Кралски работи и клюки - януари 2020

When the Sussexes married in May 2018, we wanted to believe in happily-ever-after. Prince Harry finding true love was cause for celebration and, as a nation, we were rooting for the glamorous young couple. Less than two years later, we are faced with the seismic news that Harry and Meghan are to be semi-detached royals, living largely in Canada.

This week, the duke performed what may be his last official duty as a senior royal, laughing with something approaching relief as he launched the rugby league world cup at Buckingham Palace. It has also been reported that staff at the couple’s Windsor home, Frogmore House, have been let go. The consensus seems to be that this partial abdication proves the immortal phrase from the time of their nuptials: “What Meghan wants, Meghan gets”.

Reluctant to be a silent ribbon-cutter, “progressive” Meghan appears determined to have it all. She wants her modern marriage and her royal husband on her terms - and her terrain, having previously lived in Toronto while filming *Suits*. But if history has taught us anything, it’s that the real work will now begin for Meghan.

When Edward VIII abdicated to marry Wallis Simpson in 1936, he never paused to consider the complex emotional implications the decision would have on his wife. More prescient than him, Wallis – who burst into tears at the first mention of abdication - could see that she would be blamed in perpetuity for stealing a popular king from his throne and almost destroying the monarchy. The relationship that began as a thrilling coup de foudre for the former ruler, became a Faustian pact for his wife.

Meghan should look to her predecessor - the first American Duchess - to see that, once Harry’s royal support network falls away, she will have a new role to play. Suddenly, without his family and roster of royal duties – everything that has given structure and meaning to his life - Harry’s sense of purpose will demand detailed attention from his wife. While Meghan will be inundated with exciting opportunities, his future is far less certain.

He appears to have admirably put Meghan’s happiness first while she settled into his world; now it will have to be the other way around. The onus will be on her to ensure that this monumental sacrifice has been worth it. She may well find, as Wallis did, that this becomes onerous. The “us against the world” mantra fast exposes any relationship flaws and requires a backbone of committed steel not to buckle.

For Wallis and Edward there remained a seam of guilt that underlay their marriage. He had turned her into the most hated woman in the world, while she felt responsible for taking him away from his country. Their marriage became an overcompensation for this. It simply had to work; they couldn’t let a sacrifice of such monumental proportions have been in vain.

Once the banished couple arrived in Paris, where they settled, it began to sink in that the duke - then in his early forties, not much older than 35-year-old Harry - had nothing to do. He yearned for gainful employment, while idle restlessness gave him time to nurse his grievances against his family and dwell on injustices. While Wallis filled his life as much as she could, neither had anticipated a life of obscurity.

She told the writer Gore Vidal: “I remember like yesterday the morning after we married and I woke up and there was David standing beside my bed with this innocent smile, saying ‘and now what do we do?’ My heart sank. Here was someone whose every day had been arranged for him all his life and now I was the one who was going to take the place of the entire British government, trying to think up things to do”.

Harry may not be a king renouncing the throne, but Meghan will have to be similarly diligent towards a man who, rather like his great great uncle, does not seem to be as emotionally resourceful as his wife.

In France, Wallis immediately created a life for herself. The duke’s empty existence consisted of trawling around Paris after the duchess. Each evening, she would return home for French lessons. In the course of researching my book, I met the daughter of Wallis’s French teacher, who said how bright and lively she had been. How keen to learn French, unlike the duke who never spoke a word of the language.

Instead, he would whine that when the duchess had her lessons, “he had no one to talk to.” Every day, a programme for the duke was put on the table in the hall. Pitifully, it detailed which guests were coming for lunch and what time his golf lesson would be. “None of it was important,” said Diana Mosely, the couple’s friend, “but all his life he had been accustomed to a programme, and the duchess wisely saw to it that he should have one.”

While it is unlikely that Harry will trail around after Meghan in such a needy, claustrophobic manner – fortunately they have baby Archie to further occupy them – he will rely on her more heavily than before. She will be responsible for his social circle, as it will be her friends that they mix with - already it has been reported that the couple spent Christmas with the duchess’s best friend Jessica Mulroney and her family.

Let’s hope that Meghan has the patience and fortitude of Wallis. The duchess of Windsor had to cocoon the duke from the mundane aspects of non-regal life. Like all royals, he had never carried cash, so she took care of all payments to tradesmen and oversaw the domestic side of their union. She reined in his overzealous purchases of everything from thermos bottles to boxes of thermometers; the former king still in the mindset of buying bulk for his many palaces.  

