Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 249

Разговаряте със себе си?
Това е признак на висок интелект и самоконтрол, а не значи, че полудявате, установи ново изследване по въпроса.

Без значение дали говорите на висок глас или тихо, така че никой друг да не успее да ви чуе - при всички положения ще станете по-фокусирани и ще усилите мозъчната си мощ.

Този тип "комуникация" е бил свързан и с по-адекватно вземане на решения, както и с по-ефективното справяне със стресиращи ситуации. Тя помага и за развиването на увереност. Странно или не, но говоренето сам на себе си е било свързано и с успешното и бързо намиране на загубени предмети - точно както непрекъснатото повтаряне “ключове, ключове, ключове” понякога ви помага да се натъкнете на тях.
ОЩЕ ОТ #интелект
Д-р Алекса Тълит е съавторка на проучване, което е открило, че хората, които практикуват "самоговорене", упражняват по-голям самоконтрол.

Източник: Psy Blog

БЛАГОСЛОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ДАВА

Млад студент се разхождал със своя преподавател. Докато вървели и разговаряли, на отсрещната страна на пътя забелязал чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на бедния селянин, който работел на нивата си в близост до пътя и вече привършвал своята работа.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи."

Професорът му отговорил: "Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното - постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция."

Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

Докато се обувал, усетил, че има нещо в обувката. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил златна монета.

Изведнъж се разчувствал и паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва молитва в знак на благодарност.

В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата, които нямат нищо за ядене, а сега благодарение на невидимата ръка, която му изпратила монетите, най‐сетне ще бъдат спасени.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: "Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?"

Младият мъж отговорил: "Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано така и не разбирах:

Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности."