?Въпроси всякакви за СО? 2020

Предлагам дом да социални грижи.Ще се бръкнат доста, но на две е поносимо плюс пенсията ми.И няма да си съсипят живота да гледат някакво  животно ,дето не познават ,не  е майка им.Докато съм с акъл може в къщи  гледач.
И да не забравяме ,че хората не се пенсионират на 55.Женят се късно и децата им са малки.Работят , някои трудно намират време и за себе си и децата си.Да им го взема е  кощунство.
И в случая дето се разглежда при близки и роднини да се  натресе  родител на току що влязла в семейство жена, не е редно. Редно е да поделят грижите както могат или да се съгласят всичките на дом.Имотните им работи могат да се уредят- да се продаде и покрие  разхода по дома накрая, разумно след него ,не докато е жив.Винаги има начин.

И аз съм "за", но май само на думи. През последната година преди да умре баща ми всички се молехме да се свършат мъките му. Но не мисля, че аз лично бих намерила смелост да сложа край на тези мъки, т.е. да го евтаназирам. Попаднеш ли в такава ситуация, просто правиш това което се налага  (действия, пари) и стискаш палци.

Кукумицинка, всеки човек с терминално заболяване има правото да го поиска за себе си ако го чакат брутални мъки и непълноценен живот. Дава ти възможността да си отидеш с достойнство преди да станеш на зеленчук и да си се превърнал в жалко подобие на себе си. Близките ти ще те помнят докато още си себе си, а не болен, превит от болка и изнемощял.
thewishmaster, никой не би ти дал възможността да избираш. Избира го болният. Много съжалявам за загубата ти.

В тези домове персонала е ограничен и некомпетентен. Да друсам родител мога и у дома. Познавам мед.лице, което не издържа на търговското бездушие там. Наша позната е стояла над 3 дена мъртва в стаята си.  Обяснения нулеви. Месечната такса беше над 1000лв + допълнителни консумативи. Жената беше над 90г, с деменция. Често е искала да види родния си дом.
Може да се наеме мед.лице и да полага адекватни грижи в дома на болния.

Хората с деменция искат "да си отидат у дома", дори когато са си вкъщи. Те просто не знаят къде са, това е.

Да, и според мен това е най-добрият вариант. За съжаление голяма част от медицинския персонал е бездушен. Не знам защитна реакция ли е, но твърде често съм виждала тотална липса на емпатия в тези хора.

Няма право, защото евтаназията не е разрешена. Плюс това болните с дълъг ход на болестта често развиват характеропатии. Аз лично съм изпитвала усещането, че мразят и завиждат на близките си, които се грижат за тях, защото са здрави, или поне по-здрави от тях, и често нарочно им създават трудности, да им е гадно и физически непосилно, се правят на по-непълноценни, отколкото са всъщност. И няма да се учудя, ако някои изобщо няма да се изкефят на идеята да облекчат близките си, като вземат, че умрат.

Зависи Bianka. Познавам и жена с Паркинсон и счупен таз, която изключва на моменти. Иначе е доста интелигентна, бивш адвокат. Разпознава хора, комуникира, чете книги. Всеки човек и заболяване са индивидуални. Възхищавам се на грижите, които се полагат за нея. Задоволяват и капризите и за храна. Естествено това коства нерви, време и липса на личен живот. Но дъщеря и е всеотдайна натура. Сподели, че отдава на майка си това, което е получила.Мисля, че донякъде и характера на човека влияе на заболяването. Някои са агресивни, други кротки, осъзнаващи жертвата на децата им.

Да, знам, че в България не е разрешена, което е кофти. Но в много други държави е и хората се възползват. Поне за себе си знам, че бих се възползвала от такава възможност някой ден ако и тук се легализира. Иначе си напълно права за характеропатиите. Но ми се струва, че и приживе са били с подобни наклонности, просто не са били изявени по такъв начин или не са имали възможността да ги изявят. Не вярвам, че  от човек, който е добър и не иска да тежи на никого би могъл да се превърне в пълната си противоположност.

Не бързайте да се заричате как ще изберете еди какво си, защото точно при такива болести хората така се вкопчват в живота, че няма да ги познаете.
Лесно е човек да обещава, докато е с акъла си, но после болестта го променя.

Точно в това се превръща и е напълно реалистично. То не е негов избор. Болестта буквално изяжда и деформира мозъка му.

Анонимната може да помогне много за ТЕЛК и личен асистент, който да поема от времето,те да допълват грижи.
Щом човекът е  толкова зле, може да се документира и  направи нужното.

Не бих държала под един покрив дементноболен човек и дете. Знам за дете, замеряно със стъклени чаши. За ножове под възглавницата и пожари в кухнята. Опасно е. Дори да оставим настрани безопасните поразии като нарязани на лентички всички чаршафи и прочие.
Анонимна, наскоро се грижих за умиращ човек. На твое място бих махнала детето оттам веднага, но бих помагала на мъжа си самоотвержено, докато не му стане кристално ясно, че да осигурите грижи 24/7 е непосилно. Ако все пак той реши да се нагърби, да задвижи процедура за качване на процента инвалидност и кандидатствайте за социален асистент. Може да получи стотина часа месечно помощ. Иначе поне в моя град цената за час на болногледачка започва от 3 лева и то ако не включва смяна на памперса, къпане, хранене, масаж и раздвижване.
Чакат ви тежки времена. Мислете за хоспис. Друг вариант правят едни мои познати - две сестри се редуват да гледат майка си - единия месец бабата е при едната, другия месец - при другата.
Имам приятел, който гледа майка си на легло - една седмица той живее при нея, другата седмица брат му поема щафетата.
Имам близка приятелка, която се грижи за майка си сама, след като родната ѝ сестра отказа изобщо да има нещо общо с цялата работа. Дори и финансово не се включва. Хора всякакви. Синът на моята приятелка обаче живее там, с болната баба, и... Ужасно е. Затова те съветвам да не държиш детето си под един покрив с толкова болен човек. На твое място се прибирам вкъщи с детето и започвам да мисля варианти кой да се грижи за него, докато ме няма. Не бих изоставила мъжа си сам в бедата.

За мен трябва да се прецени състоянието за момента. Може човека да е кротък, да няма нужда от много грижи и за момента да се справят.
На по късен етап хоспис или друго според състоянието.
Просто ми прави впечатление тоталната липса на емпатия към човека когото се предполага, че обичаш. Според мен се споменава брак, защото ако този човек остави наследство то ще е придобито през брака и анонимна ще има право на част. Не знам, може и да греша...

Не, не, наследените имоти не стават СИО. Едва като умре единия партньор, другият наследява неговото имущество, включително и наследствата му.