Where Meghan is blessed - but does not seem to fully appreciate it - is that the royal family have tried their best to accommodate her. Poor Wallis had to endure not only exclusion by her in-laws, but from the world at large. Yet unlike Meghan - whose own father may testify against her in court, over a claim that a tabloid newspaper unlawfully published one of her private letters to him - Wallis knew the importance of family. It caused her unbearable pain that their exile separated Edward from his mother, Queen Mary.

In August 1942, when Edward was Governor of the Bahamas, his brother, the Duke of Kent was killed in a plane crash in Scotland. Edward was consumed with grief. Wallis watched his agonies helplessly. It was poignant that earlier that year, she had attempted, without her husband’s knowledge, to make “one last try to reach his mother and heal the breach between them.” She wrote a generous-spirited letter to Queen Mary, explaining: “It has always been a source of sorrow and regret to me that I have been the cause of any separation between mother and son and I can’t help feeling that there must be moments, perhaps, however fleeting they many be, when you wonder how David is.”

The sweet missive received no reply. The love affair between Edward and Wallis was a story of devotion and a heart-rending chronicle of the consequences of sacrifice - his in giving up the throne for the woman he adored, but also hers in having to put her husband’s needs first for the duration of their 35-year marriage.

It remains to be seen if Meghan has the selflessness to place Harry’s happiness ahead of her own. Family may be fraught, but exile illustrates that no man – and no marriage - is an island.

Когато през май 2018 г. Съсекс се ожениха, искахме да повярваме в "и живели така весело и щастливо до края на живота". Принц Хари, който намери истинската любов, беше повод за радост и ние като нация бяхме приковани от бляскавата млада двойка. По-малко от две години по-късно се сблъскваме със сеизмичната новина, че Хари и Меган ще напуснат страната и ще живеят в Канада.

Тази седмица херцогът изпълни това, което може би е последното му служебно задължение като старши служител на Кралското семейство. Съобщава се също, че персоналът в дома на двойката, Жабешката къща, е бил освободен. С това се доказва безсмъртната фраза от времето на тяхната сватба: „Каквото Меган иска, Меган получава“.

С не особено голямо желание, безшумно да реже ленти,  „прогресивната“ Меган изглежда решена да има всичко. Тя иска модерния си брак и кралския си съпруг при нейните условия - на нейния терен, като преди това е живяла в Торонто, докато е снимала *Костюмари*. Но ако историята ни е научила на нещо, сега ще започне истинската работа за Меган.

Когато Едуард VIII абдикира, за да се ожени за Уолис Симпсън през 1936 г., той никога не спира да обмисля сложните емоционални последици, които решението ще има върху съпругата му. По-далновидна от него, Уолис - която избухна в сълзи при първото споменаване на абдикацията - можеше да види, че тя ще бъде вечно обвинявана за отнемането на трона на популярен крал и почти унищожаване на монархията. Връзката, която започна като вълнуващ държавен преврат за бившия владетел, се превърна във фаустовски пакт за съпругата му.

Меган трябва да погледне към своята предшественичка - първата американска херцогиня - и да разбере, че след като кралската подкрепа на Хари отпадне, тя ще има нова роля. Изведнъж, без семейството си и списък на кралските задължения - всичко, което е придало структура и смисъл на живота му - чувството за цел на Хари ще изисква подробно внимание от съпругата му. Докато Меган ще бъде затрупана с вълнуващи възможности, неговото бъдеще е далеч по-малко сигурно.

Изглежда, че той постави щастието на Меган на първо място, докато тя се настани в неговия свят; сега ще трябва да е обратното. Бремето ще бъде върху нея, за да гарантира, че тази монументална жертва си е заслужавала. Тя може да открие, както Уолис направи, че това е много тежко бреме. Мантрата „ние срещу света“ бързо разкрива всякакви пропуски в отношенията.

За Уолис и Едуард остана белег от вина, който е в основата на брака им. Той я превръща в най-мразената жена в света, докато тя се чувстваше отговорна за това, че го отведе от страната му. Бракът им се превърна в свръхкомпенсация за това. Това трябваше да работи; те не биха могли да допуснат жертва с такива монументални пропорции да отиде напразно.

