96 набор съм. Родителите ми винаги са били студени хора. Например никога не се е случвало да ме питат как си да ми кажат обичам те или тем подобни. Когато бях по-малка помня че са ме били доста солено за глупости общо взето ,че съм си намазала цялото лице със червило и съм изцапала вратата на банята малко ей такива лапешки действия за които съм яла бой с точилка.Отнушенията вкъщи може би допринесоха за това аз да споделям и с приятели винаги сум слушала проблемите на другите ,но не можех да казвам своите. Бях общителна,но в същото време аддски затворена. За контрол ,те почти не знаеха какво се случва с мен,не ,че и нещо се е случвало😂 когато бях тийн . Никога общо взето не са ме изслушвали и с времето аз просто спрях да се обяснявам . Винаги съм търсила майчина любов и тн в други хора лели чинки и така . Когато някоя жена на възрастта на майка ми ,ми кажеше мила дума,обичам те или просто как си . Аз се разтапях нигновенно я заобчивах и не спирах да мисля за нея постоянно (когато бях 12-17 год) общо взето семейство =0
Прояви сега малко здрав разум и наистина ги игнорирай. По никакъв повод не им се обаждай. За бабата нека да подадат оплакване за тормоз, придружено с медицинското свидетелство. Но ако не подадат, поне бабата да инструктират като разбере, че са те на телефона, да затваря. Или да й сменят телефонния номер, колко му е да каже на приятелките си новия номер.
