на дивана.
А и децата е крайно време да се включат в домакинските задължения. Какво като са момчета – те трябва да могат да се грижат за себе си, за да не се превърнат някой ден и те в „диванни картофи“.

Така както авторката го е погледнала, ще го погледне и друга. След като е могъл с единия гол секс да привлече вниманието на авторката и тя да го отглежда 15 години, гърбейки се сама с ипотека и болни деца, ще може да привлече и други.

Нали не мислиш, че на новата жена и е до разпитване в кой клас са децата и гледа ли ги.

И моят баща не знаеше много за.мене, ама си въртеше гаджета и се ожени набързо, като досега живее у жената.

Могъл е да я зареже, Елора и все още може. Тя не предлага приказен живот, който никоя друга, по-възрастна от него, да не може да предложи. Той, все пак, си дава заплатата на нея и кара на джобни.

Хубаво си останала доволна от развода на вашите, аз също не съм недоволна. Твоята и моята майки са се озовали сами, но със сравнително здрави деца. Може да сме били трудни, тъпи, палави, мързеливи, но сме били здрави. И пак, нито моята, нито твоята майка са се оженили за принц на бял кон, ако и да са въртели гаджета.

Аз мисля, че мъжът и я обича и обича децата. Мъжете трудно търпят битовизми и при проблемни деца често си хващат шапката и чао.

Пишех в един форум за недоносени. 95% от мъжете в семейства, в които детето/децата се оказаха със здравословен проблем се скатаха и оставиха майката да се оправя сама, както може.

Ако Савина нямаше деца или имаше само едно и здраво щях да и пиша друго.

После, зависи има ли баби в картинката, някой да и помага. На кого ще оставя децата докато припка по конгреси и симпозиуми? Майка ми си ходеше насам натам, ама имаше свободна майка без други внуци. Ако трябва да наема детегледачка на пълно работно време ще и излиза през носа.

Невена, за какво е и е мъж, който не обича, който не се интересува от децата и който с нищо не помага?

Авторката не казва нищо подобно. Тя си мисли, че бащата ще им обръща повече внимание, като се разведат. А дано, ама надали. Въобще не пита децата какво мислят, пита чуждите хора да й кажат какво евентуално биха могли да мислят децата. Ами не е особено смислено.
Мъжът й я обича. Ако не я обичаше, нямаше да остане с нея. И сега би могъл да се махне по всяко време. Не е никакъв проблем за 39-годишен свободен мъж да си хване някоя по-запазена 42-45-годишна разведена с пораснали деца и тя да си го отглежда само заради секса. Почти е сигурно, че не изневерява - човекът е кротък и инертен, не е играч. И тя самата казва, че нямат никакви проблеми с изневери, пиене, насилие  и други подобни.
Тя самата твърди, че в началото той е имал желание да се включва с децата и с дома, но тя не го е допуснала (за което сега съжалява). Явно човекът се е отказал, особено ако все не е можел да й угоди.

Моят мъж наскоро ми каза, че дъщеря ни е с една година по-голяма, отколкото е. И не знае рожденния й ден. Обаче ежедневно учи с нея, вечер само той (не аз) й разказва истории.  Синът ни пък често се допитва до него по въпроси, за които не иска да говори с мен. А докато беше в пубертета, твърдеше, че го мрази.

Савина, а имаш ли идея къде ще живеете с двете деца след , да кажем, един безпроблемен развод? Или ще поискаш мъжа ти да се изнесе ? Ами ако той не иска ? Ти на квартира ли ще ходиш с две деца, свикнали с квартал, дом, порядки? Мислила ли си как ще се справяш сама и дали ще ти е по - лесно- и с възпитание, и с личен твой живот, и с капризи и проблеми, които неминуемо възникват ? Отговорила ли си си на най- важния въпрос - по-добре и удобно ли ще ти е без този мъж, който, доколкото схващам, не помага много , но и не вреди? Сама жена с две момчета в тийн възраст е доста по- рисково, отколкото с мъж. И аз споделям изцяло постовете на Сирен и другите дами, които те съветват да се разведеш по-нататък, а да използваш времето за свое лично надграждане, като делегираш някои задължения на околните. Развод заради различен образователен ценз ми звучи несериозно във вашата ситуация. Защо ти е нужен този развод точно сега? Явно отдавна го обмиисляш.