След като изпъдената двойка пристига в Париж, където се установяват, тя започна да потъва от това, че херцогът - тогава в ранните му четиридесет години, не много по-възрастен от 35-годишния Хари - няма какво да прави. Той копнее за печеливша заетост, докато бездействието му дава време да храни недоволството си и да се оплаква от семейството си и да мисли постоянно за това, колко е несправедливо.

Уолис споделя с писателя Гор Видал: „Спомням си, все едно е било вчера, сутринта, след като се оженихме и аз се събудих, а Дейвид стоеше до леглото ми с тази невинна усмивка, казвайки „и сега какво да правим? “Сърцето ми потъна. До мен стоеше някой, чието ежедневие е било уредено през целия му живот и сега аз бях тази, която ще заеме мястото на цялото британско правителство, опитвайки се да измисли какво да прави. ”.

Хари може да не е крал, който се отказва от престола, но Меган ще трябва да бъде подобно старателна към мъж, който по-скоро като големия си чичо не изглежда толкова емоционален като жена си.

Във Франция Уолис веднага създава живот за себе си. Празното съществуване на херцога се състои в това да се влачи след след херцогинята в Париж. Всяка вечер тя се връща у дома след уроци по френски език. В хода на разследването за моята книга се запознах с дъщерята на преподавателя по френски език на Уолис, която разказа, колко ярка и жива е била. И колко е желаела да научи френски, за разлика от херцога, който никога не е говорил нито дума на езика.

Вместо това той хленчел, че когато херцогинята е на урок, той „няма с кого да разговаря.“ Всеки ден, програмата на херцога се поставя на масата в хола. Програмата винаги описва, кои гости ще дойдат на обяд и в колко часаще бъде неговият урок по голф. "Нищо от това не беше важно", каза Даяна Мозели, приятел на двойката, "но през целия си живот той беше свикнал с програма и херцогинята разумно се погрижи, че трябва да има такава."

Макар че е малко вероятно Хари да тръгне наоколо след Меган по толкова нуждаещ се клаустрофобичен начин - за щастие имат бебе Арчи, за да ги ангажира допълнително - той ще разчита на нея по-силно от преди. Тя ще бъде отговорна за неговия социален кръг, защото те ще общуват с нейните приятели. Както вече бе съобщено, двойката е прекарала Коледа с най-добрата приятелка на херцогинята, Джесика Мълруни и нейното семейство.

Да се ​​надяваме, че Меган има търпението и устойчивостта на Уолис. Херцогинята на Уиндзор (Уолис Симпсън) трябваше да предпазва херцога от досадните аспекти на не-кралския живот. Както всички рояли, той никога не е носил пари, така че тя се грижи за всички плащания на търговци и ръководи домашната страна на техния съюз. Тя държи юздите на неговите прекомерни покупки на всичко - от бутилки от термос до кутии с термометри; бившият крал все още в мислите купува  всичко насипно състояние за многобройните си дворци.

Там, където Меган е благословена - но изглежда не я оценява напълно - е, че кралското семейство се постара да я приюти. Бедната Уолис трябваше да търпи не само изключване от своите роднини, но и от света като цяло. И все пак за разлика от Меган - чийто собствен баща може да свидетелства срещу нея в съда,  - Уолис знае колко е важно семейството. Това, че тяхното изгнание разделя Едуард от майка му, Мери Тек, й причинява непоносима болка.

През август 1942 г., когато Едуард е губернатор на Бахамските острови, неговият брат, херцогът на Кент е убит при самолетна катастрофа в Шотландия. Едуард е погълнат от мъка. Уолис безпомощно наблюдав агонията му. Трогателно е, че по-рано същата година тя се е опитала, без знанието на съпруга си, да направи „последен опит да се свърже до майка му и да излекува пропастта между тях.“

Тя пише великодушно писмо до кралица Мери, обяснявайки: „Знанието, че аз съм причината за раздява между майка и син, винаги е било източник на скръб и съжаление за мен, и не мога да не спра да мисля, че трябва да има моменти, може би, колкото и мимолетни да са те, когато се чудите как е Дейвид. "

Посланието не получава отговор. Любовната връзка между Едуард и Уолис беше история за преданост и сърцераздирателна хроника на последствията от жертвите - неговите чрез отказването от престола за жената, която обожаваше, но и нейното за това, че трябва да поставя нуждите на съпруга си на първо място в продължилия 35 години брак.

Остава да разберем, дали Меган има безкористността да постави щастието на Хари пред своето.