Заедно заради децата

И от всичкото това кое те кара да изпитваш такива съмнения? Аз не виждам как точно ще им липсва нещо, което никога не са получавали.

Ето затова я, има приказката за "от една черга".
И степен на образование, и интелект, и социална предишна черга - всичко това е от значение за успешността на един брак.

Савина, силно Ви симпатизирам. Още малко време и ще се решите .

Аз смятам, че за всички разводът е правилното решение, дори за съпруга, който не иска.
Без отлагане.

Нана, не смятам изобщо, че ще им липсва. Даже смятам, че като ги вижда през уикенд и ги взема специално, за да ги види и е сам с тях, ще им обръща много повече внимание. Страх ме е, че ще се чувстват несигурни и уплашени.

Това зависи изцяло от вас. Ако те е страх- най-вероятно ще бъде така.

Да не би има предвид, че като бащата няма опит с децата си, въобще нищо не е правил с тях – да не изпати с децата си нещо?

Не, той ще се оправи с децата, когато са при него, чисто битово. Страх ме е, че децата оставайки с един родител ще се чувстват несигурни. Което твърдят всички разведени, деца на разведени и психолози. Аз нямам личен опит. А основната функция на родителя е да даде сигурност. Въпреки, че те пак ще си имат баща. Знам че няма да е същото, но нямам намерение да му ограничавам достъпа до тях.

Събития, свързани с раздялата с някой от родителите, се изживяват най-тежко от деца в пубертета и оказват много сериозно влияние върху бъдещите им отношения. В тази възраст лутането между крайности, депресия и занижена самооценка са много често срещани. Не са редки случаите, в които децата прехвърлят върху себе си отговорността, че не са направили нищо, за да спасят семейството . В близкото си обкръжение имам няколко човека, загубили родител в тази възраст и никой от тях не успя да създаде пълноценно семейство.
Тъй като единственият посочен проблем - по-ниската степен на образованост, съответно по-нисък социален и финансов статут, не е възникнал сега, нищо не изисква неотложни действия. Дори и да се е появил нов човек на хоризонта, винаги има начин да се поддържат дискретни отношения, докато децата пораснат. Седнете, поговорете открито и ако имате необходимост,  си дайте съгласие за свободна връзка.

Щом си започнала да мислиш за развод, рано или късно ще го направиш. Дали ще е сега или след 4-5 г., както те съветват - ще стане.
Ако сега имаш големи съмнения - отложи, ако трябва. Действай си в посока отделяне - емоционално, битово, финансово, социално, - и когато се почувстваш уверена, вече действай.

И се започва едно криене, от което децата най-много биха пострадали.
Сексът не е проблем в този брак, а липсата на общуване, близост и топлина.
Имаме един тотално индиферентен мъж и една интелигентна жена.
Свободна връзка в този брак е убийствено за децата.

Аз съм за раздяла. Никой няма да ти даде медал след време, че си стояла нещастна няколко години. Няма смисъл да си губиш времето, децата ти са големи, не си зависима по никакъв начин от мъжа.

Като минала през развод с малки деца, си признавам, че в така описаната от авторката ситуация не бих се развела. Две момчета в най-трудната възраст и да ги гледам сама, понеже съм спряла да обичам баща им - не. Ако имаме някакво разбирателствос мъжа, ако живеем без скандали и тормоз, ако няма намесени трети хора, абсурд да се разведа. Плюс това момчетата се оказват в пъти по-податливи на тревоги и кофти реакции покрай развод, ако им се изтресе в пубертета.

Казвам го заради описанието на авторката, сега ако има скрити нетърпими неща - тя си знае.

Не съм имала половин грам съмнение, когато съм се развеждала. Ако имах съмнения, щях да съм си още омъжена. Но при мен не се търпеше, това, което авторката описва, ми изглежда търпимо и поносимо.

Такива решения се взимат самостоятелно. Първата ти грешка е да разтръбиш на приятели. Това те обърква още повече. После се допитваш до други непознати с "подобен" опит. Няма такава формула кога трябва или не, може или не,  да се разведеш. Това трябва да е лично твое решение, ако ти си инициатора и да си убедена в него без странични "помагачи".
От опит на разведена с дете ти казвам, че моите приятели и роднини разбраха за развода, след като си взех кетапа от съда. Някои подозираха, но не смееха да ми се месят. Така избегнах излишни драми и вмешателство. Нито те ще са на мое място, нито те ще ми гледат детето или ще се разправят с бащата, че да ми е важно мнението им.
Успех каквото и да решиш.

Явно няма такова нещо като перфектно семейство и дори на уфатните домакини и неспирно работещи им натежава, мда, аз какво разправям. Еднорози не съществуват.

Така, в тая ситуация има около 10 елегантни решения. В момента си в чудесна фаза на живота, децата почти отхвърчали, само малко да ги поизгледаш. Та не тръгвай директно с ядрената опция, ще развалиш хубавото. Преди това има доста неща.

Повече работа и учене: не се свъртай толкова, запиши курс, ходи на екскурзии на фармацевтичните компании, ако си от тоя тип лекари, дето ги ухажват. Работи повече часове, чети си, остави малко мъжкото домочадие да вика неволята.

Направи едно яко изхвърляне и си опрости домакинството. Купете си една яка дуракоустойчива пералня и ги почвай с уроците. Капсула-копче-програма-пране.

Замини да работиш в чужбина, хем ще имаш повече пари, ще видиш свят, а тука ще се оправят.

Купете си вила и впрегни инертния мъж да я оправя. Понякога от тия типове мъже излизат невероятни виладжии. Да цепят дърва, да майсторят, ей такива работи, да не ти се мотаят, плескат, ядат и дишат:)

Заделяй повече пари за себе си, за бъдещето. Ей така да усещаш, че имаш резерв.

Емоционална изневяра - като е прост той, ми ходи да си хортуваш с някой начетен, по възможност без да си сваляте гащите. Професионално, така. Виж точката за конференциите.

Приеми, че е ОК да сте дистанцирани, и че е ОК той да не е като татко от рекламите с децата. Та те са доста големи вече, няма нужда от увеселителна програма нон стоп плюс морални лекции. Понякога е нужно просто родителят да е там някъде, като фикус, детето се чувства ОК, дори да не си микс от Платон, Мери Попинс и домашен майстор.

Не надценявай интелигентността. Тя стига донякъде, но ползвай ресурса, който имаш. Ако се опиташ да прецедиш целия живот "интелигентно", ще ти се препълни буферът. Остави нещата да са си тъпи и не ги ръчкай.

Бе изобщо, намали слугинажа, прегрупирай бойните единици и не натискай още ядреното копче, развод не гарантира щастие.

След като виждаш брака си с този човек като грешка, прекрати го. Като цяло явно мислиш, че ти е под нивото и не виждам как ще има елементарно уважение към партньора с тази нагласа. По принцип бих посъветвала друго, но в този случай.. Дано и двамата намерите подходящи половинки поне в другата житейска половина. И той го е заслужил, не само ти.