Заедно заради децата

  • 19 243
  • 514
# 60

При такъв индиферентен татко не виждам децата как биха поискали да живеят с него.
Това е мнението на авторката. Не е задължително то да е обективно. Очевидно е, че сега търси от 9 кладенеца вода да се обоснове колко той не струва и е наложително да се разведат.
Виж целия пост
# 61
Според мен не е толкова без внимание към децата, едва ли не му пука. По-скоро случаят е бил невнимание към цялостното домакинство, действия...но то това се прави от двама. Обикновено включва синдрома на уфатната жена, която наистина овършава всичко и не раздава задачи. Донякъде авторката сама си е виновна, като гърбиш, другите виждат, че се справяш и си вършат своето.

Освен това е хубаво да се гледа напред. Няма как с машина на времето да го накараш да смени точно 50% от памперсите. Но оттук нататък, това да виси наоколо ОК ли е в сравнение с това да се влезе в развод, раздяла и всички съпътстващи сътресения? Освен това децата скоро ще израснат, домакинстването ще намалее. Да, ясно е, че да отмъстиш за миналото е сладко, след като може да се чувстваш много мината. Но понякога вината не е само на инертния, а и на прекалено пренавития.
Виж целия пост
# 62
Достатъчно е писала през годините за отношенията им. Никой не ѝ е завъртял главата, просто пораснала и признала истината пред себе си.
Виж целия пост
# 63
Достатъчно е писала през годините за отношенията им. Никой не ѝ е завъртял главата, просто пораснала и признала истината пред себе си.

Абсолютно.
Виж целия пост
# 64
Ситуацията е следната. Жена с образование и добра професия, прилично печелеща, жилищно осигурена, прилична домакиня и майка. Омъжена от 15 год, с две деца в началото на пубертета. Момчета, ако има значение. И мъж със средно образование, посредствена професия и заплата. Който обаче няма други сериозни прегрешения. Не я бие, не изневерява, не пие и т.н. Проблемът: тя вече не го обича. И след като любовта си е отишла, не е останало нищо. Защото нямат нищо общо. нямат за какво да си говорят. Нямат общи интереси, нито общи ценности. Той почти не обръща внимание на децата, грижи се основно за собственото си спокойствие. Тя е говорила за тези проблеми 2 год, давала е шансове, полагала е усилия, но нищо не се е променила трайно.
Тя не иска да продължава тази връзка. Но всички приятели я убеждават, че трябва да изчака, да опита още веднъж да промени и оправи нещата (каквото и да значи това) и тогава да решава. Заради децата. Защото са на прага на пубертета, защото обичат баща си въпреки всичко, защото няма да имат сигурност след раздялата.
Та въпросът ми е - кой според вас е прав? Смятате ли човек трябва да живее още 10 год с някого, когото не обича само заради децата? На децата по-добре ли ще им е да живеят с двама нещастни и необичащи се родители? Отколкото да общуват поотделно с двама щастливи родители? Имаме ли право да търсим собственото си щастие за сметка на децата и до колко?  newsm78
Моля разведените с деца - споделете опит. А останалите да изкажат мнение.

Къде и кой е гарантирал на жената, че ще обича мъжа си като любовник до края на дните си?
И защо днес децата й трябва да плащат за нейната недалновидност?
Кой е казал, че живота ни трябва да минава във вечни пеперуди и щом излетят от едното място, да игнорираме чувствата всички близки, за да тръгнем да търсим нещо за начесване?
Груба съм, но когато прочета това клише, зад което много удобно обичат да се крият безпросветните егоисти, ми призлява:
На децата по-добре ли ще им е да живеят с двама нещастни и необичащи се родители? Отколкото да общуват поотделно с двама щастливи родители?

В този случай, нещастните ще са 3 от  четиримата в семейството.
Дори не ми се мисли, тези момчета в началото на пубертета как ще приемат разбиването на семейството и какви чувства ще изпитат към майката. Защото, 13 години, докато е имала чувства, нито образованието, нито липсата на общи интереси, й е пречило. Сега и златен да е, все тая.
Мен друго ми стана интересно- тя му била давала шансове 2 години. Шансове за какво?
Да стане той някой друг, сдобивайки се с някакви нови качества, с които да я накара да се чувства като Жулиета?
И щото той не е успял да се промени, да става и да изчезва...
 
Виж целия пост
# 65
Сирен, както винаги е по елегантните решения. Язък, толкоз пресметлива жена да не се усети, че няма тя да живее с тях, ако ще и 110 да ги нареди.
Виж целия пост
# 66
ОК, предложи там нещо квантово и по-елегантно, ако можеш, ако не - стига си тролила, не допринасяш за дискусията.

Иначе мъжете разбират от конкретни инструкции, а навици за някои задачи се автоматизират за около 2 седмици. Но да разбере и да прочете мисли какъв да стане - трудно. Особено ако е научен да лежи и да му се шета, а кой го е научил...
Виж целия пост
# 67
Ами тогава да поеме пълната отговорност за всички евентуални рискове, на които би изложила децата си в хода на своето порастване. Мъжът й бил скучен. Но продължава да си ляга с него. Как една жена прави секс с човек, който й е чак толкова противен и лош баща на децата й?
Виж целия пост
# 68
Че що аз да предложа, тя къде спи - друг да ѝ взима решенията? Ти си твори тука, де, приказка да става.
Виж целия пост
# 69
Не съм чела темата, но да изкажа мнение. От гледна точка на дете на разведени родители-по-добре разведени, отколкото нещастни заедно. Нашите живееха точно като съквартиранти, след развода всеки пое по пътя си, майка ми намери нов мъж, с който е заедно и до днес и не съжалява и за миг за това, че се е развела. Аз също. Да изгубиш 10г. От живота си заради децата е меко казано тъпо.
Виж целия пост
# 70
Това е твоята гледна точка.
Гледната точка на други деца е различна.
Чудя се дали авторката би се съобразила с гледната точка на децата си или само със своята?
Виж целия пост
# 71
Аз не бих се развела в описаната ситуация. Не мисля, че е нещо непоносимо. Не бих се развела не заради децата, а заради себе си. Не можем да бъдем еднакво умни и успешни, единият е винаги по- напред. И няма гаранция, че следващият ще е по- добър вариант.
Виж целия пост
# 72
Ли Лу, грешка си е бракът и не е срамно да си го признаят.
Напълно съм съгласна, явно съм прозвучала по друг начин. В момента, в който един човек погледне назад и определи нещо като грешка, то вече не е правилно. Всичко друго губи значение. Обикновено хората се чудят; виждат една хубава страна и две лоши - или обратно. А тук жената конкретно казва, че този брак е нещо нередно. Какво да я съветваме? Тя си го е написала черно на бяло. Аз на такъв човек не мога да кажа: "Стой!"
Виж целия пост
# 73
И аз в този случай намирам точките на Сирената за много адекватни. Ясно е, че развод ще има, въпросът е дали точно сега е момента, при условие, че няма някакви страшни катаклизми, а Савина не е сто процента уверена.
Идва просто един момент, в който нямаш колебание, нямаш съмнение, скачаш и го правиш. Вижда се, че и тук ще стане така, но просто не е дошъл този момент.
Виж целия пост
# 74
Чие е жилището?
Вижда ми се не особено справедливо да изгони мъжа си от неговия дом само защото й бил скучен и не печели толкова, колкото й се иска.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия